1 M EJOR es la buena fama que el buen ungüento; y el día de la muerte que el día del nacimiento.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта - повече от деня на раждането.

2 M ejor es ir á la casa del luto que á la casa del convite: porque aquello es el fin de todos los hombres; y el que vive parará mientes.

По-добре да отиде някой в дом, където жалеят за умрял, отколкото да отиде в дом на пируване; защото това е кончината на всеки човек и живият може да го вложи в сърцето си.

3 M ejor es el enojo que la risa: porque con la tristeza del rostro se enmendará el corazón.

По-полезна е печалта от смеха; защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 E l corazón de los sabios, en la casa del luto; mas el corazón de los insensatos, en la casa del placer.

Сърцето на мъдрите е в дома, където жалеят, а сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 M ejor es oir la reprensión del sabio, que la canción de los necios.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, отколкото да слуша песен от безумните;

6 P orque la risa del necio es como el estrépito de las espinas debajo de la olla. Y también esto es vanidad.

защото какъвто е шумът на тръните под котела, такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 C iertamente la opresión hace enloquecer al sabio: y el presente corrompe el corazón.

Наистина изнудването прави мъдрия да обезумява; и подарък покварява сърцето.

8 M ejor es el fin del negocio que su principio: mejor es el sufrido de espíritu que el altivo de espíritu.

За предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ; по-добър е търпеливият, отколкото високомерният.

9 N o te apresures en tu espíritu á enojarte: porque la ira en el seno de los necios reposa.

Не бързай да се разгневиш в духа си; защото гневът почива на гърдите на безумните.

10 N unca digas: ¿Qué es la causa que los tiempos pasados fueron mejores que éstos? Porque nunca de esto preguntarás con sabiduría.

Да не кажеш: Коя е причината, че предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 B uena es la ciencia con herencia; y más á los que ven el sol.

Мъдростта е толкова ценна, колкото е наследството, даже и по-ценна е за онези, които гледат слънцето;

12 P orque escudo es la ciencia, y escudo es el dinero: mas la sabiduría excede en que da vida á sus poseedores.

защото не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на онези, които я имат.

13 M ira la obra de Dios; porque ¿quién podrá enderezar lo que él torció?

Разгледай делото Божие; защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 E n el día del bien goza del bien; y en el día del mal considera. Dios también hizo esto delante de lo otro, porque el hombre no halle nada tras de él.

Във време на благоденствие бъди весел, а във време на злополука бъди разсъдлив; защото Бог постави едното до другото, за да не може човек да открие нищо, което ще бъде след него.

15 T odo esto he visto en los días de mi vanidad. Justo hay que perece por su justicia, y hay impío que por su maldad alarga sus días.

Всичко това видях в суетните си дни: има праведен, който загива в правдата си, и има нечестив, който упорства в злотворството си.

16 N o seas demasiado justo, ni seas sabio con exceso: ¿por qué te destruirás?

Не ставай прекалено праведен и не мисли себе си за много мъдър; защо да се погубиш?

17 N o hagas mal mucho, ni seas insensato: ¿por qué morirás antes de tu tiempo?

Не ставай прекалено зъл и не бъди безумен; защо да умреш преди времето си?

18 B ueno es que tomes esto, y también de estotro no apartes tu mano; porque el que á Dios teme, saldrá con todo.

Добре е да се придържаш към едното и да не оттегляш ръката си от другото; защото който се бои от Бога, ще се отърве и от двете.

19 L a sabiduría fortifica al sabio más que diez poderosos la ciudad en que fueron.

Мъдростта крепи мъдрия повече от десетина началника, които са в града.

20 C iertamente no hay hombre justo en la tierra, que haga bien y nunca peque.

Наистина няма праведен човек на земята, който да прави добро и да не греши.

21 T ampoco apliques tu corazón á todas las cosas que se hablaren, porque no oigas á tu siervo que dice mal de ti:

И не обръщай внимание на всички думи, които се говорят, да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 P orque tu corazón sabe, como tú también dijiste mal de otros muchas veces.

защото сърцето ти познава, че и ти подобно си проклинал други много пъти.

23 T odas estas cosas probé con sabiduría, diciendo: Hacerme he sabio: mas ella se alejó de mí.

Всичко това опитах чрез мъдростта. Казах: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мен.

24 L ejos está lo que fué; y lo muy profundo ¿quién lo hallará?

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?

25 Y o he rodeado con mi corazón por saber, y examinar, é inquirir la sabiduría, y la razón; y por conocer la maldad de la insensatez, y el desvarío del error;

Аз отново от сърце се посветих да науча, да издиря и да изследвам мъдростта и разума, и да позная, че нечестието е безумие и че глупостта е лудост.

26 Y yo he hallado más amarga que la muerte la mujer, la cual es redes, y lazos su corazón; sus manos como ligaduras. El que agrada á Dios escapará de ella; mas el pecador será preso en ella.

И намирам, че е по-горчива от смърт онази жена, чието сърце е примки и мрежи и ръцете ѝ - окови; който е добър пред Бога, ще се отърве от нея; а грешникът ще бъде хванат от нея.

27 H e aquí, esto he hallado, dice el Predicador, pesando las cosas una por una para hallar la razón;

Виж, това намерих, казва проповедникът, като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината

28 L o que aun busca mi alma, y no encuentro: un hombre entre mil he hallado; mas mujer de todas éstas nunca hallé.

(и душата ми още го изследва, но не съм го намерил); един мъж между хиляда намерих; но нито една жена между толкова жени не намерих.

29 H e aquí, solamente he hallado esto: que Dios hizo al hombre recto, mas ellos buscaron muchas cuentas.

Ето, това само намерих, че Бог направи човека праведен, но те изнамериха много измислици.