1 و َقالَ يَسُوعُ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: مَنْ لا يَدْخُلُ حَظِيْرَةَ الخِرافِ مِنَ البابِ فَهُوَ سارِقٌ وَخاطِفٌ. فَهُوَ يَتَسَلَّقُ وَيَدْخُلُ مِنْ مَكانٍ آخَرَ.

Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник.

2 أ مّا الَّذِي يَدْخُلُ مِنَ البابِ فَهُوَ راعِي القَطِيْعِ.

А който влиза през вратата, е овчар на овцете.

3 ل َهُ يَفْتَحُ الحارِسُ، وَتُصْغِي الخِرافُ إلَى صَوْتِهِ. وَهُوَ يُنادِي الخِرافَ الَّتِي لَهُ بِأسْمائِها وَيَقُودُها إلَى المَرْعَى.

Пазачът му отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.

4 و َبَعْدَ أنْ يُخرِجَها كُلَّها، يَمْشِي أمامَها، وَهِيَ تَتبَعُهُ لِأنَّها تُمَيِّزُ صَوْتَهُ.

Когато е извел всички свои, той върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.

5 ل َكِنَّها لا تَتبَعُ الغَرِيْبَ أبَداً، بَلْ تَهْرُبُ مِنْهُ، لِأنَّها لا تَعْرِفُ صَوْتَ الغُرَباءِ.»

А след чужд човек няма да вървят, но ще побегнат от него, защото не познават гласа на чуждите.

6 ر َوَى لَهُمْ يَسُوعُ هَذا المَثَلَ الرَّمْزِيَّ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَفْهَمُوا ما قالَهُ. يَسُوعُ هُوَ الرّاعِي الصّالِح

Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.

7 ف َأضافَ يَسُوعُ وَقالَ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: أنا هُوَ بابُ الخِرافِ.

Тогава Исус пак каза: Истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овцете.

8 ك ُلُّ الَّذِيْنَ جاءُوا قَبلِي كانُوا سَرّاقينَ وَخاطِفِيْنَ، وَالخِرافُ لَمْ تُصْغِ إلَيْهِمْ.

Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.

9 أ نا هُوَ البابُ. فَإنْ دَخَلَ أحَدٌ مِنْ خِلالِي، يَخلُصُ وَيَدْخُلُ وَيَخرُجُ وَيَجِدُ مَرْعَى.

Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.

10 ل ا يَأْتِي السّارِقُ إلّا لِيَسْرِقَ وَيْقتُلَ وَيُدَمِّرَ. أمّا أنا فَقَدْ جِئْتُ لِكَيْ تَكُونَ لِلنّاسِ حَياةٌ، وَتَكُونَ لَهُمْ هَذِهِ الحَياةُ بِكُلِّ فَيْضِها.

Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби. Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно.

11 « أنا هُوَ الرّاعِي الصّالِحُ، وَالرّاعِي الصّالِحُ يُضَحِّي بِحَياتِهِ مِنْ أجلِ الخِرافِ.

Аз съм добрият Пастир; добрият пастир дава живота си за овцете.

12 أ مّا الأجِيْرُ فَلَيْسَ كَالرّاعِي، وَالخِرافُ لَيْسَتْ لَهُ. لِهَذا يَتْرُكُ الخِرافَ وَيَهْرُبُ حِيْنَ يَرَى الذِّئْبَ مُقْبِلاً. فَيَهجُمُ الذِّئْبُ عَلَى الخِرافِ وَيُشَتِّتُها.

Който е наемник, а не овчар и не е стопанин на овцете, като вижда, че иде вълкът, оставя овцете и бяга; а вълкът ги разграбва и разпръсва.

13 و َيَهْرُبُ الأجِيْرُ لِأنَّهُ أجِيْرٌ وَلا تَهُمُّهُ الخِرافُ.

Той бяга, защото е наемник и не го е грижа за овцете.

14 « أمّا أنا فَإنِّي الرّاعِي الصّالِحُ. أعرِفُ الَّذِيْنَ لِيْ، وَالَّذِيْنَ لِيْ يَعْرِفُونَنِي،

Аз съм добрият Пастир. Аз познавам Своите овце и Моите Ме познават,

15 ت َماماً كَما يَعْرِفُنِي الآبُ وَأعرِفُهُ. وَأنا أُضَحِّي بِحَياتِي مِنْ أجلِ الخِرافِ.

