1 ا فتَحْ أبوابَكَ يا لُبنانُ كَي تَأْكُلَ النّارُ أشْجارَ الأرْزِ.

Отвори, Ливане, вратите си За да изяде огън кедрите ти.

2 ن ُحْ يا شَجَرَ السَّرْوِ، لِأنَّ الأرْزَ سَقَطَ، لِأنَّ الأشْجارَ العَظِيمَةَ خَرُبَتْ. نُوحِي يا أشْجارَ بَلُّوطِ باشانَ، لِأنَّ الغابَةَ الكَثِيفَةِ سَقَطَتْ.

Ридай, елхо, защото падна кедърът, Защото отбраните кедри се разрушиха; Ридайте васански дъбове, Защото непристъпният лес се изсече.

3 ا سمَعُوا صَوْتِ نُواحِ الرُّعاةِ، لِأنَّ مَجدَهُمْ قَدْ خَرُبَ. اسمَعُوا زَمجَرَةَ الأُسُودِ، لِأنَّ غابَةَ نَهْرِ الأُردُنِّ قَدْ خَرُبَتْ.

Гласъ се чува от ридаещи пастири, Защото това, с което се славеха се развали, - Гласът на млади лъвове, които рикаят Понеже Иордановото величие се развали.

4 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ إلَهِي: «ارْعَ القَطِيعَ المُعَيَّنَ لِلذَّبْحِ.

Така казва Господ моят Бог; Паси стадото обречено на клане,

5 ا لَّذِينَ يَشتَرُونَهُمْ يَذْبَحُونَهُمْ وَلا يُعاقَبُونَ. وَالَّذِينَ يَبِيعُونَهُمْ يَقُولُونَ: ‹صِرْتُ غَنِيّاً! لِذا، ليكُن الله مُبارَكاً› وَرُعاتُهُمْ لا يَشْعُرُونَ بِأيَّةِ شَفَقَةٍ نَحوَهُمْ.

Чиито купувачи ги колят, И не считат себе си за виновни; Докато продавачите им казват: Благословен Господ, защото обогатях! И самите пастири ги не жалят,

6 ل ِذَلِكَ لَنْ أعُودَ أرحَمَ ساكِنِي يَهُوذا،» يَقُولُ اللهُ. «سَأضَعُ كُلَّ واحِدٍ مِنْهُمْ تَحتَ سُلْطانِ جارِهِ وَمَلِكِهِ. سَيُخَرِّبُونَ الأرْضَ وَلَنْ أُنقِذَ أحَداً مِنْ يَدِهِمْ وَسُلْطانِهِمْ.»

Затова няма вече да пожаля жителите на тая земя, казва Господ; Но, ето, ще предам човеците Всеки в ръката на ближния му И в ръката на царя му; И те ще разорят земята, И Аз няма да ги избавя от ръката им.

7 و َلِذا رَعَيتُ الغَنَمَ الَّذِي يُرَبَّى بِقَصْدِ الذَّبْحِ. ثُمَّ أخَذْتُ لِنَفسِي عَصَوَينِ. دَعَوْتُ إحداهُما «نِعْمَةً،» وَدَعَوْتُ الأُخرَى «وِحْدَةً،» وَرَعَيْتُ الغَنَمَ بِالعَصَوَيْنِ.

И тъй, аз пасох обреченото на клане стадо, наистина най-бедното от всички стада! Още си взех две тояги; едната нарекох Благост, а другата нарекох Връзки; и пасох стадото.

8 ت َخَلَّصْتُ مِنْ ثَلاثَةِ رُعاةٍ فِي شَهْرٍ واحِدٍ، إذْ فَرَغَ صَبْرِي عَلَيهِمْ، وَهُمْ أيضاً أبغَضُونِي.

И изтребих трима пастири в един месец, понеже душата ми се отегчи от тях, а и тяхната душа се отврати от мене.

9 و َقُلْتُ: «لَنْ أرعاكُمْ ثانِيَةً. فَلْيَمُتِ المُحتَضِرُ، وَلْيَهلَكِ الهالِكُ، وَلْيَأْكُلِ الباقُونَ بَعضَهُمْ لَحمَ بَعْضٍ.»

