1 A maziah was twenty-five years old when he became king, and he reigned twenty-nine years in Jerusalem. His mother’s name was Jehoaddan of Jerusalem.

Амасия беше на възраст двадесет и пет години, когато се възцари, и царува̀ двадесет и девет години в Йерусалим. Името на майка му беше Йодана от Йерусалим.

2 A nd he did what was right in the sight of the Lord, but not with a loyal heart.

Той вършѝ това, което беше право пред Господа, но не със съвършено сърце.

3 N ow it happened, as soon as the kingdom was established for him, that he executed his servants who had murdered his father the king.

А като се утвърди царството му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му, царя.

4 H owever he did not execute their children, but did as it is written in the Law in the Book of Moses, where the Lord commanded, saying, “The fathers shall not be put to death for their children, nor shall the children be put to death for their fathers; but a person shall die for his own sin.” The War Against Edom

Но децата им не умъртви според писаното в закона в Моисеевата книга, където Господ заповядва: Бащите да не умират заради децата, нито децата да умират заради бащите; а всеки да умира за своя грях.

5 M oreover Amaziah gathered Judah together and set over them captains of thousands and captains of hundreds, according to their fathers’ houses, throughout all Judah and Benjamin; and he numbered them from twenty years old and above, and found them to be three hundred thousand choice men, able to go to war, who could handle spear and shield.

Тогава Амасия събра юдеите и постави от тях хилядници и стотници според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отбрани мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

6 H e also hired one hundred thousand mighty men of valor from Israel for one hundred talents of silver.

А от Израел нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

7 B ut a man of God came to him, saying, “O king, do not let the army of Israel go with you, for the Lord is not with Israel— not with any of the children of Ephraim.

Тогава при него дойде един Божий човек и каза: Царю, да не отиде с теб Израелевата войска; защото Господ не е с Израел, нито с никого от Ефремовите синове.

8 B ut if you go, be gone! Be strong in battle! Even so, God shall make you fall before the enemy; for God has power to help and to overthrow.”

Но ако си решил да идеш, действай храбро, укрепи се за бой; иначе Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

9 T hen Amaziah said to the man of God, “But what shall we do about the hundred talents which I have given to the troops of Israel?” And the man of God answered, “The Lord is able to give you much more than this.”

Амасия отговори на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израелевата войска? А Божият човек отвърна: Господ може да ти даде много повече от това.

10 S o Amaziah discharged the troops that had come to him from Ephraim, to go back home. Therefore their anger was greatly aroused against Judah, and they returned home in great anger.

Тогава Амасия ги отдели, т. е. войската, която беше дошла при него от Ефрем, за да се върнат у дома си; по тази причина гневът им пламна силно против Юдея и се върнаха у дома си много разярени.

11 T hen Amaziah strengthened himself, and leading his people, he went to the Valley of Salt and killed ten thousand of the people of Seir.

А Амасия се осмели, изведе народа си и отиде в Долината на солта, и порази десет хиляди от Сиировите потомци.

12 A lso the children of Judah took captive ten thousand alive, brought them to the top of the rock, and cast them down from the top of the rock, so that they all were dashed in pieces.

А други десет хиляди юдеите плениха живи и като ги закараха на върха на скалата, ги хвърлиха долу от върха на скалата, така че всички те загинаха.

13 B ut as for the soldiers of the army which Amaziah had discharged, so that they would not go with him to battle, they raided the cities of Judah from Samaria to Beth Horon, killed three thousand in them, and took much spoil.

Но мъжете от войската, която Амасия върна назад, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдейските градове от Самария чак до Ветерон и поразиха от тях три хиляди души, и заграбиха много плячка.

14 N ow it was so, after Amaziah came from the slaughter of the Edomites, that he brought the gods of the people of Seir, set them up to be his gods, and bowed down before them and burned incense to them.

А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци и ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях и им кадеше тамян.

15 T herefore the anger of the Lord was aroused against Amaziah, and He sent him a prophet who said to him, “Why have you sought the gods of the people, which could not rescue their own people from your hand?”