както Отец познава Мен и Аз познавам Отца. Аз давам живота Си за овцете.

16 و َعِنْدِي خِرافٌ أُخْرَى لَيْسَتْ مِنْ هَذِهِ الحَظِيْرَةِ، يَنبَغِي أنْ أُحضِرَها أيضاً. وَهِيَ سَتُصْغِي إلَى صَوْتِي، وَيَكُونُ الجَمِيعُ قَطِيْعاً واحِداً لَهُ راعٍ واحِدٌ.

И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.

17 ل ِهَذا يُحِبُّنِي الآبُ: لِأنَّنِي أُقَدِّمُ حَياتِي، لِكَيْ أسْتَرِدَّها ثانِيَةً.

Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново.

18 ل ا يَأْخُذُها أحَدٌ مِنِّي، بَلْ أُقَدِّمُها طَوْعاً. لِيَ الحَقُّ فِي أنْ أُقَدِّمَها، وَلِيَ الحَقُّ فِي أنْ أسْتَرِدَّها. فَقَدْ تَلَقَّيْتُ هَذِهِ الوَصِيَّةَ مِنْ أبِي.»

Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец.

19 و َمَرَّةً أُخْرَى حَدَثَ انقِسامٌ بَيْنَ اليَهُودِ بِسَبَبِ هَذا الكَلامِ.

Поради тези думи пак възникна раздор между юдеите.

20 ف َقَدْ قالَ كَثِيْرُونَ مِنْهُمْ: «فِيْهِ رُوحٌ شِرِّيْرٌ، وَهُوَ مَجْنُونٌ! لِماذا تَسْتَمِعُونَ إلَيْهِ؟»

Мнозина от тях казваха: Бяс има и е луд; защо Го слушате?

21 ل َكِنَّ آخَرِيْنَ قالُوا: «ما هَذا بِكَلامِ شَخْصٍ فِيْهِ رُوحٌ شِرِّيْرٌ. فَهَلْ يَسْتَطِيْعُ رُوحٌ شِرِّيْرٌ أنْ يُعْطِيَ بَصَراً لِلعُمِيانِ؟» اليَهُودُ يُقاوِمُونَ يَسُوع

Други казваха: Тези думи не са на човек, обладан от бяс. Може ли зъл дух да отваря очи на слепи? Исус - Божий Син

22 و َبَدَأ فِي مَدِيْنَةِ القُدْسِ عِيْدُ تَجْدِيْدِ الهَيْكَلِ فِي فَصلِ الشِّتاءِ.

И настъпи в Йерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;

23 و َكانَ يَسُوعُ ماشِياً فِي قاعَةِ سُلَيْمانَ فِي ساحَةِ الهَيْكَلِ،

и Исус ходеше в Соломоновия притвор на храма.

24 ف َأحاطَ بِهِ اليَهُودُ وَقالُوا لَهُ: «حَتَّى مَتَى سَتُبْقِيْنا مُعَلَّقِيْنَ؟ إنْ كُنْتَ أنتَ المَسِيْحَ، فَقُلْ لَنا صَراحَةً.»

Тогава юдеите Го наобиколиха и Му казаха: Докога ще ни държиш в неведение? Ако Ти си Христос, кажи ни ясно.

25 أ جابَهُمْ يَسُوعُ: «لَقَدْ قُلْتُ لَكُمْ وَأنتُمْ تَرفُضُونَ أنْ تُصَدِّقُوا. الأعمالُ الَّتِي أعمَلُها بِاسْمِ أبِي تَشْهَدُ لِي.

Исус им отговори: Казах ви и не вярвате. Делата, които върша в името на Своя Отец, те свидетелстват за Мене.

26 ل َكِنَّكُمْ تَرفُضُونَ أنْ تُصَدِّقُوا لِأنَّكُمْ لَسْتُمْ مِنْ خِرافِي.

Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.

27 ف َخِرافِي تُصغِي إلَى صَوْتِي، وَأنا أعرِفُها وَهِيَ تَتبَعُنِي.

Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват.

28 و َأنا أُعطِيْها حَياةً أبَدِيَّةً وَلَنْ تَهلِكَ أبَداً، وَلَنْ يَنتَزِعَها أحَدٌ مِنْ يَدِي.

И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми.

