1 ق ُلْتُ: «سَأُدَقِّقُ فِي كُلِّ ما أفعَلُ. وَسَأحْذَرُ بِأنْ لا أُخْطِئَ فِي ما أقُولُ. سَأُبقِي فَمِي مُغلَقاً وَالشَّرُّ حَولِي.»

(По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

2 ل ِهَذا لَمْ أقُلْ شَيئاً، وَلا حَتَّى شَيئاً حَسَناً. لَكِنِّي ازْدَدْتُ انزِعاجاً!

Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

3 م ِنَ الدّاخِلِ كُنتُ أشتَعِلُ وَكُلَّما تَفَكَّرْتُ فِي ذَلِكَ، ازدَدْتُ اشْتِعالاً، فَتَكَلَّمَ لِسانِي.

Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

4 ي ا اللهُ ، قُلْ لِي كَيفَ سَيَنتَهِي الأُمْرُ بِي! كَمْ تَبَقَّى لِي فِي هَذِهِ الحَياةِ؟ عَرِّفْنِي كَمْ قَصِيرٌ هُوَ عُمْرِي!

Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

5 ه ا قَدْ جَعَلْتَ عُمرِي قَصِيراً، بِالشِّبْرِ يُقاسُ. وَعُمرِي القَصِيرُ لَيسَ شَيئاً بِالقِياسِ بِكَ. وَحَياةُ الإنسانِ أشْبَهُ بِغَيمَةِ بُخارٍ زائِلَةٍ. سِلاهْ

Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

6 ا لإنسانُ مُجَرَّدُ ظِلٍّ. نَندَفِعُ بِسُرعَةٍ مَحمُومَةٍ جامِعِينَ أشياءَ لا نَدرِي لِمَنْ سَتَكُونُ.

Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

7 ف َأيُّ رَجاءٍ لِي يا رَبُّ؟ رَجائِي هُوَ أنتَ!

И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

8 م ِنْ عَواقِبِ مَعاصِيَّ أنْقِذْنِي. لا تَجْعَلْنِي أُخْزَى كَالجاهِلِ.

Избави ме от всичките ми беззакония.

9 س َأكُونُ كَالأخرَسِ، لَنْ أفتَحَ فَمِي. لِأنَّكَ أنتَ مَنْ فَعَلَ هَذا بِي!

Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

10 ا رفَعْ عِقابَكَ عَنِّي! قُوَّةُ يَدِكَ أهلَكَتْنِي.

Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

11 أ نتَ تُوَبِّخُ النّاسَ عَلَى ذَنبِهِمْ لِتُعَلِّمَهُمُ. كَقُماشٍ أكَلَهُ العَثُّ تَختَفِي مُشْتَهَياتُ النّاسِ. حَياةُ الإنسانِ هِيَ كَبُخارٍ حَقّاً. سِلاهْ

Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

12 ا سْمَعْ صَلاتِي يا اللهُ ، وَإلَى صُراخِي أَصْغِ. لا تَتَجاهَلْ دُمُوعِي. فَما أنا إلّا غَرِيبٌ عِندَكَ. كَجَمِيعِ آبائِي، أنا نَزِيلٌ هُنا.

Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

13 ك ُفَّ عَنِّي وَدَعْنِي أسعَدْ، قَبلَ أنْ أمُوتَ وَأختَفِيَ!

Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.