1 ف َقالَ أغرِيباسُ لِبُولُسَ: «آذَنُ لَكَ بِأنْ تَتَحَدَّثَ دِفاعاً عَنْ نَفسِكَ.» فَمَدَّ بُولُسُ يَدَهُ وَبَدَأ دِفاعَهُ

Тогава Агрипа рече на Павла: Позволява ти се да говориш за себе си. И така, Павел простря ръка и почна да говори в своя защита:

2 ف َقالَ: «أيُّها المَلِكُ أغرِيباسُ، أنا مَسرُورٌ لِأنِّي سَأُقَدِّمُ أمامَكَ أنتَ اليَومَ دِفاعِي ضِدَّ كُلِّ الأُمُورِ الَّتِي يَتَّهِمُنِي بِها اليَهُودُ.

Честит се считам, царю Агрипо, задето пред тебе ще се защитя днес относно всичко, за което ме обвиняват юдеите,

3 ف َأنتَ مُطَّلِعٌ اطِّلاعاً واسِعاً عَلَى كُلِّ التَّقالِيدِ وَالمُجادَلاتِ اليَهُودِيَّةِ. وَلِهَذا فَإنِّي أرجُو أنْ تَستَمِعَ إلَيَّ بِصَبرٍ.

а най-вече защото си вещ във всичките обреди и разисквания между юдеите; затова ти се моля да ме изслушаш с търпение.

4 « يَعرِفُ كُلُّ اليَهُودِ كَيفَ عِشتُ مُنذُ أوَّلِ شَبابِي فِي بَلَدِي وَفِي القُدسِ أيضاً.

Какъв, прочее, беше Моя живот още от младини, това всичките юдеи знаят, понеже се прекара отначало между народа ми в Ерусалим.

5 ف َهُمْ يَعرِفُونَنِي مُنذُ زَمَنٍ طَوِيلٍ وَيَستَطِيعُونَ أنْ يَشهَدُوا، إذا أرادُوا، أنِّي عِشتُ فِرِّيسِيّاً، وَأنِّي كُنتُ مُلْتَزِماً بِأكثَرِ مَذاهِبِ دِينِنا صَرامَةً.

Защото ме познават от начало, (ако искаха да засвидетелствуват), че според най-строгото учение на нашето вероизповедание живях фарисей,

6 و َأنا أقِفُ هُنا الآنَ لِلمُحاكَمَةِ لِأنَّ عِندِيَ رَجاءٌ فِي الوَعدِ الَّذِي قَطَعَهُ اللهُ لآبائِنا.

И сега стоя пред съда понеже имам надежда на обещанието, което Бог е дал на бащите ни,

7 إ نَّهُ الوَعدُ الَّذِي تَرجُو قَبائِلُنا الاثنا عَشَرةَ أنْ تَنالَهُ، وَهِيَ تَخدِمُ اللهَ لَيلَ نَهارِ. وَبِسَبَبِ رَجائِي هَذا، أيُّها المَلِكُ، يُوَجِّهُ إلَيَّ اليَهُودُ التُّهَمَ.

до изпълнението на, което нашите дванадесет племена се надяват да достигнат, като служат на Бога усърдно нощя и деня. 3а тая надежда, царю, ме обвиняват юдеите!

8 ف َلِماذا يَعتَبِرُ أيٌّ مِنكُمْ إقامَةَ اللهِ لِلأمواتِ أمراً لا يُصَدَّقُ؟

Защото да се мисли между вас нещо не за вярване, че Бог възкресява мъртвите?

9 « وَقَدِ اعتَقَدتُ أنا أيضاً فِي الماضِي أنَّهُ يَنبَغي عَلَيَّ أنْ أفعَلَ كُلَّ ما يُمكِنُنِي ضِدَّ اسْمِ يَسُوعَ النّاصِرِيِّ.

И аз си мислех, че трябваше да върша много неща против името на Исуса Назарянина;

10 و َهَذا هُوَ ما فَعَلتُهُ فِي القُدسِ. إذْ وَضَعتُ كَثِيرِينَ مِنَ المُؤمِنينَ المُقَدَّسينَ فِي السِّجنِ، بَعدَ أنْ أخَذتُ تَفوِيضاً بِذَلِكَ مِنْ كِبارِ الكَهَنَةِ. وَحِينَ كانَ يُحكَمُ عَلَيهِمْ بِالمَوْتِ كُنتُ أُصَوِّتُ ضِدَّهُمْ.

което и върших в Ерусалим, понеже затварях в тъмница мнозина от светиите, като се снабдих с власт от първосвещениците, и за убиването им давах глас против тях.

11 و َكَثِيراً ما كُنتُ أُعاقِبُهُمْ فِي المَجامِعِ. كَما حاوَلتُ أنْ أُجبِرَهُمْ عَلَى شَتمِ يَسُوعَ. كُنتُ ناقِماً عَلَيهِمْ إلَى حَدٍّ كَبيرٍ حَتَّى إنِّي ذَهَبتُ إلَى مُدُنٍ أجنَبِيَّةٍ لاضطِهادِهِمْ. بُولُسُ يَتَحَدَّثُ عَنْ رُؤيَتِهِ لِيَسُوع

И като ги мъчех много пъти във всичките синагоги стараех се да ги накарам да хулят; и в чрезмерната си ярост против тях гонех ги даже и по чуждите градове.

