1 و َعادَ يَسُوعُ مِنْ نَهرِ الأُردُنِّ مَملُوءاً مِنَ الرُّوحِ القُدُسِ، وَقادَهُ الرُّوحُ القُدُسُ إلَى البَرِّيَّةِ.

А Исус, пълен с Святия Дух, когато се върна, от Йордан, бе воден от Духа из пустинята четиридесет дена,

2 و َهُناكَ كانَ إبلِيْسُ يُغرِيْهِ بِالخَطِيَّةِ أربَعِيْنَ يَوماً، وَلَمْ يَأْكُلْ شَيئاً أثناءَ تِلكَ الفَترَةِ، لَكِنَّهُ جاعَ في نِهايَتِها.

дето бе изкушаван от дявола. И не яде нищо през тия дни; и като се изминаха те, Той огладня.

3 ف َقالَ لَهُ إبلِيْسُ: «إنْ كُنتَ ابنَ اللهِ، فَمُرْ هَذا الحَجَرَ بِأنْ يُصبِحَ خُبزاً.»

И дяволът Му рече: Ако си Божий Син, заповядай на тоя камък да стане хляб.

4 ف َأجابَهُ يَسُوعُ: «يَقُولُ الكِتابُ: ‹لا يَعِيْشُ الإنسانُ عَلَى الخُبزِ وَحدَهُ.›»

А Исус му отговори: Писано е: "Не само с хляб ще живее човек,.

5 ث ُمَّ قادَهُ إبلِيْسُ إلَى مَكانٍ عالٍ، وَعَرَضَ أمامَ عَينَيْهِ كُلَّ مَمالِكِ العالَمِ فِي لَحظَةٍ مِنَ الزَّمَنِ.

Тогава, като Го възведе на високо и Му показа всичките царства на вселената, в един миг време, дяволът Му рече:

6 و َقالَ لَهُ: «أُعطِيكَ السُّلطانَ عَلَى هَذِهِ المَمالِكِ كُلِّها وَما فِيْها مِنْ مَجدٍ. فَقَدْ أُعطِيَتْ لِي، وَفِي مَقدُورِي أنْ أُعطِيَها لِمَنْ أشاءُ.

На тебе ще дам всичката власт и слава на тия царства, (защото на мене е предадена, и аз я давам комуто ща),

7 ف َإنْ سَجَدْتَ لِي، سَتَكُونُ لَكَ كُلُّها.»

и тъй, ако ми се поклониш, всичко ще бъде Твое.

8 أ جابَ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ: «مَكتُوبٌ: ‹يَنبَغِي أنْ تَعبُدَ الرَّبَّ إلَهَكَ، وَأنْ تَسْجُدَ لَهُ وَحدَهُ.›»

А Исус в отговор му каза: Писано е, "На Господа твоя Бог, да се кланяш, и само Нему да служиш".

9 ث ُمَّ أخَذَهُ إبلِيسُ إلَى مَدينَةِ القُدْسِ. وَأوقَفَهُ عَلَى قِمَّةِ الهَيكَلِ. وَقالَ لَهُ: «إنْ كُنتَ حَقّاً ابْنَ اللهِ، فَارْمِ بِنَفسِكَ مِنْ هُنا إلَى أسفَلَ،

Тогава Го заведе в Ерусалим, постави Го на крилото на храма и Му рече: Ако си Божий Син, хвърли се от тук долу;

10 ل ِأنَّهُ مَكتُوبٌ: ‹يُوصِي اللهُ مَلائِكَتَهُ بِكَ لِكَيْ يَحرُسُوكَ.›

защото е писано:

11 و َإنَّهُمْ: ‹سَيَحْمِلونَكَ عَلَى أيادِيْهِمْ، لِئَلّا تَرتَطِمَ قَدَمُكَ بِحَجَرٍ.›»

и на ръце ще Те дигат, да не би да удариш о камък ногата Си".

