1 ف َأجابَ أيُّوبُ:

Тогава Йов отговори:

2 « استَمَعتُ إلَى هَذِهِ الأفكارِ كُلَّها، وَكُلُّكُمْ مُعَزُّونَ مُتْعِبُونَ.

Много такива неща съм слушал; окаяни утешители сте всички.

3 أ َما مِنْ نِهايَةٍ لِهَذا الكَلامِ الفارِغِ؟ فَما الَّذِي يُزعِجُكُمْ فَتُضْطَرُّونَ لِلكَلامِ؟

Свършват ли се празните думи? Или какво ти дава смелост, че отговаряш?

4 ل َوْ كَنتُمْ مَكانِي، لَكُنتُ أستَطِيعُ أنا أيضاً أنْ أتَكَلَّمَ مِثلَكُمْ. أُهاجِمُكُمْ بِالِاتِّهاماتِ، وَأهُزُّ رَأسِي لَكُمْ.

И аз можех да говоря като вас; ако беше вашата душа на мястото на моята душа, можех да натрупам думи против вас и да клатя глава против вас.

5 « لَكِنِّي كُنتُ سَأُشَجِّعُكُمْ بِكَلِماتِي، وَأُخَفِّفُ أوجاعَكُمْ بِكَلامٍ مُعَزٍّ.

Но аз бих ви подкрепил с устата си и утехата от устните ми би облекчила скръбта ви.

6 « إنْ تَكَلَّمْتُ، لا يَخِفُّ ألَمِي، وَإنِ امتَنَعْتُ عَنِ الكَلامِ، لا يَتَوَقَفُ.

Ако говоря, болката ми не олеква; и ако мълча, доколко съм в покой?

7 ه ا هُوَ اللهُ يُضعِفُنِي، ألَمْ تُدَمِّرْ يا اللهُ كُلَّ أهلِي؟

Но сега Той много ме умори; Ти запусти цялото ми семейство.

8 م َلأتَ وَجهِي بِالتَّجاعِيدِ، فَصارَ هَذا شاهِداً ضِدِّي. قامَ جِسْمِي الهَزِيلُ لِيَشهَدَ عَن ذَنبِي.

Покрил си ме с бръчки в свидетелство против мен; и мършавостта ми се издига срещу мен и заявява в лицето ми.

9 « يُهاجِمُنِي فِي غَضَبِهِ وَيُمَزِّقُنِي، وَهُوَ يَصِّرُّ بِأسنانِهِ عَلَيَّ. وَيَنظُرُ إلَيَّ عَدُوِّي بِكُرْهٍ.

Разкъсва ме в гнева Си и ме мрази; скърца със зъбите Си против мене; неприятелят ми остри очите си върху мене.

10 ي َفتَحُ النّاسُ أفواهَهُمْ لِيَفتَرِسُونِي. لَطَمُونِي عَلَى وَجهِي استِهزاءً، وَاصطَفُّوا مَعاً ضِدِّي.

Зяпат против мене с устата си, удрят ме по челюстта с хулене, трупат се всички против мене.

11 أ سلَمَنِي اللهُ إلَى الشِّرِّيرِ، وَرَمانِي بَينَ يَدَي الأشْرارِ.

Бог ме предаде на неправедния и ме хвърли в ръцете на нечестивите.

12 ك ُنتُ مُرتاحاً فَحَطَّمَنِي. أمسَكَ بِرَقَبَتِي وَكَسَّرَنِي تَكسِيراً. نَصَبَنِي لَهُ هَدَفاً،

Бях в охолност, но Той ме разкъса, дори ме хвана за врата и ме строши, и ме постави за Свой прицел.

13 و َأحاطَ بِي رُماةُ سِهامِهِ. شَقَّ كُلْيَتَيَّ شَقّاً دُونَ شَفَقَةٍ. يَسكُبُ مَرارَتِي عَلَى الأرْضِ.

Стрелците Му ме обиколиха; пронизва бъбреците ми и не щади; излива жлъчката ми на земята.

14 ي َسحَقُنِي مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ، وَيَهجُمُ عَلَيَّ كَمُقاتِلٍ.

Съсипва ме с удар върху удар; спуска се върху мене като исполин.

15 « لَبِستُ خَيْشاً عَلَى جِلْدِي، وَمَرَّغتُ كِبرِيائِي فِي التُّرابِ.

Вретище съших върху кожата си и окалях ро̀га си в пръстта,

16 ا حمَرَّ وَجهِي مِنَ البُكاءِ، وَبَدَتْ حَولَ عَينَيَّ دَوائِرُ سَوداءُ.

лицето ми подпухна от плач и мрачна сянка има върху клепачите ми,

17 م َعَ أنَّ يَدَيَّ لَمْ تُسِيئا لأحَدٍ، وَصَلاتِي نَقِيَّةٌ.

ако и да няма неправда в ръцете ми и да е чиста молитвата ми.

18 « لا تُغَطِّي دَمِي يا أرْضُ، وَلا تَمنَعِي صَرَخاتِي مِنْ أنْ تُسمَعَ.

О, земьо, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.

19 ا لآنَ يُوجَدُ شاهِدٌ فِي السَّماءِ، وَدَلِيلُ بَراءَتِي فِي الأعالِي.

Ето и сега, свидетелят ми е на небесата и свидетелството ми е във височините.

20 ص احِبِي يُدافِعُ عَنِّي، بَينَما تَذْرِفُ عَينايَ الدُمُوعَ للهِ.

Моите приятели ми се присмиват; но окото ми рони сълзи към Бога,

21 س َيُحاجِجُ عَنِّي فِي حَضْرَةِ اللهِ، كَإنسانٍ يُدافِعُ عَنْ صَدِيقِهِ.

дано Той сам защити човека пред Бога и човешкия син - пред ближния му!

22 « لأنَّهُ بَعْدَ سَنَواتٍ قَلِيلَةٍ، سَأمضِي فِي طَرِيقٍ لا أعُودَ مِنها.

Защото като се изминат малко години, аз ще отида на път, откъдето няма да се върна.