1 و َفِي نَحوِ ذَلِكَ الوَقتِ، بَدَأ المَلِكُ هِيرُودُسُ يَضطَهِدُ أعضاءَ الكَنِيسَةِ.

Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.

2 ف َأمَرَ بِقَتلِ يَعقُوبَ أخِي يُوحَنّا بِالسَّيفِ.

О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.

3 و َلَمّا رَأى أنَّ هَذا أرْضَى اليَهُودَ، قَبَضَ عَلَى بُطرُسَ أيضاً أثناءَ عِيدِ الخُبزِ غَيرِ المُختَمِرِ.

и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,

4 و َبَعدَ أنْ قَبَضَ عَلَيهِ، وَضَعَهُ فِي السِّجنِ. وَسَلَّمَهُ إلَى وِحدَةٍ عَسكَرِيَّةٍ تَتَألَّفُ مِنْ سِتَّةَ عَشَرَ جُندِيّاً لِحِراسَتِهِ. وَكانَ فِي نِيَّتِهِ أنْ يُحاكِمَهُ أمامَ النّاسِ بَعدَ عِيدِ الفِصحِ.

И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.

5 ف َكانَ بُطرُسُ مُحتَجَزاً فِي السِّجنِ. أمّا الكَنِيسَةُ فَكانَتْ تَرفَعُ إلَى اللهِ صَلَواتٍ حارَّةً مِنْ أجلِهِ. إنْقاذُ بُطرُسَ مِنَ السِّجن

И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.

6 و َكانَ هِيرُودُسُ يُرِيدُ أنْ يُحاكِمَ بُطرُسَ عَلَناً فِي اليَومِ التّالِي. فِي تِلكَ اللَّيلَةِ كانَ بُطرُسُ نائِماً بَينَ جُندِيَّيْنِ، مُقَيَّداً بِسِلسِلَتَينِ. وَكانَ هُناكَ حُرّاسٌ عِندَ البَوّابَةِ يُراقِبُونَ السِّجنَ.

И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.

7 و َفَجأةً، وَقَفَ مَلاكٌ مِنْ عِندِ الرَّبِّ هُناكَ. وَلَمَعَ نُورٌ فِي الزِّنزانَةِ. فَضَرَبَ المَلاكُ بُطرُسَ ضَربَةً خَفِيفَةً عَلَى جَنبِهِ، وَأيقَظَهُ وَقالَ لَهُ: «قٌمْ بِسُرعَةٍ!» فَسَقَطَتِ السِّلسِلَتانِ عَنْ يَدَيهِ.

И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.

8 ث ُمَّ قالَ المَلاكُ لِبُطرُسَ: «البِسْ حِزامَكَ وَحِذاءَكَ.» فَفَعَلَ. ثُمَّ قالَ المَلاكُ لَهُ: «البِسْ رِداءَكَ وَاتبَعنِي.»

И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.

9 ف َتَبِعَهُ إلَى الخارِجِ، وَلَمْ يَكُنْ يَدرِي أنَّ ما يَفعَلُهُ المَلاكُ كانَ حَقِيقِيّاً، فَقَدْ ظَنَّ أنَّهُ يَرَى رُؤيا.

И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.

10 و َبَعدَ أنْ مَرّا بِالمَجمُوعَتَينِ الأُولَى وَالثّانِيَةِ مِنَ الحُرّاسِ، وَصَلا إلَى البَوّابَةِ الحَدِيدِيَّةِ المُؤَدِّيَةِ إلَى المَدِينَةِ. فَانفَتَحَتْ مِنْ ذاتِها، فَخَرَجا مِنها. وَتابَعا سَيرَهُما مَسافَةَ شارِعٍ واحِدٍ، ثُمَّ تَرَكَهُ المَلاكُ فَجأةً.

А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.

11 ف أدرَكَ بُطرُسُ أنَّهُ لا يَحلُمُ، وَقالَ: «الآنَ أعرِفُ أنَّ هَذا صَحِيحٌ فِعلاً: أرسَلَ الرَّبُّ مَلاكَهُ، وَأنقَذَنِي مِنْ يَدَي هِيرُودُوسَ، وَمِنْ كُلِّ ما كانَ اليَهُودُ يَنتَظِرونَ أنْ يَحدُثَ لِي.»

И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.

12 ف َلَمّا أدرَكَ هَذا، ذَهَبَ إلَى بَيتِ مَريَمَ، أُمِّ يُوحَنّا الَّذِي يُدعَى أيضاً مَرقُسَ. وَكانَ قَدْ تَجَمَّعَ هُناكَ أشخاصٌ كثِيرُونَ يُصَلُّونَ.

