1 و َلَمّا أوشَكَ داوُدُ عَلَى المَوتِ، اسْتَدْعَى ابْنَهُ سُلَيْمانَ وَقالَ لَهُ:

Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон:

2 « أنا ماضٍ فِي طَرِيقِ جَمِيعِ البَشَرِ. أمّا أنْتَ فَتَقَوَّ وَتَشَجَّعْ.

Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен.

3 أ ُوصِيكَ بِأنْ تُطِيعَ جَمِيعَ شَرائِعِ إلَهِكَ وَتَتَّبِعَ طُرُقَهُ. أطِعْ كُلَّ شَرائِعِهِ وَوَصاياهُ وَأحكامِهِ وَشَهاداتِهِ، كَما هِيَ مَكتُوبَةٌ فِي شَرِيعَةِ مُوسَى. فَإنْ فَعَلْتَ هَذا، سَتَنْجَحُ فِي كُلِّ ما تَفعَلُهُ وَحَيثُما تَذهَبُ.

Пази заръките на Господа, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш;

4 و َسَيَحفَظُ اللهُ كُلَّ وُعُودِهِ لِيْ. فَقَدْ قالَ: ‹إذا حَرِصَ أولادُكَ عَلَى أنْ يَحيَوا وَفْقَ وَصايايَ، بِإخلاصٍ وَمِنْ كُلِّ قُلُوبِهِمْ، حِينَئِذٍ، سَيَكُونُ عَلَى عَرشِ إسْرائِيلَ دائِماً مَلِكٌ مِنْ نَسلِكَ.›»

за да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израелевия престол.

5 و َأضافَ داوُدُ: «أنتَ تَذكُرُ ما فَعَلَهُ بِي يُوآبُ بنُ صُرُوِيَّةَ. فَقَدْ قَتَلَ اثْنَينِ مِنْ قادَةِ جَيشِ إسْرائِيلَ: أبْنِيْرَ بْنَ نِيرٍ، وَعَماسا بْنَ يَثْرٍ. قَتَلَهُما فِي وَقتِ سِلْمٍ، فَتَناثَرَ دَمُهُما قَطَراتٍ عَلَى حِزامِهِ وَحِذائِهِ.

Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израелевите войски - на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му.

6 ف افْعَلْ بِهِ بِحَسَبِ حِكْمَتِكَ، لَكِنْ لا تَسْمَحْ بِأنْ يَنْزِلَ إلَى الهاوِيَةِ بِسَلامٍ فِي شَيخُوخَتِهِ!

Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба.

7 « أحسِنْ إلَى أبْناءِ بَرْزِلّايَ الجِلعادِيِّ. قَرِّبْهُمْ مِنْكَ وَليَأكُلُوا خُبْزاً عَلَى مائِدَتِكَ. فَقَدِ احتَضَنُونِي فَأكَلْتُ خُبْزاً عَلَى مائِدَتِهِمْ، عِندَما هَرَبْتُ مِنْ أخِيكَ أبشالُومَ.

Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом.

8 « وَاذْكُرْ أيضاً شَمْعَى بْنَ جِيرا البَنْيامِيْنِيِّ مِنْ بَحُورِيمَ. إنَّهُ ما زالَ فِي هَذِهِ النَّواحِي. تَذَكَّرْ أنَّهُ تَكَلَّمَ عَلَيَّ لَعَناتٍ شَدِيدَةً يَومَ هَرَبْتُ إلَى مَحَنايِمَ. ثُمَّ نَزَلَ لِلِقائِي عِندَ نَهْرِ الأُردُنِّ. وَحَلَفْتُ لَهُ بِاللهِ أنِّي لَنْ أقتُلَهُ.

Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в Господа: Няма да те убия с меч.

9 و َالآنَ، لا تَعفُ عَنْهُ، فَأنتَ رَجُلٌ حَكِيمٌ. فَفَكِّرْ بِما يَنبَغِي عَلَيكَ أنْ تَفعَلَ بِهِ. لَكِنْ لا تَدَعْهُ يَمُتْ بِسَلامٍ فِي شَيخُوخَتِهِ.»

Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба.

10 و َماتَ داوُدُ وَدُفِنَ فِي مَدِينَةِ داوُدَ مَعَ آبائِهِ.

Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град.

