ﻛﻮﺭﻧﺜﻮﺱ ﺍﻟﺜﺎﻧﻴﺔ 6 ~ 2 Коринтяни 6

picture

1 و َبِما أنَّنا نَعمَلُ مَعاً مَعَ اللهِ، نَحُثُّكُمْ عَلَى أنْ لا تُبَدِّدُوا نِعمَةَ اللهِ الَّتِي نِلتُمُوها.

И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напраздно Божията благодат.

2 ف َاللهُ يَقُولُ: «فِي وَقتٍ مُناسِبٍ سَمِعْتُكَ، وَفِي يَومِ الخَلاصِ جِئتُ لِمَعُونَتِكَ.» فَها هُوَ الآنَ الوَقتُ المُناسِبُ، وَالآنَ هُوَ يَومُ الخَلاصِ.

(Защото казва:

3 إ نَّنا لا نَضَعُ عَقَبَةً أمامَ أحَدٍ، لِئَلّا تُلامَ خِدمَتُنا.

Ние в нищо не даваме никаква причина за съблазън, да не би да се злослови нашето служение;

4 ب َلْ نُظهِرُ أنفُسَنا بِلا مَلامَةٍ مِنْ كُلِّ وَجهٍ كَما يَلِيقُ بِخُدّامِ اللهِ: باحتِمالٍ كَبيرٍ فِي المِحَنِ وَالمَصائِبِ وَالصُّعُوباتِ.

но във всичко биваме одобрени, като божии служители, с голяма твърдост, в скърби, в нужди, в утеснения,

5 ف َقَد تَعَرَّضنا لِلضَّربِ الكَثِيرِ وَالحَبسِ المُتَكَرِّرِ، فِي حَمَلاتٍ غاضِبَةٍ ضِدَّنا وَمَشَقّاتٍ كَثيرَةٍ، فِي السَّهَرِ وَالجُوعِ.

чрез бичувания, в затваряния, в смутове, в трудове, в неспане, в неядене,

6 ن ُظهِرُ أنَّنا خُدّامُ اللهِ بِنَقائِنا وَمَعرِفَتِنا، بِصَبرِنا وَلُطفِنا، بِمَواهِبِ الرُّوحِ القُدُسِ، وَبِمَحَبَّتِنا الأصيلَةِ،

с чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, със Светия Дух, с нелицемерна любов,

7 و َبِرِسالَةِ الحَقِّ الَّتِي نَحمِلُها، وَبِقُوَّةِ اللهِ. نَتَسَلَّحُ بِالصَّلاحِ مِنْ كُلِّ جِهَةٍ لِلدِّفاعِ وَالهُجُومِ مَعاً.

с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата;

8 ن ُظهِرُ أنفُسَنا عِندَما يُكرِمُنا النّاسُ وَيُهِينُونَنا، بِصِيتٍ حَسَنٍ أوْ بِصِيتٍ سَيِّئٍ. نُعتَبَرُ مُخادِعِينَ مَعَ أنَّنا صادِقُونَ.

всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни;

9 ن ُعتَبَرُ مَجهُولِينَ مَعَ أنَّنا مَعرُوفُونَ. نَبْدو قَريبينَ مِنَ المَوتِ، لَكِنْ ها نَحنُ أحياءٌ! نُعاقَبُ وَلَكِنَّنا لا نُقتَلُ.

като непознати, а пък добре познати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказани, а не умъртвявани;

10 ك َأنَّنا حَزانَى، مَعَ أنَّنا فِي ابتِهاجٍ دائِمٍ. كَفُقَراءَ، مَعَ أنَّنا نُغنِي كَثِيرِينَ. كَأنَّنا لا نَملِكُ شَيئاً، مَعَ أنَّنا نَملِكُ كُلَّ شَيءٍ.

като наскърбени, а винаги радостни, като сиромаси, но обогатяваме мнозина; като че нищо нямаме, но притежаваме всичко.

11 أ يُّها الكُورِنْثِيُّونَ، تَحَدَّثنا إلَيكُمْ بِحُرِّيَّةٍ كامِلَةٍ. وَقُلُوبُنا مَفتُوحَةٌ لَكُمْ.

О коринтяни, устата ни са отворени към вас, сърдцето ни се разшири.

12 ن َحنُ لا نَبخَلُ عَلَيكُمْ بِمَحَبَّتِنا، أمّا أنتُمْ فَتَبخَلُونَ بِما فِي داخِلِكُمْ.

Вам не е тясно в нас, но в сами вас е тясно нам.

13 أ نا أتَحَدَّثُ إلَيكُمْ كَأبنائِي وَأقُولُ: افتَحُوا أنتُمْ أيضاً قُلُوبَكُمْ لَنا كَما نَحنُ لَكُمْ. تَحذِيرٌ مِنْ غَيرِ المُؤمِنِين

И тъй, във вид на еднакво възмездие, (като на чада говоря), разширете и вие сърдцата си.

14 ل ا تَكُونُوا شُرَكاءَ مَعَ غَيرِ المُؤمِنِينَ. فَما الَّذِي يَجمَعُ ما بَينَ الصَّلاحِ وَالإثمِ؟ أوْ أيَّةُ مُشارَكَةٍ بَينَ النُّورِ وَالظُّلمَةِ؟

Не се впрягайте заедно с невярващите; защото какво общо имат правдата и беззаконието или какво общение има светлината с тъмнината?

15 و َأيُّ اتِّفاقٍ بَينَ المَسِيحِ وَالشَّيطانِ؟ أوْ أيُّ نَصِيبٍ لِلمُؤمِنِ مَعَ غَيرِ المُؤمِنِ؟

и какво съгласие има Христос с Велиала? или какво съучастие има вярващия с невярващия?

16 و َأيُّ اتِّحادٍ بَينَ هَيكَلِ اللهِ وَالأوثانِ؟ فَنَحنُ هَيكَلُ اللهِ الحَيِّ. فَكَما قالَ اللهُ: «سَأسكُنُ بَينَهُمْ، وَأسِيرُ بَينَهُمْ. سَأكُونُ إلَهَهُمْ، وَسَيَكُونُونَ شَعبِي.»

и какво споразумение има Божият храм с идолите? Защото ние сме храм на живия Бог, както рече Бог: "Ще се заселя между тях и между тях ще ходя; ще им бъда Бог, и те ще Ми бъдат люде".

17 و َيَقُولُ الرَّبُّ: «فَاخرُجُوا مِنْ وَسَطِهِمْ، وَانفَصِلُوا عَنهُمْ. وَلا تَلمَسُوا فِيما بَعْدُ شَيئاً نَجِساً. حِينَئِذٍ سَأقبَلُكُمْ،

Затова

18 و َسَأكُونُ أباً لَكُمْ، وَتَكُونُونَ أبنائِي وَبَناتِي، يَقُولُ الرَّبُّ القادِرُ عَلَى كُلِّ شَيءٍ.»

И ще ви бъда Отец, И вие ще Ми бъдете синове и дъщери", казва всемогъщият Господ.