1 و َفَتَحَ الحَمَلُ أوَّلَ الأختامِ السَّبعَةِ. فَنَظَرْتُ وَسَمِعْتُ أحَدَ المَخلُوقاتِ الأربَعَةِ يَقُولُ بِصَوتٍ كَصَوتِ الرَّعدِ: «تَعالْ!»

И видях, когато Агнецът отвори един от седемте печата, и чух едно от четирите живи същества да казва като с глас от гръм: Ела и виж!

2 ف َنَظَرتُ وَإذا جَوادٌ أبيَضُ يَقِفُ أمامِي، وَكانَ الرّاكِبُ عَلَيهِ يَحمِلُ قَوساً، وَعَلَى رَأسِهِ إكلِيلٌ. ثُمَّ خَرَجَ بِجَوادِهِ مُنتَصِراً وَلِكَيْ يَنتَصِرَ بَعدُ.

И видях бял кон; а яздещият на него имаше лък; и му бе даден венец и той излезе като победител, за да победи.

3 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الثّانِي، فَسَمِعتُ المَخلُوقَ الثّانِي يَقُولُ: «تَعالَ!»

Когато отвори втория печат, чух второто живо същество да казва: Ела и виж!

4 ح ينَئِذٍ خَرَجَ جَوادٌ آخَرُ أحمَرُ كَالنّارِ، وَقَدْ مُنِحَ الرّاكِبُ عَليهِ سَيفاً عَظِيماً وَسُلطاناً لِيَنزِعَ السَّلامَ مِنَ الأرْضِ، وَيَدفَعَ النّاسَ لِيَقتُلوا بَعضُهُمْ بَعضاً.

И излезе друг кон, огненочервен; а на яздещия на него бе дадено да вдигне мира от земята, така че човеците да се избиват един друг; и му бе даден голям меч.

5 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الثّالِثَ، فَسَمِعتُ المَخلُوقَ الثّالِثَ يَقُولُ: «تَعالَ!» فَنَظَرتُ وَإذا جَوادٌ أسوَدُ أمامِي، وَالرّاكِبُ عَلَيهِ يَحمِلُ مِيزاناً بِيَدِهِ.

И когато отвори третия печат, чух третото живо същество да казва: Ела и виж! И видях, и ето, черен кон и яздещият на него имаше везни в ръката си.

6 ث ُمَّ سَمِعْتُ ما يُشبِهُ الصَّوتَ مِنْ وَسَطِ المَخلُوقاتِ الأربَعَةِ يَقُولُ: «مِكيالُ قَمحٍ بِأجْرِ يَومٍ، وَثَلاثَةُ مَكاييلِ شَعِيرٍ بِأجْرِ يَومٍ. لَكِنْ لا تُفسِدْ زَيتَ الزَّيتُونِ وَلا النَّبِيذَ!»

Тогава чух нещо като глас изсред четирите живи същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динарий и три хиникса ечемик за динарий; а елея и виното не повреждай.

7 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الرّابِعَ، فَسَمِعتُ المَخلُوقَ الرّابِعَ يَقُولُ: «تَعالَ!»

И когато отвори четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество, което казваше: Ела и виж!

8 ف َنَظَرتُ، وَإذا جَوادٌ أصفَرُ شاحِبٌ يَقِفُ أمامِي. وَكانَ الرّاكِبُ عَلَيهِ يُدعَى «المَوتَ،» وَيَتبَعُهُ «الهاوِيَةُ.» وَكانا قَدْ مُنِحا سُلطاناً عَلَى رُبعِ الأرْضِ، لِيَقتُلا النّاسَ بِالحَربِ وَالمَجاعَةِ وَالحَيواناتِ المُتَوَحِّشَةِ.

И видях, и ето, пепелявосив кон и името на яздещия на него беше смърт, и адът вървеше след него; и им бе дадена власт над четвъртата част от земята да умъртвят с меч, с глад, с мор и със земните зверове.

9 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ الخامِسَ، فَرَأيتُ تَحتَ المَذبَحِ نُفُوسَ الَّذِينَ قُتِلُوا لِأجلِ رِسالَةِ اللهِ وَلِأجلِ شَهادَتِهِمْ.

А когато отвори петия печат, видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха.

10 ف َصَرَخُوا بِصَوتٍ عَظِيمٍ وَقالوا: «أيُّها الرَّبُّ القُدُّوسُ وَالحَقُّ، مَتَى سَتَدِينُ سُكّانَ الأرْضِ وَتُعاقِبَهُمْ لِقَتلِهِمْ إيّانا؟»

И те викаха с висок глас: Докога, Господарю святи и истинни, няма да съдиш и да въздадеш на живеещите по земята за нашата кръв?

11 و َكانَ قَدَ مُنِحَ كُلٌّ مِنهُمْ ثَوباً أبيَضَ. وَطُلِبَ إلَيْهِمْ أنْ يَتَرَيَّثُوا قَلِيلاً حَتَّى يَكتَمِلَ عَدَدُ جَمِيعِ رِفاقِهِمُ الخُدّامِ وَإخوَتِهِمُ الَّذِينَ سَيُقتَلُونَ أيضاً.

И на всеки от тях бе дадена по една бяла дреха; и им бе казано да си почиват още малко време, докато се допълни броят и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

12 ث ُمَّ فَتَحَ الحَمَلُ الخَتْمَ السّادِسَ، فَنَظَرتُ وَإذا بِزِلزالٍ عَظِيمٍ قَدْ حَدَثَ. وَالشَّمسُ أصبَحَتْ سَوداءَ كَلِباسِ الحِدادِ، وَالبَدرُ أصبَحَ كَالدَّمِ.

И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус; слънцето почерня като вретище от козина и цялата луна стана като кръв;

13 ن ُجُومُ السَّماءِ سَقَطَتْ عَلَى الأرْضِ كَما يَسقُطُ التِّينُ غَيْرُ النّاضِجِ عَنِ الشَّجَرَةِ حينَ تَهُزُّها رِيحٌ قَوِيَّةٌ.

небесните звезди паднаха на земята, както смокиново дърво, разклащано от силен вятър, хвърля неузрелите си смокини;

14 و َانقَسَمَتِ السَّماءُ، وَطُوِيَتْ كَلَفِيفَةٍ مِنَ الوَرَقِ. وَزُحزِحَتْ جَمِيعُ الجِبالِ وَالجُزُرِ عَنْ مَواضِعِها.

небето бе отместено като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се вдигнаха от местата си.

15 م ُلُوكُ العالَمِ وَحُكّامُهُ، وَقادَةُ الجُيُوشِ وَالأغنِياءُ وَأصحابُ المَراكِزِ، وَكُلُّ النّاسِ أحراراً وَعَبِيداً، اختَبَأُوا فِي الكُهُوفِ وَبَينَ الصُّخُورِ الَّتي عَلَى الجِبالِ،

И земните царе, големците и хилядниците, богатите и силните, всеки роб и всеки свободен се скриха в пещерите и между скалите на планините;

16 و َقالوا لِلجِبالِ وَالصُّخُورِ: «اسقُطِي عَلَينا، وَخَبِّئِينا عَنْ وَجهِ الجالِسِ عَلَى العَرشِ وَعَنْ غَضَبِ الحَمَلِ!

и казаха на планините и на скалите: Паднете върху нас и ни скрийте от лицето на Седящия на престола и от гнева на Агнеца!

17 ل َقَدْ حَلَّ يَومُ غَضَبِهِ العَظِيمُ، فَمَنْ ذا الَّذِي يَستَطِيعُ الصُّمُودَ؟»

Защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?