1 ه َذَا هُوَ الوَحيُ الَّذِي تَلَقّاهُ إشَعْياءُ بْنُ آمُوصَ عَنْ بابِلَ.

Пророчество за Вавилон наложено във видение на Исаия Амосовия син: -

2 « ارفَعُوا رايَةً عَلَى جَبَلٍ قاحِلٍ! ارفَعُوا صَوتَكُمْ لَهُمْ. حَرِّكُوا أيدِيكُمْ كَعَلامَةٍ لِيَدخُلُوا بَوّابَةَ النُّبَلاءِ.

Дигнете знаме на гола планина, Извикайте с висок глас към тях, помахайте с ръка, За да влязат във вратите на благородните.

3 « قَدْ أصدَرْتُ أمراً لِجَيشِيَ المُقَدَّسِ، نادَيتُ مُحارِبِيَّ لأنِّي كُنتُ غاضِباً، أُولَئِكَ الفَرِحِينَ الَّذِينَ أفتَخِرُ بِهِمْ.

Аз заповядах на посветените Си, Повиках още и силните Си, за да извършат волята на гнева Ми,- Да! ония, които се радват на Моето величие.

4 « ها صَوتُ ضَجَّةٍ فِي الجِبالِ كَصَوتِ شَعبٍ كَبِيرٍ. ها صَوتُ ضَجَّةٍ مِنْ مَمالِكِ الشُّعُوبِ المُجتَمِعَةِ. الأُمَمُ تَحتَشِدُ. فَاللهُ القَدِيرُ يُجَهِّزُ جَيشاً لِلمَعرَكَةِ.

Гласът върху планините на множество приличаше на голям народ! Господ на силите преглежда войнството Си за бой.

5 ي َأتُونَ مِنْ أرْضٍ بَعِيدَةٍ مِنْ أقصَى الأرْضِ. اللهُ وَأسلِحَةُ غَضَبِهِ آتِيَةٌ لِتُدَمِّرَ كُلَّ الأرْضِ.»

Те идат от далечна страна, От небесните краища, Дори Господ и оръжията на негодуванието Му, За да погуби цялата земя.

6 ن ُوحُوا، لأنَّ يَومَ اللهِ قَرِيبٌ. سَيَأتِي كَدَمارٍ مِنَ القَدِيرِ.

Лелекайте, защото денят Господен наближи, Ще дойде като погибел от Всемогъщия.

7 و َلِهَذا سَتَضعُفُ الأيدِي، وَسَتَذُوبُ القُلُوبُ خَوفاً.

Затова всичките ръце ще ослабват, И сърцето на всеки човек ще се стопи.

8 س َيَرتَعِبُونَ، وَسَيُمسِكُهُمُ الألَمُ كامرَأةٍ يُمسِكُها ألَمُ الوِلادَةِ. سَيَنظُرُ بَعضُهُمْ إلَى بَعضٍ بِرُعبٍ. وَسَتُصِيرُ وُجُوهُهُمْ حَمراءَ كَالنّارِ. دَينُونَةُ اللهِ عَلَى بابِل

Те ще са смутят; болки и скърби ще ги обземат; Ще бъдат в болки както жена, която ражда; Удивлявани ще гледат един на друг, - Лицата им лица на пламък.

9 ه ا يَومُ اللهِ قادِمٌ. وَهُوَ يَومٌ قاسٍ مَعَ سَخَطٍ وَغَضَبٍ يَشتَعِلُ لِخَرَابِ الأرْضِ وَلإبادَةِ الخُطاةِ مِنها.

Ето денят Господен иде, Лют с негодувание и пламенен гняв, За да запусти земята И да изтреби от нея грешните й,

10 ل أنَّ نُجُومَ السَّماواتِ وَكَواكِبَها لَنْ تُعطِيَ نُورَها، وَسَتَكُونُ الشَّمسُ مُظلِمَةً عِندَ طُلُوعِها، وَالقَمَرُ لَنْ يُعطِيَ نُورَهُ.

Защото небесните звезди и съзвездия Не ще дадат светенето си; Слънцето ще потъмнее при изгряването си, И луната не ще сияе със светлината си.

11 ي َقُولُ اللهُ: «سَآتِي بِمَصائِبَ عَلَى العالَمِ، وَسَأُعاقِبُ الأشرارَ عَلَى شَرِّهِمْ. سَأضَعُ نِهايَةً لِكِبرِياءِ المُستَكبِرِينَ، وَأحُطُّ كِبرِياءَ المُتَجَبِّرِينَ.

