1 N ow the days of David drew near that he should die, and he charged Solomon his son, saying:

Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:

2 “ I go the way of all the earth; be strong, therefore, and prove yourself a man.

Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.

3 A nd keep the charge of the Lord your God: to walk in His ways, to keep His statutes, His commandments, His judgments, and His testimonies, as it is written in the Law of Moses, that you may prosper in all that you do and wherever you turn;

Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;

4 t hat the Lord may fulfill His word which He spoke concerning me, saying, ‘If your sons take heed to their way, to walk before Me in truth with all their heart and with all their soul,’ He said, ‘you shall not lack a man on the throne of Israel.’

за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израелевия престол.

5 “ Moreover you know also what Joab the son of Zeruiah did to me, and what he did to the two commanders of the armies of Israel, to Abner the son of Ner and Amasa the son of Jether, whom he killed. And he shed the blood of war in peacetime, and put the blood of war on his belt that was around his waist, and on his sandals that were on his feet.

Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израелевите войски - на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.

6 T herefore do according to your wisdom, and do not let his gray hair go down to the grave in peace.

Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 “ But show kindness to the sons of Barzillai the Gileadite, and let them be among those who eat at your table, for so they came to me when I fled from Absalom your brother.

Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

8 “ And see, you have with you Shimei the son of Gera, a Benjamite from Bahurim, who cursed me with a malicious curse in the day when I went to Mahanaim. But he came down to meet me at the Jordan, and I swore to him by the Lord, saying, ‘I will not put you to death with the sword.’

Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: Няма да те убия с меч.

9 N ow therefore, do not hold him guiltless, for you are a wise man and know what you ought to do to him; but bring his gray hair down to the grave with blood.” Death of David

Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 S o David rested with his fathers, and was buried in the City of David.

Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

11 T he period that David reigned over Israel was forty years; seven years he reigned in Hebron, and in Jerusalem he reigned thirty-three years.

А времето, през което Давид царува̀ над Израел, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години - в Йерусалим. Начало на царуването на Соломон

12 T hen Solomon sat on the throne of his father David; and his kingdom was firmly established. Solomon Executes Adonijah

Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.

13 N ow Adonijah the son of Haggith came to Bathsheba the mother of Solomon. So she said, “Do you come peaceably?” And he said, “Peaceably.”

Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.

14 M oreover he said, “I have something to say to you.” And she said, “Say it.”

После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.

15 T hen he said, “You know that the kingdom was mine, and all Israel had set their expectations on me, that I should reign. However, the kingdom has been turned over, and has become my brother’s; for it was his from the Lord.

Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израел беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.

16 N ow I ask one petition of you; do not deny me.” And she said to him, “Say it.”

Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.

17 T hen he said, “Please speak to King Solomon, for he will not refuse you, that he may give me Abishag the Shunammite as wife.”

Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 S o Bathsheba said, “Very well, I will speak for you to the king.”

А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.

19 B athsheba therefore went to King Solomon, to speak to him for Adonijah. And the king rose up to meet her and bowed down to her, and sat down on his throne and had a throne set for the king’s mother; so she sat at his right hand.

И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.

20 T hen she said, “I desire one small petition of you; do not refuse me.” And the king said to her, “Ask it, my mother, for I will not refuse you.”

Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 S o she said, “Let Abishag the Shunammite be given to Adonijah your brother as wife.”

И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.

22 A nd King Solomon answered and said to his mother, “Now why do you ask Abishag the Shunammite for Adonijah? Ask for him the kingdom also—for he is my older brother—for him, and for Abiathar the priest, and for Joab the son of Zeruiah.”

Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! - за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

23 T hen King Solomon swore by the Lord, saying, “May God do so to me, and more also, if Adonijah has not spoken this word against his own life!

Тогава цар Соломон се закле в Господа: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.

24 N ow therefore, as the Lord lives, who has confirmed me and set me on the throne of David my father, and who has established a house for me, as He promised, Adonijah shall be put to death today!”

Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.

25 S o King Solomon sent by the hand of Benaiah the son of Jehoiada; and he struck him down, and he died. Abiathar Exiled, Joab Executed

И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.

26 A nd to Abiathar the priest the king said, “Go to Anathoth, to your own fields, for you are deserving of death; but I will not put you to death at this time, because you carried the ark of the Lord God before my father David, and because you were afflicted every time my father was afflicted.”

А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа Йехова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

27 S o Solomon removed Abiathar from being priest to the Lord, that he might fulfill the word of the Lord which He spoke concerning the house of Eli at Shiloh.

Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил в Сило за Илиевия дом.

28 T hen news came to Joab, for Joab had defected to Adonijah, though he had not defected to Absalom. So Joab fled to the tabernacle of the Lord, and took hold of the horns of the altar.

А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника.

29 A nd King Solomon was told, “Joab has fled to the tabernacle of the Lord; there he is, by the altar.” Then Solomon sent Benaiah the son of Jehoiada, saying, “Go, strike him down.”

И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в Господния шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

30 S o Benaiah went to the tabernacle of the Lord, and said to him, “Thus says the king, ‘Come out!’” And he said, “No, but I will die here.” And Benaiah brought back word to the king, saying, “Thus said Joab, and thus he answered me.”

И така, Ванайя отиде в Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

31 T hen the king said to him, “Do as he has said, and strike him down and bury him, that you may take away from me and from the house of my father the innocent blood which Joab shed.

А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

32 S o the Lord will return his blood on his head, because he struck down two men more righteous and better than he, and killed them with the sword—Abner the son of Ner, the commander of the army of Israel, and Amasa the son of Jether, the commander of the army of Judah—though my father David did not know it.

Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израелевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 T heir blood shall therefore return upon the head of Joab and upon the head of his descendants forever. But upon David and his descendants, upon his house and his throne, there shall be peace forever from the Lord.”

Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.

34 S o Benaiah the son of Jehoiada went up and struck and killed him; and he was buried in his own house in the wilderness.

Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.

35 T he king put Benaiah the son of Jehoiada in his place over the army, and the king put Zadok the priest in the place of Abiathar. Shimei Executed

Вместо него царят постави свещеник Садок.

36 T hen the king sent and called for Shimei, and said to him, “Build yourself a house in Jerusalem and dwell there, and do not go out from there anywhere.

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;

37 F or it shall be, on the day you go out and cross the Brook Kidron, know for certain you shall surely die; your blood shall be on your own head.”

защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 A nd Shimei said to the king, “The saying is good. As my lord the king has said, so your servant will do.” So Shimei dwelt in Jerusalem many days.

Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.

39 N ow it happened at the end of three years, that two slaves of Shimei ran away to Achish the son of Maachah, king of Gath. And they told Shimei, saying, “Look, your slaves are in Gath!”

След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.

40 S o Shimei arose, saddled his donkey, and went to Achish at Gath to seek his slaves. And Shimei went and brought his slaves from Gath.

Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

41 A nd Solomon was told that Shimei had gone from Jerusalem to Gath and had come back.

Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.

42 T hen the king sent and called for Shimei, and said to him, “Did I not make you swear by the Lord, and warn you, saying, ‘Know for certain that on the day you go out and travel anywhere, you shall surely die’? And you said to me, ‘The word I have heard is good.’

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?

43 W hy then have you not kept the oath of the Lord and the commandment that I gave you?”

Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

44 T he king said moreover to Shimei, “You know, as your heart acknowledges, all the wickedness that you did to my father David; therefore the Lord will return your wickedness on your own head.

Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 B ut King Solomon shall be blessed, and the throne of David shall be established before the Lord forever.”

а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол - утвърден пред Господа до века.

46 S o the king commanded Benaiah the son of Jehoiada; and he went out and struck him down, and he died. Thus the kingdom was established in the hand of Solomon.

Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.