1 و َذَهَبَ أبِيمالِكُ بْنُ يَرُبَّعَلُ إلَى شَكيمَ، إلَى أخوالِهِ، وَقالَ لَهُمْ وَلِكُلِّ القَبِيلَةِ الَّتِي تَنْتَمِي إلَيها أُمُّهُ:

След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

2 « اسألِي كُلَّ سَادَةِ شَكيمَ: ‹أيُّهُما أفضَلُ لَكُمْ: أنْ يَحكُمَكُمْ أبناءُ يَرُبَّعَلَ السَّبعُونَ، أمْ أنْ يَحكُمَكُمْ رَجُلٌ واحِدٌ؟› وَتَذَكَّرُوا أنَّنِي مِنْ لَحمِكُمْ وَدَمِكُمْ.»

Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

3 ف َنَقَلَ أخوالُهُ كُلَّ هَذِهِ الأُمُورِ نِيابَةً عَنْهُ إلَى سَادَةِ شَكيمَ، فَقَرَّرُوا أنْ يَتبَعُوا أبِيمالِكَ، إذْ قالُوا: «إنَّهُ قَرِيبُنا.»

Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

4 و َأعطُوهُ سَبعِينَ قِطعَةً فِضِّيَّةً مِنْ هَيكَلِ بَعلِ بَرِيثَ. فَاسْتَأْجَرَ أبِيمالِكُ بِها رِجالاً أدْنِياءَ، فَتَبِعُوهُ.

И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

5 و َذَهَبَ إلَى بَيتِ أبِيهِ فِي عَفْرَةَ، وَقَتَلَ إخْوَتَهُ أبناءَ يَرُبَّعَلَ السَّبْعِينَ عَلَى حَجَرٍ واحِدٍ. أمّا يُوثامُ، الابْنُ الأصْغَرُ لِيَرُبَّعَلَ، فَقَدِ اخْتَبَأ فَنَجا.

И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само, че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

6 ح ِينَئِذٍ، اجْتَمَعَ كُلُّ سَادَةِ شَكيمَ وَكُلُّ سُكّانِ مِلُّو وَبايَعُوا أبِيمالِكَ مَلِكاً عِندَ بَلُّوطَةِ العَمُودِ فِي شَكيمَ. قِصَّةُ يُوثام

Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

7 و َعِندَما عَلِمَ يُوثامُ بِهَذا، ذَهَبَ وَوَقَفَ عَلَى جَبَلِ جِرِزِّيمَ، وَصَرَخَ بِصَوتٍ مُرتَفِعٍ: «استَمِعُوا إلَيَّ يا سَادَةَ شَكيمَ، وَلْيَستَمِعِ اللهُ إلَى جَوابِكُمْ.

А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

8 « ذَهَبَتِ الأشْجارُ لِتَختارَ لَها مَلِكاً، فَقالُوا لِشَجَرَةِ الزَّيتُونِ: ‹كُونِي مَلِكَةً عَلَينا.›

еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

9 « فَقالَتْ شَجَرَةُ الزَّيتُونِ لِلأشجارِ: ‹أَأُوقِفُ إنْتاجَ زَيتِيَ الغَنِيَّ الَّذِي تُكَرَّمُ بِهِ الآلِهَةُ وَالبَشَرُ لِكَي أملُكَ عَلَى الأشْجارِ؟›

Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам над дърветата?

10 « فَذَهَبَتِ الأشجارُ إلَى التِّينَةِ وَقالَتْ: ‹تَعالَي وَكُونِي مَلِكَةً عَلَينا.›

Тогава дърветата рекли са смокинята: Дойди и царувай над нас.

11 « لَكِنَّ التِّينَةَ قالَتْ لِلأشجارِ: ‹أَأُوقِفُ إنْتاجَ ثَمَرِي الجَيِّدَ الحُلْوَ لِكَي أملُكَ عَلَى الأشجارِ؟›

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

12 « فَقالَتِ الأشجارُ لِلكَرْمَةِ: ‹تَعالَي أنتِ وَكُونِي مَلِكَةً عَلَينا.›

После дърветата рекли на лозата: Дойди та царувай над нас.

