1 ه َذِهِ أمثالُ مَلِكِ إسْرائِيلَ، سُلَيْمانَ بْنِ داوُدَ.
Притчи на Давидовия син Соломон, Израелев цар,
2 ق ِيلَتْ لِكَي تَعْرِفَ الحِكْمَةَ وَالانضِباطَ، وَتَفهَمَ التَّعليمَ الَّذِي يُساعِدَكَ عَلَى التَمييزِ.
записани, за да познае някой мъдрост и поука, за да разбере благоразумни думи,
3 ل ِكَي تنالَ انْضِباطاً فِي السُّلوكِ الحَكيمِ وَالأمانةِ وَالعَدلِ وَالاستِقامَةِ.
за да приеме поука за мъдро постъпване в правда, правосъдие и справедливост,
4 ق ِيلَتْ لِتُعطِيَ الجاهِلَ تَعَقُّلاً، وَالشّابَّ مَعرِفَةً وَحُسْنَ تَدبِيرٍ.
за да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 ي َسمَعُها الحَكِيمُ فَيَزدادُ عِلماً، وَالذَّكِيُّ يَنالُ إرشاداً.
за да слуша мъдрият и да стане по-мъдър, и за да достигне разумният здрави съвети,
6 ق ِيلَتْ لِتَفهَمَ الأمثالَ وَالأُمُورَ الغامِضَةَ، وَلِتَفهَمَ أقوالَ الحُكَماءِ وَألغازَهُمْ.
за да се разбират притча и иносказание, изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 خ ِشيَةُ اللهِ هِيَ أساسُ المَعرِفَةِ، أمّا الأغبِياءُ فَيَكرَهُونَ الحِكْمَةَ وَالانْضِباطَ وَالتَّهذِيبَ. وَصايا الوالدين
Страхът от Господа е начало на мъдростта; но безумните презират мъдростта и поуката. Съвет към младите хора
8 ا سْمَعْ يا بُنَيَّ تَهذِيبَ أبِيكَ، وَلا تُهمِلْ تَعلِيمَ أمِّكَ.
Сине мой, слушай поуката на баща си и не отхвърляй наставлението на майка си,
9 ل ِأنَّ تَعالِيمَهُما إكلِيلُ زَهرٍ عَلَى رَأسِكَ، وَقِلادَةٌ حَولَ رَقَبَتِكَ.
защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти и огърлица около шията ти.
10 ي ا بُنَيَّ، إنْ أغواكَ الخُطاةُ فَلا تَسْتَسلِمْ لإغْوائِهِم.
Сине мой, ако грешните те прилъгват, не се съгласявай!
11 إ نْ قالُوا لَكَ: «تَعالَ مَعَنا لِنُعِدَّ كَمِيناً لِنَقتُلَ أحَدَهُمْ. تَعالَ لِنَختَبِئَ وَنَقتُلَ بَرِيئاً دُونَ سَبَبٍ.
Ако кажат: Ела с нас, нека поставим засада за кръвопролитие, нека причакаме без причина невинния,
12 ل ِنُحَطِّمَهُمْ وَهُمْ أحياءٌ كَما يَفعَلُ المَوتُ، وَنُنْزِلْهُمْ إلَى القَبرِ وَهُمْ بَكامِلِ صِحَّتِهِمْ.
както адът нека ги погълнем живи, даже съвършените, като онези, които слизат в рова,
13 ل ِنَسْطُ عَلَى كُلِّ الثَّرَواتِ الثَّمِينَةِ، وَنَملأْ بُيُوتَنا مِنَ المَسرُوقاتِ.
ще намерим всякакъв скъпоценен имот, ще напълним къщите си с плячка,
14 ش ارِكْنا، وَسَنتقاسَمُ ما نسرِقُهُ بِالتَّساوي.»
ще хвърлиш жребия си като един от нас, една кесия ще имаме всички, -
15 ف َلا تَذْهَبْ مَعَهُمْ يا بُنَيَّ، وَأبعِدْ رِجلَيكَ بَعِيداً عَنْ طُرُقِهِمْ.
сине мой, не ходи на път с тях, въздържай крака си от пътеката им,
16 ل ِأنَّ أرجُلَهُمْ تَركُضُ إلَى الشَّرِّ، وَتُسرِعُ إلَى القَتلِ.
защото техните крака тичат към злото и бързат да проливат кръв.
17 ل ِأنَّ الشَبَكَةَ التي تُنصَبُ عَلَى مَرَأى مِنَ الطُّيُورِ لا فائدةَ مِنْها!
Защото напразно се разтяга мрежа пред очите на каквато и да било птица.
