1 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، أتَى التَّلامِيذُ إلَى يَسُوعَ وَسَألوهُ: «مَنْ هُوَ الأعظَمُ فِي مَلَكُوتِ السَّماواتِ؟»

В същото време учениците дойдоха при Исус и казаха: Кой е по-голям в небесното царство?

2 ح ِينَئِذٍ دَعا يَسُوعُ طِفلاً إلَيهِ، وَأوقَفَهُ فِي وَسَطِهِمْ،

А Той повика едно детенце, постави го посред тях и каза:

3 و َقالَ: «أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، ما لَمْ تَتَغَيَّرُوا وَتَصِيرُوا كَأطفالٍ، فَلَنْ تَدخُلُوا مَلَكُوتَ السَّماواتِ.

Истина ви казвам, ако не се обърнете и не станете като дечицата, няма да влезете в небесното царство.

4 ل ِذَلِكَ مَنْ يَتَواضَعُ كَهَذا الطِّفلِ الصَّغِيرِ فَإنَّهُ يَكُونُ الأعظَمُ فِي مَلَكُوتِ السَّماواتِ.

И така, който се смири като това детенце, той е по-голям в небесното царство.

5 و َمَنْ يَقبَلُ طِفلاً كَهَذا باسمِي فَإنَّما يَقبَلُني.» تَحذيرٌ مِنَ العَثَرات

И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема.

6 « أمّا مَنْ يُعثِرُ أحَدَ هَؤُلاءِ الصِّغارِ المُؤْمِنِينَ بِي، فَسَيَكُونُ أفضَلَ لَهُ لَوْ أنَّ حَجَرَ الرَّحَى وُضِعَ حَولَ رَقَبَتِهِ، وَأُلقِيَ بِهِ فِي البَحرِ فَغَرِقَ!

А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи на врата му един воденичен камък и да потъне в морските дълбочини.

7 و َيلٌ لِلعالَمِ مِنْ هَذِهِ العَثَراتِ الَّتي لا بُدَّ أنْ تأتي، لَكِنْ وَيلٌ لِلَّذِينَ يَتَسَبَّبونَ بِها!

Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото идва съблазънта!

8 « لِذَلِكَ إنْ كانَتْ يَدُكَ أوْ رِجلُكَ تَدْفَعُكَ إلَى الخَطِيَّةِ، فَاقطَعْها وَألقِها بَعِيداً عَنْكَ! مِنَ الأفضَلِ أنْ تَدخُلَ الحَياةَ الأبَدِيَّةَ مَقطُوعَ اليَدِ أوْ الرِّجلِ، مِنْ أنْ يَكُونَ لَكَ يَدانِ أوْ رِجلانِ اثْنَتانِ وَتُلْقَى إلَى النّارِ الأبَدِيَّةِ.

Ако те съблазни ръката ти или кракът ти, отсечи го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота сакат или куц, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън.

9 و َإنْ كانَتْ عَينُكَ تَدْفَعُكَ إلَى الخَطِيَّةِ، فَاقلَعْها وَألقِها بَعِيداً عَنْكَ! فَإنَّهُ مِنَ الأفضَلِ أنْ تَدخُلَ الحَياةَ بِعَينٍ واحِدَةٍ، مِنْ أنْ يَكُونَ لَكَ عَينانِ اثْنَتانِ وَتُلْقَى إلَى نارِ جَهَنَّمَ.» الخَرُوفُ الضّالّ

И ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.

10 و َقالَ يَسُوعُ: «احذَرُوا مِنْ أنْ تَستَخِفوا بِأحَدِ تَلامِيذِي البُسَطاءِ. لِأنِّي أُخبِرُكُمْ أنَّ المَلائِكَةَ المُوكَلَةَ بِحِمايَتِهِمْ يَرَونَ وَجهَ أبِي الَّذِي فِي السَّماءِ دائِماً.

Внимавайте да не презирате нито едно от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.

11 ل ِأنَّ ابنَ الإنسانَ جاءَ لِكَي يُخَلِّصَ الضّائِعِيْنَ.

Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото. Притча за загубената овца

12 « فَماذا تَقولونَ فِي رَجُلٍ لَهُ مِئَةُ خَرُوفٍ، فَضَلَّ مِنْها واحِدٌ، ألا يَترُكُ التِّسْعَةَ وَالتِّسْعِينَ خَرُوفاً عَلَى الجَبَلِ لِيَذْهَبَ وَيَجِدَ الخَرُوفَ الَّذِي ضَلَّ؟

Как ви се вижда? Ако някой човек има сто овце и едната от тях се заблуди, не оставя ли деветдесет и деветте и не отива ли по хълмовете да търси заблудилата се?