13 « لَكِنَّ الكَرمَةَ قالَتْ لِلأشجارِ: ‹أَأُوقِفُ إنْتاجَ خَمرِيَ الَّذِي يُفرِحُ الآلِهَةَ وَالبَشَرَ لِكَي أملُكَ عَلَى الأشجارِ؟›

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

14 « فَقالَتْ كُلُّ الأشجارِ لِلشَجَرَةِ الشّائِكَةِ: ‹تَعالَي أنتِ وَكُونِي مَلِكَةً عَلَينا.›

Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди, та царувай над нас.

15 « فَقالَتِ الشَّجَرَةُ الشّائِكَةُ لِلأشجارِ: ‹إنْ كُنتُنَّ تُرِدْنَ حَقّاً أنْ أكُونَ مَلِكَةً عَلَيكُنَّ، فَهَيّا وَاحتَمِينَ فِي ظِلِّي، وَإلّا، فَلتَخرُجْ نارٌ مِنِّي وَلتَلتَهِمْ أرزَ لُبنانَ.›

А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

16 « وَالآنَ، هَلْ تَصَرَّفتُمْ بِإخلاصٍ كامِلٍ عِندَما جَعَلْتُمْ أبِيمالِكَ مَلِكاً؟ وَهَلْ تَعامَلْتُمْ بِإنصافٍ مَعَ يَرُبَّعَلَ وَعائِلَتِهِ؟ وَهَلْ عامَلْتُمُوهُ كَما تَستَحِقُّ أعمالُهُ؟

Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както извършеното от ръцете му заслужава, -

17 إ ذْ تَذكُرُونَ أنَّ أبِي قاتَلَ مِنْ أجلِكُمْ، مُخاطِراً بِحَياتِهِ، وَقَدْ أنقَذَكُمْ مِنْ سَيطَرَةِ المِديانِيِّينَ.

(защо баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

18 ل َكِنَّكُمْ ثُرْتُمْ عَلَى عائِلَةِ أبِي اليَومَ، وَقَتَلْتُمْ أبناءَهُ، سَبعِينَ رَجُلاً، عَلَى حَجَرٍ واحِدٍ، وَجَعَلْتُمْ أبِيمالِكَ، ابْنَ جارِيَتِهِ، مَلِكاً عَلَى سَادَةِ شَكيمَ لِأنَّهُ قَرِيبُكُمْ.

а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

19 ف َإنْ كُنتُمْ تَصَرَّفتُمْ بِإخلاصٍ كامِلٍ مَعَ يَرُبَّعَلَ وَعائِلَتِهِ اليَومَ، فافرَحُوا بِأبِيمالِكَ، وَليَفرَحْ هُوَ أيضاً بِكُمْ.

ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той с вас!

20 و َإلّا، لِتَخرُجْ نارٌ مِنْ أبِيمالِكَ وَتَحرِقْ سَادَةَ شَكيمَ وَسَكّانَ القَلْعَةِ. وَلْتَخرُجْ نارٌ مِنْ سَادَةِ شَكيمَ وَمِنْ سَكّانِ القَلْعَةِ، وَلْتَحرِقْ أبِيمالِكَ.»

Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

21 ث ُمَّ رَكَضَ يُوثامُ هارِباً، وَذَهَبَ إلَى بِئْرَ. وَبَقِيَ هُناكَ لِأنَّهُ كانَ خائِفاً مِنْ أخِيهِ أبِيمالِكَ. أبِيمالِكُ يُقاتِلُ شَكيم

Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

22 و َحَكَمَ أبِيمالِكُ بَنِي إسْرائِيلَ مُدَّةَ ثَلاثِ سَنَواتٍ.

И Авимелех началствува над Израиля три години.

23 ل َكِنَّ اللهَ أرْسَلَ رُوحَ عَداوَةٍ بَينَ أبِيمالِكَ وَسَادَةِ شَكيمَ، فَتَمَرَّدَ سَادَةُ شَكيمَ عَلَى ابِيمالِكَ.

