1 و َأدخَلُوا صُنْدُوقَ اللهِ، وَوَضَعُوهُ داخِلَ الخَيمَةِ الَّتِي نَصَبَها داوُدُ لَهُ. وَذَبَحُوا ذَبائِحَ صاعِدَةً وَتَقْدِماتِ سَلامٍ فِي حَضْرَةِ اللهِ.
Така внесоха Божия ковчег и го положиха сред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и мирни жертви пред Бога.
2 و َلَمّا أكمَلَ داوُدُ تَقْدِيمَ الذَّبائِحِ الصّاعِدَةِ وَذَبائِحَ السَّلامِ، بارَكَ الشَّعبَ بِاسْمِ اللهِ.
Когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и мирните жертви, благослови народа в Господнето име.
3 و َوَزَّعَ عَلَى كُلِّ رَجُلٍ وَامْرَأةٍ مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ رَغِيفَ خُبْزٍ وَكَعْكَ تَمْرٍ وَكَعْكَ زَبِيبٍ.
И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израел, на всеки по един хляб, по една мръвка месо и по един наниз сухо грозде.
4 و َعَيَّنَ بَعْضَ الَّلاوِيِّينَ لِيَخدِمُوا كَخُدّامٍ أمامَ صُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ لِكَي يُذِيعَوُا، وَيَشْكُرُوا، وَيُسَبِّحُوا اللهَ ، إلَهَ إسْرائِيلَ.
И определи някои от левитите да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа, Израелевия Бог:
5 و َكانَ آسافُ يَقُودُ فِرْقَةَ التَّسْبِيحِ، وَزَكَرِيّا يُساعِدَهُ. بَيْنَما يُعْزِفُ يَعْزِيئِيلُ وَشَمِيرامُوثُ وَيَحِيئِيلُ وَمَتَّثْيا وَألِيآبُ وَبَنايا وَعُوبِيدُ أدُومُ وَيَعِيئِيلُ بِرَبابٍ وَقَياثِيرَ. وَيَضْرِبُ آسافَ الصُّنُوجَ.
първия, Асаф; втория, Захария; после Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванайя, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 و َيَنْفُخُ بَنايا وَيَحَزْيئِيلُ الأبْواقَ بانْتِظامٍ أمامَ صُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ. مَزْمُورُ شُكْرٍ لِداوُد
а свещениците Ванайя и Яазиил - с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет. Благодарствена песен на Давид
7 و َفِي ذَلِكَ اليَوْمِ نَظَمَ داوُدُ مَزْمُورَ شُكْرٍ للهِ عَزَفَهُ آسافُ وَأقْرِباؤُهُ:
Тогава, в онзи ден, Давид за пръв път нареди славословенето на Господа чрез Асаф и братята му с тези думи:
8 ا حمَدُوا اللهَ ، أذِيعُوا اسْمَهُ. عَرِّفُوا الأُمَمَ بِأعمالِهِ العَظِيمَةِ.
Славословете Господа; призовавайте името Му; възвестявайте между народите делата Му.
9 ر َنِّمُوا لَهُ، غَنُّوا تَسْبِيحَهُ، حَدِّثُوا بِمُعجِزاتِهِ.
Пейте Му и Го възпявайте с псалми; говорете за всичките Му чудни дела.
10 ا فْتَخِرُوا بِاسْمِهِ القُدُّوسِ، وَلْتَبْتَهِجْ قُلُوبُ كُلِّ مَنْ يَطلُبُونَ اللهَ.
Хвалете се с Неговото свято име; нека се весели сърцето на онези, които търсят Господа.
11 ا طلُبُوا اللهَ وَقُوَّتَهُ، اسْعُوا إلَيْهِ دائِماً.
Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 ا ذْكُرُوا المُعجِزاتِ الَّتِي صَنَعَها، آياتِهِ وَالأحْكامَ الَّتِي نَطَقَ بِها.
Помнете пречудните дела, които е извършил, знаменията Му и постановленията, излезли из устата Му.
13 ي ا نَسلَ إسْرائِيلَ، يا خُدّامَهُ، يا أبْناءَ يَعْقُوبَ، مُختارِيهِ.
Вие, потомство на Неговия слуга Израел, синове Яковови, избрани Негови.
14 ه ُوَ إلَهُنا ، أحكامُهُ تَملأُ الأرْضَ.
Той е Господ, Бог наш; съдът Му е по целия свят.
