1 A nd Joab was told, “Behold, the king is weeping and mourning for Absalom.”

Известиха на Йоав: Царят плаче и тъжи за Авесалом.

2 S o the victory that day was turned into mourning for all the people. For the people heard it said that day, “The king is grieved for his son.”

Така в онзи ден победата се превърна в печал сред целия народ. Защото в онзи ден народът чу да казват: Царят бил опечален за сина си.

3 A nd the people stole back into the city that day, as people who are ashamed steal away when they flee in battle.

И през онзи ден народът влизаше в града скришно, като засрамени хора, които се спотайват, когато бягат от сражението.

4 B ut the king covered his face, and the king cried out with a loud voice, “O my son Absalom! O Absalom, my son, my son!”

А царят покри лицето си и викаше силно: Сине мой, Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой!

5 T hen Joab came into the house to the king, and said, “Today you have disgraced all your servants who today have saved your life, the lives of your sons and daughters, the lives of your wives and the lives of your concubines,

Тогава Йоав влезе при царя в къщата и каза: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти, живота на синовете и дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти.

6 i n that you love your enemies and hate your friends. For you have declared today that you regard neither princes nor servants; for today I perceive that if Absalom had lived and all of us had died today, then it would have pleased you well.

Понеже обичаш онези, които те мразят, а мразиш онези, които те обичат. Ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги. Днес разбрах, че ако Авесалом беше останал жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно.

7 N ow therefore, arise, go out and speak comfort to your servants. For I swear by the Lord, if you do not go out, not one will stay with you this night. And that will be worse for you than all the evil that has befallen you from your youth until now.”

Стани сега, излез и говори насърчително на слугите си. Защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тази нощ нито един човек, а това ще бъде по-лошо за теб от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега.

8 T hen the king arose and sat in the gate. And they told all the people, saying, “There is the king, sitting in the gate.” So all the people came before the king. For everyone of Israel had fled to his tent. David Returns to Jerusalem

Тогава царят стана и седна в портата. И известиха на целия народ, като казаха: Царят седи в портата. И целият народ дойде при царя. А Израел беше побегнал, всеки в шатъра си. Давид се завръща в Йерусалим

9 N ow all the people were in a dispute throughout all the tribes of Israel, saying, “The king saved us from the hand of our enemies, he delivered us from the hand of the Philistines, and now he has fled from the land because of Absalom.

Тогава целият народ на всичките Израелеви племена се препираше, като казваше: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побегна от земята заради Авесалом.

10 B ut Absalom, whom we anointed over us, has died in battle. Now therefore, why do you say nothing about bringing back the king?”

Сега, след като в сражението умря Авесалом, когото помазахме за цар над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя?

11 S o King David sent to Zadok and Abiathar the priests, saying, “Speak to the elders of Judah, saying, ‘Why are you the last to bring the king back to his house, since the words of all Israel have come to the king, to his very house?

Тогава цар Давид прати до свещениците Садок и Авиатар да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини: Защо вие сте последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израел (според донесенията до царя) са да го възвърнат в дома му?

12 Y ou are my brethren, you are my bone and my flesh. Why then are you the last to bring back the king?’

Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът. Защо сте последни да възвърнете царя?

13 A nd say to Amasa, ‘ Are you not my bone and my flesh? God do so to me, and more also, if you are not commander of the army before me continually in place of Joab.’”

А най-вече на Амаса кажете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако ти не бъдеш винаги военачалник пред мене вместо Йоав.

14 S o he swayed the hearts of all the men of Judah, just as the heart of one man, so that they sent this word to the king: “Return, you and all your servants!”

И той склони сърцата на всичките Юдови мъже като на един човек; така че те пратиха до царя да му кажат: Върни се ти и всички твои слуги.

15 T hen the king returned and came to the Jordan. And Judah came to Gilgal, to go to meet the king, to escort the king across the Jordan.

И така, царят се върна и дойде до Йордан. А Юда дойде до Галгал, за да посрещне царя и да преведе царя през Йордан.

