1 أ لَستُ أنا حُرّاً؟ ألَستُ أنا رَسُولاً؟ ألَمْ أرَ يَسُوعَ رَبَّنا؟ ألَستُمْ أنتُمْ ثَمَرِي فِي الرَّبِّ؟

Не съм ли свободен? Не съм ли апостол? Не видях ли Исуса нашия Господ? Не сте ли вие моето дело в Господа?

2 و َإنْ كانَ آخَرونَ لا يَعتَبِرونَني رَسُولاً، فَإنَّكُمْ تَعتَبِرونني رَسولاً. فَأنتُمُ الخَتمُ الَّذِي يُصادِقُ عَلَى رَسُولِيَّتِي فِي الرَّبِّ.

На други, ако не съм апостол, то поне на вас съм; защото в Господа вие сте печата на моето апостолство.

3 و َدِفاعِي لَدَى الَّذِينَ يَستَجوِبُونَنِي هُوَ هَذا:

Ето моето оправдание пред тия, които изпитват поведението ми;

4 أ لَيسَ لِي الحَقُّ فِي أنْ آكُلَ وَأشرَبَ؟

Нямаме ли право да ядем и да пием за сметка на църквата?

5 أ لَيسَ لِي الحَقُّ فِي أنْ أصطَحِبَ مَعِي زَوجَةً مُؤمِنَةً كَالرُّسُلِ الآخَرِينَ وَإخوَةِ الرَّبِّ وَبُطرُسَ؟

Нямаме ли право и ние, както другите апостоли, и братята на Господа и Кифа, да водим жена от сестрите?

6 أ مْ أنَّنا، بَرنابا وَأنا، الوَحِيدانِ اللَّذانِ لَيسَ لَنا حَقٌّ فِي الامتِناعِ عَنِ العَمَلِ لِنَكسِبَ قُوتَنا؟

Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за прехраната си?

7 م َنْ ذا الَّذِي يَتَجَنَّدُ عَلَى نَفَقَتِهِ الخاصَّةِ؟ وَمَنْ ذا الَّذِي يَزرَعُ كَرماً وَلا يَأكُلُ مِنْ ثَمَرِهِ؟ وَمَنْ ذا الَّذِي يَرعَى قَطِيعاً مِنَ الأغنامِ وَلا يَشرَبُ مِنْ حَلِيبِ القَطِيعِ؟

Кой войник служи някога на свои разноски? Кой насажда лозе и не яде плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?

8 أ لَعَلِّي أتَكَلَّمُ بِهَذِهِ الأُمُورِ حَسَبَ تَفكِيرِ النّاسِ فَقَطْ؟ أفَلا تَقُولُ الشَّرِيعَةُ هَذا أيضاً؟

По човешки ли говоря това? Или не казва същото и законът?

9 إ ذْ تَقُولُ شَرِيعَةُ مُوسَى: «لا تُكَمِّمْ ثَوراً وَهُوَ يَدرُسُ القَمحَ.» ألَعَلَّ اللهَ يَقُولُ ذَلِكَ اهتِماماً مِنهُ بِالثِّيرانِ؟

Защото в Моисеевия закон е писано: "Да не обвързваш устата на вола, когато вършее". За воловете ли тук се грижи Бог,

10 أ لا يَقُولُ هَذا بِكُلِّ تَأكِيدٍ مِنْ أجلِنا نَحنُ. فَالَّذي يَحْرُثُ إنَّما يَحْرُثُ عَلَى رَجاءِ الحُصُولِ عَلَى شَيءٍ، وَالَّذي يَدْرُسُ المَحصُولَ يَدْرُسَ راجِياً نَصِيبَهُ مِنهُ.

или го казва несъмнено заради нас? Да; заради нас е писано това; защото който оре, с надежда трябва да оре; и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участвува в плода.