И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.

13 ف َقَرَعَ بُطرُسُ البابَ الخارِجِيَّ. فَجاءَتْ خادِمَةٌ اسْمُها رُودا لِكَيْ تَرُدَّ.

И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.

14 ف َلَمّا مَيَّزَتْ صَوتَ بُطرُسَ، رَكَضَتْ مِنْ فَرحَتِها إلَى الدّاخِلِ دُونَ أنْ تَفتَحَ لَهُ البابَ. وَقالَتْ: «بُطرُسُ واقِفٌ بِالبابِ.»

И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.

15 ف َقالُوا لَها: «أنتِ مَجنُونَةٌ!» لَكِنَّها ظَلَّتْ تُصِرُّ عَلَى أنَّهُ هُوَ. فَقالُوا: «إنَّهُ مَلاكُهُ.»

А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.

16 غ َيرَ أنَّ بُطرُسَ وَاصَلَ قَرعَ البابِ. فَلَمّا فَتَحُوا البابَ وَرَأوهُ، ذُهِلُوا.

А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.

17 ف َأشارَ لَهُمْ بِيَدِهِ أنْ يَهدَأُوا، وَشَرَحَ لَهُمْ كَيفَ أنَّ الرَّبَّ أخرَجَهُ مِنَ السِّجنِ. وَقالَ لَهُمْ: «أخبِرُوا يَعقُوبَ وَالإخوَةَ بِهَذا.» ثُمَّ غادَرَ وَذَهَبَ إلَى مَكانٍ آخَرَ.

А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.

18 و َعِندَما طَلَعَ النَّهارُ، حَدَثَ ارتِباكٌ كَثِيرٌ بَينَ الحُرّاسِ. وَكانُوا يَتَساءَلُونَ: «ماذا يُمكِنُ أنْ يَكُونَ قَدْ حَدَثَ لِبُطرُسَ؟»

А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.

19 و َبَحَثَ هِيرُودُسُ عَنهُ فَلَمْ يَجِدهُ. وَبَعدَ هَذا أجرَى تَحقِيقاً مَعَ الحُرّاسِ وَأمَرَ بِإعدامِهِمْ. مَوتُ هِيرُودُسَ أغرِيباس ثُمَّ نَزَلَ هِيرُودُسُ مِنَ اليَهُودِيَّةِ إلَى قَيصَرِيَّةَ وَأمضَى بَعضَ الوَقتِ هُناكَ.

А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.

20 و َكانَ غاضِباً جِدّاً مِنْ أهلِ صُورَ وَصَيداءَ. فَجاءُوا فِي وَفدٍ إلَيهِ. فَبَعدَ أنْ ضَمِنُوا دَعمَ حاجِبِ المَلِكِ بلاسْتُسَ، طَلَبُوا أنْ يَتَصالَحُوا مَعَ هِيرُودُوسَ، لأنَّ مِنطَقَتَهُمْ كانَتْ تَحصُلُ عَلَى الطَّعامِ مِنْ مِنْطَقَةِ المَلِكِ.

А Ирод беше много разгневен от тирците и сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха <поддръжката> на царския постелник Власта, просеха помирение, защото тяхната област се хранеше от царската.

21 و َفِي يَومٍ مُعَيَّنٍ، لَبِسَ هِيرُودُسُ ثِيابَهُ المَلَكِيَّةَ وَجَلَسَ عَلَى عَرشِهِ، وَألقَى خِطاباً فِي النّاسِ.

И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.

22 ف َهَتَفَ النّاسُ: «هَذا صَوتُ إلَهٍ، لا صَوتُ بَشَرٍ!»

А народът извика: Глас Божий, а не човешки!

23 و َفَجأةً ضَرَبَهُ مَلاكٌ مِنْ عِندِ الرَّبِّ، لِأنَّهُ لَمْ يُمَجِّدِ اللهَ. وَأخَذَ الدُّودُ يَأْكُلُ جَسَدَهُ إلَى أنْ ماتَ.

И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.

24 أ مّا كَلِمَةُ اللهِ، فَكانَتْ تَنتَشِرُ وَتَتَّسِعُ.

Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.

25 و َأنهَى بَرنابا وَشاوُلُ مَهَمَّتَهُما فِي مَدينَةِ القُدسِ وَعادا إلَى أنطاكِيَّةَ مُصطَحِبينَ يُوحَنّا الَّذِي يُسَمَّى مَرْقُسَ.

А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.