1 « وَيُشبِهُ مَلَكُوتُ السَّماواتِ رَجُلاً صاحِبَ أرْضٍ، خَرَجَ فِي الصَّباحِ باكِراً لِيَستَأجِرَ عُمّالاً لِكَرْمِهِ.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 و َاتَّفَقَ مَعَ العُمّالِ أنْ يَدفَعَ لَهُمْ دِيناراً واحِداً عَنْ كُلِّ يَومٍ، ثُمَّ أرسَلَهُمْ لِلعَمَلِ فِي كَرمِهِ.

И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 « وَخَرَجَ صاحِبُ الكَرمِ نَحوَ السّاعَةِ التّاسِعَةِ، فَرَأى بَعْضَ الرِّجالِ يَقِفُونَ فِي مِنْطَقَةِ السُّوقِ لا يَعمَلُونَ شَيئاً.

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 ف َقالَ لَهُمْ: ‹اذهَبُوا أنتُمْ أيضاً لِلعَمَلِ فِي كَرْمِي وَسَأُعطِيكُمُ الأجْرَ الَّذي تَستَحِقونَهُ.›

и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 ف َذَهَبُوا لِلعَمَلِ فِي الكَرْمِ. «وَخَرَجَ ثانِيَةً نَحوَ السّاعَةِ الثّانِيَةَ عَشْرَةَ وَكَذَلِكَ السّاعَةَ الثّالِثَةَ، وَاستَأجَرَ عُمّالاً آخَرِينَ.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6 و َنَحوَ السّاعَةِ الخامِسَةِ خَرَجَ مَرَّةً أُخْرَى، وَوَجَدَ آخَرِينَ يَقِفُونَ فِي مِنْطَقَةِ السُّوقِ، فَسَألَهُمْ: ‹لِماذا وَقَفْتُمُ اليَومَ كُلَّهُ مِنْ دُونِ عَمَلٍ؟›

А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?

7 « فَقالُوا لَهُ: ‹لَمْ يَستاجِرْنا أحَدٌ.› فَقالَ لَهُمْ: ‹اذهَبُوا أنتُمْ أيضاً لِلعَمَلِ فِي كَرْمِي.›

Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.

8 « وَفِي نِهايَةِ اليَومِ، قالَ صاحِبُ الكَرْمِ لِوَكِيلِهِ: ‹ادْعُ العُمّالَ وَادفَعْ لَهُمْ أُجُورَهُمْ، مُبتَدِئاً بِمَنْ جاءَ آخِرَ الكُلِّ، وَمُنتَهِياً بِمَنْ جاءَ فِي البِدايَةِ.›

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 « فَجاءَ الَّذِينَ استُئْجِرُوا السّاعَةَ الخامِسَةَ، وَأخَذَ كُلُّ واحِدٍ مِنْهُمْ دِيناراً.

И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 ث ُمَّ جاءَ الَّذِينَ اسْتُئجِرُوا أوَّلاً، فَظَنُّوا أنَّهُمْ سَيَأخُذُونَ أكثَرَ، فَأخَذَ كُلٌّ مِنْهُمْ دِيناراً أيضاً.

А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 ف َأخَذُوها، وَابتَدَأُوا يَتَذَمَّرُونَ عَلَى صاحِبِ الكَرْم.

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 و َيَقولونَ: ‹الَّذِينَ استُئجِرُوا آخِرَ الكُلِّ، عَمِلُوا ساعَةً واحِدَةً فَقَطْ، وَقَدْ دَفَعْتَ لَهُمْ بِقَدْرِ ما دَفَعْتَ لَنا، مَعَ أنَّنا عَمِلْنا كُلَّ النَّهارِ فِي حَرِّ الشَّمْسِ!›

Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 « فَقالَ صاحِبُ الكَرْمِ لِواحِدٍ مِنْهُمْ: ‹لَمْ أظلِمْكَ ياَ صَديقي! ألَمْ تَتَّفِقْ مَعِي عَلَى العَمَلِ مُقابِلَ دِينارٍ واحِدٍ؟

А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 ف َخُذُ أجْرَكَ وَاذْهَبْ. فَأنا أُرِيدُ أنْ أُعطِيَ الَّذِي استَأجَرْتُهُ آخِرَ النَّهارِ، الأجرَ نَفسَهُ الَّذِي أعطَيتُهُ لَكَ.

Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 أ لَيسَ لِيَ الحَقُّ أنْ أفعَلَ ما أُرِيدُ بِما أملِكُ؟ أمْ أنَّكَ غِرْتَ لِأنِّي صالِحٌ مَعَ غَيرِكَ؟›

Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?

