1 « طُوفُوا فِي شَوارِعِ مَدينَةِ القُدْسِ، وَتَفَحَّصُوا جَيِّداً ما فِيها. فَتِّشُوا فِي ساحاتِها إنْ كانَ هُناكَ شَخصٌ واحِدٌ يَعمَلُ بِالعَدلِ وَمَحَلَّ ثِقَةٍ. حِينَئِذٍ، سَأغفِرُ لِلقُدسِ.

Обходете улиците на Ерусалим И вижте сега, научете се, и потърсете по площадите му Дали можете намери човек - Дали има някой - който да постъпва справедливо, да търси честност; И аз ще простя на тоя град.

2 و َإنْ حَلَفُوا بِاللهِ ، فَهُمْ يَحلِفُونَ كَذِباً.»

Защото, ако и да казват: заклевам се с живота на Господа! Те наистина лъжливо се кълнат.

3 ي ا اللهُ ، أما تَبْحَثُ عَيناكَ عِنِ الحَقِّ؟ ضَرَبْتَهُمْ، فَلَمْ يَتألَّمُوا، التَهَمْتَهُمْ، فَرَفَضُوا تَأدِيبَكَ. جَعَلُوا وُجُوهَهُمْ أقسَى مِنَ الصَّخرِ، رَفَضُوا التَّوبَةَ.

Господи, очите Ти не търсят ли честност? Ударил си ги, но не ги заболя; Изнурил си ги, но не искаха да приемат поправление; Втвърдиха лицата си повече от камък; Не искаха да се върнат.

4 و َأنا قُلْتُ: «إنَّما هُمْ مَساكِينُ، إنَّهُمْ حَمقَى، لأنَّهُمْ لا يَعرِفُونَ ما أمَرَ بِهِ اللهُ ، وَلا يَعرِفُونَ تَعلِيمَ إلَهِهِمْ.

Тогава аз рекох: Навярно това са сиромасите, те са безумни; Защото не знаят пътя Господен, Нито закона на своя Бог.

5 س َأذهَبُ إلَى قادَةِ يَهُوذا، وَأتَكَلَّمُ مَعَهُمْ، لأنَّهُمْ يَعرِفُونَ ما أمَرَ بِهِ اللهُ ، وَيَعرِفُونَ تَعلِيمَ إلَهِهِمْ.» وَلَكِنَّهُمْ جَمِيعاً كَسَرُوا النِّيرَ، نَزَعُوا عَنْ أنفُسِهِمِ القُيُودَ.

Ще се обърна към големците Та ще говоря с тях; Защото те знаят пътя Господен, Закона на своя Бог, Но и те всички са строшили хомота, Разкъсали връзките.

6 ل ِذَلِكَ هَجَمَ عَلَيهِمْ أسَدٌ مِنَ الغابَةِ، وَذِئبٌ مِنَ الصَّحراءِ يُخَرِّبُهُمْ. نَمِرٌ يَتَمَشَّى فِي مُدُنِهِمْ. وَكُلُّ مَنْ يَخرُجُ يُمَزَّقُ تَمزِيقاً، لأنَّهُمُ ارتَكَبُوا جَرائِمَ كَثِيرَةً، وَهُمْ دائِماً يَضِلُّونَ.

Затова, лъв от гората ще ги порази, Вълк от пустинята ще ги ограби, Рис ще причаква край градовете им; Всеки, който излезе от там, ще бъде разкъсан, Защото престъпленията им са много, Отстъпничествата им се умножиха.

7 « كَيفَ يُمكِنُنِي أنْ أغفِرَ لَكُمْ؟ أولادُكِ تَرَكُونِي، وَأقسَمُوا بِآلِهَةٍ غَيرِ مَوجُودَةٍ. أعطَيتُهُمْ كُلَّ ما يَحتاجُونَ إلَيهِ، وَلَكِنَّهُمْ زَنُوا مُحتَشِدِينَ أمامَ بَيتِ الزّانِيَةِ.

Как ще ти простя това? Чадата ти Ме оставиха И кълняха се в ония, които не са богове; След като ги наситих, те прелюбодействуваха, И на тълпи отиваха в къщите на блудниците.

8 إ نَّهُمْ مِثلُ خُيُولٍ هائِجَةٍ، كُلُّ واحِدٍ يَصهَلُ عَلَى زَوجَةِ صاحِبِهِ.

Заран са като нахранени коне; Всеки цвили подир жената на ближния си.

9 أ لا أُعاقِبُهُمْ بِسَبَبِ هَذِهِ الأُمُورِ؟ ألا تَطلُبُ نَفسِي الانتِقامَ مِنْ أُمَّةٍ كَهَذِهِ؟» يَقُولُ اللهُ.

Няма ли да накажа затова? казва Господ; И душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

10 « اعبُرُوا وَسَطَ صُفُوفِ كُرُومِها وَكَسِّرُوها، وَلَكِنْ لَيسَ بِالكامِلِ. انزِعُوا أغْصانَها الزّائِدةَ، لأنَّها لَيستْ للهِ.