13 أ قولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّهُ عِندَما يَجِدُهُ، سَيَكُونُ أكثَرَ سَعادَةً بِهِ مِنْ سَعادَتِهِ بِالتِّسْعَةِ وَالتِّسْعِينَ خَرُوفاً الَّتِي لَمْ تَضِلّْ.

И като я намери, истина ви казвам, той се радва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте незаблудили се.

14 ه َكَذا أيضاً لا يُرِيدُ أبُوكُمُ الَّذِي فِي السَّماءِ أنْ يَهلِكَ واحِدٌ مِنْ تَلامِيذِي البُسَطاءِ هَؤُلاءِ. صالِحْ أخاك

Също така не е по волята на вашия Отец, Който е на небесата, да загине нито един от тези, малките. Прощаването на брата

15 « إذا أخطَأ أخُوكَ إلَيكَ، فَاذْهَبْ إلَيهِ وَتَحَدَّثْ مَعْهُ عَلَى انفِرادٍ. فَإنِ استَمَعَ إلَيكَ، تَكُونُ قَدْ رَبِحْتَ أخاكَ.

И ако съгреши брат ти спрямо теб, иди, покажи вината му между теб и него насаме. Ако те послуша, спечелил си брат си.

16 و َلَكِنْ إنْ لَمْ يَستَمِعْ إلَيكَ، خُذْ واحِداً أوْ اثْنَينِ مَعَكَ، حَتَّى يَكونَ الكَلامُ بِشَهادَةِ شاهِدَينِ أوْ ثَلاثَةٍ.

Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.

17 ف َإنْ رَفَضَ الاسْتِماعَ إلَيهِما، أخبِرِ الكَنِيسَةَ. فَإنْ رَفَضَ الاسْتِماعَ إلَى الكَنِيسَةِ، حِينَئِذٍ عَلَيكَ أنْ تُعامِلَهُ كَما تُعامِلُ عابِدَ الأوثانِ وَجامِعَ الضَّرائِبِ.

И ако не послуша тях, кажи това на църквата; а ако не послуша и църквата, нека бъде за теб езичник и бирник.

18 « أقولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنَّ كُلَّ ما تَربِطُونَهُ عَلَى الأرْضِ يَكُونُ مَربُوطاً فِي السَّماءِ. وَكُلُّ ما تَحُلُّونَهُ عَلَى الأرْضِ يَكُونُ مَحلُولا فِي السَّماءِ.

Истина ви казвам: Каквото вържете на земята, ще бъде вързано на небесата; и каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небесата.

19 أ قولُ الحَقَّ لَكُمْ، إنِ اتَّفَقَ اثْنانِ مِنْكُمْ عَلَى أيِّ أمْرٍ تُصَلُّونَ لِأجلِهِ، فَإنَّ أبِي الَّذِي فِي السَّماءِ سَيُحَقِّقُهُ لَهُما.

Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата.

20 ل ِأنَّهُ إنِ اجتَمَعَ اثْنانِ أوْ ثَلاثَةٌ باسْمِي، فَأنا أكُونُ بَينَهُمْ.» المُسامَحَةُ بِلا حُدود

Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях.

21 ث ُمَّ جاءَ بُطرُسُ إلَى يَسُوعَ وَقالَ لَهُ: «يا رَبُّ كَمْ مَرَّةً أسمَحُ لِأخِي بِأنْ يُخطِئَ إلَيَّ، وَمَعْ هَذا أُسامِحُهُ؟ أَأُسامِحُهُ إلَى سَبْعِ مَرّاتٍ؟»

Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?

22 ف ًقالَ لَهُ يَسُوعُ: «لَيسَ إلَى سَبْعِ مِرّاتٍ فَقَطْ، بَلْ حَتَّى إلَى سَبعِينَ مَرَّةٍ، وَفي كُلِّ مَرَّةٍ سَبْعُ مَرّاتٍ!»

Исус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем. Притча за безмилостния слуга

23 « لِذَلِكَ يُمكِنُ تَشبِيهُ مَلَكُوتِ السَّماواتِ بِمَلِكٍ قَرَّرَ تَصفِيَةَ حِساباتِهِ مَعَ عَبِيدِهِ.

Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си.

24 و َلَمّا بَدَأ بِتَصفِيَةِ حِساباتِهِ، أُحضِرَ إلَيهِ رَجُلٌ مَديُونٌ لَهُ بِمَبلَغٍ ضَخْمٍ جِدّاً.

И когато започна да ги преглежда, докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта.

25 و َإذْ لَمْ يَكُنْ يَملِكُ ما يَسُدُّ بِهِ الدَّينَ، قَرَّرَ السَّيِّدُ أنْ يُباعَ المَديُونُ مَعَ زَوجَتِهِ وَأطفالِهِ وَكُلِّ ما يَملِكُهُ، وَأنْ يُستَخدَمَ الثَّمَنُ لِسَدادِ الدَّينِ.

И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му и всичко, което имаше, и дългът да бъде платен.

26 « حِينَئِذٍ سَجَدَ العَبْدُ عَلَى رُكبَتَيهِ أمامَ المَلِكِ، وَتَوَسَّلَ إلَيهِ وَهوَ يَقولُ: ‹تَمَهَّلْ عَلَيَّ، وَسَأدفَعُ لَكَ كُلَّ الدَّينِ.›

Затова слугата падна, кланяше му се и каза: Господарю, имай търпение към мен и ще ти платя всичко.

27 ف َأشفَقَ السَّيِّدُ عَلَيهِ، وَألغَى عَنْهُ الدَّينَ كامِلاً وَتَرَكَهُ يَذْهَبُ.

И господарят на този слуга, понеже го съжали, пусна го и му опрости заема.

28 « وَبَينَما هُوَ ذاهِبٌ، وَجَدَ أحَدَ رِفاقِهِ العَبِيدِ، وَكانَ مَديُوناً لَهُ بِمَبلَغٍ زَهِيدٍ. فَأمسَكَ بِعُنْقِهِ وَابتَدَأ يَخنُقُهُ وَيَقُولَ لَهُ: ‹سُدَّ ما عَلَيكَ مِنْ دَينٍ لِي.›

Но този слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш.

29 ف َسَجَدَ العَبْدُ عَلَى رُكبَتَيهِ أمامَهُ، وَتَوَسَّلَ إلَيهِ وَهوَ يَقولُ: ‹تَمَهَّلْ عَلَيَّ، وَسَأدفَعُ ما عَلَيَّ.›

Затова служителят му падна, молеше му се и каза: Имай търпение към мен и ще ти платя.

30 « وَلَكِنَّهُ رَفَضَ ذَلِكَ، بَلْ أخَذَهُ وَألقاهُ إلَى السِّجْنِ حَتَّىْ يَدفَعَ كُلَّ دَينِهِ.

Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница - да лежи, докато изплати дълга.

31 و َعِندَما رَأى العَبِيدُ الآخَرُونَ ما حَدَثَ حَزِنُوا جِدّاً، وَذَهَبُوا لِيُخبِرُوا سَيِّدَهُمْ بِكُلِّ ما حَدَثَ.

А съслужителите му, като видяха станалото, дълбоко се огорчиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, което беше станало.

32 « فَدَعاهُ سَيِّدُهُ وَقالَ لهُ: ‹أيُّها العَبْدُ الشِّرِّيرُ، أما سامَحْتُكَ بِكُلِّ الدَّينِ الَّذِي عَلَيكَ لِأنَّكَ تَوَسَّلْتَ إلَيَّ.

Тогава господарят му го повика и му каза: Лукав слуга! Аз ти опростих целия онзи дълг, понеже ми се примоли.

33 أ ما كانَ عَلَيكَ أنْ تَرحَمَ العَبْدَ رَفِيقَكَ كَما رَحَمْتُكَ أنا أيضاً؟›

Не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих над теб?

34 و َغَضِبَ سَيِّدُهُ جَدّاً، وَسَلَّمَهُ لِيُعاقَبَ حَتَّى يَدفَعَ كُلَّ دَينِهِ.

И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават, докато изплати целия дълг.

35 « هَكَذا سَيُعامِلُكُمْ أبِي السَّماوِيُّ أيضاً، ما لَمْ يُسامِحْ كُلُّ واحِدٍ مِنْكُمْ أخاهُ مِنْ قَلْبِهِ.»

Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брат си.