15 إ لَى الأبَدِ اذْكُرُوا عَهْدَهُ، الكَلامَ الَّذِي أوصَى بِهِ لِألْفِ جِيلٍ،
Помнете винаги завета Му, словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 ا لعَهْدَ الَّذِي قَطَعَهُ مَعَ إبْراهِيمَ، وَوَعَدَ بِهِ إسْحَاقَ.
завета, който сключи с Авраам, и клетвата Му към Исаак,
17 ث َبَّتَهُ مَعَ يَعْقُوبَ مَرْسُوماً، وَمَعَ إسْرائِيلَ عَهْداً أبَدِيّاً.
която и утвърди на Яков за наредба, на Израел за вечен завет,
18 ف َقالَ: «سَأُعطِيكَ أرْضَ كَنْعانَ، فَتَكُونَ مِنْ نَصِيبِكَ.»
като каза: На тебе ще дам Ханаанската земя за дял на наследството ви,
19 ك انُوا قَلِيلِينَ وَغُرَباءُ فِي الأرْضِ،
когато бяхте малцина на брой, малцина и пришълци в нея,
20 ي َرتَحِلُونَ مِنْ أُمَّةٍ إلَى أُمَّةٍ، وَمِنْ مَملَكَةٍ إلَى مَملَكَةٍ.
и когато прехождаха от народ в народ и от едно царство в други народи.
21 ف َلَمْ يَسْمَحِ لِأحَدٍ بِأنْ يَظلِمَهُمْ، وَحَذَّرَ مُلُوكاً مِنَ المَساسِ بِهِمْ.
Не остави никого да им навреди; ей, заради тях царе изобличи,
22 ق الَ لَهُمْ: «لا تَمَسُّوا مُسَحائِي، وَلا تُؤْذُوا أنبِيائِي!»
като каза: Да не се допирате до помазаните Ми и да не сторите зло на пророците Ми.
23 ر َنِّمُوا للهِ يا كُلَّ الأرْضِ، أذِيعُوا يَوْماً بَعْدَ يَوْمٍ خَلاصَهُ.
Пейте на Господа, жители на целия свят; благовествайте от ден на ден спасението Му.
24 أ علِنُوا مَجدَهُ بَينَ الأُمَمِ، وَمُعجِزاتِهِ بَينَ الشُّعُوبِ.
Възвестете между народите славата Му, между всички племена - чудните Му дела.
25 ل ِأنَّ اللهَ عَظِيمٌ وَجَدِيرٌ بِالتَّسْبِيحِ، وَأكثَرُ مَهابَةً مِنْ كُلِّ الآلِهَةِ.
Защото Господ е велик и твърде достоен за хвала и за страхопочитание повече от всички богове.
26 ل ِأنَّ آلِهَةَ الشُّعُوبِ الأُخرَى أصْنامٌ لا حَولَ لَها وَلا قُوَّةَ، أمّا اللهُ فَصَنَعَ السَّماواتِ.
Защото всички богове на племената са суетни, а Господ създаде небесата.
27 ب َهاءٌ وَجَلالٌ فِي حَضْرَتِهِ، وَقُوَّةٌ وَفَرَحٌ فِي مَسْكَنِهِ.
Слава и великолепие са пред Него, сила и радост на мястото Му.
28 أ عطُوا اللهَ ، يا عائِلاتَ الشُّعُوبِ، أُعطُوا اللهَ مَجداً وَقُوَّةً.
Отдайте на Господа вие, семейства на племената, отдайте на Господа слава и сила.
29 أ عطُوا اللهَ المَجدَ الَّلائِقَ بِاسْمِهِ. هاتُوا تَقْدِمَةً وَادخُلُوا إلَى حَضْرَتِهِ. اعبُدُوا اللهَ وَاسْجُدُوا لَهُ فِي بَهاءِ قَداسَتِهِ.
Отдайте на Господа славата, дължима на името Му; донесете принос и влезте пред Него; поклонете се на Господа с великолепие свято.
30 ا رتَعِدُوا أمامَهُ يا كُلَّ شُعُوبِ الأرْضِ حَقّاً. العالَمُ ثابِتٌ فِي مَكانِهِ، لا تَقْدِرُ قُوَّةٌ أنْ تُزَحزِحَهُ.
Треперете пред Него, жители на целия свят; защото вселената е утвърдена и не може да се поклати.
31 ل ِتَبْتَهِجِ السَّماواتُ وَلْتَفْرَحِ الأرْضُ، وَلْيُقَلْ بَينَ الأُمَمِ: « اللهُ يَملُكُ.»
Да се веселят небесата и да се радва светът; и да казват между народите: Господ царува.