12 « وَأثناءَ أحَدِ أسفارِي هَذِهِ، كُنتُ ذاهِباً إلَى دِمَشقَ، بِسُلطَةٍ وَتَفوِيضٍ مِنْ كِبارِ الكَهَنَةِ.

По която работа когато пътувах за Дамаск с власт и поръка о т първосвещениците,

13 و َعِندَ الظُّهرِ، وَبَينَما كُنتُ عَلَى الطَّرِيقِ، رَأيتُ أيُّها المَلِكُ نُوراً مِنَ السَّماءِ. وَكانَ النُّورُ أكثَرَ سُطُوعاً مِنَ الشَّمسِ يُضِيءُ حَولِي وَحَولَ الَّذِينَ كانُوا مَعِي.

по пладне, царю, видях на пътя светлина от небето, която надминаваше слънчевия блясък, и осия мене и тия, които пътуваха с мене,

14 ف َوَقَعنا جَمِيعاً عَلَى الأرْضِ. وَسَمِعتُ صَوتاً يَقُولُ بِاللُّغَةِ الأرامِيَّةِ: ‹يا شاوُلُ، يا شاوُلُ، لِماذا تَضطَهِدُنِي؟ أنتَ تُؤذِي نَفسَكَ إذْ تُحاوِلُ أنْ تُؤذِيَنِي.›

И като паднахме всинца на земята, чух глас, който ми казваше на еврейски, Савле, Савле, защо ме гониш? Мъчно ти е да риташ срещу остен.

15 « فَقُلتُ: ‹مَنْ أنتَ يا سَيِّدُ؟› فَقالَ لِي: ‹أنا يَسُوعُ الَّذِي أنتَ تَضطَهِدُهُ.

И аз рекох, Кой си ти, Господи? А Господ рече, Аз съм Исус, когото ти гониш.

16 ل َكِنِ انهَضْ وَقِفْ عَلَى قَدَمَيكَ. فَقَدْ ظَهَرتُ لَكَ لِكَي أُعَيِّنَكَ خادِماً وَشاهِداً لِما رَأيتَ مِنِّي وَلِما سَأُرِيكَ.

Но стани и се изправи на нозете си; понеже за туй ти се явих, да те назнача служител и свидетел на това, че си ме видял, и на онова, което ще ти открия,

17 و َسَأُنقِذُكَ مِنَ اليَهُودِ وَمِنْ غَيرِ اليَهُودِ الَّذِينَ سَأُرسِلُكَ إلَيْهِمْ.

като те избавям от юдейския народ и от езичниците, между които те пращам,

18 س َأُرسِلُكَ إلَيْهِمْ لِتَفتَحَ عُيُونَهُمْ وَتَرُدَّهُمْ مِنَ الظُّلمَةِ إلَى النُّورِ، وَمِنْ سُلطانِ إبلِيسَ إلَى اللهِ. فَأنا أُرِيدُهُمْ أنْ يَنالُوا غُفراناً لِخَطاياهُمْ وَمَكاناً بَينَ الَّذِينَ تَقَدَّسُوا بِالإيمانِ بِي.› بُولُسُ يَتَحَدَّثُ عَنْ خِدمَتِه

да им отвориш очите, та да се обърнат от тъмнината към светлината, и от властта на Сатана към Бога, и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените, чрез вяра в мене.

19 « وَأنا لَمْ أعْصِ هَذِهِ الرُّؤيا السَّماوِيَّةَ، أيُّها المَلِكُ أغرِيباسُ،

Затова, царю Агрипо, не бях непокорен на небесното видение.

20 ب َلْ بَشَّرتُ أوَّلاً فِي دِمَشقَ، ثُمَّ فِي القُدسِ وَفِي جَمِيعِ أنحاءِ اليَهُودِيَّةِ. كَما بَشَّرتُ غَيرَ اليَهُودِ وَحَثَثْتُهُمْ عَلَى أنْ يَتُوبُوا وَيَرجِعُوا إلَى اللهِ وَيَعمَلُوا أعمالاً تَدُلُّ عَلَى تَوبَتِهِمْ.

но проповядвах първом на юдеите в Дамаск, в Ерусалим, и в цялата юдейска земя, а после и на езичниците, да се покайват и да се обръщат към Бога, като вършат дела съответствени на покаянието си,

21 « وَلِهَذا السَّبَبِ، أمسَكَ بِي اليَهُودُ وَأنا فِي ساحَةِ الهَيكَلِ، وَحاوَلُوا أنْ يَقتُلُونِي.

По тая причина юдеите ме уловиха в храма и се опитаха да ме убият.