11 و َكانَ داوُدُ قَدْ حَكَمَ أربَعِينَ سَنَةً، سَبْعاً مِنْها فِي مَدِينَةِ حَبْرُونَ وَثَلاثاً وَثَلاثِينَ فِي مَدِينَةِ القُدْسِ. سُلَيْمانُ يُحكِمُ قَبضَتَهُ عَلَى مَملَكَتِه

А времето, през което Давид царува̀ над Израел, беше четиридесет години. Седем години царува̀ в Хеврон и тридесет и три години - в Йерусалим. Начало на царуването на Соломон

12 و َصارَ سُلَيْمانُ مَلِكاً، فَجَلَسَ عَلَى عَرشِ داوُدَ أبِيهِ. وَأحكَمَ سَيطَرَتَهُ عَلَى مَملَكَتِهِ.

Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо.

13 ث ُمَّ ذَهَبَ أدُونِيّا ابْنُ حَجِّيتَ إلَى بَتْشَبَعَ أُمِّ سُلَيْمانَ. فَسَألَتْهُ: «هَلْ جِئْتَ فِي سَلامٍ؟» فَأجابَ أدُونِيّا: «نَعَمْ، جِئْتُ فِي سَلامٍ.»

Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир.

14 ث ُمَّ قالَ: «لَدَيَّ ما أُرِيدُ قَولَهُ لَكِ.» فَقالَتْ بَتْشَبَعُ: «قُلْ ما عِنْدَكَ.»

После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.

15 ف َقالَ: «أنتِ تَعْرِفينَ أنَّ المَملَكَةَ كانَتْ ذاتَ يَومٍ لِي. وَقَدْ تَوَقَّعَ جَميعُ بَنِي إسْرائِيلَ أنِّي سَأكُونُ مَلِكاً عَلَيهِمْ. غَيرَ أنَّ الحالَ تَغَيَّرَتْ. فَصارَ أخِي المَلِكَ الآنَ لِأنَّ اللهَ هُوَ الَّذِي اختارَهُ لِهَذا.

Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израел беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от Господа му дойде.

16 ف َلَيسَ لَدَيَّ الآنَ إلّا طَلَبٌ واحِدٌ، فَأرجُو أنْ لا تَرُدِّي طَلَبِي.» فَقالَتْ: «ما هُوَ طَلَبُكَ؟»

Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.

17 « أعلَمُ أنَّ المَلِكَ سُلَيْمانَ لا يَرفُضُ لَكِ طَلَباً. فاطلُبِي إلَيهِ أنْ يَسمَحَ لِي بِالزَّواجِ مِنْ أبِيشَجَ الشُّونَمِيَّةِ.»

Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага.

18 ف َقالَتْ بَتشَبَعُ: «حَسَناً، سَأتَوَسَّطُ لَدَى المَلِكِ مِنْ أجلِكَ.»

А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.

19 ف َذَهَبَتْ بَتشَبَعُ إلَى المَلِكِ سُلَيْمانَ لِتُكَلِّمَهُ. فَلَمّا رَآها المَلِكُ سُلَيْمانُ وَقَفَ لاسْتِقبالِها. ثُمَّ انحَنَى احْتِراماً لَها وَجَلَسَ عَلَى العَرْشِ. وَأمَرَ خُدّامَهُ فَأتُوا بِعَرْشٍ آخَرَ مِنْ أجلِ أُمِّهِ. فَجَلَسَتْ عَلَيهِ عَنْ يَمِينِ سُلَيْمانَ.

И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и ѝ се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му.

20 و َقالَتْ بَتشَبَعُ لَهُ: «جِئتُ أطلُبُ إلَيكَ مَعرُوفاً، فَأرجُو أنْ لا تَرُدَّ طَلَبِي.» فَأجابَها المَلِكُ: «اطلُبِي ماشِئْتِ يا أُمِّي. فَلَنْ أرُدَّ لَكِ طَلَباً.»

Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят ѝ отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.

21 ف َقالَتْ بَتشَبَعُ: «دَعْ أخاكَ أدُونِيّا يَتَزَوَّجْ مِنْ أبِيشَجَ الشُّونَمِيَّةِ.»

И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.

22 ف َأجابَ المَلِكُ سُلَيْمانُ أُمَّهُ: «لِماذا تَطلُبِينَ إلَيَّ أنْ أُعطِيَ أبِيشَجَ لِأدُونِيّا؟ فَلِماذا لا تَطلُبِينَ إلَيَّ أنْ أجعَلَهُ المَلِكَ أيضاً؟ ألَيسَ هُوَ أخِي الأَكبَرُ مِنِّي. وَلا شَكَّ أنَّ الكاهِنَ أبِياثارَ وَيُوآبَ بنَ صُرُوِيَّةَ سَيَدعَمانِهِ.»

Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! - за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син.

23 ف َحَلَفَ سُلَيْمانُ بِاللهِ وَقالَ: «لِيُعاقِبْنِي اللهُ إنْ لَمْ أُعاقِبْ أدُونِيّا الَّذِي طَلَبَ هَذَا الأمْرَ مُخاطِراً بِحَياتِهِ.