11 و َنَحنُ زَرَعنا بِذاراً رُوحِيّاً مِنْ أجلِكُمْ، فَهَلْ تَستَكثِرُون أنْ نَحصُدَ أشياءَ مادِّيَّةً مِنكُمْ؟

Ако ние сме посяли у вас духовното, голямо нещо ли е, ако пожънем от вас телесното?

12 ف َإنْ كانَ آخَرُونَ يُشارِكُونَ فِي هَذا الحَقِّ، أفَلا نَكُونُ نَحنُ أحَقَّ مِنهُمْ؟ لَكِنَّنا لَمْ نَستَخدِمْ حَقَّنا هَذا. بَلْ إنَّنا نَحتَمِلُ كُلَّ شَيءٍ لِئَلّا نَضَعَ عائِقاً فِي طَرِيقِ البِشارَةِ عَنِ المَسِيحِ.

Ако други участвуват в това право над вас, не участвуваме ли ние повече? Обаче, ние не използувахме това право, но търпим всичко, за да не причиним някакво препятствие на Христовото благовестие.

13 أ لا تَعلَمُونَ أنَّ الَّذِينَ يَعمَلُونَ فِي الهَيكَلِ يَحصُلُونَ عَلَى طَعامِهِمْ مِنَ الهَيكَلِ؟ ألا تَعلَمُونَ أيضاً أنَّ الَّذِينَ يَخدِمُونَ بانتِظامٍ عِندَ المَذبَحِ يَشتَرِكُونَ مَعاً فِي ما يُقَدَّمُ عَلَى المَذبَحِ؟

Не знаете ли, че тия, които свещенодействуват, се хранят от светилището? и че тия, които служат на олтара, вземат дял от олтара?

14 و َبِالمِثلِ، فَإنَّ الرَّبَّ قَدْ أمَرَ بِأنَّ الَّذِينَ يُنادُونَ بِالبِشارَةِ، يَعِيشُونَ مِنها.

Така и Господ е наредил, щото проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.

15 غ َيرَ أنِّي لَمْ أستَفِدْ مِنْ أيٍّ مِنْ هَذِهِ الحُقُوقِ. وَلَمْ أكتُبْ هَذا أمَلاً فِي أنْ يَتَحَقَّقَ لِي هَذا، لِأنِّي أُفَضِّلُ المَوتَ عَلَى أنْ يَنتَزِعَ أحَدٌ مِنِّي سَبَبَ افتِخارِي.

Но аз не съм използувал ни една от тия наретби, нито пиша това, за да се направи за мене така; защото за мене е по-добре да умра, отколкото да осуети някой моята похвала.

16 ف َإنْ كُنتُ أُعلِنُ بِشارَةَ المَسِيحِ، فَلَيسَ لي فَضلٌ، لِأنَّ هَذا هُوَ وَاجِبِي. فَوَيلٌ لِي إنْ كُنتُ لا أُبَشِّرُ!

Защото, ако проповядвам благовестието, няма с какво да се похваля; понеже нужда ми се налага; защото горко ми ако не благовествувам.

17 ف َلَو كُنتُ أنا الَّذِي اختَرتُ هَذِهِ الخِدمَةَ بِنَفسِي، لَكُنتُ أستَحِقُّ مُكافَأةً. لَكِنْ لَيسَ لِي خَيارٌ، فَأنا أقُومُ بِمَهَمَّةٍ كَلَّفَني بِها اللهُ.

Понеже, ако върша това доброволно, имам награда, но ако с принуждение, то само изпълнявам повереното ми настойничество:

18 إ ذاً ما هِيَ مُكافَأتِي مُقابِلَ ذَلِكَ؟ إنَّها إعلانُ البِشارَةِ مَجّاناً، لِئَلّا أستَخدِمَ حَقِّي فِي الحُصُولِ عَلَى أجرٍ مِنَ التَّبشِيرِ.

И тъй, каква е моята награда? Тая, че, като проповядвам евангелието, да мога да напрявя благовестието безплатно, така щото да не използувам напълно моето право в благовестието.

