1 ف َأجابَ صُوفَرُ النَّعْماتِيُّ:

Тогава наамецът Софар отговори:

2 « ها إنَّ أفكارِي المُضطَرِبَةَ تَجعَلُنِي أُجِيبُكَ، بِسَبَبِ هَياجٍ فِي داخِلِي.

Понеже мислите ми ме карат да отговоря, затова бързам.

3 أ سمَعُ فِي كَلامِكَ لنا إهانَةً. سَأرُدُّ عَلَيكَ بِرُوحِ فَهمِي.

Чух укорителното изобличение против мен; и духът на разума ме кара да отговоря.

4 « أما عَلِمْتَ أنَّ الأُمُورَ هِيَ هَكَذا مُنذُ القَدِيمِ، مُنذُ أنْ وُجِدَ الإنسانُ عَلَى الأرْضِ؟

Не знаеш ли това от старо време, откогато е поставен човек на земята,

5 أ ما عَلِمْتَ أنَّ هُتافَ انتِصارِ الأشرارِ لا يَدُومُ، وَأنَّ فَرَحَ الفاسِدِينَ إلَى حِينٍ؟

че тържеството на нечестивите е кратковременно и радостта на безбожния е минутна?

6 ح َتَّى لَوِ ارتَفَعَ كِبرِياؤُهُ إلَى السَّماواتِ وَرَأسُهُ إلَى السَّحابِ،

Макар величието му да се издигне до небето и главата му да стигне до облаците,

7 ف َسَيَتَلاشَى إلَى الأبَدِ كَما تَتَلاشَى فَضَلاتُهُ. فَيَسألُ الَّذِينَ رَأُوهُ: «أينَ هُوَ؟»

пак той ще бъде изринат завинаги, както нечистотиите му; онези, които са го гледали, ще кажат: Къде е той?

8 ك َحُلمٍ يَطِيرُ، فَلا تَجِدُونَهُ، وَكَطَيفِ اللَّيلِ يُطرَدُ.

Като сън ще отлети и няма да се намери, и като нощно видение ще изчезне.

9 ل ا يَعُودُ يَراهُ مَنْ يَنظُرُ إلَيهِ، وَلا يُرَى مَكانُهُ فِيما بَعْدُ.

Окото, което го е гледало, няма да го гледа вече; и мястото му няма да го види вече.

10 ي َستَجدِي أبناؤُهُ الفُقَراءُ، وَتَرُدُّ يَداهُ ما جَمَعَهُ مِنْ ثَرْوَةٍ.

Синовете му ще потърсят благоволението на бедните; и ръцете му ще върнат имота им.

11 ك انَتْ عِظامُهُ مَلِيئَةً بِرُوحِ الشَّبابِ، لَكِنَّها سَتَضطَجِعُ مَعَهُ فِي التُّرابِ.

Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; и те ще лежат с него в пръстта.

12 « فِي فَمِهِ، يَحلُو مَذاقُ الشَّرِّ، فَيُخفِيهِ تَحتَ لِسانِهِ لِيَستَمتِعَ بِهِ.

Ако и да е сладко злото в устата му и го крие под езика си,

13 ي َتَمَسَّكُ بِهِ وَلا يُفلِتُهُ، وَيُبقِيهِ فِي حَنَكِهِ،

ако и да го жали и не го оставя, но все още го държи вътре в устата си,

14 ل َكِنَّ طَعمَهُ يَنقَلِبُ مُرّاً فِي مَعِدَتِهِ، وَيَكُونُ كَسُّمِّ الأفاعِي فِي جَوْفِهِ.

пак храната му ще се измени в червата му, на жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.

15 ي َبتَلِعُ الثَّروَةَ ثُمَّ يَتَقَيّأُها، وَيَطرُدُها اللهُ مِنْ مَعِدَتِهِ.

Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне от корема му.

16 ي َرضَعُ سُمَّ الأفاعِي، فَيَقتُلُهُ لِسانُ الأفعَى.

Отрова аспидна ще суче; език на ехидна ще го умъртви.

17 ل ا يَتَمَتَّعُ بِما يَرَى مِنْ أوْدِيَةٍ تَفِيضُ لَبَناً وَعَسَلاً.

Няма вече да гледа потоците, реките, които текат с мед и масло.

18 ي َرُدُّ ثِمارَ تَعَبِهِ، لأنَّهُ لا يَقوَى عَلَى ابتِلاعِها، فَلا يَفرَحُ بِنَجاحِ تِجارَتِهِ.

Това, за което се труди, ще го върне и няма да се наслаждава на него; съразмерно с имота, който е придобил, той няма да се радва.

19 ل أنَّهُ سَحَقَ المَساكِينَ وَتَرَكَهُمْ، وَاغتَصَبَ بَيتاً لَمْ يَبْنِهِ.

Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; заграбил е къща, която не беше построил.

20 « لأنَّ جُوعَهُ لَيسَ لَهُ حَدٌّ، وَلا تُخَلِّصُهُ مُشتَهَياتُهُ.

Понеже не е знаел насита на лакомията си, няма да запази нищо от това, което му е най-мило;

21 ل َمْ يَتَبَقَّ فُتاتٌ بَعْدَ أنْ أكَلَ. لِهَذا لا يَدُومُ نَجاحُهُ.

понеже не остана нищо, което не изяде, затова благоденствието му няма да трае.

22 ف ِي قِمَّةِ اكتِفائِهِ يَتَضايَقُ، وَتَأتِيهِ كُلُّ تَعاسَةٍ.

Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; ръката на всеки окаяник ще го нападне.

23 و َيُرسِلُ اللهُ عَلَيهِ غَضَبَهُ لِيَملأَ بِهِ بَطنَهُ، وَيُمطِرُ الغَضَبَ عَلَيهِ طَعاماً.

Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв и ще го навали върху него, когато още яде.

24 إ نْ هَرَبَ مِنْ سِلاحِ الحَدِيدِ، يَختَرِقُهُ سَهمٌ مِنْ نُحاسٍ.

Когато бяга от желязното оръжие, стрелата на медния лък ще го прониже.

25 ي ُسحَبُ السَّهمُ مِنْ ظَهرِهِ، وَرَأسُ السَّهمِ اللّامِعِ كَالبَرقِ مِنْ مَرارَتِهِ، وَيَهُزُّهُ الرُعْبُ.

Той я изтръгва и тя излиза от тялото му. Да! Лъскавият ѝ връх излиза от жлъчката му; ужаси го обземат.

26 ل ا تَرَى كُنُوزُهُ ضَوْءَ النَّهارِ، وَتَلتَهِمُهُ نارٌ لَمْ يُضْرِمْها بَشَرٌ. فَتُدَمِّرُ كُلَّ ما تَبَقَّى مِنْ بَيتِهِ.

Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; огън, нераздухван от човек, ще го изяде; на тези, които остават в шатъра му, ще им бъде зле.

27 ت َكشِفُ السَّماواتُ إثمَهُ، وَتَقُومُ الأرْضُ ضِدَّهُ.

Небето ще открие беззаконието му и земята ще се повдигне против него.

28 ت ُجرَفُ كُلُّ مُقتَنَياتِ بَيتِهِ حِينَ يَفِيضُ غَضَبُ اللهِ.

Богатството на дома му ще изчезне, в деня на Божия гняв ще се разпилее.

29 ه َذا نَصِيبُ الشِّرِيرِ مِنْ غَضَبِ اللهِ، وَمِيراثُهُ الَّذِي حَدَّدَهُ اللهُ.»

Това е от Бога делът на нечестивия и определеното му от Бога наследство.