Затова гневът на Господа пламна против Амасия и прати при него пророк, който му каза: Защо си прибегнал към боговете на този народ, които не можеха да избавят своя народ от ръката ти?

16 S o it was, as he talked with him, that the king said to him, “Have we made you the king’s counselor? Cease! Why should you be killed?” Then the prophet ceased, and said, “I know that God has determined to destroy you, because you have done this and have not heeded my advice.” Israel Defeats Judah

А като му говореше, той, царят му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като каза: Зная, че Бог е решил да те изтреби, понеже ти направи това и не послуша моя съвет.

17 N ow Amaziah king of Judah asked advice and sent to Joash the son of Jehoahaz, the son of Jehu, king of Israel, saying, “Come, let us face one another in battle. ”

Тогава Юдейският цар Амасия, като се посъветва, прати до Израелевия цар Йоас, син на Йоахаз, Ииуевия син, да кажат: Ела да се погледнем един друг в лице.

18 A nd Joash king of Israel sent to Amaziah king of Judah, saying, “The thistle that was in Lebanon sent to the cedar that was in Lebanon, saying, ‘Give your daughter to my son as wife’; and a wild beast that was in Lebanon passed by and trampled the thistle.

А Израелевият цар Йоас прати до Юдейския цар Амасия да кажат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си за жена на сина ми. Но един звяр, който бил в Ливан, минал и стъпкал тръна.

19 I ndeed you say that you have defeated the Edomites, and your heart is lifted up to boast. Stay at home now; why should you meddle with trouble, that you should fall—you and Judah with you?”

Ти казваш: Ето, поразих Едом; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за собствена вреда, за да паднеш, ти и Юдея с тебе?

20 B ut Amaziah would not heed, for it came from God, that He might give them into the hand of their enemies, because they sought the gods of Edom.

Но Амасия не послуша; защото от Бога беше това, за да ги предаде в ръката на неприятелите, понеже бяха прибегнали към едомските богове.

21 S o Joash king of Israel went out; and he and Amaziah king of Judah faced one another at Beth Shemesh, which belongs to Judah.

И така, Израелевият цар Йоас излезе и се погледнаха един друг в лице, той и Юдейският цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юдея.

22 A nd Judah was defeated by Israel, and every man fled to his tent.

И Юдея беше поразена пред Израел; и побегнаха всеки в шатъра си.

23 T hen Joash the king of Israel captured Amaziah king of Judah, the son of Joash, the son of Jehoahaz, at Beth Shemesh; and he brought him to Jerusalem, and broke down the wall of Jerusalem from the Gate of Ephraim to the Corner Gate—four hundred cubits.

Израелевият цар Йоас хвана във Ветсемес Юдейския цар Амасия, син на Йоас, Йоахазовия син, и го доведе в Йерусалим, и събори четиристотин лакътя от йерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

24 A nd he took all the gold and silver, all the articles that were found in the house of God with Obed-Edom, the treasures of the king’s house, and hostages, and returned to Samaria. Death of Amaziah

И като взе цялото злато и сребро и всички съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едом, и съкровищата на царската къща, също и заложници, се върна в Самария.

25 A maziah the son of Joash, king of Judah, lived fifteen years after the death of Joash the son of Jehoahaz, king of Israel.

А след смъртта на Израелевия цар Йоас, Йоахазовия син, Юдейският цар Амасия, Йоасовият син, живя петнадесет години.

26 N ow the rest of the acts of Amaziah, from first to last, indeed are they not written in the book of the kings of Judah and Israel?

Останалите дела на Амасия, първите и последните, са записани в Книгата на Юдейските и Израелевите царе.

27 A fter the time that Amaziah turned away from following the Lord, they made a conspiracy against him in Jerusalem, and he fled to Lachish; but they sent after him to Lachish and killed him there.

А след като Амасия се отклони от Господа, направиха заговор против него в Йерусалим и той побегна в Лахис; но пратиха след него в Лахис и там го убиха.

28 T hen they brought him on horses and buried him with his fathers in the City of Judah.

Докараха го на коне и го погребаха с бащите му в Юдовия столичен град.