19 ص َحِيحٌ أنَّنِي حُرٌّ وَلَستُ تَحتَ سُلطَةِ أحَدٍ، إلّا أنَّنِي جَعَلْتُ نَفسِي خادِماً لِجَمِيعِ النّاسِ لِكَي أربَحَ أكبَرَ عَدَدٍ مُمكِنٍ.

Защото, при все че съм свободен от всичките човеци, аз заробих себе си на всички, за да придобия мнозината.

20 ف َقَدْ صِرتُ لِليَهُودِ كَيَهُودِيٍّ لِكَي أربَحَ اليَهُودَ. صِرتُ لِلَّذِينَ تَحتَ الشَّرِيعَةِ كَمَنْ هُوَ تَحتَ الشَّرِيعَةِ، رُغمَ أنِّي لَستُ تَحتَ الشَّرِيعَةِ. وَهَدَفِي هُوَ أنْ أربَحَ الَّذِينَ تَحتَ الشَّرِيعَةِ.

На юдеите станах като юдеин, за да придобия юдеи; на тия, които са под закон, станах като под закон, (при все че сам аз не съм под закон), за да придобия тия, които са под закон.

21 و َصِرتُ لِلَّذِينَ بِلا شَرِيعَةٍ كَمَنْ هُوَ بِلا شَرِيعَةٍ، رُغمَ أنِّي لَستُ بِلا شَرِيعَةِ اللهِ، لِأنِّي خاضِعٌ لِشَرِيعَةِ المَسِيحِ. وَهَدَفِي هُوَ أنْ أربَحَ الَّذِينَ بِلا شَرِيعَةٍ.

На тия, които нямат закон, станах като че нямам закон, (при все че не съм без закон спрямо Христа), за да придобия тия, които нямат закон.

22 ص ِرتُ لِلضُّعَفاءِ ضَعِيفاً لِكَي أربَحَ الضُّعَفاءَ. صِرتُ كُلَّ شَيءٍ لِكُلِّ إنسانٍ، لِكَي أربَحَ بَعضَ النّاسَ بِكُلِّ وَسِيلَةٍ مُمكِنَةٍ.

На слабите станах слаб, за да придобия слабите. На всички станах всичко, та по всякакъв начин да спася неколцина.

23 و َأنا مُستَعِدٌّ أنْ أفعَلَ كُلَّ شَيءٍ مِنْ أجلِ بِشارَةِ المَسِيحِ، لِكَي أشتَرِكَ فِي بَرَكاتِهِا.

Всичко това върша заради благовестието, за да участвувам и аз в него.

24 أ لا تَعرِفُونَ أنَّ العَدّائِينَ فِي المَيدانِ يُشارِكُونَ كُلُّهُمْ فِي السِّباقِ، وَواحِدٌ فَقَطْ هُوَ الَّذِي يَفُوزُ بِالجائِزَةِ. فَاركُضُوا أنتُمْ لِكَي تَفوزوا.

Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите.

25 و َتَذكَّرُوا أنَّ كُلَّ مُتَنافِسٍ يُخضِعُ نَفسَهُ لِلتَّدرِيبِ الصّارِمِ. وَهُمْ إنَّما يَفعَلُونَ هَذا لِكَي يَفُوزُوا بِإكلِيلٍ فانٍ، أمّا نَحنُ فَسَنَفُوزُ بِإكلِيلٍ لا يَفنَى.

И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние нетленен.

26 ه َكَذا إذاً أنا أركُضُ كَمُتَسابِقٍ لَدَيهِ هَدَفٌ. وَهَكَذا أُلاكِمُ، لا كَمَنْ يُسَدِّدُ ضَرَباتٍ فِي الهَواءِ،

И тъй, аз така тичам, не към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха;

27 ب َلْ أقسُو عَلَى جَسَدِي وَأُخْضِعُهُ، لِئَلّا أصِيرَ أنا نَفسِي، بَعدَ أنْ بَشَّرْتُ الآخَرِينَ، غَيرَ مُؤهَّلٍ لِنَوالِ الجائِزَةِ!

но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.