12 ف َأجابَ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ: «مَكْتوبٌ أيضاً: ‹لا تَمتَحِنِ الرَّبَّ إلَهَكَ.›»

А Исус в отговор му рече: Казано е: "Да не изпиташ Господа, твоя Бог".

13 و َلَمّا اسْتَنْفَدَ إبلِيْسُ كُلَّ مُحاوَلَةٍ لإغراءِ يَسوعِ، تَرَكَهَ إلَى أنْ تَحِيْنَ فُرْصَةٌ ثانِيَةٌ. يَسُوعُ يُعَلِّمُ النّاس

И като изчерпи всяко изкушение, дяволът се оттегли от Него за известно време.

14 و َعادَ يَسُوعُ إلَى إقليمِ الجَلِيلِ بِقُوَّةِ الرُّوحِ القُدُسِ. وَانتَشَرَتْ أخبارُهُ عَبْرَ مَناطِقِ ألأريافِ كُلِّها.

А Исус се върна в Галилея със силата на Духа; и слух се разнесе за Него по цялата околност.

15 ف َعَلَّمَ فِي مِجامِعِهِمْ، وَكانَ الجَمِيعُ يَمدَحُونَهُ. يَسُوعُ فِي مَدينَتِه

И той поучаваше по синагогите им; и всички Го прославяха.

16 ث ُمَّ ذَهَبَ يَسُوعُ إلَى النّاصِرَةِ حَيثُ نَشَأ. وَفِي يَومِ السَّبْتِ ذَهَبَ إلَى المَجمَعِ كَعادَتِهِ، وَوَقَفَ لِيَقْرَأ.

И дойде в Назарет, дето беше отхранен, и по обичая Си влезе в синагогата един съботен ден и стана да чете.

17 ف َأعطُوهُ كِتابَ النَّبِيِّ إشَعْياء. فَبَسَطَ المَخطُوطَةَ وَوَجَدَ المَكانَ الَّذِي كُتِبَ فِيهِ:

И подадоха Му книгата на пророк Исаия; и Той, като отвори книгата, намери мястото дето бе писано:

18 « رُوحُ الرَّبِّ عَلَيَّ، لِأنَّهُ مَسَحَنِي لِكَي أُعلِنَ البِشارَةَ لِلفُقَراءِ. أرسَلَنِي لِأُنادِيَ لِلأسرَى بِالحُرِّيَّةِ، وَبِالبَصَرِ لِلعِميانِ، وَلِأُحَرِّرَ المَسحُوقِيْنَ مِنَ الأسْرِ،

"Духът на Господа е на Мене, Защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; Прати Ме да проглася освобождение на пленниците, И прогледване на слепите, Да пусна на свобода угнетените,

19 و َأُعلِنَ أنَّ وَقتَ الرَّبِّ لِلقُبُولِ قَدْ جاءَ.»

да проглася благоприятната Господна година".

20 ث ُمَّ طَوَى الكِتابَ وَأعادَهُ إلَى الخادِمِ وَجَلَسَ. وَكانَتْ عُيُونُ كُلِّ الَّذِيْنَ فِي المَجمَعِ مُثَبَّتَةً عَليهِ.

И като затвори книгата, върна я на служителя и седна; а очите на всички в синагогата бяха впити в Него.

21 ف َبَدَأ يَقولُ لَهُمْ: «لَقَدْ تَحَقَّقَ اليَومُ هَذا الكَلامُ الَّذِي سَمِعْتُمُوهُ.»

И почна да им казва: Днес се изпълни това писание във вашите уши.

22 و َكانَ الجَمِيعُ يَمدَحُونَهُ، مُندَهِشِيْنَ مِنَ الكَلِماتِ الجَمِيلَةِ الَّتِي تَخرُجُ مِنْ فَمِهِ، غَيْرَ أنَّهُمْ كانُوا يَقُولُونَ: «ألَيْسَ هَذا ابْنَ يُوسُفَ؟»

И всички му засвидетелствуваха, чудещи се на благодатните думи, които излизаха из устата Му. И думаха: Тоя не е ли Йосифовият син?