16 « هَكَذا يَصيرُ أوَّلُ النّاسِ آخِرَ النّاسِ، ويَصيرُ آخِرُ النّاسِ أوَّلَ النّاسِ.» يَسُوعُ يُنبِئُ بِمَوتِهِ وَقِيامَتِه

Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17 و َبَينَما كانَ يَسُوعُ فِي طَرِيقِهِ إلَى مَدِينَةِ القُدْسِ، أخَذَ الاثْنَي عَشْرَ عَلَى انفِرادٍ وَقالَ لَهُمْ:

И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:

18 « ها نَحنُ ذاهِبُونَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ حَيثُ سَيُسَلَّمُ ابْنُ الإنسانِ إلَى كِبارِ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ فَيَحكُمُونَ عَلَيهِ بِالمَوْتِ،

Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19 و َيُسَلِّمُونَهُ إلَى غَيرِ المُؤمِنينِ لِيَستَهزِئُوا بِهِ وَيَجلِدُوهُ وَيَصلِبُوهُ. وَلَكِنَّهُ فِي اليَومِ الثّالِثِ سَيَقُومُ مِنَ المَوتِ.» الأعظَمُ هُوَ الَّذي يَخدِم

и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 ث ُمَّ جاءَتْ إلَيهِ أُمُّ ابْنَيْ زَبَدِي مَعَ ابْنَيها، فَسَجَدَتْ لَهُ لِتَطلُبَ مِنْهُ شَيئاً.

Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 ف َقالَ لَها يَسُوعُ: «ماذا تُرِيدِينَ؟» فَقالَتْ لَهُ: «عِدْنِي أنْ يَجلِسَ ابنايَ هَذانِ فِي مَلَكُوتِكَ، واحِدٌ عَنْ يَمِينِكَ وَالآخَرُ عَنْ يَسارِكَ.»

А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.

22 ف َقالَ يَسُوعُ: «أنتُما لا تَعرِفانِ ما تَطلُبانِ. هَلْ تَستَطِيعانِ أنْ تَشرَبا الكَأسَ الَّتِي سَأشرَبُها؟» فَقالا لَهُ: «نَعَمْ نَستَطِيعُ.»

А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.

23 ف َقالَ لَهُما: «أمّا كَأسِي فَسَتَشرَبانِها، أمّا الجُلوسُ عَنْ يَمِينِي وَعَنْ يَسارِي، فَلا أستَطيعُ أنْ أُعطِيَهُ إلّا لِمَنْ أعَدَّهُ الآبُ لَهُمْ.»

Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 ف َلَمّا سَمِعَ العَشْرَةُ الباقُونَ هَذا الطَّلَبَ، اغْتاظوا جِدّاً مِنَ الأخَوَينِ.

И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 ح ِينَئِذٍ دَعاهُمْ يَسُوعُ إلَيهِ وَقالَ: «تَعرِفُونَ أنَّ حُكّامَ الأُمَمِ يُمارِسُونَ حُكماً مُطلَقاً عَلَى شُعُوبِهِمْ، وَقادَتُهُمْ يُمارِسُونَ سُلُطاتِهِمْ عَلَيهِمْ.

Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.

26 ل َكِنَّ هَذا لا يَنْبَغِي أنْ يَكُونَ بَينَكُمْ، بَلْ مَنْ أرادَ أنْ يَكُونَ عَظِيماً بَينَكُمْ، فَعَلَيهِ أنْ يَكُونَ خادِمَكُمْ.

Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 و َمَنْ أرادَ أنْ يَكُونَ الأوَّلَ بَينَكُمْ، فَعَلَيهِ أنْ يَكُونَ عَبْداً لَكُمْ.

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 ك َذَلِكَ ابْنُ الإنسانِ الَّذِي لَمْ يَأتِ لِيُخدَمَ، بَلْ لِيَخدِمَ، وَلِيُقَدِّمَ حَياتَهُ فِديَةٍ لِتَحرِيرِ كَثِيرِينَ.» يَسُوعُ يَشْفِي أعمَيَين

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 و َبَينَما كانُوا يُغادِرُونَ مَدِينَةَ أرِيحا، تَبِعَتْهُ جُمُوعٌ كَثِيرَةٌ مِنَ النّاسِ.

И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 و َكانَ هُناكَ أعمَيانِ جالِسانِ عَلَى جانِبِ الطِّرِيقِ. وَعِندَما سَمِعا أنَّ يَسُوعَ كانَ مارّاً فِي الطَّرِيقِ، صَرَخا: «يا سَيِّدُ، يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمْنا.»

И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 ف َوَبَّخَهُما النّاسُ وَأمَروهُما بِأنْ يَسكُتا، لَكِنَّهُما رَفَعا صَوتَهُما أكثَرَ: «يا سَيِّدُ، يا ابْنَ داوُدَ، ارحَمْنا.»

А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!

32 ف َتَوَقَّفَ يَسُوعُ وَدَعاهُما وَقالَ: «ماذا تُرِيدانِ أنْ أفعَلَ لَكُما؟»

И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

33 ف َقالا: «يا سَيِّدُ، افتَحْ أعْيُنَنا.»

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 ف َتَحَنَّنَ يَسُوعُ عَليهِما، وَلَمَسَ أعْيُنَهُما، فَأبصَرا حالاً وَتَبِعاهُ.

А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.