1 ك انَ يُوشِيّا فِي الثّامِنَةِ مِنْ عُمْرِهِ عِنْدَما تَوَلَّى الحُكْمَ. وَحَكَمَ إحدَى وَثَلاثِينَ سَنَةً فِي القُدْسِ.

Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година.

2 و َعَمِلَ يُوشِيّا ما يُرْضِي اللهَ. وَتَبِعَ اللهَ بِكُلِّ أمانَةٍ كَجَدِّهِ داوُدَ. وَالتَزَمَ بِهَذا التِزاماً كامِلاً.

Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво.

3 و َفِي السَّنَةِ الثّامِنَةِ مِنْ حُكمِهِ، بَدَأ يَتْبَعُ اللهَ الَّذِي تَبِعَهُ جَدُّهُ داوُدُ. فَقَدْ كانَ بَعدُ صَغيراً فِي السِّنِّ عِندَما عَزَمَ عَلَى تَكرِيسِ نَفسِهِ لِطاعَةِ اللهِ. وَفِي السَّنَةِ الثّانِيَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكمِهِ بَدَأ يُطَهِّرُ يَهُوذا وَالقُدْسَ بِهَدْمِ المُرتَفَعاتِ، وَإزالَةِ أعمِدَةِ عَشْتَرُوتَ، وَالتَّماثِيلِ المَنحُوتَةِ وَالأصنامِ المَسبُوكَةِ.

В осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли, от леяните.

4 و َهَدَمَ الشَّعبُ مَذابِحَ آلِهَةِ البَعلِ أمامَ يُوشِيّا. ثُمَّ هَدَمَ يُوشِيّا مَذابِحَ البَخُورِ العالِيَةِ. وَكَسَّرَ الأوثانَ المَنحُوتَةَ وَالأوثانَ المَسبُوكَةَ، وَسَحَقَها، وَرَشَّ مَسحُوقَها عَلَى قُبُورِ الَّذِينَ قَدَّمُوا ذَبائِحَ لَها.

В неговото присъствие събориха жертвениците на ваалимите; и изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях и сломи ашерите и ваяните и леянити идоли, и като ги стри на прах, разпръсна го върху гробовете на ония, които бяха им жертвували.

5 و َحَرَقَ عِظامَ الكَهَنَةِ الَّذِينَ عَلَى مَذابِحِهِمْ. وَهَكَذا طَهَّرَ يَهُوذا وَالقُدسَ.

Изгори и костите на жреците на жертвениците им, и така очисти Юда и Ерусалим.

6 و َفَعَلَ يُوشيّا الأمْرَ ذاتَهُ فِي المُدُنِ الواقِعَةِ فِي مَناطِقِ مَنَسَّى وَأفرايِمَ وَشَمْعُونَ حَتَّى نَفتالِي، مَعَ الخَرائِبِ المُحِيطَةِ بِها.

Същото направи и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини;

7 و َهَدَمَ المَذابِحَ وَقَطَّعَ أعمِدَةَ عَشْتَرُوتَ. وَسَحَقَ الأصنامَ حَتَّى صارَتْ مَسحُوقاً ناعِماً. وَهَدَمَ جَميعَ مَذابِحِ البَعلِ فِي إسْرائِيلَ. وَبَعدَ ذَلِكَ عادَ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ.

събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли, и изсече всичките кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим.

8 و َفِي السَّنَةِ الثّامِنَةَ عَشْرَةَ مِنْ حُكمِ يُوشِيّا، وَبِقَصْدِ تَطْهِيرِ البَلَدِ وَالهَيْكَلِ، أرسَلَ يوشِيّا شافانَ بْنَ أصَلْيا، وَمَعْسِيّا رَئِيسَ المَدِينَةِ، وَيُوآخَ بْنَ يُوآحازَ كاتِبَ الأخْبارِ لِكَي يُرَمِّمُوا بَيْتَ إلَهِهِ. أمَرَ يُوشِيّا بِإصلاحِ الهَيكَلِ لِكَي يُطَهِّرَ يَهُوذا وَالهَيكَلَ.

