1 ب َعدَ هَذا نَظَرتُ، فَإذا بِبابٍ مَفتُوحٍ فِي السَّماءِ. ثُمَّ سَمِعْتُ الصَّوتَ الَّذِي سَمِعْتُهُ مِنْ قَبلُ. وَكانَ كَصَوتِ البُوقِ يُكَلِّمُنِي وَيَقولُ: «اصعَدْ هُنا، لِأُرِيَكَ ما لا بُدَّ أنْ يَحْدُثَ بَعدَ هَذا.»

След това видях, и ето врата отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане подире.

2 و َفي الحالِ غَمَرَني الرُّوحُ، فَرَأيتُ عَرشاً فِي السَّماءِ، وَرَأيْتُ الَّذي يَجلِسُ عَلَى العَرشِ.

Начаса се намерих в изстъпление чрез Духа, и, ето, престол беше поставен на небето, и на престола седеше Един.

3 و َكانَ الجالِسُ عَلَى العَرشِ مُتَألِّقاً كَاليَشَبِ وَالعَقِيقِ، وَيُحِيطُ بِالعَرشِ قَوسُ قُزَحٍ يَلمَعُ كَالزُّمُرُّدِ.

И седналият приличаше на камък яспис и сардис; имаше около престола и дъга, наглед като смарагд.

4 و َرَأيْتُ حَولَ العَرشِ أربَعَةً وَعِشرِينَ عَرشاً يَجلِسُ عَلَيها أربَعَةٌ وَعِشرُونَ شَيخاً، لابِسينَ ثِياباً بَيضاءَ، وَمُتَوَّجِينَ بِتِيجانٍ مِنْ ذَهَبٍ.

И около престола имаше двадесет и четири престола, и видях, че на престолите седяха двадесет и четири старци, облечени в бели дрехи, и на главите им златни корони.

5 و َكانَتْ تَنبَعِثُ مِنَ العَرشِ بُرُوقٌ وَرُعُودٌ، وَأمامَ العَرشِ سَبعُ شُعلاتٍ مِنْ لَهَبٍ، هِيَ أرواحُ اللهِ السَّبعَةُ.

И от престола излизаха светкавици и гласове и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове.

6 و َكانَ أمامَ العَرشِ ما يُشبِهُ بَحْراً شَفّافاً مِنَ الزُّجاجِ. وَأمامَ العَرشِ، وَإلَى كُلِّ جانِبٍ مِنْ جَوانِبِهِ، أربَعَةُ مَخلُوقاتٍ لَها عُيونٌ كَثيرَةٌ مِنْ أمامٍ وَمِنْ خَلفٍ.

И пред престола имаше като стъклено море, подобно на кристал, а всред престола и около него четири живи същества, пълни с очи и отпред и отзад.

7 ك انَ المَخلُوقُ الأوَّلُ يُشبِهُ الأسَدَ، وَالثّانِي يُشبِهُ الثَّورَ، وَالثّالِثَ لَهُ وَجهُ إنسانٍ، وَالرّابِعُ يُشبِهُ النَّسرَ الطّائِرَ.

Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице, и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел.

8 و َكانَ لِكُلٍّ مِنها سِتَّةُ أجنِحَةٍ، وَتُغَطِّيها العُيُونُ مِنَ الخارِجِ وَالدّاخِلِ. كانَتْ هَذِهِ المَخلُوقاتُ لا تَتَوَقَّفُ عَنِ التَّسبِيحِ لَيلاً وَلا نَهاراً، وَهيَ تَقولُ: «قُدُّوسٌ، قُدُّوسٌ، قُدُّوسٌ الرَّبُّ الإلَهُ القادِرُ عَلَى كُلِّ شَيءٍ. الكائِنُ، وَالَّذِي كانَ، وَالَّذِي سَيَأتِي.»

И четирите живи същества, имащи по шест крила, бяха пълни с очи изоколо и извътре; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий, Който бе и Който е, и Който ще бъде.

9 ك انَتْ تُمَجِّدُ وَتُكَرِّمُ وَتَشكُرُ الجالِسَ عَلَى العَرشِ، الَّذي هُوَ الحَيُّ إلَى أبَدِ الآبِدِيْنَ. وَكُلَّما فَعَلَتِ ذَلِكَ،

И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове,

10 ك انَ الشُّيُوخُ الأربَعَةُ وَالعِشرُونَ يَخِرُّونَ أمامَ الجالِسِ عَلَى العَرشِ، وَيَسجُدُونَ لِلَّذِي هُوَ حَيٌّ إلَى أبَدِ الآبِدِيْنَ. ثُمَّ يُلقُونَ بِتِيجانِهِمْ أمامَ عَرشِهِ وَيَقولونَ:

двадесетте и четири старци падат пред седещия на престола, и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат короните си пред престола, казвайки:

11 « أيُّها الرَّبُّ إلَهُنا، أنتَ تَستَحِقُّ المَجدَ وَالإكرامَ وَالقُدرَةَ، لِأنَّكَ صَنَعْتَ كُلَّ الأشياءِ. فَهِيَ بِإرادَتِكَ مَوجُودَةٌ، وَبِإرادَتِكَ قَدْ خُلِقَتْ.»

Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.