1 B ut now they who are younger than I have me in derision, whose fathers I disdained to set with the dogs of my flock.

Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, чиито бащи не бих приел да сложа с кучетата на стадото си;

2 Y es, how could the strength of their hands profit me? They were men whose ripe age and vigor had perished.

защото в какво можеше да ме ползва силата на ръцете им - хора, чиято жизненост беше изчезнала?

3 T hey are gaunt with want and famine; they gnaw the dry and barren ground or flee into the wilderness, into the gloom of wasteness and desolation.

От немотия и глад те бяха измършавели; гризеха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;

4 T hey pluck saltwort or mallows among the bushes, and roots of the broom for their food or to warm them.

между храстите късаха слез и корените на хвойна им бяха за храна.

5 T hey are driven from among men, who shout after them as after a thief.

Бяха изгонени измежду хората, които викаха след тях като след крадци.

6 T hey must dwell in the clefts of frightful valleys (gullies made by torrents) and in holes of the earth and of the rocks.

Живееха в пукнатините на долините, в дупките на земята и на скалите.

7 A mong the bushes they bray and howl; beneath the prickly scrub they fling themselves and huddle together.

Ревяха между храстите. събираха се под тръните;

8 S ons of the worthless and nameless, they have been scourged and crushed out of the land.

безумни и безчестни, те бяха изгонени от земята.

9 A nd now I have become their song; yes, I am a byword to them.

А сега аз им станах песен, още съм им и за поговорка.

10 T hey abhor me, they stand aloof from me, and do not refrain from spitting in my face or at the sight of me.

Гнусят се от мен, отдалечават се от мен и не се свенят да плюят в лицето ми.

11 F or God has loosed my bowstring and afflicted and humbled me; they have cast off the bridle before me.

Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил, то и те се разюздаха пред мен.

12 O n my right hand rises the rabble brood; they jostle me and push away my feet, and they cast up against me their ways of destruction.

Отдясно въстават тези изроди, тласкат краката ми и приготвят против мене гибелните си намерения,

13 T hey break up and clutter my path; they urge on my calamity, even though they have no helper.

развалят пътя ми, увеличават нещастието ми, и то без да имат помощници.

14 A s through a wide breach they come in; amid the crash they roll themselves upon me.

Идват като през широк пролом; гибелно се нахвърлят върху мен.

15 T errors are turned upon me; my honor and reputation they chase away like the wind, and my welfare has passed away as a cloud.

Ужаси се обърнаха върху мене; като вятър гонят достолепието ми; и благополучието ми премина като облак.

16 A nd now my life is poured out within me; the days of affliction have gripped me.

И сега душата ми се излива в мене; скръбни дни ме постигнаха.

17 M y bones are pierced in the night season, and the pains that gnaw me take no rest.

През нощта костите ми се пронизват в мен и жилите ми не си почиват.

18 B y the great force my garment is disguised and disfigured; it binds me about like the collar of my coat.

Само с голямо усилие се променя дрехата ми; тя ме стяга, както яката на хитона ми.

19 h as cast me into the mire, and I have become like dust and ashes.

Бог ме е хвърлил в калта; и аз съм заприличал на пръст и прах.

20 I cry to You, and You do not answer me; I stand up, but You gaze at me.

Викам към Тебе, но не ми отговаряш; стоя - и Ти просто ме поглеждаш.

21 Y ou have become harsh and cruel to me; with the might of Your hand You persecute me.

Обърнал си се да се показваш жесток към мене; с мощната Си ръка враждуваш срещу мен;

22 Y ou lift me up on the wind; You cause me to ride upon it, and You toss me about in the tempest.

издигаш ме, понасяш ме по вятъра и ме стопяваш в бурята.

23 F or I know that You will bring me to death and to the house appointed for all the living.

Зная наистина, че ще ме докараш до смърт и до дома, който е определен за всички живи.

24 H owever, does not one falling in a heap of ruins stretch out his hand? Or in his calamity will he not therefore cry for help?

Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка или да нададе вик в бедствието си?

25 D id not I weep for him who was in trouble? Was not my heart grieved for the poor and needy?

Не плаках ли аз за онзи, който беше отруден? И не се ли наскърби душата ми за сиромаха?

26 B ut when I looked for good, then evil came to me; and when I waited for light, there came darkness.

Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; и когато чаках светлината, тогава дойде тъмнината.

27 M y heart is troubled and does not rest; days of affliction come to meet me.

Червата ми кипят и не си почиват; скръбни дни ме постигнаха.

28 I go about blackened, but not by the sun; I stand up in the congregation and cry for help.

Ходя почернял, но не от слънцето; ставам в събранието и викам за помощ.

29 I am a brother to jackals, and a companion to ostriches.

Станах брат на чакалите и другар на щраусите.

30 M y skin falls from me in blackened flakes, and my bones are burned with heat.

Кожата ми почерня на мен и костите ми изгоряха от огън.

31 T herefore my lyre is turned to mourning, and my pipe into the voice of those who weep.

Затова арфата ми се измени в ридание и свирката ми - в глас на плачещи.