22 ل َكِنَّ اللهَ أعانَنِي حَتَّى هَذا اليَومِ. وَهَكَذا فَإنِّي أقِفُ هُنا لِأشهَدَ لِلنّاسِ جَمِيعاً، صَغِيرِهِمْ وَكَبِيرِهِمْ. وَلا أقُولُ سِوَى ما سَبَقَ وَأنْ تَنَبَّأ بِهِ الأنبِياءُ وَمُوسَى:

Но с помощта, която получих от Бога, стоя до тоя ден т а свидетелствувам и пред скромен и пред високопоставен, без да говоря нищо друго освен това, което пророците и Моисей са говорили, че щеше да бъде,

23 أ نَّ المَسِيحَ سَيَتَألَّمُ، وَسَيَكُونُ أوَّلَ مَنْ يَقُومُ مِنَ المَوتِ، وَإنَّهُ سَيُعلِنُ النُّورَ لِليَهُودِ وَلِغَيرِ اليَهُودِ.» بُولُسُ يُحاوِلُ إقناعَ أغرِيباس

сиреч, че Христос трябваше да пострада, и че той, като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да проповядва светлина и на юдейския народ и на езичниците.

24 و َبَينَما كانَ بُولُسُ يُدافِعُ عَنْ نَفسِهِ بِهَذِهِ الأقوالِ، قالَ فِستُوسُ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ: «يا بُولُسُ، أنتَ مَجنُونٌ! الكُتُبُ الَّتِي تَقرَأُها تَسُوقُكَ إلَى الجُنُونِ!»

Когато той така се защищаваше, Фест, извика със силен глас: Полудял си, Павле; голямата ти ученост те докарва до лудост.

25 ف َأجابَ بُولُسُ: «لَستُ مَجنُوناً يا صاحِبَ السَّعادَةِ، بَلْ إنَّ الأشياءَ الَّتِي أقُولُها صَحِيحَةٌ وَمَعقُولَةٌ.

А Павел рече: Не съм полудял, честити Фесте, но от здрав ум изговарям истинни думи,

26 و َالمَلِكُ عارِفٌ بِهَذِهِ الأُمُورِ. لِهَذا يُمكِنُنِي أنْ أتَحَدَّثَ إلَيهِ بِحُرِّيَّةٍ. وَأنا واثِقٌ مِنْ أنَّهُ يَعرِفُ هَذِهِ الأُمُورَ كُلَّها، لِأنَّ ما حَدَثَ لَمْ يَحدُثْ فِي مَكانٍ مُنعَزِلٍ.

Защото царят, комуто и говоря дързостно, знае за това понеже съм убеден, че нищо от това не е скрито от него, защото то не е станало в някой ъгъл.

27 أ يُّها المَلِكُ أغرِيباسُ، أتُؤمِنُ بِما كَتَبَهُ الأنبِياءُ؟ أنا أعلَمُ أنَّكَ تُؤمِنُ.»

Царю Агрипо, вярваш ли пророците? Зная, че ги вярваш.

28 ف َقالَ أغرِيباسُ لِبُولُسَ: «أتَظُنُّ أنَّكَ تَستَطِيعُ أنْ تُقنِعَنِي بِأنْ أكُونَ مَسِيحِيّاً فِي هَذِهِ المُدَّةِ القَصِيرَةِ؟»

А Агрипа рече на Павла: Без малко ме убеждаваш да стана Християнин;

29 ف َأجابَ بُولُسُ: «سَواءٌ أفِي مُدَّةٍ قَصِيرَةٍ أمْ طَوِيلَةٍ، فَإنِّي أُصَلِّي أنْ تُصبِحَ مِثلِي. لا أنتَ فَقَطْ، بَلْ كُلُّ الَّذِينَ يَستَمِعُونَ إلَيَّ اليَومَ. أُصَلِّي أنْ تُصبِحُوا مِثلِي فِي كُلِّ شَيءٍ ما عَدا هَذِهِ السَّلاسِلِ.»

А Павел рече: Молил се бях Богу щото било с малко, било с много, не само ти но и всички, които ме слушат днес, да станат такива, какъвто съм аз, освен тия окови.

30 ف َقامَ المَلِكُ وَالوالِي وَبَرنِيكِي وَكُلُّ الجالِسِينَ مَعَهُمْ.

Тогава царят стана, с управителя и Верникия и седящите с тях.

31 و َبَعدَ أنْ غادَرُوا القاعَةَ، كانُوا يَتَكَلَّمُونَ فِيما بَينَهُمْ وَيَقولونَ: «لَمْ يَفعَلْ هَذا الرَّجُلُ ما يَستَحِقُّ عُقُوبَةَ المَوتِ أوِ الحَبسِ.»

И като се оттеглиха настрана говореха помежду си, казвайки: Тоя човек не върши нищо достойно за смърт или окови.

32 و َقالَ أغرِيباسُ لِفِستُوسَ: «كانَ يُمكِنُ إطلاقُ سَراحِ هَذا الرَّجُلِ، لَولا أنَّهُ رَفَعَ قَضِيَّتَهُ إلَى القَيصَرِ.»

А Агрипа рече на Феста: Тоя човек можеше да се пусне ако не беше се отнесъл до Кесаря.