16 A nd Shimei the son of Gera, a Benjamite, who was from Bahurim, hurried and came down with the men of Judah to meet King David.

Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза да слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давид.

17 T here were a thousand men of Benjamin with him, and Ziba the servant of the house of Saul, and his fifteen sons and his twenty servants with him; and they went over the Jordan before the king.

С него бяха хиляда мъже от Вениамин, също и слугата на Сауловия дом Сива, петнадесетте му сина и двадесет слуги. Те бързо преминаха Йордан да отидат при царя.

18 T hen a ferryboat went across to carry over the king’s household, and to do what he thought good. David’s Mercy to Shimei Now Shimei the son of Gera fell down before the king when he had crossed the Jordan.

После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да му послужи за каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Йордан, и каза на царя:

19 T hen he said to the king, “Do not let my lord impute iniquity to me, or remember what wrong your servant did on the day that my lord the king left Jerusalem, that the king should take it to heart.

Нека не ми вменява господарят ми беззаконие. Нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми, царят, излизаше от Йерусалим, и да не го сложи царят в сърцето си.

20 F or I, your servant, know that I have sinned. Therefore here I am, the first to come today of all the house of Joseph to go down to meet my lord the king.”

Защото аз, слугата ти, признавам, че съгреших. Затова дойдох днес пръв от целия Йосифов дом, за да сляза и посрещна господаря си, царя.

21 B ut Abishai the son of Zeruiah answered and said, “Shall not Shimei be put to death for this, because he cursed the Lord ’s anointed?”

Но Ависей, Саруиният син, каза: Не трябва ли да бъде убит Семей затова, че прокле Господния помазаник?

22 A nd David said, “What have I to do with you, you sons of Zeruiah, that you should be adversaries to me today? Shall any man be put to death today in Israel? For do I not know that today I am king over Israel?”

А Давид отговори: Какво има между мен и вас, Саруини синове, че ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит човек днес в Израел? Защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израел?

23 T herefore the king said to Shimei, “You shall not die.” And the king swore to him. David and Mephibosheth Meet

И царят каза на Семей: Няма да умреш. И царят му се закле.

24 N ow Mephibosheth the son of Saul came down to meet the king. And he had not cared for his feet, nor trimmed his mustache, nor washed his clothes, from the day the king departed until the day he returned in peace.

Също и Сауловият син, Мемфивостей, слезе да посрещне царя. Той нито краката си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня, когато се върна с мир.

25 S o it was, when he had come to Jerusalem to meet the king, that the king said to him, “Why did you not go with me, Mephibosheth?”

А когато дойде от Йерусалим да посрещне царя, царят му каза: Защо не дойде с мене, Мемфивостей?

26 A nd he answered, “My lord, O king, my servant deceived me. For your servant said, ‘I will saddle a donkey for myself, that I may ride on it and go to the king,’ because your servant is lame.

А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами, като каза: Ще си оседлая един осел, за да се кача на него, за да ида с царя, понеже слугата ти е хром.

27 A nd he has slandered your servant to my lord the king, but my lord the king is like the angel of God. Therefore do what is good in your eyes.

И той е наклеветил слугата ти на господаря ми, царя. Но господарят ми, царят, е като Божий ангел; и така, направѝ каквото ти се вижда угодно.

28 F or all my father’s house were but dead men before my lord the king. Yet you set your servant among those who eat at your own table. Therefore what right have I still to cry out anymore to the king?”

Защото целият ми бащин дом можеше да се определи за смърт пред господаря ми, царя. Но при все това ти постави слугата си между онези, които ядяха на трапезата ти. Затова какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя?

29 S o the king said to him, “Why do you speak anymore of your matters? I have said, ‘You and Ziba divide the land.’”

Царят му каза: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите.

30 T hen Mephibosheth said to the king, “Rather, let him take it all, inasmuch as my lord the king has come back in peace to his own house.” David’s Kindness to Barzillai

А Мемфивостей отвърна на царя: Дори всичките нека вземе той, тъй като господарят ми, царят, се е върнал в дома си с мир.