Качете се на стените му и събаряйте; Но не нанасяйте съвършено изтребление; Махнете клоновете му, Защото не са Господни.

11 ل أنَّ بَني إسْرائِيلَ وَبَنِي يَهُوذا خانُونِي خِيانَةً.» يَقُولُ اللهُ.

Защото Израилевият дом и Юдовият дом Се отнесоха много невярно към Мене, казва Господ.

12 « فَقَدْ كَذَبُوا بِكَلامِهِمْ عَنِ اللهِ ، قالُوا: ‹لَنْ يَفعَلَ شَيئاً. وَلَنْ يَأتِيَ الشَّرُّ عَلَينا، وَلَنْ نَرَى الحَربَ وَلا الجُوعَ.›

Отрекоха се от Господа, Казвайки: Не той ни заплашва с това; И няма да ни постигне зло, Нито ще видим нож или глад;

13 « سَيَصِيرُ الأنبِياءُ رِيحاً، وَكَلِمَةُ اللهِ لَنْ تَكُونَ فِيهِمْ. هَذا ما سَأفعَلُهُ بِهِمْ.»

Пророците са вятър, И слово Господно няма в тях. На сами тях ще се сбъдне това.

14 ل ِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «لأنَّكُمْ قُلْتُمْ هَذا الكَلامَ، سَأجعَلُ كَلامِي فِي فَمِكَ يا إرْمِيا كَنارٍ، وَسَيَكُونُ هَذا الشَّعبُ مِثلَ الشَّجَرِ، وَكَلِمَةُ اللهِ الّتِي فِي فَمِكَ سَتَلتَهِمُهُمْ.»

Затова, така казва Господ Бог на Силите: Понеже изговарят тия думи, Ето, Аз ще направя Моите слова в устата ти огън, И тия люде дърва, и ще ги пояде.

15 ي َقُولُ اللهُ: «يا بَني إسْرائِيلَ، سَآتِي بِأُمَّةٍ غَرِيبَةٍ عَلَيكُمْ مِنْ بَعِيدٍ، أُمَّةٍ قَوِيَّةٍ وَلَها تارِيخٌ قَدِيمٌ، أمَّةٍ لا تَعرِفُونَ لُغَتَها، فَلَنْ تَفهَمُوا ما يَقُولُونَ.

Ето, доме Израилев, Аз ще доведа върху вас Народ от далеч, казва Господ; Народ траен е той, народ старовременен, Народ чийто език не знаеш, Нито разбираш що говорят,

16 ك ِيسُ سِهامِهِا كَقَبْرٍ مَفْتُوحٍ، وَكُلُّ جُنُودِهِا أقْوِياءُ.

Тулът им е като отворен гроб; Те всички са юнаци.

17 س َيَلتَهِمُونَ حَصادَكَ وَطَعامَكَ، وَسَيَأكُلُونَ بَنِيكَ وَبَناتِكَ وَغَنَمَكَ وَبَقَرَكَ، وَعِنَبَكَ وَتِينَكَ. وَسَيُدَمِّرُونَ مُدُنَكَ الحَصِينَةَ، الَّتِي بِها وَثِقتُمْ فِي الحَربِ.»

Ще изпояждат жетвата ти и хляба ти, Който синовете ти и дъщерите ти трябваше да ядат; Ще изпояждат стадата ти и чердите ти, Ще изпояждат лозята ти и смоковниците ти, Ще разбият с меч укрепените ти градове, На които ти уповаваш.

18 ي َقُولُ اللهُ: «لَكِنْ حَتَّى فِي تِلكَ الأيّامِ، لَنْ أمحُوَكُمْ تَماماً.

Но и в ония дни, казва Господ, Не ща да ви нанеса съвършено изтребление.

19 ف َإنْ قُلْتُمْ: ‹لِماذا عَمِلَ إلَهُنا هَذا كُلَّهُ بِنا؟› قُلْ لَهُمْ أنتَ يا إرْمِيا: ‹لأنَّكُمْ تَرَكتُمُونِي، وَعَبَدْتُمْ ألِهَةً غَرِيبَةً فِي أرْضِكُمْ، سَتَكُونُونَ عَبِيداً لِغُرَباءَ فِي أرْضٍ لَيسَتْ لَكُمْ.›

И когато речете: Защо Господ Бог наш Ни направи всичко това? Тогава да им речеш: Както Ме оставихте Та служихте на чужди богове във вашата земя, Така ще служите на чужденци в една земя, която не е ваша.

20 « أعلِنُوا هَذا وَسطَ بَيتِ يَعقُوبَ، وَأعلِنُوهُ فِي يَهُوذا.

