1 و َكانَ يَسُوعُ يُعَلِّمُ النّاسَ ذاتَ يَومٍ فِي ساحَةِ الهَيكَلِ وَيُعلِنُ بِشارَتَهُ. فَاجتَمَعَ كِبارُ الكَهَنَةِ وَمُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ مَعَ الشُّيُوخِ وَجاءُوا إلَيهِ،

О И във време на беритбата прати един слуга при земеделците, за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

2 و َقالُوا: «أخبِرنا بِأيِّ سُلطانٍ تَفعَلُ هَذِهِ الأشياءَ، وَمَنِ الَّذِي أعطاكَ هَذا السُّلطانَ؟»

Кажи ни с каква власт правиш това? Или, кой е онзи, който Ти е дал тази власт.

3 ف َأجابَهُمْ يَسُوعُ: «وَسَأسألُكُمْ أنا أيضاً فَأجيبوني:

И в отговор им рече: Ще ви задам и Аз един въпрос, и отговорете Ми:

4 ه َلْ كانَتْ مَعمُودِيَّةُ يُوحَنّا بِسُلطانٍ مِنَ اللهِ، أمْ بِسُلطُانٍ مِنَ النّاسِ؟»

Иоановото кръщение от небето ли беше, или от човеците?

5 ف َناقَشُوا الأمرَ فِيما بَينَهُمْ: «إنْ قُلنا مِنَ السَّماءِ سَيَقُولُ: ‹فَلِماذا لَمْ تُصَدِّقُوهُ؟›

А те разискваха помежду си, думайки: Ако речем: От небето, ще каже: Защо го не повярвахте?

6 و َإنْ قُلْنا مِنَ النّاسِ، فَسَيَرجُمُنا كُلُّ النّاسِ لِأنَّهُمْ مُقتَنِعُونَ بِأنَّ يُوحَنّا كانَ نَبِيّاً.»

Но ако речем: От човеците, всичките люде ще ни убият с камъни, защото са убедени, че Иоан беше пророк.

7 ف َقالُوا إنَّهُمْ لا يَعرِفُونَ مَصدَرَ مَعمُودِيَّةِ يُوحَنّا.

И отговориха, че не знаят от къде беше.

8 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «وَلا أنا أُخبِرُكُمْ بِأيِّ سُلطانٍ أفعَلُ هَذِهِ الأُمُورَ.» اللهُ يُرسِلُ ابنَه

Тогава Исус им рече: Нито Аз ви казвам с каква власт правя това.

9 ث ُمَّ راحَ يَسُوعُ يَروِي لِلنّاسِ هَذا المَثَلَ: «غَرَسَ رَجُلٌ كَرماً. ثُمَّ أجَّرَهُ لِبَعضِ الفَلّاحِينَ وَسافَرَ بَعِيداً مُدَّةً طَوِيلَةً.

И почна да говори на людете тая притча: Един човек насади лозе, даде го под наем на земеделци, и отиде в чужбина за дълго време.

10 و َجاءَ وَقتُ الحَصادِ. فَأرسَلَ خادِماً إلَى الفَلّاحِينَ لِكَي يُعطُوهُ شَيئاً مِنْ نَتاجِ الكَرمِ. لَكِنَّ الفَلّاحِينَ ضَرَبُوهُ وَصَرَفُوهُ فارِغَ اليَدَينِ.

И във време на беритбата прати един слуга при земеделците за да му дадат от плода на лозето; но земеделците го биха и отпратиха го празен.

11 ف َأرسَلَ أيضاً خادِماً آخَر، لَكِنَّهُمْ ضَرَبُوا هَذا أيضاً، وَعامَلُوهُ مُعامَلةً مُخزِيَةً، وَصَرَفُوهُ فارِغَ اليَدَينِ.

И изпрати друг слуга; а те и него биха, срамно го оскърбиха, и го отпратиха празен.

12 ف َأرسَلَ أيضاً خادِماً ثالِثاً، لَكِنَّهُمْ جَرَّحُوا هَذا أيضاً وَطَرَدُوهُ خارِجاً.

Изпрати и трети; но те и него нараниха и изхвърлиха.