23 ف َقالَ لَهُمْ: «بِالطَّبْعِ سَتَسْتَشْهِدُونَ بِالقَولِ المَأْثُورِ: ‹أيُّها الطَّبِيْبُ، اشْفِ نَفسَكَ أوَّلاً.› فَافْعَلْ هُنا فِي بَلدَتِكَ كُلَّ الأشياءِ الَّتِي سَمِعْنا أنَّكَ فَعَلْتَها فِي كَفْرِناحُومَ.»

А той им рече: Без друго ще Ми кажете тая поговорка: Лекарю, изцери себе си; каквото сме чули, че става в Капернаум, стори го и тука в Своята родина.

24 ف َقالَ لَهُمْ: «أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: لا يُقبَلُ نَبِيٌّ فِي وَطَنِهِ.

И пак рече: Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.

25 « أقُولُ الحَقَّ لَكُمْ: إنَّهُ كانَتْ هُناكَ أرامِلُ كَثِيراتٌ فِي إسرائِيلَ فِي زَمَنِ إيلِيّا. فِي ذَلِكَ الوَقتِ، انحَبَسَتِ الأمطارُ ثَلاثَ سَنَواتٍ وَسِتَّةَ أشهُرٍ، وَأصابَتِ المِنطَقَةَ كُلَّها مَجاعَةٌ عَظِيْمَةٌ.

А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато се затвори небето за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя;

26 و َلَمْ يُرسَلْ إيلِيّا إلَى أيٍّ مِنْ هَؤُلاءِ الأرامِلِ، بَلْ أرسَلَهُ اللهُ إلَى أرمَلَةٍ فِي بَلدَةِ صِرْفَةَ فِي مِنْطَقَةِ صَيْداءَ.

а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска.

27 « كَما كانَ هُناكَ بُرْصٌ كَثِيْرُونَ فِي إسْرائِيلَ فِي زَمَنِ النَّبِيِّ ألِيْشَعَ. وَلَمْ يُطَهَّرْ أحَدٌ مِنْهُمْ إلّا نُعمانُ السِّرْيانِيُّ.»

Тъй също много прокажени имаше в Израил във времето на пророк Елисея; но никой от тях не бе очистен, а само сириецът Нееман.

28 ف َامْتَلأ كُلُّ الَّذِيْنَ فِي المَجمَعِ غَضَباً عِندَما سَمِعُوا هَذا،

Като чуха това тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв,

29 ف َقامُوا وَألقَوْا بِهِ خارِجَ المَدِيْنَةِ. وَأخَذُوهُ إلَى حافَّةِ التَّلَّةِ الَّتِي كانَتْ بَلدَتُهُمْ مَبنِيَّةً عَلَيْها، لِكَيْ يَطرَحُوهُ مِنْ فَوقِ الهاوِيَةِ إلَى أسْفَلَ.

и, като станаха, изкараха Го вън из града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу.

30 ل َكِنَّهُ عَبَرَ مِنْ وَسَطِهِمْ، وَمَضَى فِي طَرِيْقِهِ. يَسُوعُ يَشفِي رَجُلاً فِيْهِ رُوحٌ نَجِسٌ

Но Той мина посред тях и си отиде.

31 ث ُمَّ ذَهَبَ إلَى كَفْرِناحُومَ فِي إقليمِ الجَلِيلِ، وَكانَ يُعَلِّمُهُمْ يَومَ السَّبْتِ.

И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;

32 ف َذُهِلُوا مِنْ تَعلِيْمِهِ، لِأنَّهُ كانَ يَتَكَلَّمُ بِسُلطانٍ.

и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33 « وَكانَ فِي المَجمَعِ رَجُلٌ يَسْكُنُهُ رُوحٌ شِرِّيرٌ نَجِسٌ، فَصَرَخَ الرُّوحُ بِصَوتٍ عالٍ:

И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34 « مَهلاً، ماذا تُرِيْدُ مِنّا يا يَسُوعُ النّاصِرِيُّ؟ هَلْ جِئْتَ لِكَيْ تُهلِكَنا؟ أنا أعرِفُ مَنْ تَكُونُ، أنتَ قُدُّوسُ اللهِ.»

Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35 ف َوَبَّخَهُ يَسُوعُ وَقالَ لَهُ: «اخرَسْ وَاخرُجْ مِنْهُ!» فَطَرَحَ الرُّوحُ الشِّرِّيْرُ الرَّجُلَ أرْضاً أمامَ النّاسِ، وَخَرَجَ مِنْهُ دُونَ أنْ يُؤذِيَهُ.

Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36 ف َاندَهَشَ الجَمِيعُ وَبَدَأُوا يَقُولُونَ بَعضُهُمْ لِبَعضٍ: «أيُّ تَعلِيْمٍ هَذا؟ فَهُوَ يَأْمُرُ الأرواحَ النَّجِسَةَ بِسُلطانٍ وَقُوَّةٍ فَتَخرُجَ!»

И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37 و َانتَشَرَتْ أخبارُهُ فِي كُلِّ مَكانٍ فِي تِلكَ المِنطَقَةِ. يَسُوعُ يَشفِي حَماةَ بُطرُس

И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38 ث ُمَّ تَرَكَ يَسُوعُ المَجمَعَ وَذَهَبَ إلَى بَيتِ سِمعانَ. وَكانَتْ حَماةُ سِمعانَ تُعانِي مِنْ حُمَّى شَدِيْدَةٍ. فَطَلَبُوا مِنْ يَسُوعَ أنْ يُعِينَها.

И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39 ف َوَقَفَ يَسُوعُ قُربَها، وَانتَهَرَ الحُمَّى، فَتَرَكَتْها. فَقامَتْ فِي الحالِ وَبَدَأتْ تَخدِمُهُمْ. يَسُوعُ يَشفِي كَثِيْرِيْن

И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40 و َبَيْنَما كانَتِ الشَّمسُ تَغرُبُ، جاءَ جَمِيعُ الَّذِيْنَ عِنْدَهُمْ مَرضَى يُعانُونَ مِنْ أمراضٍ مُختَلِفَةٍ، وَأحضَرُوا مَرضاهُمْ إلَيْهِ، فَشَفاهُمْ واضِعاً يَدَيْهِ عَلَى كُلِّ واحِدٍ مِنْهُمْ.

И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41 و َخَرَجَتْ أيضاً أرواحٌ شِرِّيْرَةٌ مِنْ كِثِيْرِيْنَ مِنهُمْ، وَهْيَ تَصرُخُ وَتَقُولُ: «أنتَ ابنُ اللهِ.» لَكِنَّهُ انتَهَرَها، وَلَمْ يَسمَحْ لَها بِأنْ تَتَكَلَّمَ، لِأنَّها كانَتْ تَعلَمُ أنَّهُ هُوَ المَسِيحُ. يَسُوعُ يَذْهَبُ إلَى مُدُنٍ أُخْرَى

Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42 و َلَمّا طَلَعَ النَّهارُ، تَرَكَ ذَلِكَ المَكانَ وَمَضَى إلَى مَكانٍ مُنعَزِلٍ. لَكِنَّ جُمُوعَ النّاسِ كانُوا يُفَتِّشُونَ عَنْهُ، وَجاءُوا إلَيهِ وَحاوَلُوا أنْ يَمنَعُوهُ مِنَ الابتِعادِ عَنهُمْ.

И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43 ل َكِنَّهُ قالَ لَهُمْ: «يَنبَغِي أنْ أُبَشِّرَ بِمَلَكُوتِ اللهِ في المُدُنِ الأُخرَى أيضاً، لِأنِّي أُرسِلْتُ لِهَذا الغَرَضِ.»

Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

44 ف َتابَعَ تَبشِيْرَهُ فِي مَجامِعِ إقليمِ اليَهُودِيَّةِ.

И проповядваше в галилейските синагоги.