1 ف ِي أثناءِ ذَلِكَ، كانَ شاوُلُ ما يَزالُ غاضِباً يُهَدِّدُ بِقَتلِ تَلامِيذِ الرَّبِّ. فَذَهَبَ إلَى رَئِيسِ الكَهَنَةِ،

О А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение; Анание! А той рече; Ето ме, Господи.

2 و َطَلَبَ مِنهُ رَسائِلَ إلَى المَجامِعِ فِي دِمَشقَ، حَتَّى تُعِينَهُ عَلَى القَبضِ عَلَى أيٍّ مِنْ أتباعِ «الطَّرِيقِ،» رِجالاً كانُوا أمْ نِساءً، ثُمَّ إعادَتِهِمْ إلَى القُدسِ.

О И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божия Син.

3 و َبَينَما كانَ مُسافِراً، اقتَرَبَ مِنْ دِمَشقَ. وَفَجأةً وَمَضَ حَولَهُ نُورٌ مِنَ السَّماءِ.

О Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

4 ف َسَقَطَ عَلَى الأرْضِ. وَسَمِعَ صَوتاً يَقُولُ لَهُ: «شاوُلُ، شاوُلُ، لِماذا تَضطَهِدُنِي؟»

И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

5 ف َقالَ: «مَنْ أنتَ يا سَيِّدُ؟» فَقالَ: «أنا يَسُوعُ الَّذِي تَضطَهِدُهُ.

А той рече: Кой си ти, Господи? И той отговори: Аз съм Исус, когото ти гониш.

6 ل َكِنِ انهَضْ، وَادخُلِ المَدِينَةَ، وَسَيُقالُ لَكَ هُناكَ ما يَنْبَغي أنْ تَفعَلَهُ.»

Но стани, влез в града, и ще ти се каже какво трябва да правиш.

7 أ مّا الرِّجالُ المُسافِرُونَ مَعَهُ فَوَقَفُوا وَقَدِ انعَقَدَتْ ألسِنَتُهُمْ. فَقَدْ سَمِعُوا الصَّوتَ، لَكِنَّهُمْ لَمْ يَرَوا أحَداً.

А мъжете, които го придружаваха, стояха като вцепенени, понеже чуха гласа, а не видяха никого.

8 ف َنَهضَ شاوُلُ عَنِ الأرْضِ، وَعِندَما فَتَحَ عَينَيهِ، لَمْ يَقدِرْ أنْ يَرَى شَيئاً. فَأمسَكُوهُ بِيَدِهِ وَاقتادُوهُ داخِلَ دِمَشقَ.

И Савел стана от земята, и когато отвори очите си, не виждаше нищо; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.

9 و َلمُدَّةِ ثَلاثَةِ أيّامٍ لَمْ يَقدِرْ أنْ يُبصِرَ، وَلَمْ يَأْكُلْ أوْ يَشرَبْ شَيئاً.

И прекара три дни без да види, и не яде нито пи.

10 و َكانَ فِي دِمَشقَ تِلمِيذٌ اسْمُهُ حَنانِيّا، فَقالَ لَهُ الرَّبُّ فِي رُؤيا: «يا حَنانِيا.» فَقالَ: «نَعَمْ يا رَبُّ.»

А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи.

11 ف َقالَ لَهُ الرَّبُّ: «انهَضْ وَاذْهَبْ إلَى الطَّرِيقِ المُسَمَّى الزِّقاقَ المُستَقِيمَ، وَاسألْ فِي بَيتِ يَهُوذا عَنْ رَجُلٍ مِنْ طَرسُوسَ اسْمُهُ شاوُلُ، فَهُوَ هُناكَ يُصَلِّي.

И Господ му рече: Стани та иди на улицата, която се нарича Права, и попитай в къщата на Юда за един Тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли;

12 و َقَدْ رَأى فِي رُؤيا رَجُلاً اسْمُهُ حَنانِيّا داخِلاً وَواضِعاً عَلَيهِ يَدَيهِ، لِكَي يَرَى ثانِيَةً.

и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него за да прогледа.

13 ف َأجابَ حَنانِيّا: «يا رَبُّ، سَمِعْتُ مِنْ أشخاصٍ كَثِيرِينَ عَنْ هَذا الرَّجُلِ، وَسَمِعتُ عَنْ كُلِّ الفَظائِعِ الَّتِي فَعَلَها بِمُؤْمِنِيكَ المُقَدَّسِينَ فِي مَدينَةِ القُدسِ.