13 « فَقالَ صاحِبُ الكَرمِ: ‹ماذا عَسايَ أفعَلُ؟ سَأُرسِلُ ابنِيَ حَبيبيَ نَفسَهُ. فَرُبَّما يَحتَرِمُونَهُ.›

Тогава стопанинът на лозето рече: Що да сторя? Ще изпратя любезния си син; може него да почетат.

14 ل َكِنْ عِندَما رَأى الفَلّاحُونَ الابنَ، تَشاوَرُوا فِيما بَينَهُمْ وَقالُوا: ‹هَذا هُوَ الوَرِيثُ، فَلنَقتُلْهُ لِكَي نَسْتولي عَلَى المِيراثِ.›

Но земеделците, като го видяха, разискваха по между си, като думаха: Това е наследникът; нека го убием, за да стане наследството наше.

15 ف َألقُوهُ خارِجَ الكَرمِ وَقَتَلُوهُ. فَماذا تَظُنُّونَ أنَّ صاحِبَ الكَرمِ سَيَفعَلُ بِهِمْ؟

Изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. И тъй, какво ще им стори стопанинът на лозето?

16 س َيَأْتِي وَيَقتُلُ هَؤُلاءِ الفَلّاحِينَ، وَيُعطِي الكَرمَ لِغَيرِهِمْ.» فَلَمّا سَمِعُوا هَذا قالُوا: «حاشا! لا يَكُونُ هَذا أبَداً!»

Ще дойде и ще погуби тия земеделци, и ще даде лозето на други. А като чуха това рекоха: Дано не бъде!

17 ل َكِنَّ يَسُوعُ نَظَرَ إلَيْهِمْ وَقالَ: «إذاً ما مَعنَى هَذا القَولُ المَكتُوبُ: ‹الحَجَرُ الَّذِي رَفَضَهُ البَنّاؤُونَ، هُوَ الَّذِي صارَ حَجَرَ الأساسِ›؟

А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла"?

18 ف َكُلُّ مَنْ يَسقُطُ عَلَى هَذا الحَجَرِ يَنكَسِرُ، وَكُلُّ مَنْ وَقَعَ الحَجَرُ عَلَيهِ يُسحَقُ!»

Всеки, който падне върху този камък, ще се смаже, а върху когото падне, ще го пръсне.

19 و َكانَ مُعَلِّمُو الشَّرِيعَةِ وَكِبارُ الكَهَنَةِ يَبحَثُونَ عَنْ طَرِيقَةٍ يَقبِضُونَ عَلَيهِ بِها فِي تِلكَ السّاعَةِ، لِأنَّهُمْ عَرَفُوا أنَّهُ كانَ يَقصِدُهُمْ بِالمَثَلِ الَّذِي رَواهُ، لَكِنَّهُمْ خافُوا مِنَ النّاسِ.

И в същия час книжниците и главните свещеници се стараеха да турят ръце на Него, защото разбраха, че Той каза тая притча против тях, но се бояха от народа.

20 ف َأخَذُوا يُراقِبُونَهُ مُراقَبَةً دَقِيقَةً. وَأرسَلُوا إلَيهِ جَواسِيسَ يَتَظاهَرُونَ بِأنَّهُمْ أتقِياءُ، بَينَما كانُوا يُخَطِّطُونَ لاصطِيادِهِ فِي شَيءٍ يَقُولُهُ، لِكَي يَتَمَكَّنوا مِنْ إخضاعِهِ لِسُلطَةِ الوالِي فَيُحاكِمَهُ.

И като Го наблюдаваха, пратиха издебници, които се преструваха, че са праведни, за да уловят някоя Негова дума, тъй щото да Го предадат на началството и на властта на управителя.

21 ف َسَألَهُ الجَواسِيسُ: «يا مُعَلِّمُ، نَحنُ نَعلَمُ أنَّكَ تَقُولُ وَتُعَلِّمُ الحَقَّ، وَأنَّكَ لا تَتَحَيَّزُ لِأحَدٍ، بَلْ تُعَلِّمُ طَرِيقَ اللهِ بِكُلِّ صِدقٍ.

