1 L OS proverbios de Salomón, hijo de David, rey de Israel:

Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,

2 P ara entender sabiduría y doctrina; Para conocer las razones prudentes;

Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,

3 P ara recibir el consejo de prudencia, Justicia, y juicio y equidad;

За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,

4 P ara dar sagacidad á los simples, Y á los jóvenes inteligencia y cordura.

За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,

5 O irá el sabio, y aumentará el saber; Y el entendido adquirirá consejo;

За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,

6 P ara entender parábola y declaración; Palabras de sabios, y sus dichos oscuros.

За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.

7 E l principio de la sabiduría es el temor de Jehová: Los insensatos desprecian la sabiduría y la enseñanza.

Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.

8 O ye, hijo mío, la doctrina de tu padre, Y no desprecies la dirección de tu madre:

Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението+ на Майка си,

9 P orque adorno de gracia serán á tu cabeza, Y collares á tu cuello.

Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.

10 H ijo mío, si los pecadores te quisieren engañar, No consientas.

Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.

11 S i dijeren: Ven con nosotros, Pongamos asechanzas á la sangre, Acechemos sin motivo al inocente;

Ако рекат:Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,

12 L os tragaremos vivos como el sepulcro, Y enteros, como los que caen en sima;

Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова,

13 H allaremos riquezas de todas suertes, Henchiremos nuestras casas de despojos;

Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,

14 E cha tu suerte entre nosotros; Tengamos todos una bolsa:

Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички; -

15 H ijo mío, no andes en camino con ellos; Aparta tu pie de sus veredas:

Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,

16 P orque sus pies correrán al mal, E irán presurosos á derramar sangre.

Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.

17 P orque en vano se tenderá la red Ante los ojos de toda ave;

Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.

18 M as ellos á su propia sangre ponen asechanzas, Y á sus almas tienden lazo.

И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.

19 T ales son las sendas de todo el que es dado á la codicia, La cual prenderá el alma de sus poseedores.

Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.

20 L a sabiduría clama de fuera, Da su voz en las plazas:

Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,

21 C lama en los principales lugares de concurso; En las entradas de las puertas de la ciudad dice sus razones:

Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:

22 ¿ Hasta cuándo, oh simples, amaréis la simpleza, Y los burladores desearán el burlar, Y los insensatos aborrecerán la ciencia?

Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?

23 V olveos á mi reprensión: He aquí yo os derramaré mi espíritu, Y os haré saber mis palabras.

Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.

24 P or cuanto llamé, y no quisisteis: Extendí mi mano, y no hubo quien escuchase;

Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,

25 A ntes desechasteis todo consejo mío, Y mi reprensión no quisisteis:

Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми, -

26 T ambién yo me reiré en vuestra calamidad, Y me burlaré cuando os viniere lo que teméis;

То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,

27 C uando viniere como una destrucción lo que teméis, Y vuestra calamidad llegare como un torbellino; Cuando sobre vosotros viniere tribulación y angustia.

Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,

28 E ntonces me llamarán, y no responderé; Buscarme han de mañana, y no me hallarán:

Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.

29 P or cuanto aborrecieron la sabiduría, Y no escogieron el temor de Jehová,

Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,

30 N i quisieron mi consejo, Y menospreciaron toda reprensión mía:

Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,

31 C omerán pues del fruto de su camino, Y se hartarán de sus consejos.

Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.

32 P orque el reposo de los ignorantes los matará, Y la prosperidad de los necios los echará á perder.

Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,

33 M as el que me oyere, habitará confiadamente, Y vivirá reposado, sin temor de mal.

Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.