1 و َبَلَغَ إلَى مَسامِعِ ابْنِ شاولَ إيشْبُوشَثَ خَبَرُ مَقْتَلِ أبْنِيْرَ فِي حَبْرُونَ، فَخافَ إيشْبُوشَثُ وَشَعبُهُ كُلُّهُ خَوْفاً شَدِيداً.

А когато Исвостей, Сауловият син, чу, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му отслабнаха и всички израелтяни се смутиха.

2 و َذَهَبَ رَجُلانِ لِيَرَيا ما كانَ نُزُولاً عِنْدَ طَلَبِ ابْنِ شاوُلَ إيشْبُوشَثَ. كانَ هذانِ الرَّجُلانِ مِنْ ضُبّاطِ الجَيشِ، وَهُما رَكابُ وَبعْنةُ، ابْنا رِمُّون من بَئِيرُوتَ. كانا مِنْ بَنْيامِيْنَ لأنَّ مَدينَةَ بَئِيرُوتَ كانَتْ مُلْكاً لِعائِلاتِ بَنْيامِيْنَ.

Сауловият син Исвостей имаше двама мъже пълководци. Името на единия беше Ваана, а на другия - Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците (защото и Вирот се числеше към Вениамин;

3 ل ِكنَّ سُكّانَ بَئِيروتَ هَرَبُوا إلَى جَتّايِمَ وَما زالُوا يَعِيشُونَ فيها حَتَّى هَذا اليَومِ كَغُرَباءَ مُقِيمينَ.

а виротяните бяха побегнали в Гетаим, където са били пришълци до днес).

4 و َكانَ لِيُوناثانَ بنِ شاوُلَ ابْنٌ يُدْعَى مَفِيبُوشَثَ: كانَ يَبلُغُ مِنَ العُمْرِ خَمْسَ سَنَواتٍ حِينَ وَرَدَتِ الأخْبارُ مِنْ يَزْرَعِيلَ عَنْ قَتلِ شاولَ وَيُوناثانَ. وَخافَتْ حاضِنَةُ مَفِيبُوشَثَ، فَحَمَلَتْهُ وَهَرَبَتْ. وَبَينَما هِيَ مُسْرِعَةٌ، أوقَعَتِ الصَّبيَّ فَأصابَهُ عَرَجٌ.

А Сауловият син Йонатан имаше син, болен в краката. Той бил на петгодишна възраст, когато дошло известие от Езраел за Саул и Йонатан, и неговата бавачка го беше вдигнала и побегнала; и като бягала, го изпуснала и той бил осакатен. Името му беше Мемфивостей.

5 و َعِنْدَ الظّهيرَةِ، قَصَدَ رَكابُ وَبَعْنةُ، ابْنا رَمُّونَ البَئِيرُوتِيِّ بَيْتَ إيشْبُوشَثَ. وَكانَ إيشْبُوشَثُ مُسْتَلْقِياً فِي قَيلُولَةٍ لأنَّ الطَّقْسَ حارٌ.

И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостей, който лежеше на легло по обяд.

6 ف َدَخَلَ رَكابُ وَبَعْنَةُ البَيتَ كَما لَوْ كانا آتَيينِ لأخْذِ بَعْضِ القَمْحِ. فَطَعَناهُ، ثُمَّ هَرَبَ رَكابُ وَأخُوهُ بَعْنَةُ.

Влязоха вътре в къщата уж да вземат жито и го удариха в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха.

7 ك انَ إيشْبُوشَثُ مُسْتَلْقياً عَلَى فِراشِهِ في غُرْفَةِ نومِهِ عَنْدَما دَخَلا البَيْتَ، فَضَرَباهُ وَقَتَلاهُ وَقَطَعا رَأْسَهُ. ثُمَّ حَمَلا الرَّأسَ وَسافَرا طَوالَ اللَّيلِ عَبْرَ طَرِيقِ وادِي الأُرْدُنِّ.

Защото когато влязоха в къщата и той лежеше на легло в спалнята си, нараниха го, умъртвиха го и му отсякоха главата. И като му взеха главата, вървяха през полето цялата нощ.

8 و َلَمّا وَصَلا إلَى حَبْرُونَ، سَلَّما رَأسَ إيشْبُوشَثَ إلَى داوُدَ. وَقالا لِلمَلِكِ داوُدَ: «هُوَذا رَأسُ عَدُوِّكَ إيشْبُوشَثَ بْنِ شاوُلَ الذِي حاوَلَ قَتلَكَ. لَقَدْ عاقَبَ اللهُ اليَوْمَ شاول وعائِلَتَهُ انتِقاماً لَكَ.»

Те донесоха главата на Исвостей при Давид в Хеврон. Тогава казаха на царя: Ето главата на Исвостей, син на врага ти Саул, който искаше да отнеме живота ти. Днес Господ въздаде на Саул и потомците му заслуженото за господаря ни, царя.

9 ف َقالَ داوُدُ لِرَكابَ وَأخِيهِ بَعْنَةَ: «أُقْسِمُ باللهِ الحَيِّ الَّذِي أنْقَذَني مِنَ المَتاعِبِ كُلِّها،

А Давид отговори на Рихав и брат му Ваана, синовете на виротянина Римон, следното: Заклевам се в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие,

10 إ نَّهُ لَمَّا قالَ لِي أحدُهُم: ‹هاَ قَدْ ماتَ شاوُلُ،› ظَنَّ أنَّهُ يُبَشِّرُنِي! فَقَبَضْتُ عَلَيهِ وَقَتَلْتُهُ في صِقلَغَ. هَكَذا كافأتُهُ!

когато един човек ми извести: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го и го убих в Сиклаг, - това беше наградата, която му дадох за известието му, -

11 أ فَلا تَسْتَحِقانِ عِقاباً أكْثَرَ وَأنْتُما شِريرانِ قَتلا رَجُلاً طَيِّباً وَهْوَ يَنامُ عَلَى فِراشِهِ في منْزِلهِ؟ أفَلا أقْتُلُكُما وَأمْحُوكُما مِنْ عَلَى وَجْهِ الأرْضِ؟»

а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му. Няма ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и да ви изтребя от земята!

12 و َهَكَذا، أمَرَ داود الجُنودَ الشُّبّانَ بِقَتلِ رَكابَ وَبَعْنَةَ. فقَتَلُوهُما وَقَطَعُوا يَدَيّ ورِجلَيّ كُلٍّ مِنْهُما وَعَلَّقُوهُما عِنْدَ بِرْكَةِ حَبْرُونَ. ثُمَّ أخَذُوا رَأْسَ إيشْبُوشَثَ وَدَفَنوهُ فِي المَكانِ نَفْسِهِ حَيْثُ دُفِنَ أبْنَيْرُ فِي حَبْرُونَ.

Тогава Давид заповяда на слугите си; и те ги убиха. И като отсякоха ръцете и краката им, ги обесиха при водоема в Хеврон. А главата на Исвостей взеха и я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.