32 ل ِيَهْدِرِ البَحْرُ وَكُلُّ ما يَملأُهُ، لِيَبْتَهِجِ الرِّيفُ وَكُلُّ ما فِيهِ.
Да бучи морето и всичко, което е в него; нека се радват полетата и всичко, което е в тях.
33 ح ِينَئِذٍ، سَتَفْرَحُ أشْجارُ الغابَةِ فِي حَضرَةِ اللهِ حِينَ يَأْتِي لِيَحكُمَ عَلَى الأرْضِ.
Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; защото иде да съди света.
34 س بِّحُوا اللهَ ، لِأنَّهُ صالِحٌ، لِأنَّ رَحمَتَهُ إلَى الأبَدِ.
Славословете Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века;
35 ق ُولُوا: «خَلِّصْنا يا إلَهَنا وَمُخَلِّصَنا، وَاجمَعْنا وَأنقِذْنا مِنَ الأُمَمِ، لِكَي نُقَدِّمَ الشُّكْرَ لاسْمِكَ القُدُّوسِ، لِكَي نُخبِرَ بِفَخْرٍ بِأعمالِكَ الجَدِيرَةِ بِالتَّسْبِيحِ.
и кажете: Спаси ни, Боже на спасението ни, събери ни и ни избави от народите, за да славословим святото Ти име и да тържествуваме в Твоята хвала.
36 ل ِيَتَبارَكِ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ.» فَقالَ كُلُّ الشَّعبِ: «آمِين!» وَسَبَّحُوا اللهَ.
Благословен да бъде Господ, Бог Израелев, отвека и довека. И целият народ каза: Амин! И възхвалиха Господа.
37 و َتَرَكَ داوُدُ آسافَ وَمُساعِدِيهِ هُناكَ أمامَ صُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ لِيَخدِمُوا أمامَ الصُّنْدُوقِ دائِماً حَسَبَ المُتَطَلَّباتِ اليَوْمِيَّةِ.
Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асаф и братята му, за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 و َبَقِيَ هُناكَ أيضاً عُوبِيدُ آدُومَ وَأقْرِباؤُهُ الثَّمانِيَةُ وَالسِّتُّونَ، وَعُوبِيدُ أدُومَ بْنُ يَدِيثُونَ وَحُوسَةَ، لِيَخدِمُوا كَبَوّابِينَ.
остави и Овид-едом и братята му, шестдесет и осем души; също и Овид-едом, Едутуновия син, и Оса за вратари;
39 و َبَقِيَ أمامَ خَيمَةِ اجتِماعِ اللهِ فِي المُرْتَفَعِ فِي جِبْعُونَ الكاهِنُ صادُوقُ وَزُمَلاؤُهُ الكَهَنَةُ.
и свещеника Садок и братята му, свещениците, пред Господнята скиния на високото място, което беше в Гаваон,
40 و َكانَ مَطلُوباً مِنْهُمْ أنْ يُقَدِّمُوا تَقْدِماتٍ صاعِدَةً كامِلَةً للهِ صَباحاً وَمَساءً عَلَى مَذْبَحِ التَّقْدِماتِ الصّاعِدَةِ، وَفْقَ كُلِّ ما هُوَ مَكْتُوبٌ فِي شَرِيعَةِ اللهِ الَّتِي أمَرَ إسْرائِيلَ باتِّباعِها.
за да принасят всеизгаряне на Господа върху жертвеника за всеизгарянията винаги сутрин и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израел;
41 و َبَقِيَ مَعَهُمْ هَيمانُ، وَيَدُوثُونُ، وَبَقِيَّةُ المُختارِينَ وَالمُعَيَّنِينَ بِالاسْمِ لِتَقْدِيمِ التَّسبيحِ للهِ: «لِأنَّ رَحْمَتَهُ إلَى الأبَدِ.»
и с тях постави Еман, Едутун и другите, определени по име, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века;
42 و َكانَ مَعْهُما، أي مَعَ هَيمانَ وَيَدُوثُونَ، أبْواقٌ وَصُنُوجٌ لِلَّذِينَ يَعزِفُونَ عَلَيها وَآلاتٌ لِعَزْفِ تَرانِيمَ للهِ. وَكانَ أبْناءُ يَدُوثُونَ مَسْؤُولِينَ عَنِ البَوّابَةِ.
и при тях, т. е. при Еман и Едутун, имаше тръби и кимвали за онези, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 ث ُمَّ ذَهَبَ الشَّعبُ كُلُّهُمْ إلَى بُيُوتِهِمْ. وَرَجِعَ داوُدُ لِيُبارِكَ بَيتَهُ.
И така, целият народ си отиде, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.