А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и Божия дом, прати Сафана, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Иоах, син на Иоахаза, за да поправят дома на Господа неговия Бог.

9 ف َجاءَ هَؤُلاءِ الرِّجالُ إلَى حِلْقِيّا رَئِيسِ الكَهَنَةِ، وَأعطُوهُ المالَ المُقَدَّمَ مِنْ أجلِ بَيتِ اللهِ، الَّذِي كانَ قَدْ جَمَعَهُ البَوّابُونَ الَّلاوِيُّونَ مِنْ سُكّانِ مَنَسَّى وَأفرايِمَ وَمِنْ كُلِّ مَنْ تَبَقَّى مِنْ بَنِي إسْرائِيلَ، وَمِنْ يَهُوذا، وَبَنْيامِيْنَ وَسُكّانِ القُدسِ.

И те отидоха при първосвещеник Хелкия, та предадоха парите внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрема, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамина, и от жителите на Ерусалим.

10 و َاعْطَى الَّلاوِيُّونَ المالَ لِلمُشرِفِينَ عَلى بَيتِ اللهِ ، لِيَدفَعُوا أُجْرَةَ العُمّالِ القائِمِينَ علَى تَرمِيمِ وَإصلاحِ بَيتِ اللهِ.

Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома, -

11 و َأعطُوا مالاً لِلنَّجّارِينَ وَالبَنّائِينَ لِكَي يَشتَرُوا حِجارَةً كَبِيرَةً مَقطُوعَةً وَخَشَباً لِلسُّقُوفِ وَبِناءِ عَوارضَ لِلأبنِيَةِ. إذْ لَمْ يَهتَمَّ مُلُوكُ يَهُوذا فِي السّابِقِ بِأبنِيَةِ الهَيكَلِ، فَصارَتْ قَدِيمَةً وَتالفَةً.

дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди, и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили.

12 و َعَمِلَ العُمّالُ بِأمانَةٍ. وَكانَ يُشرِفُ عَلَيهمْ يَحَثُ وَعُوبَدْيا الَّلاوِيّانِ مِنْ نَسلِ مَرارِي، وَزَكَرِيّا وَمَشُلّامُ مِنَ القَهاتِيِّينَ. وَكانَ الَّلاوِيُّونَ المُبدِعُونَ فِي عَزْفِ الآلاتِ المُوسِيقِيَّةِ

И мъжете вършеха работата честно; а надзирателите над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да настояват, а от другите левити всички изкусни свирачи на музикални инструменти.

13 ي ُشرفُونَ أيضاً عَلَى العُمّالِ وَكُلِّ العامِلِينَ فِي كُلِّ اختِصاصٍ. وَعَملَ بَعضُ اللّاوِيِّينَ وُكَلاءَ وَمَسؤُولِينَ وَبَوّابينَ. العُثُورُ عَلَى كِتابِ الشَّرِيعَة

Имаше още настойници над бременосците и над всички, които работеха в каква да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари.

14 و َأخرَجَ الَّلاوِيُّونَ المالَ الَّذِيَ فِي بَيتِ اللهِ. وَأثناءَ ذَلِكَ، وَجَدَ الكاهِنُ حِلَقِيّا كِتابَ شَرِيعَة اللهِ الَّذِي أُعطِيَ لمُوسَى.

А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на Господния закон даден чрез Моисея.

15 و َقالَ حِلْقِيا لِلوَكِيلِ شافانَ: «ها قَدْ وَجَدْتُ كِتابَ الشَّرِيعَةِ فِي بَيتِ اللهِ!» وَأعطَى حِلْقِيا الكِتابَ لِشافانَ.

И Хелкия проговаряйки рече на секретаря Сафан: Намериха книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана.

