1 و َتَكَلَّمَ اللهُ إلَى مُوسَى فِي بَرِّيَّةِ سِيناءَ فِي الشَّهرِ الأوَّلِ مِنَ السَّنَةِ الثّانِيَةِ بَعدَ أنْ تَرَكُوا أرْضَ مِصرَ، فَقالَ:

И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Сенайската пустиня, казвайки:

2 « لِيَحْتَفِلْ بَنُو إسْرائِيلَ بِعِيدِ الفِصحِ فِي مَوْعِدِهِ المُعَيَّنِ.

Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време.

3 ت َحتَفِلُون بِهِ فِي مَوعِدِهِ فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ. وَتُحَافِظُونَ عَلَى شَرائِعِهِ وَقَواعِدِهِ.»

На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите.

4 ف َطَلَبَ مُوسَى مِنَ الشَّعبِ أنْ يَحتَفِلُوا بِالفِصحِ.

И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата.

5 ف َاحْتَفَلُوا بِالفِصحِ فِي الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ، بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ، فِي بَرِّيَّةِ سِيناءَ. فَعَلَ بَنو إسْرائِيلَ هَذا بِحَسَبِ ما أمَرَ اللهُ مُوسَى بِهِ.

Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните.

6 و َكانَ هُناكَ رِجالٌ غَيرُ طاهِرِينَ بِسَبَبِ لَمسِهِمْ لِجَسَدِ مَيِّتٍ، فَلَمْ يَكُونُوا قادِرِينَ عَلَى الاحتِفالِ بِالفِصحِ فِي ذَلِكَ اليَومِ. فَجاءوا إلَى مُوسَى وَهارُونَ فِي ذَلِكَ اليَومِ،

А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха при Моисея и пред Аарона,

7 و َقالُوا: «لَسْنا طاهِرِينَ بِسَبَبِ لَمْسِنا لِجَسَدٍ مَيِّتٍ، وَلا نَسْتَطيعُ أنْ نُقَدِّمَ للهِ التَّقدِمَةَ فِي مَوعِدِها مَعَ بَقِيَّةِ بَني إسْرائِيلَ؟ فَماذا نَفْعَلُ؟»

и тия мъже рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му?

8 ف َقالَ مُوسَى لَهُمْ: «انتَظِرُونِي. سَأسمَعُ ما سَيَأمُرُ اللهُ بِهِ بِشَأنِكُمْ.»

А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас.

9 ف َقالَ اللهُ لِمُوسَى:

И Господ говори на Моисея, казвайки:

10 « قُلْ لِبَني إسْرائِيلَ: إنْ تَنَجَّسَ أحَدٌ مِنكُمْ أوْ مِنْ أولادِكُمْ بِسَبَبِ لَمسِ جَسَدٍ مَيِّتٍ، أوْ كانَ فِي رِحلَةٍ طَوِيلَةٍ، فَعَلَيهِ أنْ يَحْتَفِلَ بِالفِصحِ للهِ.

Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу;

11 ي َنبَغِي أنْ يَحتَفِلُوا بِالفِصحِ فِي اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الثّانِي، بَعْدَ الغُرُوبِ وَقَبلَ حُلُولِ الظَلامِ. وَليَأكُلُوا حَمَلَ الفِصحِ مَعَ خُبزٍ غَيرِ مُخْتَمِرٍ وَأعشابٍ مُرَّةٍ.

нека я направят на четиринадесетия ден на втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви;

12 و َلا يَترُكُوا شَيئاً مِنهُ حَتَّى الصَّباحِ، وَلا يَكسِرُوا عَظْماً واحِداً مِنْ عِظامِهِ. يَنبَغِي أنْ يَحتَفِلُوا بِهِ بِحَسَبِ جَمِيعِ شَرائِعِ الفِصحِ.

да не оставят от нея до утринта, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата.