После рекох: Няма да ви паса; което умира нека умира, и което загива нека загива, а останалите нека ядат всеки месото на ближния си.

10 و َأخَذْتُ عَصايَ المُسَمّاةَ «نِعْمَةً» وَكَسَرْتُها لِأُظْهِرَ أنِّي أكسِرُ عَهْدِي الَّذِي عَمِلْتُهُ مَعَ كُلِّ الشُّعُوبِ.

И като взех тоягата си Благост пресякох я, за да унищожа завета, който бях направил с всичките племена.

11 ف َانكَسَرَ فِي ذَلِكَ الوَقتِ. وَعَرَفَ تُجّارُ الغَنَمِ الَّذِينَ كانُوا يُراقِبُونَنِي أنَّ هَذِهِ كانَتْ نُبُوَّةً مِنَ اللهِ.

И в същия ден, когато биде пресечена, бедните от стадото, които внимаваха на мене, познаха наистина, че това бе Господното слово.

12 و َقُلْتُ لَهُمْ: «إنْ حَسُنَ الأمْرُ فِي عُيُونِكُمْ فَادفَعُوا لِي أُجرَتِي. لَكِنْ إنْ لَمْ يَحسُنِ الأمْرُ فِي عُيُونِكُمْ فَلا تَدفَعُوا لِي.» فَدَفَعُوا إلَيَّ ثَلاثِينَ مِثْقالاً مِنَ الفِضَّةِ كَأجرٍ لِي.

Тогава рекох: Ако ви се види добро, дайте ми заплатата ми, но ако не, недейте. И тъй, тъй ми претеглиха за заплата тридесет сребърника.

13 و َقالَ لِيَ اللهُ أنْ أُلقيَ فِي خَزِينَةِ الهَيكَلِ ذَلِكَ المَبلَغَ العَظِيمَ الَّذِي كافَأُونِي بِه! فَألقَيتُ الثَّلاثِينَ مِثْقالاً مِنَ الفِضَّةِ إلَى الخَزِينَةِ فِي بَيتِ اللهِ.

И Господ ми рече: Хвърли ги на грънчаря, - хубавата цена, с която бях оценен от тях! И взех тридесетте сребърника и ги хвърлих в Господния дом на грънчаря.

14 ث ُمَّ قَطَعْتُ عَصايَ الثّانِيَةَ المُسَمّاةَ ‹وِحدَةً› مُبطِلاً عَلاقَةَ الأُخُوَّةِ بَينَ يَهُوذا وَإسْرائِيلَ.»

Тогава пресякох и другата си тояга, Връзки, за да прекратя братството между Юда и Израиля.

15 و َقالَ اللهُ لِي: «خُذْ ثانِيَةً أدَواتِ راعٍ لا يَسْتَخدِمُها سِوَى راعٍ أحْمَقَ،

И Господ ми рече: Вземи си сега оръдията на безсмислен овчар.

16 ل ِأنِّي سَأُعَيِّنُ فِي الأرْضِ راعِياً لا يَهْتَمُّ بِالخَرُوفِ التّائِهِ، وَلا يَبْحَثُ عَنِ الرَّضِيعِ. لا يُضَمِّدُ الجَرِيحَ، وَلا يَسْنِدُ الخِرافَ الضَّعِيفَةَ. يَأْكُلُ لَحْمَ الخِرافِ السَّمِينَةِ، فَلا يُبقِي سِوَى حَوافِرِها.»

Защото, ето, Аз ще въздигна пастир, на земята, Който няма да се сеща за изгубените, Нито да търси разпръснатите, Който няма да цели ранената, Нито да пасе здравата Но ще яде месото на тлъстата, И ще разсича копитата им.

17 ي ا راعِيَّ الأحْمَقُ الَّذِي يَترُكُ القَطِيعَ! لِيَضْرِبْ سَيفٌ ذِراعَهُ وَعَينَهُ اليُمْنَى! لِيَذبُلْ ذِراعُهُ الأيمَنُ تَماماً، وَلتَعْمَ عَينُهُ اليُمْنَى تَماماً!

Горко на безполезния пастир, Който оставя стадото! Меч ще удари върху мишцата му И върху дясното му око, Мишцата му съвсем ще изсъхне, И дясното му око съвсем ще се помрачи.