1 ف َأجابَ بِلْدَدُ الشُّوحِيُّ:

Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:

2 « حَتَّى مَتَى تَتَفَوَّهُ بِهَذا الكَلامِ؟ ما كَلِماتُكَ سِوَى هَواءٍ!

До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

3 ف َهَلْ يَعوِّجُ اللهُ عَدلَهُ؟ أمْ يُغَيِّرُ القَدِيرُ الصَّوابَ وَيَظلِمُ؟

Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

4 إ نْ أخطَأ أبناؤُكَ ضِدَّ اللهِ، فَقَدْ عاقَبَهُمْ عَلَى شَرِّهِمْ.

Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

5 ف َإنْ سَعَيْتَ إلَى اللهِ، وَطَلَبْتَ رَحمَةَ القَدِيرِ،

Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

6 إ نْ كُنتَ نَقِيّاً وَمُستَقِيماً، فَسَيُصلِحُ اللهُ حالَكَ حالاً، وَيَرُدُّ إلَيكَ عَائِلَتَكْ.

Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

7 ف َيَكُونُ لَكَ فِي المُستَقبَلِ أكثَرُ مِمّا كانَ لَكَ فِي الماضِي.

И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

8 « سَلِ الأجْيالَ الماضِيَةَ، وَتَعَلَّمْ ما تَستَطِيعُ مِنْ آبائِهِمْ.

Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

9 ف َما نَحْنُ سِوَى أولادِ الأمْسِ، وَلا نَعْرِفُ شَيئاً. حَياتُنا عَلَى الأرْضِ قَصِيرَةٌ كَالظِّلِّ.

(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

10 أ لا يُعَلِّمُكَ الآباءُ؟ ألا يُكَلِّمُونَكَ؟ ألا يُخرِجُونَ أقوالاً صادِقَةً مِنْ فَمِهِمْ؟

Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

11 « هَلْ يَنمُو نَباتُ البَرْدِيِّ حَيْثُ لا مُستَنقَعٌ؟ أمْ هَلْ ينمُو القَصَبُ حَيثُ لا ماءٌ؟

Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

12 ب َلْ تَذوِي وَهِيَ بَعْدُ فِي نَضارَتِها، وَتَجِفُّ قَبلَ أنْ تَكُونَ صالِحَةً لِلقَطعِ.

Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

13 ه َذا هُوَ مَصِيرُ كُلِّ الَّذِينَ يَنْسَونَ اللهَ. إذْ يَخِيبُ رَجاءُ الشِّرِّيرِ.

Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

14 ي َخِيبُ ما يَتَكِّلُ عَلَيهِ، لِأنَّهُ كَمَنْ يَثِقُ بِخُيُوطِ عَنكَبُوتٍ.

Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

15 إ ذا اتَّكَأ عَلَيها لا تَصْمُدُ، وَإذا مَدَّ يَدَهُ إلَيها لا تَتَحَمَّلُ.

Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

16 ف َيَكُونُ كَنَبتَةٍ رَطِبَةٍ أمامَ الشَّمسِ، تَنشُرُ أغْصانَها فَوقَ بُستانٍ.

Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

17 ج ُذُورُها مُتَشابِكَةٌ حَولَ كَومَةٍ مِنَ الحِجارَةِ. تَنمُو بَينَ الصُّخُورِ.

Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

18 و َإذا اقتُلِعَتْ، يُنكِرُها مَكانُها وَيَقُولُ ما رَأيْتُكِ مِنْ قَبلُ.

Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

19 ه َكَذا تَذوِي حَياةُ النَّبْتَةِ، وَمِنَ الأرْضِ تَنمُو أُخْرَى غَيرُها.

Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

20 ل ا يَرفُضُ اللهُ الرَّجُلَ الكامِلَ، وَلا يَأخُذُ بِيَدِ الأشرارِ.

Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

21 س َيَملأُ فَمَكَ ضَحِكاً وَشَفَتَيكَ أغانِيَ فَرَحٍ.

Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

22 س َيَلبَسُ مُبغِضُوكَ الخِزيَ، وَسَتَختَفِي بُيُوتُ الأشرارِ.»

Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.