А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

24 ح َدَثَ هَذا لِكَي يَجعَلَ اللهُ أبِيمالِكَ يَدفَعُ ثَمَنَ عُنفِهِ مَعَ أبناءِ يَرُبَّعَلَ الَّذِينَ قَتَلَهُمْ، وَلِكَي يَدفَعَ سَادَةُ شَكيمَ ثَمَنَ تَشجِيعِهِمْ لَهُ عَلَى قَتلِ إخْوَتِهِ.

за да дойде наказание за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им върху него и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

25 ف َكَمَنَ سَادَةُ شَكيمَ لَهُ عَلَى قِمَمِ الجِبالِ. وَكانُوا يَسلُبُونَ كَلَّ مَنْ يَمُرُّ بِهِمْ عَلَى الطَّرِيقِ. فَوَصَلَتْ هَذِهِ الأخبارُ إلَى أبِيمالِكَ.

Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

26 و َعِندَما انتَقَلَ جَعَلُ بْنُ عابِدٍ مَعَ إخْوَتِهِ إلَى شَكيمَ، وَثِقَ بِهِ سَادَةُ شَكيمَ.

В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

27 و َخَرَجُوا إلَى الحُقُولِ، وَقَطَفُوا العِنَبَ مِنْ كُرُومِهِمْ، وَعَصَرُوهُ فِي المِعْصَرَةِ، وَاحْتَفَلُوا فِي هَيْكَلِ إلَهِهِمْ، وَأكَلُوا وَشَرِبُوا وَهَزِئُوا بِأبِيْمالِكَ.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха гроздето и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

28 و َقالَ جَعَلُ بْنُ عابِدٍ: «مَنْ هُوَ أبِيْمالِكُ، حَتَّى نَخْدِمَهُ نَحْنُ أهلَ شَكيمَ؟ ألَيْسَ هُوَ ابْنُ يَرُبَّعلَ، أوَلَيْسَ زَبُولُ هُوَ المَسؤُولُ عِنْدَهُ؟ اخدِمُوا رِجالَ حَمُورَ، أبِي شَكيمَ. فَلِماذا نَخدِمُ أبِيْمالِكَ؟

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугите на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

29 ل َيتَ هَؤُلاءِ النّاسَ تَحتَ إمرَتِي، فَأُزِيلَ أبِيمالِكَ. كُنْتُ سَأقُولُ لَهُ: ‹جَهِّزْ جَيشَكَ وَاخرُجْ لِلْقِتالِ.›»

Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

30 ف َسَمِعَ زَبُولُ حاكِمُ المَدِينَةِ كَلامَ جَعَلَ بْنِ عابِدٍ هَذا، فَاشتَعَلَ غَضَبُهُ.

И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаал Еведовия син, гневът му пламна.

31 و َأرسَلَ رُسُلاً إلَى أبِيمالِكَ فِي مَدِينَةِ أرُومَةَ، بِهَذِهِ الرِّسالَةِ: «ها قَدْ جاءَ جَعَلُ بْنُ عابِدٍ إلَى شَكيمَ، وَهُمْ يُثيرُونَ المَدِينَةَ ضِدَّكَ.

И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

32 ف َالآنَ، قُمْ أثْناءَ اللَّيلِ، أنْتَ وَجَماعَتُكَ، وَاكْمُنُوا فِي الحُقُولِ.

Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

33 ث ُمَّ فِي الصَّباحِ، عِنْدَ شُرُوقِ الشَّمسِ، تَتَحَرَّكُ وَتَندَفِعُ وَتُهاجِمُ المَدِيْنَةَ، وَعِنْدَما يَخْرُجُ هُوَ وَالقُوّاتُ الَّتي مَعَهُ لِلهُجُومِ عَلَيكَ، افْعَلْ بِهِمْ ما شِئْتَ.»

И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато Гаал и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи, каквото ти дойде отръка.

34 ف َقامَ أبِيْمالِكُ وَجَماعَتُهُ لَيلاً، وَكَمُنُوا لِقُوّاتِ شَكيمَ فِي أربَعِ مَجْمُوعاتٍ.