Но Анания отговори: Господи, чул съм от мнозина за тоя човек, колко зло е сторил на твоите светии в Ерусалим.

14 و َقَدْ جاءَ إلَى هُنا وَمَعَهُ تَفوِيضٌ مِنْ كِبارِ الكَهَنَةِ لاعتِقالِ كُلِّ الَّذِينَ يُؤمِنونَ باسْمِكَ.»

И тука имал власт от първосвещениците да върже всички, които призовават твоето име.

15 ل َكِنَّ الرَّبَّ قالَ لَهُ: «اذْهَبْ! فَهَذا الرَّجُلُ هُوَ أداتِي المُختارَةُ لِيَحْمِلِ اسْمِي أمامَ جَمِيعِ الأُمَمِ، وَأمامَ المُلُوكِ، وَأمامَ بَنِي إسرائِيلَ.

А Господ му рече: Иди, защото той ми е съд избран да разгласява моето име пред народите и царе и пред Израиляните;

16 و َأنا سَأُرِيهِ كُلَّ ما يَنبَغي أنْ يُعانِيَهُ مِنْ أجلِ اسْمِي.»

защото аз ще му покажа колко много той трябва да пострада за името ми.

17 ف َذَهَبَ حَنانِيّا وَدَخَلَ البَيتَ وَوَضَعَ يَدَيهِ عَلَيهِ وَقالَ: «أيُّها الأخُ شاوُلُ، أرسَلَنِي إلَيكَ الرَّبُّ يَسُوعُ الَّذِي ظَهَرَ لَكَ فِي طَرِيقِكَ إلَى هُنا. أرسَلَنِي لِكَي تَرَى ثانِيَةً وَتَمتَلِئَ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ.»

И тъй, Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, _

18 ف َسَقَطَتْ فَوراً مِنْ عَينَيهِ أشياءٌ كَأنَّها قُشُورٌ يابِسَةٌ، فَاسْتَرجَعَ بَصَرَهُ، وَقامَ وَاعتَمَدَ.

И начаса паднаха от очите му като люспи, и той прогледа; и стана та се кръсти.

19 و َبَعدَ أنْ تَناوَلَ بَعضَ الطَّعامِ، استَعادَ قُوَّتَهُ. شاوُلُ يُبَشِّرُ بَيُسُوع وَبَقِيَ شاوُلُ بَعضَ الوَقتِ مَعَ التَّلامِيذِ فِي دِمَشقَ.

А като похапна, доби сила, и преседя няколко дни с учениците в Дамаск.

20 ث ُمَّ ذَهَبَ فَوراً إلَى المَجامِعِ وَبَدَأ يُبَشِّرُ بِيَسُوعَ وَهُوَ يَشهَدُ وَيَقولُ: «إنَّ هَذا هُوَ ابنُ اللهِ.»

И почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син.

21 ف َذُهِلَ كُلُّ الَّذِينَ سَمِعُوهُ وَقالُوا: «ألَيسَ هَذا هُوَ الرَّجُلُ الَّذِي حاوَلَ أنْ يُهلِكَ الَّذِينَ يُؤمِنُونَ بِهَذا الاسمِ فِي القُدسِ؟ ألَمْ يَأْتِ إلَى هُنا لِيَقبِضَ عَلَيهِمْ وَيَأْخُذَهُمْ إلَى كِبارِ الكَهَنَةِ؟»

И всички, които го слушаха, се удивляваха, и казваха: Не е ли тоя, който в Ерусалим съсипвал тия, които призовавали това име, и дошъл тука за да закара такива вързани при първосвещениците?

22 ل َكِنَّ شاوُلَ كانَ يَزدادُ قُوَّةً، وَكانَ يُحَيِّرُ اليَهُودَ السّاكِنِينَ فِي دِمَشقَ مُبَرهِناً أنَّ يَسُوعَ هُوَ المَسِيحُ حَقّاً. هُروبُ شاوُل مِنْ دِمَشق

А Савел се засилваше още повече, и преодоляваше юдеите, които живееха в Дамаск, като доказваше, че това е Христос.

23 و َبَعدَ مُرُورِ أيّامٍ كَثِيرَةٍ، تَآمَرَ اليَهُودُ لِيَقتُلُوهُ.