И те Го попитаха, казвайки: Учителю, знаем, че право говориш и учиш, и у Тебе няма лицеприятие, но учиш Божия път според истината;

22 ف َقُلْ لَنا، هَلْ يَتَوافَقُ مَعَ الشَّرِيعَةِ أنْ نَدْفَعَ ضَرِيبَةً للِقَيصَرِ أمْ لا؟»

право ли е за нас да даваме данък на Кесаря, или не?

23 ف َأدرَكَ يَسُوعُ نَواياهُمُ الشِّرِيْرَةَ وَقالَ:

А Той разбра лукавството им, и рече им:

24 « أرُونِي دِيناراً. مَنْ صاحِبُ الرَسمِ وَالاسمِ المَنقُوشَيْنِ عَلَى هَذا الدِّينارِ؟» قالُوا: «القَيْصَرُ.»

Покажете ми един динарий. Чий образ и надпис има? И казаха: Кесарев.

25 ف َقالَ لَهُمْ: «إذاً أعطُوا القَيصَرَ ما يَخُصُّهُ، وَأعطُوا اللهَ ما يَخُصُّهُ.»

А Той рече: Тогава отдавайте Кесаревото на Кесаря, а Божието на Бога.

26 ف َعَجِزُوا عَنِ اصطِيادِهِ فِي كَلامِهِ أمامَ النّاسِ، وَذُهِلُوا مِنْ رَدِّهِ، وَسَكَتُوا. الصَّدُّوقِيُّونَ يُحاوِلُونَ الإيقاعَ بِيَسُوع

И не можаха да уловят нещо в думата пред народа; и, зачудени на отговора Му, млъкнаха.

27 و َجاءَ بَعضُ الصَّدُّوقِيِّينَ، وَهُمُ الَّذِينَ يَقُولُونَ إنَّهُ لا تُوجَدُ قِيامَةٌ، وَسَألُوهُ:

Тогава се приближиха някои от садукеите, които твърдят, че няма възкресение, и Го попитаха, казвайки:

28 « يا مُعَلِّمُ، كَتَبَ مُوسَى لَنا: ‹إنْ كانَ لِأحَدٍ أخٌ مُتَزَوِّجٌ، وَماتَ ذَلِكَ الأخُ وَلَمْ يُنجِبْ أولاداً، فَإنَّ عَلَى أخِيهِ أنْ يَتَزَوَّجَ أرمَلَتَهُ وَيُنجِبَ وَلَداً يُنسَبُ لِأخِيْهِ.›

Учителю, Моисей ни е писал: "Ако умре на някого брат му, който е женен, но е бездетен, брат му да вземе жената и да въздигне потомък на брата си".

29 ف َكانَ هُناكَ سَبعَةُ إخْوَةٍ. تَزَوَّجَ الأوَّلُ امْرأةً وَماتَ مِنْ دُونِ أنْ يُنجِبَ.

А имаше седмина братя; и първия взе жена и умря бездетен.

30 ف َتَزَوَّجَها الأخُ الثّانِي،

И вторият и третият я взеха;

31 ث ُمَّ الثّالِثُ. وَكَذَلِكَ الأمرُ مَعَ الإخوَةِ السَّبعَةِ، إذْ ماتُوا وَلَمْ يُنجِبُوا أولاداً.

така също и седмината я взеха и умряха без да оставят деца.

32 ث ُمَّ ماتَتِ المَرأةُ أيضاً.

А после умря и жената.

33 ف َلِمَنْ مِنَ الإخوَةِ السَّبعَةِ تَكُونُ هَذِهِ المَرأةُ زَوجَةً يَومَ القِيامَةِ؟ فَقَدْ تَزَوَّجَ السَّبعَةُ مِنها.»

И тъй, във възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

34 ف َقالَ لَهُمْ يَسُوعُ: «النّاسُ فِي هَذا العالَمِ يَتَزَوَّجُونَ وَيُزَوِّجونَ بَناتِهِمْ،

А Исус им рече: Човеците на този свят се женят и се омъжват;

35 أ مّا الَّذِينَ يَعتَبِرُهُمُ اللهُ جَدِيرِينَ بِأنْ يَشتَرِكُوا فِي العالَمِ الآتِي وَفِي القِيامَةِ مِنَ المَوتِ، فَلا يَتَزَوَّجُونَ وَلا يُزَوِّجونَ.