Ще накажа света за злината им, И нечестивите за беззаконието им; Ще направя да престане големеенето на гордите, И ще смиря високоумието на страшните.

12 و َسَأجعَلُ البَشَرَ أندَرَ مِنَ الذَّهَبِ النَقِيِّ، وَالنّاسَ مِنْ ذَهَبِ مَدِينَةِ أُوفِيرَ.

Ще направя човек да е по-скъп от чисто злато, Да! хората да са по-скъпи от офирското злато.

13 و َلِهَذا سَأُزَلزِلُ السَّماواتِ، وَأهُزُّ الأرْضَ مِنْ مَكانِها.» سَيَقَعُ هَذا فِي يَومِ اشتِعالِ غَضَبِ اللهِ القَدِيرِ.

Затова ще разклатя небето, И земята от търсене ще се премести, При гнева на Господа на Силите, В деня на пламенната Му ярост.

14 س َيَكُونُ النّاسُ كَغَزالٍ قَدْ صِيدَ، وَكَغَنَمٍ بِلا راعٍ يَجْمَعُها. وَسَيَلجأُ كُلُّ واحِدٍ إلَى شَعبِهِ، وَيَهرُبُ كُلُّ واحِدٍ إلَى بَلَدِهِ.

Те ще бъдат като гонена сърна, И като овце, които никой не събира; Ще се връщат всеки при людете си. И ще бягат всеки на земята си.

15 و َكُلُّ مَنْ وُجِدَ مِنهُمْ سَيُطعَنُ، وَكُلُّ مَنْ أُمسِكَ سَيُقتَلُ بِالسَّيفِ.

Всеки, който се намери, ще бъде пронизан; И всичките заловени ще паднат под нож.

16 س َيُمَزَّقُ أطفالُهُمْ أمامَ عُيُونِهِمْ، وَسَتُنهَبُ بُيُوتُهُمْ، وَتُغتَصَبُ نِساؤُهُمْ.

младенците им, тоже, ще бъдат смазани пред очите им; Къщите им ще бъдат ограбени и жените им изнасилвани.

17 ي َقُولُ اللهُ: «ها أنا أُهَيِّجُ المادِيِّينَ ضِدَّهُمْ. فَهُمْ لا يَرتَشُونَ بِالفِضَّةِ وَلا بِالذَّهَبِ.

Ето, ще подбудя против тях мидяните, Които не ще считат сребртото за нищо, А колкото за златото - няма да се наслаждават в него.

18 س َيُمَزِّقُونَ الفِتيانَ بِأقواسُهُمُ، وَلَنْ يَرحَمُوا الرُّضَّعَ، وَلَنْ يُشفِقُوا عَلَى الأطفالِ.

Но с лъковете си ще смажат юношите; И не ще се смилят за плода на утробата, Окото им няма да пощади децата.

19 و َبابِلُ – الَّتِي هِيَ أجمَلُ مَمالِكِ الأرْضِ وَمَجدُ الكِلدانِيِّينَ وَفَخرُهُمْ – سَتَكُونُ مِثلَ سَدُومَ وَعَمُورَةَ حِينَ دَمَّرَهُما اللهُ.

И с Вавилон, славата на царствата, Красивият град, с който се гордеят халдеите, Ще бъда както, когато разори Бог Содома и Гомора:

20 ف َلَنْ يَسْكُنَها أحَدٌ إلَى الأبَدِ. لَنْ يَنْصِبَ بَدَوِيٌّ خَيمَتَهُ فِيها، وَلَنْ يَرعَى الرُّعاةُ غَنَمَهُمْ.

Никога няма да се насели, Нито ще бъде обитаван из род в род; Нито арабите ще разпъват шатрите си там, Нито овчари ще правят стадата си да почиват там.

21 ب َلْ سَتَعِيشُ فِيها الحَيواناتُ البَرِّيَةُ، وَسَتَسكُنُ بُيُوتَهُمُ البُومُ. سَيَسكُنُ النَّعامُ هُناكَ، وَسَيَلعَبُ الماعِزُ الوَحشِيُّ فِيها.

Но диви котки ще почиват там; Къщите им ще бъдат пълни с виещи животни; Камилоптици ще живеят там, И пръчове ще скачат там;

22 س َتَصيحُ الضِّباعُ فِي أبراجِها، وَالذِّئابُ فِي قُصُورِها المُترَفَةِ. نِهايَتُها قَرِيبَةٌ، وَلَنْ تَطُولَ أيّامُها.»

Хиени ще вият в замъците им, И чакали в увеселителните им палати; И времето да му стане това скоро ще дойде. Дните му не ще се продължат.