Известете това на Якововия дом, И прогласете го в Юда, като кажете:

21 ا سْمَعُوا هَذا أيُّها الشَّعبُ الأحْمَقُ الَّذِي لا عَقلَ لَهُ. لَكُمْ عُيُونٌ وَلَكِنَّكُمْ لا تَرَوْنَ، وَلَكُمْ آذانٌ وَلَكِنَّكُمْ لا تَسمَعُونَ.

Чуйте сега това, глупави и неразумни люде, Които имате очи, но не виждате, Които имате уши, но не чувате.

22 ي َقُولُ اللهُ: «ألَستُمْ خائِفِينَ مِنِّي؟ ألا تَرتَجِفٌونَ فِي حَضْرَتِي؟ أنا مَنْ أجعَلُ الرِّمالَ حَدّاً لِلمُحِيطِ، حَدّاً أبَدِيّاً لا يَتَعَدّاهُ البَحْرُ. تَتَلاطَمُ الأمواجُ، وَلا تَتَجاوَزُ الرِّمالَ، تُزَمجِرُ أمواجُ البَحرِ، وَلَكِنَّها لا تَتَجاوَزُ حَدَّها.

Не се ли боите от Мене? казва Господ, Не ще ли треперите пред Мене, Който с вечна заповед съм поставил пясъка за граница на морето, Която не може да премине; Тъй че, макар вълните му да се издигат, пак няма да преодолеят, При все че бучат, пак няма да я преминат?

23 ل ِهَذا الشَّعبِ قَلبٌ عَنِيدٌ وَمُتَمَرِّدٌ. ارتَدُّوا عَنِّي وَتَرَكُونِي.

Но тия люде имат бунтовно и непокорно сърце; Възбунтуваха се и отидоха.

24 ل ا يَقُولُونَ لأنفُسِهِمْ: ‹لِنَخَفْ إلَهَنا ، الَّذِي يُعطِينا مَطَرَ الخَرِيفِ وَمَطَرَ الرَّبِيعِ فِي وَقتِهِما، الَّذِي يَضمَنُ حَصادَنا فِي وَقتِهِ.›

Не казват в сърцето си: Нека се боим сега от Господа нашия Бог, Който дава ранния и късния дъжд на времето му, Който пази за нас определените седмици на жетвата.

25 آ ثامُكُمْ مَنَعَتْكُمْ مِنَ هَذا، وَخَطاياكُمْ حَرَمَتكُمْ مِنَ الخَيرِ.

Вашите беззакония отвърнаха тия неща, И вашите грехове ви лишиха от доброто.

26 ل أنَّهُ وُجِدَ أشرارٌ وَسَطَ شَعبِي. يَتَرَصَّدُونَ لِفَرِيسَتِهِمْ بِالخِفْيَةِ، يَضَعُونَ الفِخاخِ، وَيَصطادُونَ النّاسَ.

Защото се намират между людете Ми нечестивци, Които, наблюдавайки както причакващ ловец, Полагат примки, ловят човеци.

27 م ِثلَ قَفَصٍ مَلِيءٍ بِالطُّيُورِ، هَكَذا بُيُوتُهُمْ مَلِيئَةٌ بِالخِداعِ، لِذَلِكَ هُمْ عُظَماءٌ وَأغنِياءٌ.

Както клетка е пълна с птици, Така къщите им са пълни с плод на измама, Чрез която те се възвеличиха и обогатиха,

28 س َمِينُونَ وَناعِمُونَ. لا يَعرِفُونَ حَدّاً لِشُرُورِهِمْ، وَلا يَحكُمُونَ بِالعَدلِ. لا يُنْصِفُونَ اليَتِيمَ، وَلا يُدافِعُونَ عَنْ حُقُوقِ الفُقَراءِ.»

Отлъстяха, лъщят, Дори преляха със своите нечестиви дела; Не защищават делото - делото на сирачето, за да благоденствуват, И правото на бедните не отсъждат.

29 ي َقُولُ اللهُ: «ألا أُعاقِبُهُمْ عَلَى هَذِهِ الأُمُورِ؟ ألا أنتَقِمُ مِنْ أُمَّةٍ كَهَذِهِ؟

Няма ли да накажа затова? казва Господ; Душата Ми не ще ли въздаде на такъв народ?

30 أ مرٌ رَهِيبٌ وَمُرَوِّعٌ حَدَثَ فِي الأرْضِ:

Удивително и ужасно нещо стана в тая страна:

31 ا لأنبِياءُ تَنَبَّأُوا بِالكَذِبِ، وَالكَهَنَةُ لا يَقُومُونَ بِواجِبِهِمْ. وَشَعبِي يُحِبُّ أنْ تكُونَ الأُمُورُ هَكَذا! فَماذا سَتَعمَلُونَ عِندَما تأتِي النِّهايَةُ؟

Пророците пророкуват лъжливо, И свещениците господствуват чрез тях; И людете Ми така обичат; А какво ще правите в окончателното следствие на това?