1 و َتَكَلَّمَ اللهُ إلَى مُوسَى فِي بَرِّيَّةِ سِيناءَ فِي الشَّهرِ الأوَّلِ مِنَ السَّنَةِ الثّانِيَةِ بَعدَ أنْ تَرَكُوا أرْضَ مِصرَ، فَقالَ:

В първия месец на втората година, откакто излязоха от Египетската земя, Господ говорѝ още на Моисей в Синайската пустиня:

2 « لِيَحْتَفِلْ بَنُو إسْرائِيلَ بِعِيدِ الفِصحِ فِي مَوْعِدِهِ المُعَيَّنِ.

Нека израелтяните направят Пасхата в определеното ѝ време.

3 ت َحتَفِلُون بِهِ فِي مَوعِدِهِ فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ. وَتُحَافِظُونَ عَلَى شَرائِعِهِ وَقَواعِدِهِ.»

На четиринадесетия ден от този месец привечер да я направите в определеното ѝ време; според всички наредби за нея и според всички обреди за нея да я направите.

4 ف َطَلَبَ مُوسَى مِنَ الشَّعبِ أنْ يَحتَفِلُوا بِالفِصحِ.

И така, Моисей каза на израелтяните да направят Пасхата.

5 ف َاحْتَفَلُوا بِالفِصحِ فِي الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ، بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ، فِي بَرِّيَّةِ سِيناءَ. فَعَلَ بَنو إسْرائِيلَ هَذا بِحَسَبِ ما أمَرَ اللهُ مُوسَى بِهِ.

Направиха Пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер в Синайската пустиня; точно както Господ заповяда на Моисей, така направиха израелтяните.

6 و َكانَ هُناكَ رِجالٌ غَيرُ طاهِرِينَ بِسَبَبِ لَمسِهِمْ لِجَسَدِ مَيِّتٍ، فَلَمْ يَكُونُوا قادِرِينَ عَلَى الاحتِفالِ بِالفِصحِ فِي ذَلِكَ اليَومِ. فَجاءوا إلَى مُوسَى وَهارُونَ فِي ذَلِكَ اليَومِ،

А имаше някои, които бяха нечисти поради мъртво човешко тяло и не можеха да направят Пасхата в онзи ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисей и Аарон

7 و َقالُوا: «لَسْنا طاهِرِينَ بِسَبَبِ لَمْسِنا لِجَسَدٍ مَيِّتٍ، وَلا نَسْتَطيعُ أنْ نُقَدِّمَ للهِ التَّقدِمَةَ فِي مَوعِدِها مَعَ بَقِيَّةِ بَني إسْرائِيلَ؟ فَماذا نَفْعَلُ؟»

и тези мъже му казаха: Ние сме нечисти поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израелтяните Господния принос на времето му?

8 ف َقالَ مُوسَى لَهُمْ: «انتَظِرُونِي. سَأسمَعُ ما سَيَأمُرُ اللهُ بِهِ بِشَأنِكُمْ.»

А Моисей им отговори: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

9 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

И Господ говорѝ на Моисей:

10 « قُلْ لِبَني إسْرائِيلَ: إنْ تَنَجَّسَ أحَدٌ مِنكُمْ أوْ مِنْ أولادِكُمْ بِسَبَبِ لَمسِ جَسَدٍ مَيِّتٍ، أوْ كانَ فِي رِحلَةٍ طَوِيلَةٍ، فَعَلَيهِ أنْ يَحْتَفِلَ بِالفِصحِ للهِ.

Кажѝ на израелтяните: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист поради мъртво тяло или е далеч на път, нека и той да направи Пасхата на Господа;

11 ي َنبَغِي أنْ يَحتَفِلُوا بِالفِصحِ فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الثّانِي، بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ. وَليَأكُلُوا حَمَلَ الفِصحِ مَعَ خُبزٍ غَيرِ مُخْتَمِرٍ وَأعشابٍ مُرَّةٍ.

нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

12 و َلا يَترُكُوا شَيئاً مِنهُ حَتَّى الصَّباحِ، وَلا يَكسِرُوا عَظْماً واحِداً مِنْ عِظامِهِ. يَنبَغِي أنْ يَحتَفِلُوا بِهِ بِحَسَبِ جَمِيعِ شَرائِعِ الفِصحِ.

да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят според всички наредби за Пасхата.

13 و َأمّا الشَّخصُ الطّاهِرُ وَالَّذِي لَيسَ عَلَى سَفَرٍ، لَكِنَّهُ يَتَجاهَلُ الفِصحَ، فَيُقطَعُ مِنَ الشَّعبِ، لأنَّهُ لَمْ يُقَدِّمْ تَقدِمَةَ اللهِ فِي مَوعِدِها المُعَيَّنِ. وَهَكَذا يُعاقَبُ عَلَى خَطِيَّتِهِ.

