1 ا نظُرْ يا اللهُ ما حَلَّ بِنا. تَطَلَّعْ وَانظُرْ إلَى تَعيِيرِنا.

Спомни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

2 ا لأرْضُ الَّتِي وَرِثْناها صارَتْ لِلغُرَباءِ، وَأُعطِيَتْ بُيُوتُنا لِلأجانِبِ.

Наследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

3 أ يتاماً صِرْنا دُونَ آباءٍ، وَكَأرامِلَ أُمَّهاتُنا.

Останахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

4 ب ِالمالِ نَشْرَبُ ماءَنا، وَنَدفَعُ ثَمَنَ حَطَبِنا.

Водата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

5 ي ُلاحِقُونَنا عَنْ كَثَبٍ. تَعِبْنا، وَلَمْ نَلتَقِطْ أنفاسَنا.

Нашите гонители са на вратовете ни; Трудим се, и почивка нямаме.

6 م َدَدْنا أيادِينا إلَى مِصْرَ وَأشُّورَ لِيَكُونَ لَنا طَعامٌ يَكفِينا.

Простряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

7 أ خطَأ آباؤُنا، وَهُمُ الآنَ مَوْتَى، وَنَحنُ نُعانِي مِنْ عَواقِبِ آثامِهِمْ.

Бащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

8 ا لعَبِيدُ يَحكُمُونَنا، وَلَيسَ مَنْ يُحَرِّرُنا مِنْ قُوَّتِهِمْ.

Слуги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

9 ب ِحَياتِنا نُخاطِرُ لِنَجلِبَ طَعامَنا، بِسَبَبِ سَيفِ المُطارِدِ.

Добиваме хляба си с опасност за живота си Поради меча, който ограбва в пустинята.

10 ا سْوَدَّتْ جُلُودُنا كَفُرْنٍ بِسَبَبِ حُمَّى المَجاعَةِ.

Кожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

11 ا غتَصَبَ جُنُودُ العَدُوِّ نِساءَ صِهْيَوْنَ، العَذارَى فِي مُدُنِ يَهُوذا.

Изнасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

12 ب ِأمرِهِمْ شُنِقَ الأُمَراءُ، وَلَمْ يُوَقَّرِ الشُّيُوخُ.

Чрез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

13 ي ُدِيرَ شَبابُنا المُختارُونَ حَجَرَ الرَّحَى، وَمِنَ العَمَلِ الشّاقِّ يَتَعَثَّرُ الفِتيانُ.

Младежите носеха воденични камъни, И децата падаха под товара на дървата.

14 ك َفَّ الشُّيُوخُ عَنِ الجُلُوسِ عِندَ البَوّابَةِ، وَكَفَّ الشُّبّانُ عَنْ عَزفِ المُوسِيقَى.

Старейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

15 ت َوَقَّفَتْ قُلُوبُنا عَنِ الفَرَحِ، وَتَحَوَّلَ رَقْصُنا إلَى بُكاءٍ.

Престана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

16 س َقَطَ التّاجُ عَنْ رَأْسِنا. يا وَيلَنا، لِأنَّنا أخطَأْنا!

Венецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

17 ل ِهَذا كُلِّهِ قُلُوبُنا مُكتَئِبَةٌ. وَبِسَبَبِ هَذِهِ كُلِّها، لا تَرَى رَجاءً.

Затова чезне сърцето ни. Затова причерня на очите ни.

18 ع َلَى جَبَلِ صِهْيَوْنَ المَهجُورِ تَسرَحُ الثَّعالِبُ.

Поради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

19 ل َكِنَّكَ يا اللهُ إلَى الأبَدِ تَسُودُ. عَرْشُكَ يَدُومُ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ.

Ти, Господи, седиш като Цар до века; Престолът Ти е из род в род.

20 ل ِماذا تَظَلُّ تَتَجاهَلُنا؟ لِماذا تَترُكُنا هَكَذا طَوِيلاً؟

Защо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

21 أ رْجِعْنا إلَيْكَ يا اللهُ فَنَرْجِعَ، وَاجْعَلْ حَياتَنا كَما كانَتْ قَدِيماً.

Възвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

22 أ مْ لَعَلَّكَ رَفَضِتَنا رَفْضاً تامّاً؟ وَغَضِبْتَ كَثِيراً عَلَينا؟

Ако не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.