1 P ORQUE el reino de los cielos es semejante á un hombre, padre de familia, que salió por la mañana á ajustar obreros para su viña.

Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си.

2 Y habiéndose concertado con los obreros en un denario al día, los envió á su viña.

И като се погоди с работниците по един пеняз на ден, прати ги на лозето си.

3 Y saliendo cerca de la hora de las tres, vió otros que estaban en la plaza ociosos;

И като излезе около третия час, видя други, че стояха на пазара празни;

4 Y les dijo: Id también vosotros á mi viña, y os daré lo que fuere justo. Y ellos fueron.

и на тях рече: Идете и вие на лозето; и каквото е право ще ви дам. И те отидоха.

5 S alió otra vez cerca de las horas sexta y nona, é hizo lo mismo.

Пак, като излезе около шестия и около деветия час направи същото.

6 Y saliendo cerca de la hora undécima, halló otros que estaban ociosos; y díceles: ¿Por qué estáis aquí todo el día ociosos?

А, като излезе около единадесетия час, намери други че стоят, и каза им: Защо стоите тука цял ден празни?

7 D ícenle: Porque nadie nos ha ajustado. Díceles: Id también vosotros á la viña, y recibiréis lo que fuere justo.

Те му казаха: Защото никой не ни е условил. Каза им: Идете и вие на лозето,.

8 Y cuando fué la tarde del día, el señor de la viña dijo á su mayordomo: Llama á los obreros y págales el jornal, comenzando desde los postreros hasta los primeros.

Като се свечери, стопанинът на лозето каза на настойника си: Повикай работниците и плати им надницата, като почнеш от последните и следваш до първите.

9 Y viniendo los que habían ido cerca de la hora undécima, recibieron cada uno un denario.

И тъй, дойдоха условените около единадесетия час, и получиха по един пеняз.

10 Y viniendo también los primeros, pensaron que habían de recibir más; pero también ellos recibieron cada uno un denario.

А като дойдоха първите, мислеха си, че ще получат повече от един пеняз но и те получиха по един пеняз.

11 Y tomándolo, murmuraban contra el padre de la familia,

И като го получиха, зароптаха против стопанина, като казаха:

12 D iciendo: Estos postreros sólo han trabajado una hora, y los has hecho iguales á nosotros, que hemos llevado la carga y el calor del día.

Тия последните иждивиха само един час; и пак си ги приравнил с нас, които понесохме теготата на деня и жегата.

13 Y él respondiendo, dijo á uno de ellos: Amigo, no te hago agravio; ¿no te concertaste conmigo por un denario?

А той в отговор рече на един от тях: Приятелю, не те онеправдавам. Не се ли погоди с мене за един пеняз?

14 T oma lo que es tuyo, y vete; mas quiero dar á este postrero, como á ti.

Вземи си своето и иди си; моята воля е да дам на тоя последния както и на тебе.

15 ¿ No me es lícito á mi hacer lo que quiero con lo mío? ó ¿es malo tu ojo, porque yo soy bueno?

Не ми ли е позволено да сторя със своето каквото искам? Или твоето око е завистливо(Гръцки: Лошо.), защото аз съм добър?

16 A sí los primeros serán postreros, y los postreros primeros: porque muchos son llamados, mas pocos escogidos.

Така последните ще бъдат първи, а първите последни.

17 Y subiendo Jesús á Jerusalem, tomó sus doce discípulos aparte en el camino, y les dijo:

И, когато възлизаше Исус за Ерусалим, взе дванадесетте ученици насаме, и по пътя им рече:

18 H e aquí subimos á Jerusalem, y el Hijo del hombre será entregado á los principes de los sacerdotes y á los escribas, y le condenarán á muerte;

Ето, възлизаме за Ерусалим, и Човешкият Син ще бъде предаден на главните свещеници и книжници; и те ще Го осъдят на смърт,

19 Y le entregarán á los Gentiles para que le escarnezcan, y azoten, y crucifiquen; mas al tercer día resucitará.

и ще го предадат на езичниците, за да Му се поругаят, да Го бият и Го разпнат; и на третия ден ще бъде възкресен.

20 E ntonces se llegó á él la madre de los hijos de Zebedeo con sus hijos, adorándo le, y pidiéndole algo.

Тогава майката на Заведеевите синове се приближи при Него заедно със синовете си, кланяше Му се и искаше нещо от Него.

21 Y él le dijo: ¿Qué quieres? Ella le dijo: Di que se sienten estos dos hijos míos, el uno á tu mano derecha, y el otro á tu izquierda, en tu reino.

А Той й рече: Какво искаш? Каза Му: Заповядай тия мои двама сина да седнат, един отдясно Ти, а един от ляво Ти в Твоето царство.

22 E ntonces Jesús respondiendo, dijo: No sabéis lo que pedís: ¿podéis beber el vaso que yo he de beber, y ser bautizados del bautismo de que yo soy bautizado? Y ellos le dicen: Podemos.

А Исус в отговор рече: Не знаете какво искате. Можете ли да пиете чашата, която Аз имам да пия? Казват Му: Можем.

23 Y él les dice: A la verdad mi vaso beberéis, y del bautismo de que yo soy bautizado, seréis bautizados; mas el sentaros á mi mano derecha y á mi izquierda, no es mío dar lo, sino á aquellos para quienes está aparejado de mi Padre.

Той им рече: Моята чаша наистина ще пиете,; но да седнете отдясно Ми и отляво Ми не е Мое да дам, а ще се даде на ония, за които е било приготвено от Отца Ми.

24 Y como los diez oyeron esto, se enojaron de los dos hermanos.

И десетимата като чуха това, възнегодуваха против двамата братя.

25 E ntonces Jesús llamándolos, dijo: Sabéis que los príncipes de los Gentiles se enseñorean sobre ellos, y los que son grandes ejercen sobre ellos potestad.

Но Исус ги повика и рече: Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях.

26 M as entre vosotros no será así; sino el que quisiere entre vosotros hacerse grande, será vuestro servidor;

Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител;

27 Y el que quisiere entre vosotros ser el primero, será vuestro siervo:

и който иска да бъде пръв между вас, ще ви бъде слуга;

28 C omo el Hijo del hombre no vino para ser servido, sino para servir, y para dar su vida en rescate por muchos.

също както и Човешкият Син не дойде да Му служат, но да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина.

29 E ntonces saliendo ellos de Jericó, le seguía gran compañía.

И като излизаха от Ерихон, голямо множество отиваше подире Му.

30 Y he aquí dos ciegos sentados junto al camino, como oyeron que Jesús pasaba, clamaron, diciendo: Señor, Hijo de David, ten misericordia de nosotros.

И, ето, двама слепци, седящи край пътя, като чуха, че Исус минавал, извикаха казвайки: Смили се над нас, Господи Сине Давидов!

31 Y la gente les reñía para que callasen; mas ellos clamaban más, diciendo: Señor, Hijo de David, ten misericordia de nosotros.

А народът ги смъмряше, за да млъкнат; но те още по-силно викаха, казвайки: Смили се за нас, Господи Сине Давидов!

32 Y parándose Jesús, los llamó, y dijo: ¿Qué queréis que haga por vosotros?

И тъй, Исус се спря, повика ги и каза: Какво искате да ви сторя!

33 E llos le dicen: Señor, que sean abiertos nuestros ojos.

Казват Му: Господи, да се отворят очите ни.

34 E ntonces Jesús, teniendo misericordia de ellos, les tocó los ojos, y luego sus ojos recibieron la vista; y le siguieron.

А Исус се смили и се допря до очите им; и веднага прогледаха и тръгнаха подире Му.