Тогава цар Соломон се закле в Господа: Така да ми направи Бог - да! - и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си.

24 و َها أنا الآَنَ أُقْسِمُ بِاللهِ الحَيِّ الَّذِي جَعَلَنِي مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ، وَأعطانِي عَرشَ داوُدَ أبِي، وَأعطانِي مَملَكَةً وَبَيتاً كَما وَعَدَ، إنَّ أدُونِيّا سَيَمُوتُ اليَومَ!»

Сега се заклевам в живота на Господа, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен.

25 و َأمَرَ الملِكُ سُلَيْمانُ بَناياهُو بْنَ يَهُوياداعَ، فانْطَلَقَ وَقَتَلَ أدُونِيّا.

И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.

26 ث ُمَّ قالَ المَلِكُ سُلَيْمانُ لِلكاهِنِ أبِياثارَ: «أنتَ تَستَحِقُّ أنْ أقتُلَكَ، لَكِنِّي سَأسْمَحُ لَكَ بِالرُّجُوعِ إلَى بَيتِكَ فِي عَناثُوتَ. لَنْ أقتُلَكَ الآنَ لِأنَّكَ ساعَدْتَ فِي حَملِ صُنْدُوقِ عَهدِ رَبِّي الإلَهِ أثناءَ مَسِيرِكَ مَعَ داوُدَ أبِي. وَقَدْ شارَكْتَ أبِي فِي ضِيقاتِهِ.»

А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа Йехова пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми.

27 و َأعفَى سُلَيْمانُ أبِياثارَ مِنْ مَنصِبِهِ كَكاهِنٍ للهِ. حَدَثَ هَذا تَتمِيماً لِكَلامِ اللهِ عَنْ بَيتِ الكاهِنِ عالِي وَعائِلَتِهِ فِي شِيلُوهَ. فَقَدْ كانَ أبِياثارُ يَنتَمِي إلَى عائِلَةِ عالِي.

Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на Господа, за да се изпълни словото, което Господ беше говорил в Сило за Илиевия дом.

28 ف َلَمّا سَمِعَ يُوآبُ بِهَذا خافَ، لِأنَّهُ كانَ قَدْ دَعَمَ أدُونِيّا، لَكِنَّهُ لَمْ يَدْعَمْ أبْشالُومَ. فَهَرَبَ إلَى خَيمَةِ اللهِ وَتَمَسَّكَ بِزَوايا المَذبَحِ.

А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в Господния шатър и се хвана за роговете на жертвеника.

29 ف َوَصَلَ الخَبَرُ إلَى المَلِكِ سُلَيْمانَ أنَّ يُوآبَ دَخَلَ إلَى خَيمَةِ اللهِ وَأنَّهُ يَحْتَمِي بِالمَذْبَحِ. فَأمَرَ سُلَيْمانُ بَناياهُو بِأنْ يَذْهَبَ وَيَقتُلَهُ.

И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в Господния шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.

30 ف َدَخَلَ بَناياهُو خَيمَةَ اللهِ وَقالَ لِيُوآبَ: «يَقُولُ لَكَ المَلِكُ: ‹اخْرُجْ!›» فَأجابَ يُوآبُ: «لا، بَلْ أمُوتُ هُنا.» فَرَجِعَ بَناياهُو إلَى المَلِكِ وَأخبَرَهُ بِما قالَهُ يُوآبُ.

И така, Ванайя отиде в Господния шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.

31 ف َأمَرَ المَلِكُ بَناياهُو: «فافْعَلْ كَما يَقُولُ! اقْتُلْهُ هُناكَ، ثُمَّ ادفِنْهُ. حِينَئِذٍ، أتَخَلَّصُ أنا وَعائِلَتِي مِنَ العارِ الَّذِي ألحَقَهُ بِنا يُوآبُ وَالذَّنْبِ الذي وَضَعَهُ علينا عِندَما قَتَلَ أبْرِياءَ.

А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял.

32 ف َقَدْ قَتَلَ يُوآبُ رَجُلَينِ أفضَلَ مِنْهُ كَثِيراً، هُما أبْنِيْرُ بْنُ نِيرٍ قائِدُ جَيشِ إسْرائِيلَ، وَعَماسا بْنُ يَثْرٍ قائِدُ جَيشِ يَهُوذا. قَتَلَهُما مِنْ دُونِ عِلْمِ أبِي. وَهَكَذا يُعاقِبُ اللهُ يُوآبَ بِنَفسِ ما فَعَلَهُ بِهَذَينِ الرَّجُلَينِ.