29 ا لآبُ وَهَبَها لِي، وَهُوَ أعظَمُ مِنَ الجَمِيعِ. وَلا أحَدَ يَسْتَطِيْعُ أنْ يَنتَزِعَ شَيْئاً مِنْ يَدِ الآبِ.

Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.

30 أ نا وَالآبُ واحِدٌ.»

Аз и Отец сме едно.

31 و َمَرَّةً أُخْرَى التَقَطَ بَعْضُ اليَهُودِ حِجارَةً لِكَيْ يَرْجُمُوهُ،

Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият.

32 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «أرَيْتُكُمْ أعمالاً صالِحَةً كَثِيْرَةً مِنَ الآبِ، فَعَلَى أيٍّ مِنْ هَذِهِ الأعمالِ تُرِيْدُونَ أنْ تَرْجُمُونِي؟»

Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни?

33 أ جابَهُ اليَهُودُ: «لا نُرِيْدُ أنْ نَرْجُمَكَ مِنْ أجلِ عَمَلٍ صالِحٍ، بَلْ لِأنَّكَ أهَنْتَ اللهَ. فَمَعْ أنَّكَ إنسانٌ، تَجعَلُ نَفْسَكَ اللهَ!»

Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог.

34 أ جابَهُمْ يَسُوعُ: «ألَيْسَ مَكتُوباً فِي شَرِيْعَتِكَمْ: ‹أنا قُلْتُ إنَّكُمْ آلِهَةٌ›؟

Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: "Аз казах, богове сте вие"?

35 إ ذا كانَ الكِتابُ قَدْ دَعا الَّذِيْنَ تَلَقَّوا رِسالَةَ اللهِ آلِهَةً، وَلا يَسْتَطِيْعُ أحَدٌ أنْ يُشَكِّكَ فِي المَكْتُوبِ،

Ако са наречени богове онези, към които дойде Божието слово, а Писанието не може да се наруши,

36 ف َهَلْ تَقُولُونَ لِي: ‹أنتَ تُهِيْنُ اللهَ،› لِأنِّي قُلْتُ: ‹أنا ابْنُ اللهِ›؟ لَكِنِّي بِالفِعلِ ذاكَ الَّذِي اختارَهُ اللهُ وَأرْسَلَهُ إلَى العالَمِ.

то на Този ли, Когото Бог освети и прати на света, казвате: Богохулстваш; защото казах: Аз съм Божий Син?

37 إ نْ لَمْ أكُنْ أعمَلُ أعمالَ أبِي، فَلا تُصَدِّقُونِي.

Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;

38 ل َكِنِّي أعمَلُها. فَإنْ لَمْ تُصَدِّقُونِي أنا، صَدِّقُوا الأعمالَ. عِنْدَ ذَلِكَ سَتُدْرِكُونَ وَتَعْرِفُونَ أنَّ الآبَ فِيَّ وَأنِّي أنا فِي الآبِ.»

но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца.

39 ف َحاوَلُوا مَرَّةً أُخْرَى أنْ يُمْسِكُوهُ، لَكِنَّهُ أفلَتَ مِنْ أيْدِيْهِمْ.

Пак искаха да Го хванат, но Той се изплъзна от ръцете им.

40 و َرَجِعَ يَسُوعُ إلَى المَكانِ الَّذِي كانَ يُوحَنّا يُعَمِّدُ فِيْهِ مِنْ قَبلُ، عَلَى الضِّفَّةِ الشَّرْقِيَّةِ مِنْ نَهْرِ الأُردُنِّ، وَأقامَ هُناكَ.

И отиде отвъд Йордан, на мястото, където Йоан по-рано кръщаваше, и остана там.

41 و َجاءَ إلَيْهِ أشْخاصٌ كَثِيْرُونَ، وَكانُوا يَقُولُونَ: «لَمْ يَصْنَعْ يُوحَنّا مُعْجِزَةً واحِدَةً، لَكِنَّ كُلَّ ما قالَهُ يُوحَنّا عَنْ هَذا الإنسانِ صَحِيْحٌ!»

И мнозина дойдоха при него; и казаха: Йоан не извърши никое знамение; но всичко, което каза Йоан за Този, беше истина.

42 ف َآمَنَ بِهِ كَثِيْرُونَ هُناكَ.

И там мнозина повярваха в Него.