1 ف ِي تِلكَ الأيّامِ كانَ عَدَدُ التَّلامِيذِ يَتَزايَدُ. فَتَذَمَّرَ اليَهُودُ النّاطِقُونَ بِاليُونانِيَّةِ مِنَ اليَهُودِ النّاطِقِينَ بِالأرامِيَّةِ، لِأنَّهُ كانَ يَتِمُّ تَجاهُلُ أرامِلِهُمْ فِي التَّوزِيعِ اليَومِيِّ.

О Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа с който той говореше.

2 ف َدَعا الاثنا عَشَرَ كُلَّ جَماعَةِ التَّلامِيذِ مَعاً وَقالُوا: «لا يَصِحُّ لَنا أنْ نُهمِلَ التَّعلِيمَ بِكَلِمَةِ اللهِ لِنَخدِمَ فِي إعدادِ مَوائِدِ الطَّعامِ.

По това, дванадесетте свикаха всичките ученици и рекоха: Не е добре ние да оставим Божието слово и да прислужваме на трапези.

3 ف َاختارُوا أيُّها الإخوَةُ مِنْ بَينِكُمْ سَبعَةَ رِجالٍ لَهُمْ سُمْعَةٌ حَسَنَةٌ وَمُمتَلِئِينَ مِنَ الرُّوحِ وَالحِكْمَةِ فَنوكِلَ إلَيْهِمْ هَذِهِ الخِدمَةَ.

И тъй, братя, изберете измежду вас седем души с удобрен характер, изпълнени с Духа и с мъдрост, които да поставим на тая работа.

4 أ مّا نَحنُ فَسَنُكَرِّسُ أنفُسَنا لِلصَّلاةِ وَخِدمَةِ الكَلِمَةِ.»

А ние ще постоянствуваме в молитвата и в служение на словото.

5 ف َاسْتَحْسَنَ الجَمِيعُ هَذا الاقتِراحُ، وَاختارُوا إستِفانُوسَ، وَهُوَ رَجُلٌ مَملُوءٌ مِنَ الإيمانِ وَمِنَ الرُّوحِ القُدُسِ. وَاختارُوا أيضاً فِيلِبُّسَ وَبُرُوخُورُسَ وَنِيكانُورَ وَتِيمُونَ وَبَرْمِيناسَ وَنِيقُولاوُسَ الأنطاكِيَّ، وَهُوَ رَجُلٌ كانَ قَدْ دَخَلَ اليَهُودِيَّةَ.

И това предложение се хареса на цялото множество; и избраха Стефана, мъж пълен с вяра и със Светия Дух, и Филипа, Прохора, Никанора, Тимона, Пармена и Николая, е д и н прозелит от Антиохия,

6 و َقَدَّمُوا هَؤُلاءِ الرِّجالَ إلَى الرُّسُلِ، فَصَلَّى الرُّسُلُ وَوَضَعُوا عَلَيهِمُ الأياديْ.

Тях поставиха пред апостолите; и те, като се помолиха, положиха ръце на тях.

7 و َانتَشَرَتْ رِسالَةُ اللهِ، وَتَكاثَرَ عَدَدُ التَّلامِيذِ فِي القُدسِ بِشَكلٍ كَبيرٍ، وَأطاعَ الإيمانَ عَدَدٌ كَبِيرٌ مِنَ الكَهَنَةِ. اليَهُودُ ضِدَّ إستِفانُوس

И Божието учение растеше, и числото на учениците в Ерусалим се умножаваше твърде много; и голямо множество от свещениците се подчиняваха на вярата.

8 و َكانَ إستِفانُوسُ مَملُوءاً نِعمَةً وَقُوَّةً. فَأجرَى عَجائِبَ وَمُعْجِزاتٍ عَظيمَةً بَينَ النّاسِ.

А Стефан, пълен с благодат и сила, вършеше големи чудеса и знамения между людете.

9 ف َتَصَدَّى لَهُ بَعضُ أعضاءِ مَجمَعِ «المُتَحَرِّرونَ،» كَما كانَ يُدعَى. وَكانَ هَؤُلاءِ يَهُوداً مِنَ قِيرِينَ وَالاسكَندَرِيَّةِ، وَمِنْ كِيلِيْكِيّا وَأسِيّا، فَراحُوا يُجادِلُونَ إستِفانُوسَ.

Тогава някои от синагогата, наречена Синагога на Либертинците, и от Киринейците и Александринците, и от Киликия и Азия, подигнаха се и се препираха със Стефана.

10 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَستَطِيعُوا الصُّمُودَ أمامَ الحِكْمَةِ وَالرُّوحِ اللَّذَيْنِ كانَ يَتَكَلَّمُ بِهِما.

Но не можаха да противостоят на мъдростта и Духа, с който той говореше.

11 ف َقَدَّمُوا رِشْوَةً لِبَعضِ الرِّجالِ لِيَقُولُوا: «سَمِعناهُ يَتَكَلَّمُ كَلاماً يُهِينُ بِهِ مُوسَى وَاللهَ.»

Тогава подучиха човеци да казват: Чухме го да говори хулни думи против Мойсея и против Бога.

12 و َهَكَذا أهاجُوا عَلَيهِ النّاسَ وَالشُّيُوخَ وَمُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ. فَجاءُوا وَأمسَكُوا بِهِ، وَأحضَرُوهُ أمامَ مَجلِسِ اليَهُودِ.

И подбудиха людете със старейшините и книжниците, и, като дойдоха върху него, уловиха го и го докараха в синедриона,

13 و َقَدَّمُوا شُهُودَ زُورٍ قالُوا: «لا يَتَوَقَّفُ هَذا الرَّجُلُ أبَداً عَنْ سَبِّ الهَيكَلِ وَالشَّرِيعَةِ.

дето поставиха лъжесвидетели, които казаха: Т о я човек говори думи против това свето място и против закона;

14 ف َنَحنُ سَمِعناهُ يَقُولُ إنَّ يَسُوعَ النّاصِرِيَّ سَيُدَمِّرُ الهَيكَلَ وَيُبَدِّلُ العاداتِ الَّتِي سَلَّمَنا إيّاها مُوسَى.»

защото го чухме да казва, че тоя Исус Назарянин ще разруши това място, и ще измени обредите, които Моисей ни е предал.

15 ف َوَجَّهَ جَمِيعُ الجالِسِينَ فِي المَجلِسِ أنظارَهُمْ إلَيهِ، وَرَأَوْا أنَّ وَجهَهُ بَدا كَوَجهِ مَلاكٍ.

И всички, които седяха в синедриона, като се вгледаха в него, видяха лицето му като че беше лице на ангел.