Господ ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израелевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник.

33 د َمُهُما عَلَيهِ وَعَلَى عائِلَتِهِ إلَى الأبَدِ. أمّا داوُدُ وَنَسلُهُ وَعائِلَتُهُ المَلَكِيَّةُ وَمَملَكَتُهُ، فَيَكُونُ لَهُمْ إلَى الأبَدِ، سَلامٌ مِنْ عِندِ اللهِ.»

Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа довека.

34 ف َذَهَبَ بَناياهُو بْنَ يَهُوياداعَ وَقَتَلَ يُوآبَ. وَدُفِنَ يُوآبُ فِي بَيتِهِ فِي البَرِّيَّةِ.

Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.

35 ث ُمَّ نَصَّبَ سُلَيْمانُ بَناياهُو بْنَ يَهُوياداعَ قائِداً لِلجَيشِ مَكانَ يُوآبَ. وَنَصَّبَ الكاهِنَ صادُوقَ مَكانَ الكاهِنِ أبِياثارَ.

Вместо него царят постави свещеник Садок.

36 و َبَعدَ ذَلِكَ اسْتَدعَى المَلِكُ شَمْعَى وَقالَ لَهُ: «ابْنِ لَكَ بَيتاً هُنا فِي القُدسِ. وَأقِمْ فِيهِ وَلا تُغادِرِ المَدِينَةَ أبَداً إلَى أيِّ مَكانٍ.

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде;

37 ف َإنْ غادَرْتَ المَدِينَةَ وَتَجاوَزْتَ وادِي قَدرُونَ، فاعلَمْ أنَّكَ سَتَمُوتُ مَوتاً، وَتَجْنِي عَلَى نَفْسِكَ.»

защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава.

38 ف َأجابَ شَمْعَى: «هَذا حَسَنٌ يا مَولايَ وَمَلِكِي. سَأفعَلُ كَما تَقُولُ.» فَسَكَنَ شَمْعَى فِي القُدسِ مُدَّةً طَوِيلَةً.

Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.

39 ل َكِنْ بَعْدَ ثَلاثِ سِنِينَ هَرَبَ عَبدانِ مِنْ عَبِيدِهِ إلَى أخِيشَ بْنِ مَعكَةَ مَلِكِ جَتَّ. وَعَلِمَ شَمْعَى أنَّ عَبدَيهِ فِي جَتَّ.

След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет.

40 ف َأسرَجَ حِمارَهُ وَذَهَبَ إلَى المَلِكِ أخِيشَ فِي جَتَّ بَحثاً عَنْ عَبدَيهِ. فَوَجَدَهُما هُناكَ وَعادَ بِهِما.

Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.

41 ف َوَصَلَ الخَبَرُ إلَى سُلَيْمانَ أنَّ شَمْعَى غادَرَ القُدسَ إلَى جَتَّ وَعادَ.

Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.

42 ف َأرسَلَ سُلَيْمانُ فِي طَلَبِهِ. وَقالَ لَهُ: «أما اسْتَحلَفْتُكَ بِاللهِ أنْ لا تُغادِرَ القُدسَ؟ أما أنذَرْتُكَ أنَّكَ إذا غادَرْتَها إلَى أيِّ مَكانٍ فَإنَّ هَذِهِ سَتَكُونُ نِهايَتَكَ؟ أما وَافَقْتَنِي عَلَى كُلِّ ما قُلْتُ، وَوَعَدْتَ بِأنْ تُطِيعَنِي؟

Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в Господа и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?

43 ف َلِماذا كَسَرْتَ قَسَمَكَ أمامَ اللهِ وَخالَفْتَ الوَصِيَّةَ الَّتِي أوصَيتُكَ بِها؟

Защо не опази Господнята клетва и заповедта, която ти дадох?

44 أ نتَ تَذكُرُ الشُّرُورَ الكَثِيرَةَ الَّتِي فَعَلْتَها لِداوُدَ أبِي. وَالآنَ سَيُعاقِبُكَ اللهُ عَلَى تِلْكَ الشُّرُورِ.

Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова Господ ще възвърне злото ти на твоята глава;

45 أ مّا أنا فَسَيُبارِكُنِي اللهُ وَسَيَحفَظُ مَملَكَةَ داوُدَ إلَى الأبَدِ.»

а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол - утвърден пред Господа до века.

46 ث ُمَّ أمَرَ المَلِكُ بَناياهُو بِقَتلِ شَمْعَى، فَقَتَلَهُ. فَأحْكَمَ سُلَيْمانُ قَبضَتَهُ عَلَى مَملَكَتِهِ.

Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.