И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 ث ُمَّ خَرَجَ جَعَلُ بْنُ عابِدٍ وَوَقَفَ فِي مَدْخَلِ بَوّابَةِ المَدِينَةِ. حِينَئِذٍ، قامَ أبِيمالِكُ وَجَماعَتُهُ مِنْ مَكانِهِمْ.

И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

36 ف َلَمّا رَأى جَعَلٌ القُوّاتَ قالَ لِزَبُولَ: «ها هُمْ رِجالٌ يَنزِلُونَ مَنْ قِمَمِ التِّلالِ.» فَقالَ لَهُ زَبُولُ: «أنتَ تَرَى ظِلالَ التِّلالِ فَتَحْسَبُها رِجالاً!»

А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

37 ف َتَكَلَّمَ جَعَلُ ثانِيَةً وَقالَ: «ها يَنزِلُونَ مِنْ قِمَّةِ الأرْضِ. وَها جَماعَةٌ قادِمَةٌ مِنْ بَلُّوطَةِ العَرّافِينَ.»

Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

38 ف َقالَ لَهُ زَبُولُ: «فَأينَ إذاً فَمُكَ الجَسُورُ الَّذِي قالَ: ‹مَنْ هُوَ أبِيمالِكَ لِكَي نَخدِمَهُ؟› ألَيسَتْ هَذِهِ هِيَ القُوّاتُ الَّتِي هَزِئْتَ بِها؟ فاذْهَبِ الآنَ وَقاتِلْهُمْ.»

Тогава Зевул му каза; Где е сега хвалението ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

39 ف َخَرَجَ جَعَلُ فِي مُقَدِّمَةِ سَادَةِ شَكيمَ، وَقاتَلَ أبِيمالِكَ،

Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

40 ف َطارَدَهُ أبِيمالِكُ. وَهَرَبَ جَعَلُ أمامَهُ عائِداً إلَى المَدينَةِ. وَسَقَطَ كَثِيرُونَ قَتلَى عَلَى طُولِ الطَّرِيقِ إلَى بَوّاباتِ المَدِينَةِ.

И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

41 ف َعَسْكَرَ أبِيمالِكُ عَلَى أرُومَةَ، وَمَنَعَ زَبُولُ جَعَلَ وَإخوَتَهُ مِنَ العَودَةِ إلَى شَكيمَ.

И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 و َفِي اليَومِ التّالِي خَرَجَ الشَّعبُ إلَى الحُقُولِ، فَوَصَلَ خَبَرُ ذَلِكَ إلَى أبِيمالِكَ.

А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

43 ف َأخَذَ جَماعَتَهُ وَقَسَّمَهُمْ إلَى ثَلاثِ مَجمُوعاتٍ، وَكَمُنَ فِي الحُقُولِ. وَلَمّا نَظَرَ وَرَأى الشَّعبَ خارِجاً مِنَ المَدِينَةِ، قامَ وَهاجَمَهُمْ.

Тогава той взе людете си та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

44 ا ندَفَعَ أبِيمالِكُ وَجَماعَتُهُ إلَى الأمامِ، وَوَقَفُوا عِنْدَ مَدْخَلِ المَدِينَةِ، وَاندَفَعَتِ المَجمُوعَتانِ الأُخرَيانِ نَحوَ الَّذِينَ كانُوا فِي الحُقُولِ وَهاجَمَتاهُمْ.

И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърлиха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

45 و َحارَبَ أبِيمالِكُ المَدِينَةَ طَوالَ النَّهارِ، وَاسْتَولَى عَلَى المَدِينَةِ وَهاجَمَ النّاسَ الَّذِينَ كانُوا فِيها، ثُمَّ دَمَّرَ المَدِينَةَ وَنَثَرَ عَلَيها مِلْحاً.

И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и пося го със сол.

46 ف َلَمّا سَمِعَ كُلُّ سَادَةِ بُرجِ شَكيمَ هَذا الخَبَرَ، ذَهَبُوا إلَى قَلْعَةِ هَيكَلِ إيلِ بِرِيثَ.