18 ي َكْمِنُونَ لآخَرِينَ لِضَرَرِ أنْفُسِهِم، وَيَختَبِئُونَ لِيَقتُلُوا أنفُسَهُمْ.
И тези поставят засада против своята си кръв, причакват собствения си живот.
19 ه َذا مَصِيرُ جَمِيعِ الَّذِينَ يَسْعَوَنَ إلَى الكَسْبِ الظّالِمِ. فَهَذِهِ الطُّرُقُ تَقتُلُ مَنْ يَسلُكُونَ بِها. صَوتُ الحِكْمَة
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: сребролюбието отнема живота на завладените от него. Призивът на мъдростта
20 ا لحِكْمَةُ تُنادِي فِي الشَّوارِعِ، وَتَرفَعُ صَوتَها فِي المَيادِينِ.
Превъзходната мъдрост прогласява по улиците, издига гласа си по площадите,
21 و َتَدعُو فِي الشَّوارِعِ المُزدَحِمَةِ، وَعَلِى مَداخِلِ أبوابِ المَدِينَةِ تَقُولُ:
вика по главните места на пазарите, при входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 « إلَى مَتَى أيُّها الجُهّالُ تَتَعَلَّقُونَ بِالجَهلِ؟ وَإلَى مَتَى أيُّها المُستَهزِئُونَ سَتُسَرُّونَ بِاستِهزائِكُمْ؟ وَإلَى مَتَى أيُّها الحَمقَى سَتَستَمِرُّونَ في كُرْهِ المَعرِفَةِ؟
Глупави, докога ще обичате глупостта? Присмивателите докога ще се наслаждават на насмешките си и безумните ще мразят знанието?
23 ف َإذا استَجَبْتُمْ لِتَوبِيخِي، فَإنَّنِي سَأسكُبُ عَلَيكُمْ رُوحِي، وَسَأكشِفُ لَكُمْ عَنْ أفكارِي.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, ще ви направя да разберете словата ми.
24 « لِأنِّي دَعَوْتُ فَرَفَضْتُمْ الاستِماعَ، مَدَدْتُ يَدِي فَلَمْ تَهتَمُّوا.
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, понеже протягах ръката си, а никой не внимаваше,
25 ف َلِأنَّكُمْ أهمَلْتُمْ كُلَّ نَصائِحِي، وَلَمْ تَقبَلُوا تَوبِيخِي،
но отхвърлихте съвета ми и не приехте изобличението ми -
26 ف َإنِّي سَأضحَكُ عِنْدَ مَجِيءِ المَصائِبِ عَلَيكُمْ، وَسَأهزَأُ عِندَ خَوفِكُمْ.
то и аз ще се смея на вашето бедствие, ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 س َيَستَولِي عَلَيكُمُ الخَوفُ كَعاصِفَةٍ، وَيَأْتِي دَمارُكُمْ كَرِيحٍ هُوجاءَ، وَيَأْتِي عَلَيكُمُ الضِّيقُ وَالألَمُ الشَّدِيدُ.
когато ви нападне страхът - като опустошителна буря, и бедствието ви се устреми като вихрушка, когато скръб и мъка ви нападнат,
28 « عِندَها سَيَدْعُونَنِي وَلَكِنِّي لَنْ أُجِيبَ، وَسَيَبحَثُونَ عَنِّي وَلَنْ يَجِدُونِي،
тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 ل ِأنَّهُمْ كَرِهُوا المَعرِفَةَ وَلَمْ يَختارُوا مَخافَةَ اللهِ ،
Понеже намразиха знанието и не разбраха страха от Господа,
30 و َلِأنَّهُمْ لَمْ يَقبَلُوا نَصِيحَتِي وَرَفَضُوا تَوبِيخِي،
не приеха съвета ми и презряха цялото ми изобличение,
31 ل ِذَلِكَ سَيَأكُلُونَ مِنْ ثَمَرِ طَرِيقِهِمْ، وَيَشبَعُونَ مِنْ خُطَطِهِمِ الشِّرِّيرَةِ.
затова ще ядат от плодовете на своя си път и ще се наситят от своите си измислици.
32 « لِأنَّ تَمَرُّدَ الجُهّالِ يَقتُلُهُمْ وَراحَةُ الأغبِياءِ تُدَمِّرُهُمْ.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от собственото си отстъпване и безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие.
33 و َلَكِنْ كُلُّ مَنْ يُصغِي إلَيَّ سَيَعِيشُ آمِناً وَسَيَستَرِيحُ دُونَ خَوفٍ مِنَ الأذَى.»
А всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност и ще бъде спокоен, без да се бои от зло.