16 ف َأخَذَ شافانُ السِّفرَ إلَى المَلِكِ يُوشِيّا. وَقالَ لِلمَلِكِ: «إنَّ خُدّامَكَ يُنَفِّذُونَ كُلَّ الواجِباتِ الَّتِي أوكَلْتَها إلَيْهِمْ.

А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти вършат всичко, що им е определено;

17 و َقَدْ أخرَجُوا المالَ الَّذِيَ فِي هَيكَل اللهِ ، وَهُمْ يَدفَعُونَ لِلمُشرِفِينَ وَالعُمّال أُجُورَهُمْ.»

и събраха намерените в Господния дом пари, и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците.

18 و َبَعْدَ ذَلِكَ قالَ الوَكِيلُ شافانُ لِلمَلِكِ: «لَقَدْ أعطانِي الكاهِنُ حِلْقِيا هَذا الكِتابَ.» وَقَرَأ شافانُ الكِتابَ عَلَى المَلِكِ.

Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя.

19 ف َلَمّا سَمِعَ المَلِكُ كَلامَ كِتابِ الشَّرِيعَةِ، مَزَّقَ مَلابِسَهُ حُزْناً وَتَذَلُّلاً.

А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си.

20 ث ُمَّ وَجَّهَ المَلِكُ أمراً إلَى حِلْقِيا، وَأخِيقامَ بْنِ شافانَ، وَعَبْدُونَ بْنِ مِيخا، وَالوَكيلِ شافانَ، وَخادِمِ المَلِكِ عَسايا.

И царят заповяда на Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Авдона, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки:

21 ق الَ المَلِكُ: «اذْهَبُوا وَاسْألُوا اللهَ ماذا يَنْبَغِي عَلَينا أنْ نَفْعَلَ. اسْألُوهُ مِنْ أجلِي، وَمِنْ أجلِ الشَّعبِ، وَمِنْ أجلِ يَهُوذا. وَاسْألُوا عَنْ كَلامِ هَذا الكِتابِ الَّذِي وَجَدْناهُ. فَاللهُ غاضِبٌ عَلَينا، لِأنَّ آباءَنا لَمْ يَعْمَلُوا بِكَلامِ هَذا الكِتابِ، وَلَمْ يَعمَلُوا بِكُلِّ الوَصايا الَّتِي كُتِبَتْ لَنا لِنَعَمَلَ بِها!»

Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга.

22 ف َذَهَبَ حِلْقِيا وَخُدّامُ المَلِكِ إلَى النَّبِيَّةِ خَلْدَةَ – وَهِيَ زَوْجَةُ شَلُّومَ بْنِ تُوقَهَةَ بْنِ حَسْرَةَ المَسْؤُولِ عَنْ ثِيابِ الكَهَنَةِ. وَكانَتْ تَسْكُنُ فِي القِسْمِ الثّانِي مِنَ القُدْسِ. فَجاءُوا وَتَحَدَّثُوا إلَيها.

И така, Хелкия и ония, които царят беше определил, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното.

23 ف َقالَتْ لَهُمْ خَلْدَةُ: «يَقُولُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ: ‹قُولُوا لِلرَّجُلِ الَّذِي أرْسَلَكُمْ إلَيَّ

И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене:

24 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: أنا جالِبٌ ضِيقاً عَلَى هَذا المَكانِ وَعَلَى السّاكِنِينَ فِيهِ. سَأجلِبُ عَلَيهِمْ كُلَّ اللَّعَناتِ المَذْكُورَةِ فِي الكِتابِ الَّذِي قَرأهُ مَلِكُ يَهُوذا.

Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар.

25 ل ِأنَّ شَعبَ يَهُوذا تَرَكُونِي وَأدارُوا لِي ظُهُورَهُمْ وَأحْرَقُوا بَخُوراً لآلِهَةٍ أُخْرَى صَنَعُوها بِأيدِيهِمْ، فَأغْضَبُونِي. فَسَيَكُونُ غَضَبِي ناراً لا تَنْطَفِئُ عَلَى هَذا المَكانِ!›

Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне.