31 A nd Barzillai the Gileadite came down from Rogelim and went across the Jordan with the king, to escort him across the Jordan.

Също и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим и премина Йордан с царя, за да го изпрати отвъд Йордан.

32 N ow Barzillai was a very aged man, eighty years old. And he had provided the king with supplies while he stayed at Mahanaim, for he was a very rich man.

А Верзелай беше много стар, на възраст осемдесет години. Беше прехранвал царя, когато Давид пребиваваше в Маханаим, защото беше много богат човек.

33 A nd the king said to Barzillai, “Come across with me, and I will provide for you while you are with me in Jerusalem.”

И царят каза на Верзелай: Премини с мен и ще те издържам при себе си в Йерусалим.

34 B ut Barzillai said to the king, “How long have I to live, that I should go up with the king to Jerusalem?

А Верзелай отвърна на царя: Колко е числото на годините на живота ми, за да отида с царя в Йерусалим?

35 I am today eighty years old. Can I discern between the good and bad? Can your servant taste what I eat or what I drink? Can I hear any longer the voice of singing men and singing women? Why then should your servant be a further burden to my lord the king?

Днес съм на възраст осемдесет години. Мога ли да различавам между добро и лошо? Може ли слугата ти да усеща какво яде или какво пие? Мога ли да чуя вече гласа на певците или певиците? И така, защо слугата ти да бъде още товар на господаря ми, царя?

36 Y our servant will go a little way across the Jordan with the king. And why should the king repay me with such a reward?

Слугата ти е помислил да премине Йордан с царя само за малко разстояние; а защо царят да ми даде за това такова възнаграждение?

37 P lease let your servant turn back again, that I may die in my own city, near the grave of my father and mother. But here is your servant Chimham; let him cross over with my lord the king, and do for him what seems good to you.”

Нека се върне слугата ти, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си. Но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми, царя; и стори с него, както ти се вижда угодно.

38 A nd the king answered, “Chimham shall cross over with me, and I will do for him what seems good to you. Now whatever you request of me, I will do for you.”

Тогава царят каза: Хамаам ще премине с мен. Аз ще му сторя, каквото на тебе се вижда угодно; а и на тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мен.

39 T hen all the people went over the Jordan. And when the king had crossed over, the king kissed Barzillai and blessed him, and he returned to his own place. The Quarrel About the King

И така целият народ премина Йордан. След като царят премина, той целуна Верзелай и го благослови; и той се върна у дома си.

40 N ow the king went on to Gilgal, and Chimham went on with him. And all the people of Judah escorted the king, and also half the people of Israel.

След това царят продължи пътя си до Галгал. Хамаам замина с него; заедно с целия Юдов народ, както и половината от Израелевия народ, съпроводиха царя.

41 J ust then all the men of Israel came to the king, and said to the king, “Why have our brethren, the men of Judah, stolen you away and brought the king, his household, and all David’s men with him across the Jordan?”

Тогава всички Израелеви мъже дойдоха при царя и му казаха: Защо те откраднаха братята на Юдовите мъже и съпроводиха царя и семейството му през Йордан заедно с всички Давидови мъже?

42 S o all the men of Judah answered the men of Israel, “Because the king is a close relative of ours. Why then are you angry over this matter? Have we ever eaten at the king’s expense? Or has he given us any gift?”

А всички Юдови мъже отговориха на Израелевите мъже: Защото царят е наш сродник. Защо се сърдите за това? Дали изядохме нещо от царя или даде ли ни той някакъв дар?

43 A nd the men of Israel answered the men of Judah, and said, “We have ten shares in the king; therefore we also have more right to David than you. Why then do you despise us—were we not the first to advise bringing back our king?” Yet the words of the men of Judah were fiercer than the words of the men of Israel.

А Израелевите мъже отговориха на Юдовите мъже: Ние имаме десет части в царя и даже имаме по-голямо право над Давид от вас. Защо ни пренебрегнахте? Не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израелевите мъже.