а ония, които се удостоят да достигнат онзи свят и възкресението от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват.

36 و َكالمَلائِكَةِ، لا يُمكِنُ أنْ يَمُوتُوا فِيما بَعْدُ، بَلْ يَكُونُونَ أبناءَ اللهِ، لِأنَّهُمْ قامُوا مِنَ المَوتِ.

И не могат вече да умрат, понеже са равни на ангелите; и, като участници на възкресението, са чада на Бога.

37 و َقَدْ بَيَّنَ مُوسَى فِي حادِثَةِ الشُّجَيرَةِ المُشتَعِلَةِ أنَّ اللهَ يُقِيمُ مِنَ المَوتِ. فَقَدْ دُعِيَ الرَّبُّ ‹إلَهَ إبراهِيمَ وَإلَهَ إسْحاقَ وَإلَهَ يَعقُوبَ.›

А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа в мястото, дето писа за къпината, когато нарече Господа "Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов".

38 و َلَيسَ اللهُ إلَهَ أمْواتٍ، بَلْ إلَهُ أحْياءٍ، وَمِنهُ يَنالُ الجَمِيعُ حَياةً.»

Но Той не е Бог на мъртвите, а на живите; защото за Него всички са живи.

39 ف َقالَ بَعضُ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ: «أحسَنتَ الرَّدَّ يا مُعَلِّمُ!»

А някои от книжниците в отговор рекоха: Учителю, Ти добре каза.

40 و َلَمْ يَجرُؤْ أحَدٌ بَعدَ ذَلِكَ أنْ يَسألَهُ مَزِيداً مِنَ الأسئِلَةِ. المَسِيحُ سَيِّدُ داوُد

Защото не смееха вече за нищо да Го попитат.

41 و َقالَ لَهُمْ أيضاً: «كَيفَ يَقُولُونَ إنَّ المَسِيحَ هُوَ ابنُ داوُدَ؟

И рече им: Как казват, че Христос е Давидов син?

42 ف َداوُدُ نَفسُهُ يَقُولُ فِي كِتابِ المَزامِيرِ: ‹قالَ الرَّبُّ لِسَيِّدِي: اجلِسْ عَنْ يَمِينِي

Защото сам Давид казва в книгата на псалмите: _

43 إ لَى أنْ أجعَلَ أعداءَكَ مِسنَداً لِقَدَمَيكَ.›

докле положа враговете Ти за Твое подножие.

44 و َهَكَذا فَإنْ كانَ داوُدُ يَدعُو المَسِيحَ سَيِّداً، فَكَيفَ يُمكِنُ لِلمَسِيحِ أنْ يَكُونَ ابنَهُ؟» التَّحذِيْرُ مِنْ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَة

И тъй, Давид Го нарича Господ, тогава как е негов син?

45 و َبَينَما كانَ كُلُّ الشَّعبِ يَسمَعُونَ، وَجَّهَ يَسُوعُ حَدِيثَهُ إلَى تَلامِيذِهِ وَقالَ:

И когато слушаха всичките люде, Той рече на учениците Си:

46 « احذَرُوا مِنْ مُعَلِّمِي الشَّرِيعَةِ. فَهُمْ يُحِبُّونَ أنْ يَتَجَوَّلُوا وَهُمْ يَلبِسُونَ ثِياباً فاخِرَةً. يُحِبُّونَ أنْ يُحَيِّيهِمُ النّاسُ فِي الأسواقِ تَحِيَّةَ الاحتِرامِ. وَيُحِبُّونَ المَقاعِدَ الأُولَى فِي المَجامِعِ، وَيَجلِسُونَ فِي أفضَلِ الأماكِنِ فِي الوَلائِمِ.

Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и обичат поздрави по пазарите, първите столове в синагогите, и първите места по угощенията;

47 ي َحتالُونَ عَلَى الأرامِلِ وَيَسرِقُونَ بُيُوتَهُنَّ. وَيُصَلُّونَ صَلَواتٍ طَوِيلَةً مِنْ أجلِ لَفتِ الأنظارِ، لِذَلِكَ سَيَنالُونَ عِقاباً أشَدَّ.»

които изпояждат домовете на вдовиците, и за показ принасят дълги молитви. Те ще получат по-голямо осъждане.