1 و َيلٌ لِي! فَأنا كَمَنْ يَجْمَعُ ثَمَرَ الصَّيفِ بَعْدَ أنْ جُمِعَتِ الغَلَّةُ. نَفَدَتْ قُطُوفُ العِنَبِ، وَنَفسِي تَشتَهِي تِلْكَ الثِّمارَ النّاضِجَةَ،

Горко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозряла смоковница, която душата ми желае.

2 ز الَ الأتقِياءُ مِنَ الأرْضِ، وَلَمْ يَبقَ مُستَقيمٌ واحِدٌ. جَمِيعُهُمْ يُخَطِّطُونَ لِلكَمائِنِ وَالقَتلِ، وَكُلُّ واحِدٍ يُرِيدُ اصطِيادَ أخِيهِ.

Благочестив се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.

3 أ يدِيهُمْ ناجِحَةٌ فِي عَمَلِ الشَّرِّ. الرُّؤساءُ وَالقُضاةُ يَطلُبُونَ رِشْوَةً، وَيُحَرِّفُونَ العَدْلَ. وَأصْحابُ النُّفُوذِ يَفرِضُونَ رَغَباتِهِمْ. وَيُنَفِّذُها لَهُمْ آخَرُونَ!

Двете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата.

4 أ فضَلُهُمْ كَالعَوسَجِ، وَأكثَرُهُمُ استِقامَةً أسوَأُ مِنَ سِياجِ الشَّوكِ. اقترابُ يُومُ الدَّينُونة يَقتَرِبُ يَومُ دَينُونَتِكَ اليَومُ الَّذِي تَنِبَّأ عَنهُ رُقَباؤُكَ لِعِقابِهِمْ، وَسَتَدُبُّ بِهِمُ الفَوضَى.

Най-добрият между тях е като трън, Най-праведният е по-бодлив от трънен плет; Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.

5 ح ينَئِذٍ، لا تَثِقْ بِصاحِبٍ، وَلا تَتَّكِلْ عَلَى صَدِيقٍ. وَاحفَظْ أسرارَكَ حَتَّى أمامَ المَرأةِ الَّتِي تَعيشُ مَعَكَ.

Не се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;

6 ف َالابنُ يَحتَقِرُ أباهُ، وَالابنَةُ تَتَمَرَّدُ عَلَى أُمِّها، وَالكَنَّةُ تَقُومُ عَلَى حَماتِها، وَأعداءِ الإنْسانِ هُمْ أهلُ بَيتِهِ. اللهُ هُوَ المُخَلِّص

Защото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятелите на човека са домашните му.

7 س َأَتَرَّقَبُ مَجِيءَ اللهِ بِشَوقٍ، وَسَأنتَظِرُ اللهَ مُخَلِّصِي بِرَجاءٍ. سَيَسمَعُنِي إلَهِي حِينَ أطلُبُ عَونَهُ.

Но аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.

8 ل ا تَشمَتْ بِي يا عَدُوِّي، مَعَ أنَّنِي سَقَطْتُ، إلّا أنَّنِي سَأقُومُ. مَعَ أنَّنِي الآنَ أجلِسُ فِي الظُّلمَةِ، إلّا أنَّ اللهَ سَيُعطِينِي نُوراً.

Не злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.

9 ع َلَيَّ أنْ أحتَمِلَ غَضَبَ اللهِ ، لِأنِّي أخطَأتُ إلَيهِ، إلَى أنْ يُقِيمَ دَعوايَ وَيُنصِفَنِي. سَيُخرِجُنِي إلَى النُّورِ، وَسَأراهُ يَعمَلُ ما هُوَ حَقٌّ وَعَدلٌ.

Ще нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.

10 س َيَرَى أعدائِي ذَلِكَ، وَسَيُغَطِّيهُمُ الخِزيُ. سَأتَفَرَّسُ بِالَّذِينَ كانُوا يَقُولُونَ لِي: «أينَ إلَهُكَ ؟» وَالآنَ، سَيَدُوسُهُمُ النّاسُ كَالطِّينِ فِي الشَّوارِعِ.

Тогава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.

11 ي َومُ إعادَةِ بِناءِ أسوارِكِ قادِمٌ. سَيَكُونُ ذَلِكَ اليَومَ يَوماً تَمتَدُّ فِيهِ حُدُودُكِ.

Иде ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.

12 ف ِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَأتِي شَعبُكِ إلَيكِ مَنْ كُلِّ مَكانٍ. مِنْ أشُّورَ إلَى مِصْرَ، وَمِنْ مِصْرَ إلَى نَهرِ الفُراتِ. مِنَ البَحرِ إلَى البَحرِ، وَمِنَ الجَبَلِ إلَى الجَبَلِ.

В същия час ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и от планина до планина.

13 و َلَكِنَّ الأرْضَ الَّتِي خارِجَكِ سَتَخرُبُ، بِسَبَبِ سُكّانِها، بِسَبَبِ الأُمُورِ الَّتِي عَمِلُوها.

При все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.

14 ي ا اللهُ، ارْعَ شَعبَكَ بِعَصاكَ، فَهُمْ غَنَمُكَ. يَسكُنُونَ وَحدَهُمْ فِي الغاباتِ، وَسَطَ أرْضٍ خَصبَةٍ. فَاجعَلْهُمْ يَرعَوْنَ فِي باشانَ وَجِلْعادَ، كَما كانُوا فِي الماضِي.

Паси людете Си с жезъла Си, Стадото Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.

15 أ رِنا عَجائِبَ يا اللهُ، كَما فَعَلْتَ حِينَ خَرَجنا مِنْ مِصْرَ.

Ще му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.

16 ف َلتَنظُرِ الأُمَمُ إلَى تِلكَ العَجائِبَ، وَلْيَخجَلُوا مِنْ قُوَّتِهِمْ. لِيَضَعُوا أيدِيَهُمْ عَلَى أفواهِهِمْ، وَلْتُصْبِحْ آذانُهُمْ صَمّاءَ.

Народите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.

17 ل ِيَلحَسُوا التُّرابَ كَالثُّعْبانِ، وَكَزَواحِفِ الأرْضِ. لِيَأتُوا مُرتَجِفِينَ مِنْ حُصُونِهِمْ إلَى إلَهِنا. لِيَرتَعِبُوا وَيَخافُوا مِنْكَ.

Ще лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.

18 م َنْ هُوَ إلَهٌ مِثلُكَ؟ أنتَ تَغفِرُ الشُّرُورَ. أنتَ تَعفُو عَنْ مَعصِيَةِ النّاجِينَ مِنْ شَعبِكَ. لأنَّ اللهَ لَنْ يَظَلَّ غاضِباً إلَى الأبَدِ، بَلْ يُرِيدُ أنْ يَرحَمَ.

Кой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението Но останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно да показва милост.

19 س َيَعُودُ وَيَرحَمُنا. وَيَدُوسُ آثامَنا، وَيُلقِي فِي أعماقِ البَحْرِ جَمِيعَ خَطايانا.

Изново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.

20 س َتُظهِرُ أمانَتَكَ لِيَعقُوبَ، وَرَحمَتَكَ لإبراهِيمَ، كَما أقسَمتَ لِآبائِنا مُنذُ القَدِيمِ.

Ще покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни.