1 و َانتَشَرَتْ أخبارُ صَمُوئِيلَ فِي جَمِيعِ أنْحاءِ إسْرائِيلَ. الفِلِسْطِيُّونَ يَهزِمُونَ بَنِي إسْرائِيل وَفِي ذَلِكَ اليَومِ، خَرَجَ بَنُو إسْرائِيلَ لِمُحارَبَةِ الفِلِسْطِيِّينَ. وَعَسكَرُوا عِندَ حَجَرِ المَعُونَةِ، بَينَما عَسكَرَ الفِلِسْطِيُّونَ عِندَ أفِيقَ.

В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположиха стан близо при Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.

2 ف اصطَفَّ الفِلِسْطِيُّونَ أمامَ بَنِي إسْرائِيلَ وَبَدَأُوا الهُجُومَ. فَهَزَمَ الفِلِسْطِيُّونَ بَنِي إسْرائِيلَ، وَقَتَلُوا نَحْوَ أرْبَعَةَ آلافِ جُندِيٍّ مِنْ جَيشِ بَنِي إسْرائِيلَ.

И филистимците се опълчиха против Израиля; и когато започнаха битката, Израил се пръсна пред филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.

3 ف انسَحَبَ بَقِيَّةُ جُنُودِ بَنِي إسْرائِيلَ إلَى مُعَسكَرِهِمْ. وَسَألَ شُيُوخُ إسْرائِيلَ: «لِماذا سَمَحَ اللهُ بِأنْ نَنهَزِمَ أمام الفِلِسْطِيِّينَ؟ فَلْنُحضِرْ صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ مِنْ شِيلُوهَ. وَلْنُدخِلْهُ مَعَنا إلَى المَعرَكَةِ فَيُخَلِّصَنا مِنْ أعْدائِنا.»

А като дойдоха людете в стана. Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем при себе си ковчега за плочите на Господния завет от Сило, тъй щото, като дойде всред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.

4 ف َذَهَبَ الشَّعبُ إلَى شِيلُوهَ. وَعادُوا بِصُنْدُوقِ عَهدِ اللهِ القَدِيرِ الَّذِي يَعلُوهُ تِمثالا الكَرُوبِيمِ. فَكانَ هَذانِ المَلاكانِ كَعَرشٍ يَجلِسُ عَلَيهِ اللهُ. وَجاءَ حُفنِي وَفِينْحاسُ مَعَ صُّنْدُوقِ عَهدِ اللهِ.

И така, людете пратиха в Сило, та донесоха от там ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.

5 و َلَمّا دَخَلَ صُنْدُوقُ عَهدِ اللهِ إلَى المُعَسكَرِ، هَتَفَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ هُتافاً عَظِيماً هَزَّ الأرْضَ.

И като дойде ковчегът на Господният завет в стана, целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя.

6 و َسَمِعَ الفِلِسْطِيُّونَ هُتافَ بَنِي إسْرائِيلَ، فَسَألُوا: «ما سِرُّ هَذا الهُتافِ فِي مُعَسكَرِ العِبرانِيِّينَ؟» فاكتَشَفَ الفِلِسْطِيُّونَ أنَّ بَنِي إسْرائِيلَ قَدْ أحضَرُوا صُنْدُوقَ اللهِ إلَى مُعَسكَرِهِمْ.

А филистимците като чуха шума на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? и научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана.

7 ف َخافَ الفِلِسْطِيُّونَ وَقالُوا: «قَدِ انضَمَّتِ الآلِهَةُ إلَى مُخَيَّمِهِمْ! فَيا وَيلَنا. فَهَذا أمرٌ لَمْ يَحدُثْ مِنْ قَبلُ.

Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега.

8 إ نَّنا أمامَ مُشكِلَةٍ عَظِيمَةٍ. فَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يُنقِذَنا مِنْ هَذِهِ الآلِهَةِ القَوِيَّة؟ فَهَذِهِ هِيَ الآلِهَةُ نَفْسُها الَّتِي أوقَعَتْ بِالمِصرِيِّينَ أمراضاً وَأوبِئَةً وَكَوارثَ.

Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове? Тия са боговете, които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята.

9 ف َلْنَتَشَجَّعْ نَحنُ الفِلِسْطِيِّينَ، وَلْنُحارِبهُمْ كَرِجالٍ. نَحْنُ استَعبَدْنا العِبرانِيِّينَ فِيما مَضَى. فَلنُحارِبْهُمْ كَرِجالٍ وَإلا فَإنَّنا سَنُسْتَعْبَدُ لَهُمْ.»

Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях.

10 ف َاسْتَبسَلَ الفِلِسْطِيُّونَ فِي القِتالِ وَهَزَمُوا بَنِي إسْرائِيلَ. فَهَرَبَ جُنُودُ بَنِي إسْرائِيلَ وَعادُوا إلَى بُيُوتِهِمْ. فَكانَتْ هَزِيمَةً شَديدَةً لِبَنِي إسْرائِيلَ. وَقُتِلَ ثَلاثُونَ ألفَ جُندِيٍّ مِنهُمْ.

Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля,

11 و َاستَولَى الفِلِسْطِيُّونَ عَلَى صُندُوقِ عَهدِ اللهِ، وَقَتَلُوا ابنَي عالِي، حُفنِي وَفِينحاسَ.

и Божият ковчег бе хванат; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.

12 و َهَرَبَ مِنَ المَعرَكَةِ رَجُلٌ مِنْ قَبِيلَةِ بَنْيامِيْنَ إلَى شِيلُوه. مَزَّقَ هَذا الرَّجُلُ ثِيابَهُ وَوَضَعَ تُراباً عَلَى رَأسِهِ حُزناً.

Тогава един човек от Вениамина се завтече от битката, та отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.

13 و َكانَ عالِي قَلِقاً عَلَى صُنْدُوقِ العَهدِ. فَكانَ جالِساً قُربَ بَوّابَةِ المَدِينَةِ مُنتَظِراً وَمُتَرَقِّباً عِندَما دَخَلَ الرَّجُلُ البَنْيامِيْنِيُّ المَدِينَةَ وَسَمِعَ الخَبَرَ السَّيِّئَ. فَبَدَأ كُلُّ سُكّانِ المَدِينَةِ يَبكُونَ بُكاءً عالِياً.

И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя та пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, та извести това, целият град извика.

14 ف َسَمِعَ عالِي بُكاءَ الشَّعبِ. فَسَألَ: «ما سِرُّ هَذا الضَّجِيجِ؟» فَرَكَضَ الرَّجُلُ البَنْيامِيْنِيُّ لِيُخْبِرَ عالِي بِما حَدَثَ.

А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия.

15 ف َقَدْ كانَ عالِي فِي الثّامِنَةِ وَالتِّسعِينَ مِنْ عُمْرِهِ. وَكانَ أعمَى، فَلَمْ يَقدِرْ أنْ يَرَى ما يَحدُثُ.

Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда.

16 و َقالَ: «جِئتُ لِلتَّوِّ مِنَ المَعرَكَةِ. هَرَبتُ مِنها هُرُوباً اليَومَ.» فَسَألَهُ عالِي: «ما الَّذِي حَدَثَ يا ابنِي؟»

И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое?

17 ف َأجابَ الرَّجُلُ البَنْيامِيْنِيُّ: «هَرَبَ جَيشُ إسْرائِيلَ مِنْ أمامِ الفِلِسْطِيِّينَ. وَتَكَبَّدنا خَسائِرَ كَبِيرَةً فِي الأرواحِ. وَماتَ وَلَداكَ أيضاً. وَاستَولَى الفِلِسْطِيُّونَ عَلَى صُنْدُوقِ عَهدِ اللهِ.»

И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат.

18 ف َلَمّا سَمِعَ عالِي ما ذَكَرَهُ الرَّجُلُ البَنْيامِيْنِيُّ عَنْ صُنْدُوقِ عَهدِ اللهِ، سَقَطَ إلَى الوَراءِ قُرْبَ البَوّابَةِ فانكَسَرَتْ رَقَبَتُهُ. وَكانَ عالِي شَيخاً طاعِناً فِي السِّنِّ وَبَدِيناً، فَماتَ. وَكانَ عالِي قاضِياً لإسْرائِيلَ مُدَّةَ عِشرِينَ سَنَةٍ. اختِفاءُ المَجد

А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години.

19 و َكانَتْ كَنَّةُ عالِي، زَوجَةُ فِينْحاسَ، حُبلَى. وَحانَ مَوعِدُ وِلادَتِها. فَسَمِعَتْ خَبَرَ استِيلاءِ الفِلِسْطِيِّينَ عَلَى صُنْدُوقِ اللهِ. وَسَمِعَتْ أنَّ حَماها عالِي وَزَوجَها فِينْحاسَ ماتا أيضاً. فَما إنْ سَمِعَتِ الخَبَرَ حَتَّى داهَمَتْها آلامُ الوِلادَةِ فَوَلَدَتْ.

А снаха му Финеесовата жена, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил хванат, и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха.

20 و َكانَتْ عَلَى فِراشِ المَوتِ عِندَما قالَتْ لَها القابِلَةُ: «لا تَهتَمِّي، فَقَدْ أنْجَبْتِ وَلَداً.» غَيرَ أنَّ كَنَّةَ عالِي لَمْ تُجِبْ وَلَمْ تُبدِ اهتِماماً.

И когато умираше, жените, които стояха около нея, й рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито даде внимание.

21 و َأسْمَتْ وَلَدَها إيخابُودَ، وَقالَتْ: «نُزِعَ مَجْدُ إسْرائِيلَ!» دَعَتْهُ بِهَذا الاسمِ لِأنَّ صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ قَدْ سُلِبَ وَلِأنَّ حَماها وَزَوجَها كِلَيهِما ماتا.

И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израиля, (защото Божият ковчег се хванал, и защото свекърът й и мъжът й умрели );

22 ف َقالَتْ: «نُزِعَ مَجْدُ إسْرائِيلَ،» لِأنَّ الفِلِسْطِيِّينَ أخَذُوا صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ.

каза прочее: Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хвана.