И когато се минаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият;

24 غ َيرَ أنَّ شاوُلَ عَرَفَ بِخُطَّتِهِمْ. فَكانُوا يُراقِبُونَ بَوّاباتِ المَدِينَةِ لَيلَ نَهارَ لِكَي يَقتُلُوهُ،

но техният заговор стана известен на Савла. И те даже вардеха портите деня и нощя за да го убият,

25 ل َكِنَّ تَلامِيذَهُ أخَذُوهُ لَيلاً، وَوَضَعُوهُ في سَلَّةٍ، وَأنزَلُوهُ عَبرَ فُتْحَةٍ فِي سُورِ المَدينَةِ. شاوُلُ فِي مَدينَةِ القُدس

но учениците му го взеха през нощта и го свалиха през стената, като го спуснаха с кош.

26 و َعِندَما جاءَ إلَى مَدينَةِ القُدسِ، حاوَلَ أنْ يَنضَمَّ إلَى التَّلامِيذِ. لَكِنَّهُمْ كانُوا كُلُّهُمْ خائِفِينَ مِنهُ، غَيرَ مُصَدِّقِينَ أنَّهُ مِنْ تَلامِيذِ يَسُوعَ.

И когато дойде в Ерусалим, той се стараеше да дружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.

27 غ َيرَ أنَّ بَرنابا أخَذَهُ وَأتَى بِهِ إلَى الرُّسُلِ. وَشَرَحَ لَهُمْ كَيفَ أنَّ شاوُلَ قَدْ رَأى الرَّبَّ فِي الطَّرِيقِ وَأنَّهُ كَلَّمَهُ. وَشَرَحَ كَيفَ أنَّهُ تَحَدَّثَ فِي دِمَشقَ بِاسْمِ يَسُوعَ بِشَجاعَةٍ.

Но Варнава го взе та то доведе при апостолите, и разказа им как бил видял Господа по пътя, и че му говорил, и как в Дамаск дързостно проповядвал в Исусовото име.

28 و َبَقِيَ شاوُلُ مَعَهُمْ يَتَنَقَّلُ بِحُرِّيَّةٍ فِي القُدسِ، وَيَتَحَدَّثُ بِشَجاعَةٍ بِاسْمِ الرَّبِّ.

И той влизаше и излизаше с тях в Ерусалим, като дързостно проповядваше в Господнето име.

29 و َكانَ يُحادِثُ اليَهُودَ النّاطِقِينَ بِاليُونانِيَّةِ وَيُحاجِجُهُمْ. لَكِنَّهُمْ كانُوا يَسعُونَ إلَى قَتلِهِ.

И говореше и се препираше с гръцките Юдеи. а те търсеха случай да го убият.

30 ف َلَمّا عَلِمَ الإخوَةُ بِهَذا، أنزَلُوهُ إلَى مَدِينَةِ قَيصَرِيَّةَ، وَأرسَلُوهُ إلَى مَدِينَةِ طَرسُوسَ.

Но братята, като разбраха това, заведоха го в Кесария и изпратиха го в Тарс.

31 ف َصارَتِ الكَنِيسَةُ فِي جَمِيعِ أنحاءِ اليَهُودِيَّةِ وَالجَلِيلِ وَالسّامِرَةِ تَتَمَتَّعُ بِفَترَةٍ مِنَ السَّلامِ، وَكانَتْ تَتَقَوَّى. وَبَينَما كانَتِ الكَنِيسَةُ تَحيا فِي خَوفِ الرَّبِّ وَتَتَشَجَّعُ مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، كانَ عَدَدُ أعضائِها يَتَضاعَفُ. بُطرُسُ فِي اللِّدِّ وَيافا

И тъй по цяла Юдея, Галилея и Самария църквата имаше мир и се назидаваше, и, като ходеше в страх от Господа и в утехата на Светия Дух, се умножаваше.

32 و َبَينَما كانَ بُطرُسُ يَطُوفُ بِكُلِّ المُدُنِ، جاءَ لِزِيارَةِ المُؤمِنِينَ المُقَدَّسينَ فِي بَلدَةِ اللُّدِّ.

И Петър, като обикаляше всичките вярващи, слезе и светиите, които живееха в Лида.

33 و َوَجَدَ هُناكَ رَجُلاً اسْمُهُ إينِياسُ، كانَ مَشلُولاً طَرِيحَ الفِراشِ مُدَّةَ ثَمانِي سَنَواتٍ.

И там намери един човек на име Еней, който бе пазел легло осем години, понеже беше парализиран.

34 ف َقالَ لَهُ بُطرُسُ: «يا إينياسُ، يَشفِيكَ يَسُوعُ المِسِيحُ. فَانهَضْ وَرَتِّبْ فِراشَكَ بِنَفسِكَ.» فَنَهَضَ عَلَى الفَورِ،

И Петър му рече: Енее, Исус Христос те изцелява; стани, направи леглото си. И веднага той стана.

35 ف َرَآهُ كُلُّ الَّذِينَ كانُوا يَسكُنُونَ فِي اللُّدِّ وَشارُونَ فَآمَنوا بِالرَّبِّ.

И всички, които живееха в Лида и в Саронското поле видяха, и се обърнаха към Господа.

36 و َكانَتْ فِي يافا تِلمِيذَةٌ اسْمُها طابِيثا، أيْ «غَزالَةُ.» وَكانَتْ تَقُومُ دائِماً بِأعمالٍ حَسَنَةٍ وَتَتَصَدَّقُ عَلَى الفُقَراءِ.

А в Иопия имаше една ученица на име Тавита (което значи Сърна). Тая жена вършеше много добри дела и благодеяния.

37 و َفِي ذَلِكَ الوَقتِ، مَرِضَتْ وَماتَتْ. فَغَسَلُوا جَسَدَها وَوَضَعُوهُ فِي غُرفَةٍ فِي الطّابِقِ العُلوِيِّ.

И през тия дни тя се разболя и умря; и като я окъпаха, положиха я в една горна стая.

38 و َكانَتْ بَلْدَةُ اللُّدِّ قَرِيبَةً مِنْ بَلْدَةِ يافا. فَلَمّا سَمِعَ التَّلامِيذُ أنَّ بُطرُسَ كانَ فِي اللُّدِّ، أرسَلُوا رَجُلَينِ يَرجُوانِهِ: «تَعالَ إلَينا دُونَ تَأخِيرٍ مِنْ فَضلِكَ.»

И понеже Лида беше близо до Иопия, учениците, като чуха, че Петър бил там, изпратиха до него двама човека да го помолят: Не се бави да дойдеш при нас.

39 ف َاسْتَعَدَّ بُطرُسُ وَذَهَبَ مَعهُما. فَلَمّا وَصَلَ أخَذُوهُ إلَى الغُرفَةِ العُلوِيَّةِ. فَوَقَفَتْ كُلُّ الأرامِلِ حَولَهُ وَهُنَّ يَبكِينَ وَيُرِينَ بُطرُسَ الأثوابَ وَالمَلابِسَ الأُخرَى الَّتِي كانَتْ تَصنَعُها غَزالَةُ وَهِيَ حَيَّةٌ.

И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и, му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях.

40 ف َأخرَجَ الجَمِيعَ مِنَ الغُرفَةِ، وَسَجَدَ وَصَلَّى. ثُمَّ قالَ مُلتَفِتاً إلَى الجَسَدِ: «يا طابِيثا، انهَضِي.» فَفَتَحَتْ عَينَيها. وَلَمّا رَأتْ بُطرُسَ، جَلَسَتْ مُعتَدِلَةً.

А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.

41 ف َمَدَّ إلَيها يَدَهُ وَأنهَضَها. ثُمَّ دَعا المُؤمِنِينَ المُقَدَّسينَ وَالأرامِلَ وَقَدَّمَها لَهُمْ حَيَّةً.

И той и подаде ръка и я изправи; после повика светиите и вдовиците и представи им я жива.

42 و َانتَشَرَ هَذا الخَبَرُ فِي كُلِّ أنحاءِ يافا، فَآمَنَ كَثِيرُونَ بِالرَّبِّ.

И това стана известно по цяла Иопия; и мнозина повярваха в Господа.

43 و َبَقِيَ بُطرُسُ فِي يافا أيّاماً كَثِيرَةً لَدَى شَخصٍ اسْمُهُ سِمعانُ، وَهُوَ دَبّاغُ جُلُودٍ.

А Петър преседя дълго време в Иопия у някого си Симон.