13 و َأمّا الشَّخصُ الطّاهِرُ وَالَّذِي لَيسَ عَلَى سَفَرٍ، لَكِنَّهُ يَتَجاهَلُ الفِصحَ، فَيُقطَعُ مِنَ الشَّعبِ، لأنَّهُ لَمْ يُقَدِّمْ تَقدِمَةَ اللهِ فِي مَوعِدِها المُعَيَّنِ. وَهَكَذا يُعاقَبُ عَلَى خَطِيَّتِهِ.

А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си.

14 « وَإنْ كانَ بَينَكُمْ غَرِيبٌ مُقِيْمٌ، وَيُرِيدُ أنْ يَحْتَفِلَ بِفِصحِ اللهِ ، فَلْيَحْفَظْهُ بِحَسَبِ شَرائِعِ الفِصحِ وَقَواعِدِهِ. الشِّريعَةُ نَفْسُها لِلغَرِيبِ وَالمُواطِنِ.» السَّحابَةُ وَالنّار

И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца.

15 و َفِي اليَومِ الَّذِي أُقيمَ بِهِ المَسْكَنُ المُقَدَّسُ، غَطَّتِ السَّحابَةُ المَسكَنَ وَخَيمَةَ العَهْدِ. وَفِي المَساءِ مَكَثَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ، وَكانَتْ تَبدُو كَالنّارِ حَتَّى الصَّباحِ.

И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра за плочите на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление.

16 ك انَ الأمرُ كَذَلِكَ دائِماً، فَكانَتِ السَّحابَةُ تُغَطِّي الخَيمَةَ المُقَدَّسَةَ فِي النَّهارِ، وَفِي اللَّيلِ كانَتِ السَّحابَةُ تَبدُو كَالنّارِ.

Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление.

17 و َحِينَ كانَتِ السَّحابَةُ تَرتَفِعُ مِنْ فَوقِ الخَيمَةِ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يِرْتَحِلُونَ. وَحَيثُما كانَتِ الخَيمَةُ تَستَقِرُّ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يُخَيِّمونَ.

И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан.

18 ف َكانَ بنُو إسْرائيلَ يِرْتَحِلُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ ، وَيُخَيِّمُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ. كانُوا يَمْكُثُونَ فِي المُخَيَّمِ مَا مَكَثَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ.

По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана.

19 ف َإذا طالَ بَقاءُ السَّحابَةِ فَوقَ المَسْكَنِ لِعِدَّةِ أيَّامٍ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يَحفَظُونَ أمرَ اللهِ ، فَلَمْ يَكُونُوا يِرْتَحِلُونَ.

И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха;

20 و َكَذَلِكَ الامْرُ إذا بَقِيَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ لِبِضْعَةِ أيَّامٍ. فَكانُوا يُخَيِّمُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ ، وَيِرْتَحِلُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ.

а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха.

21 و َحَتَّى حِينَ كانَتِ السَّحابَةُ تَبقَى فَوقَ الخَيمَةِ المُقَدَّسَةِ مِنَ المَساءِ وَحَتَّى الصَّباحِ فَقَطْ، ثُمَّ تَرتَفِعُ فِي الصَّباحِ، كانُوا يِرْتَحِلُونَ. فَسَواءٌ أكانَ الوَقْتُ نَهاراً أمْ لَيلاً، كانُوا يِرْتَحِلُونَ حِينَ تَرتَفِعُ السَّحابَةُ.

И понякога облакът стоеше само от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгнаха;

22 و َإنْ مكَثَتِ السَّحابَةُ فَوقَ المَسْكَنِ لأيّامٍ كَثِيرَةٍ، كانَ بَنو إسْرائِيلَ يَمكُثُونَ فَلا يِرْتَحِلُونَ. لَكِنْ حِينَ كانَتْ تَرتَفِعُ، كانُوا يِرْتَحِلُونَ.

Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха.

23 ف َكانُوا يُخَيِّمُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ ، وَيِرْتَحِلُونَ بِعَلامَةٍ مِنَ اللهِ. كانوا يَحفَظُونَ أمرَ اللهِ الّذِي سَمِعُوهُ مِنْ مُوسَى.

Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.