26 « وَأمّا يُوشيّا مَلِكُ يَهُوذا الَّذِي أرسَلَكُمْ لِتَسألُوا اللهَ ، فَقُولُوا لَهُ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ ، إلَهُ إسْرائِيلَ، عَنِ الكَلامِ الَّذِي سَمِعْتَهُ للتَّوِّ:

Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул,

27 ‹ قَدْ تابَ قَلبُكَ وَتَواضَعْتَ فِي حَضرَةِ اللهِ عِندَما سَمِعْتَ هَذا الكَلامَ، وَمَزَّقْتَ ثِيابَكَ وَبَكَيتَ أمامِي، وَأنا قَدْ سَمِعْتُكَ. يَقُولُ اللهُ.

понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ.

28 ل ِذَلِكَ سَأجمَعُكَ بِآبائِكَ، وَسَتَمُوتُ بِسَلامٍ. لَنْ تَرَى أيّاً مِنَ الضِّيقاتِ الَّتِي سَأُرْسِلُها عَلَى الشَّعبِ السّاكِنِينَ هُنا.›» فَحَمَلَ حِلْقِيا هَذا الجَوابَ إلَى المَلِكِ.

Ето, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя.

29 ف َاسْتَدْعَى المَلِكُ كُلَّ شُيُوخِ يَهُوذا وَالقُدْسِ لِلاجتِماعِ.

Тогава царят прати та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини.

30 ث ُمَّ ذَهَبَ المَلِكُ إلَى بَيتِ اللهِ. وَرافَقَهُ جَمِيعُ أهلِ يَهُوذا وَأهلِ القُدْسِ وَالكَهَنَةُ وَالَّلاوِيُّونَ وَجَمِيعُ الشَّعبِ، مِنْ أصْغَرِهِمْ شَأْناً إلَى أرْفَعِهِمْ شَأْناً. ثُمَّ قَرَأ كِتابَ العَهْدِ – أي كِتابَ الشَّرِيعَةِ الَّذِي عُثِرَ عَلَيهِ فِي بَيتِ اللهِ – قَرَأهُ بِصَوْتٍ عالٍ لِيَسْمَعَهُ الجَمِيعُ.

И царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дим.

31 ث ُمَّ وَقَفَ المَلِكُ فِي مَكانِهِ، وَقَطَعَ عَهْداً فِي حَضرَةِ اللهِ. وَتَعَهَّدَ بِأنْ يَتبَعَ اللهَ وَيُطِيعَ وَصاياهُ وَعَهْدَهُ وَقَوانِينَهُ مِنْ كُلِّ قَلْبِهِ وَنَفْسِهِ. تَعَهَّدَ بِأنْ يَعمَلَ بِكُلِّ ما هُوَ مَكْتُوبٌ فِي هَذا الكِتابِ. وَوَقَفَ الشَّعبُ كُلُّهُ شُهُوداً عَلَى هَذا.

И царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга.

32 ث ُمَّ جَعَلَ يُوشِيّا كُلَّ سُكّانِ القُدسِ وَبَنْيامِيْنَ يَتَعَهَّدُونَ بِالالتِزامِ بِالعَهدِ. فَالتَزَمَ سُكّانُ القُدسِ بِعَهدِ اللهِ، إلَهِ آبائِهِمْ.

И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят завета. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си.

33 و َأزالَ يُوشيّا الأوثانَ البَغيضَةَ مِنْ كُلِّ مِنْطَقَةٍ مِنْ أراضِي إسْرائِيلَ. وَجَعَلَ كُلَّ الشَّعبِ فِي القُدسِ يَعْبُدُونَ إلَهَهُمْ وَيَخدِمُونَهُ. وَظَلَّ الشَّعبُ يَعْبُدُونَ اللهَ ، إلَهَ آبائِهِمْ، وَيَخْدِمُونَهُ طَوالَ حَياةِ يُوشِيّا.

И Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.