А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

47 ف َقِيلَ لِأبِيمالِكَ إنَّ كُلَّ سَادَةِ بُرجِ شَكيمَ اجتَمَعُوا مَعاً.

И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

48 ف َصَعِدَ أبِيمالِكُ إلَى جَبَلِ صَلْمُونَ، هُوَ وَجَماعَتُهُ الَّذِينَ مَعْهُ. وَأخَذَ أبِيمالِكُ فُؤُوساً مَعَهُ، وَقَطَعَ حُزْمَةً مِنَ الخَشَبِ، وَرَفَعَها وَوَضَعَها عَلَى كَتِفِهِ، ثُمَّ قالَ لِجَماعَتِهِ الَّذِينَ مَعَهُ: «افعَلُوا بِسُرْعَةٍ ما رَأيتُمُونِي أفعَلُهُ!»

Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

49 ف َقَطَعَ كُلُّ واحِدٍ مِنْ جَماعَتِهِ حُزْمَةً مِنَ الخَشَبِ، وَتَبِعُوا أبِيمالِكَ، وَوَضَعُوا الخَشَبَ عَلَى قَلْعَةِ الهَيكَلِ، وَأحرَقُوا القَلْعَةَ عَلَى مَنْ فِيها بِالنّارِ. وَماتَ أيضاً كُلُّ سُكّانِ بُرجِ شَكيمَ، وَكانُوا نَحْوَ ألفِ رَجُلٍ وَامرَأةٍ. مَوتُ أبِيمالِك

И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

50 ث ُمَّ ذَهَبَ أبِيمالِكُ إلَى تاباصَ، وَحاصَرَها وَاسْتَولَى عَلَيها.

След това Авимелех отида в Тевес та разположиха стан против Тевес и го превзе.

51 ل َكِنْ كانَ هُناكَ بُرجٌ قَوِيٌّ داخِلَ المَدِينَةِ، فَهَرَبَ إلَيهِ كُلُّ رِجالِ المَدِينَةِ وَنِسائِها وَأسيادِها، وَأغلَقُوا عَلَى أنفُسِهِمْ هُناكَ، وَصَعِدُوا إلَى سَطحِ البُرجِ.

Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

52 ف َجاءَ أبِيمالِكُ إلَى البُرجِ وَهاجَمَهُ، وَاقتَرَبَ مِنْ مَدخَلِ البُرجِ لِكَي يُحرِقَهُ،

Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

53 ل َكِنَّ امْرأةً ألقَتْ بِالجُزءِ العُلوِيِّ مِنْ حَجَرِ رَحَى عَلَى رَأسِ أبِيمالِكَ، فَسَحَقَتْ جُمجُمَتَهُ.

Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

54 ل َكِنَّهُ دَعا فَوراً خادِمَهُ الَّذِي يَحمِلُ دِرعَهُ، وَقالَ لَهُ: «اسْتَلَّ سَيفَكَ وَاقتُلْنِي، لِئِلّا يَقُولَ النّاسُ عَنِّي: ‹قَتَلَتْهُ امْرأةٌ!›» فَطَعَنَهُ خادِمُهُ وَقَتَلَهُ.

И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

55 و َلَمّا رَأى بَنُو إسْرائِيلَ أنَّ أبِيمالِكَ ماتَ، عادَ كُلُّ واحِدٍ إلَى بَيتِهِ.

И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

56 و َهَكَذا عاقَبَ اللهُ أبِيمالِكَ عَلَى الشَّرِّ الَّذِي ارتَكَبَهُ ضِدَّ أبِيهِ بِقَتلِهِ إخْوَتَهُ السَّبعِينَ.

Така бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 و َعاقَبَ اللهُ رِجالَ شَكيمَ عَلَى كُلِّ الشَّرِّ الَّذِي ارتَكَبُوهُ. وَجاءَتْ عَلَيهِمِ اللَّعنَةُ الَّتِي نَطَقَ بِها يُوثامُ بْنُ يَرُبَّعَلَ عَلَيهِمْ.

Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, произнесена от Иотама Еровааловия син.