А който е чист и не е на път, ако пренебрегне да направи Пасхата, този човек ще бъде изтребен измежду народа си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, този човек ще носи греха си.

14 « وَإنْ كانَ بَينَكُمْ غَرِيبٌ مُقِيْمٌ، وَيُرِيدُ أنْ يَحْتَفِلَ بِفِصحِ اللهِ ، فَلْيَحْفَظْهُ بِحَسَبِ شَرائِعِ الفِصحِ وَقَواعِدِهِ. الشِّريعَةُ نَفْسُها لِلغَرِيبِ وَالمُواطِنِ.» السَّحابَةُ وَالنّار

И ако някой чужденец, който е пришълец между вас, желае да направи Пасхата на Господа, нека я направи според наредбите за Пасхата и според обреда за нея; един закон ще имате и за чужденеца, и за местния.

15 و َفِي اليَومِ الَّذِي أُقيمَ بِهِ المَسْكَنُ المُقَدَّسُ، غَطَّتِ السَّحابَةُ المَسكَنَ وَخَيمَةَ العَهْدِ. وَفِي المَساءِ مَكَثَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ، وَكانَتْ تَبدُو كَالنّارِ حَتَّى الصَّباحِ.

А в деня, когато беше поставена скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до сутрин над скинията имаше нещо като огнено явление.

16 ك انَ الأمرُ كَذَلِكَ دائِماً، فَكانَتِ السَّحابَةُ تُغَطِّي الخَيمَةَ المُقَدَّسَةَ فِي النَّهارِ، وَفِي اللَّيلِ كانَتِ السَّحابَةُ تَبدُو كَالنّارِ.

Така ставаше винаги: облакът я покриваше и нощем имаше огнено явление.

17 و َحِينَ كانَتِ السَّحابَةُ تَرتَفِعُ مِنْ فَوقِ الخَيمَةِ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يِرْتَحِلُونَ. وَحَيثُما كانَتِ الخَيمَةُ تَستَقِرُّ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يُخَيِّمونَ.

Когато облакът се вдигаше от шатъра, тогава, след това, израелтяните тръгваха; и където заставаше облакът, там израелтяните разполагаха стан.

18 ف َكانَ بنُو إسْرائيلَ يِرْتَحِلُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ ، وَيُخَيِّمُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ. كانُوا يَمْكُثُونَ فِي المُخَيَّمِ مَا مَكَثَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ.

По Господне повеление тръгваха израелтяните и по Господне повеление разполагаха стан; дотогава, докато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19 ف َإذا طالَ بَقاءُ السَّحابَةِ فَوقَ المَسْكَنِ لِعِدَّةِ أيَّامٍ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يَحفَظُونَ أمرَ اللهِ ، فَلَمْ يَكُونُوا يِرْتَحِلُونَ.

И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израелтяните пазеха Господнето заръчване и не тръгваха;

20 و َكَذَلِكَ الامْرُ إذا بَقِيَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ لِبِضْعَةِ أيَّامٍ. فَكانُوا يُخَيِّمُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ ، وَيِرْتَحِلُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ.

а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господне повеление оставаха разположени в стана и по Господне повеление тръгваха.

21 و َحَتَّى حِينَ كانَتِ السَّحابَةُ تَبقَى فَوقَ الخَيمَةِ المُقَدَّسَةِ مِنَ المَساءِ وَحَتَّى الصَّباحِ فَقَطْ، ثُمَّ تَرتَفِعُ فِي الصَّباحِ، كانُوا يِرْتَحِلُونَ. فَسَواءٌ أكانَ الوَقْتُ نَهاراً أمْ لَيلاً، كانُوا يِرْتَحِلُونَ حِينَ تَرتَفِعُ السَّحابَةُ.

Понякога облакът стоеше само от вечер до сутрин; но пак на сутринта, когато облакът се вдигаше, тогава и те тръгваха; когато облакът се вдигаше, било денем или нощем, тогава и те тръгваха.

22 و َإنْ مكَثَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ لأيّامٍ كَثِيرَةٍ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يَمكُثُونَ فَلا يِرْتَحِلُونَ. لَكِنْ حِينَ كانَتْ تَرتَفِعُ، كانُوا يِرْتَحِلُونَ.

Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дни или един месец, или една година, то и израелтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се вдигаше, те тръгваха.

23 ف َكانُوا يُخَيِّمُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ ، وَيِرْتَحِلُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ. كانوا يَحفَظُونَ أمرَ اللهِ الّذِي سَمِعُوهُ مِنْ مُوسَى.

Според Господне повеление разполагаха стан и според Господне повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисей.