1 و َقالَتْ جَماعَةُ الأنبِياءِ لِألِيشَعَ: «إنَّ المَكانَ الَّذِي نُقِيمُ فِيهِ ضَيِّقٌ عَلَينا.

И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем та внимаваме пред тебе е тясно за нас.

2 ف َلْنَذهَبْ إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ وَنَقطَعْ بَعضَ الخَشَبِ. وَلْيَأْخُذْ كُلُّ واحِدٍ مِنّا خَشَبَةً لِنَبنِيَ لَنا مَكاناً أوْسَعَ نُقِيمُ فِيهِ.» فَقالَ ألِيشَعُ: «اذهَبُوا.»

Нека отидам, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда да живеем. А той отговори: Идете.

3 ف َقالَ واحِدٌ مِنْهُمْ: «أرْجُو أنْ تَذهَبَ مَعَنا، نَحْنُ خُدّامَكَ.» فَقالَ ألِيشَعُ: «سَأذهَبُ.»

И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугата си. И той отговори: Ще дойда.

4 ف َرافَقَهُمْ ألِيشَعُ. وَلَمّا وَصَلُوا إلَى نَهْرِ الأُردُنِّ، بَدَأُوا يَقطَعُونَ بَعضَ الأشْجارِ.

Отиде, прочее, с тях. И като отидоха до Иордан, сечяха дървета.

5 ل َكِنْ بَينَما كانَ أحَدُهُمْ يَقطَعُ شَجَرَةً، انفَلَتَ رَأسُ الفأسِ وَوَقَعَ فِي الماءِ. فَصَرَخَ الرَّجُلُ: «يا سَيِّدِي، إنَّها فَأسٌ مُستَعارَةٌ.»

А един от тях като сечеше среда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!

6 ف َقالَ رَجُلُ اللهِ: «أينَ سَقَطَ؟» فَأراهُ الرَّجُلُ المَكانَ. فَقَطَعَ ألِيشَعُ غُصناً وَألقاهُ فِي الماءِ، فَطَفا رَأْسُ الفَأْسِ الحَدِيدِيُّ.

А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.

7 ف َقالَ ألِيشَعُ لِلرَّجُلِ: «التَقِطْهُ.» فَمَدَّ الرَّجُلُ يَدَهُ وَالتَقَطَهُ. أرامُ يُحاوِلُ الإيقاعَ بِإسْرائِيل

И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.

8 و َأرادَ مَلِكُ أرامُ أنْ يُحارِبَ إسْرائِيلَ. فَعَقَدَ اجتِماعاً مَعَ قادَةِ جَيشِهِ لِيَتَشاوَرَ مَعَهُمْ. وَقالَ لَهُمْ: «اذهَبُوا إلَى المَوضِعِ الفُلانِيِّ وَأعِدُّوهُ لِيَكُونَ مُناسِباً كَمُعَسْكَرٍ لَنا.»

А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.

9 ل َكِنَّ رَجُلَ اللهِ أرسَلَ رِسالَةً إلَى مَلِكِ إسْرائِيلَ، جاءَ فِيها: «احذَرْ مِنْ أنْ تَمُرَّ مِنْ ذَلِكَ المَكانِ، لِأنَّ الجُنُودَ الأرامِيِّينَ كامِنُونَ هُناكَ لِجُنُودِكَ!»

Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

10 ف َأرْسَلَ مَلِكُ إسْرائِيلَ رِسالَةً إلَى رِجالِهِ فِي تِلْكَ المِنطَقَةِ وَأخبَرَهُمْ بِما حَذَّرَهُ رَجُلُ اللهِ مِنْهُ. وَهَكَذا نَجا جُنُودُهُ مِنْ جُنُودِ أرامَ فِي عِدَّةِ مُناسَباتٍ.

И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.

11 ف انزَعَجَ لِهَذا الأمْرِ مَلِكُ أرامَ. فَاسْتَدعَى قادَةَ جَيشِهِ وَسَألَهُمْ: «قُولُوا لِي: مَنْ مِنْكُمْ يَتَجَسَّسُ عَلَينا لِصالِحِ مَلِكِ إسْرائِيلَ؟»

И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та из каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?

12 ف َقالَ أحَدُ قادَةِ مَلِكِ أرامَ لَهُ: «لا يُوجَدُ بَينَنا أيُّ جاسُوسِ، يا مَولايَ المَلِكُ. لَكِنْ يُوجَدُ فِي إسْرائِيلَ نَبِيٌّ اسْمُهُ ألِيشَعُ، وَهُوَ يَستَطِيعُ أنْ يُخبِرَ مَلِكَ إسْرائِيلَ بِما تَتَكَلَّمُ بِهِ عَلَى فِراشِكَ!»

А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

13 ف َقالَ مَلِكُ أرامَ: «اذهَبُوا وَابحَثُوا عَنْهُ، لأنِّي سَأسجِنُهُ.» فَقالُوا لَهُ: «إنَّ ألِيشَعَ فِي دُوثانَ.»

И рече: Идете, научете се где е, зада пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.

14 ف َأرسَلَ مَلِكُ أرامَ خَيلاً وَمَركِباتٍ وَجَيشاً كَبِيراً إلَى دُوثانَ، وَوَصَلُوا إلَى المَدِينَةِ لَيلاً وَحاصَرُوها.

Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.

15 ف َنَهَضَ خادِمُ رَجُلِ اللهِ فِي الصَّباحِ الباكِرِ. وَلَمّا نَظَرَ إلَى الخارِجِ، رَأى جَيشاً مُدَعَّماً بِخَيلٍ وَمَركَباتٍ حَولَ المَدِينَةِ. فَقالَ لِسَيِّدِهِ ألِيشَعَ: «آهٍ، يا سَيِّدِي، ماذا عَسانا نَفعَلُ؟»

И на слутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

16 ف َقالَ لَهُ ألِيشَعُ: «لا تَخَفْ. فَالجَيشُ الَّذِي يُقاتِلُ عَنّا أكْبَرُ مِنْ جَيشِ أرامَ.»

А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

17 ث ُمَّ صَلَّى ألِيشَعُ وَقالَ: «يا رَبُّ، أسألُكَ أنْ تَفتَحَ عَينَيَّ خادِمِي لِكَي يَقدِرَ أنْ يَرَى.» فَفَتَحَ اللهُ عَينَيِّ الشّابَّ، فَرَأى الجَبَلَ مَملُوءا بِخَيلٍ وَمَركَباتٍ مِنْ نارٍ، تُسَيِّجُ كُلُّها حَولَ ألِيشَعَ.

И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.

18 و َلَمّا تَقَدَّمَتْ نَحوَهُ خُيُولُ أرامَ وَمَركَباتُها، صَلَّى ألِيشَعُ إلَى اللهِ وَقالَ: «أُصَلِّي أنْ تُصِيبَ هُؤُلاءِ بِالعَمَى.» فَضَرَبَهُمْ اللهُ بِالعَمَى اسْتِجابَةً لِصَلاةِ ألِيشَعَ.

И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.

19 ف َقالَ ألِيشَعُ إلَى الجَيشِ الأرامِيِّ: «لا هَذِهِ هِيَ الطَّرِيقُ وَلا تِلْكَ هِيَ المَدِينَةُ الَّتِي تَطلُبُونَها. اتبَعُونِي، وَسَأقُودُكُمْ إلَى الرَّجُلِ الَّذِي تَبحَثُونَ عَنْهُ.» ثُمَّ قادَهُمْ ألِيشَعُ إلَى السّامِرَةِ.

Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът: дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.

20 ف َلَمّا وَصَلُوا إلَى السّامِرَةِ، صَلَّى ألِيشَعُ: «يا اللهُ ، افتَحْ عُيُونَ هَؤُلاءِ الرِّجالَ لِكَي يَقدِرُوا أنْ يُبصِرُوا.» فَفَتَحَ اللهُ عُيُونَهُمْ، فَأدرَكَ جَيشُ أرامَ أنَّهُمْ فِي السّامِرَةِ!

И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

21 و َلَمّا رَأى مَلِكُ إسْرائِيلَ الجَيشَ الأرامِيَّ، قالَ لِألِيشَعَ: «يا أبِي، هَلْ أقتُلُهُمْ؟ هَلْ أقتُلُهُمْ؟»

А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?

22 ف َأجابَ ألِيشَعُ: «لا، لا تَقتُلْهُمْ. فَأنْتَ لا تَقتُلُ حَتَّى أُولَئِكَ الَّذِينَ تَأْسُرُهُمْ فِي الحَربِ. فَأعطِ هَؤُلاءِ الجُنُودَ خُبزاً لِيَأْكُلُوا وَماءً ليَشْرَبُوا. ثُمَّ أطلِقْ سَراحَهُمْ لِيَعُودُوا إلَى بَلَدِهِمْ وَسَيِّدِهِمْ.»

А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

23 ف َأعَدَّ مَلِكُ إسْرائِيلَ طَعاماً كَثِيراً لِجُنُودِ أرامَ. وَبَعْدَ أنْ أكَلُوا وَشَرِبُوا، صَرَفَهُمُ المَلِكُ إلَى بَلَدِهِمْ. فَعادُوا إلَى سَيِّدِهِمْ. وَلَمْ يَعُدِ الأرامِيُّونَ يُرْسِلُونَ مَزِيداً مِنَ الجُنُودِ إلَى إسْرائِيلَ لِشَنِّ الغاراتِ. مَجاعَةٌ شَدِيدَةٌ فِي السّامِرَة

И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.

24 و َبَعْدَ ذَلِكَ، حَشَدَ بِنهَدَدُ مَلِكُ أرامَ كُلَّ جَيشِهِ وَسارَ لِكَي يُحاصِرَ السّامِرَةَ وَيُهاجِمَها.

А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.

25 و َاستَمَرَّ الحِصارُ، فَحَدَثَتْ مَجاعَةٌ شَدِيدَةٌ فِي السّامِرَةِ حَتَّى إنَّ رَأْسَ الحِمارِ كانَ يُباعُ بِثَمانِينَ مِثْقالاً مِنَ الفِضَّةِ، وَالحِفْنَةَ مِنْ زِبلِ اليَمامِ بِخَمْسَةِ مَثاقِيلَ مِنَ الفِضَّةِ.

И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.

26 و َكانَ مَلِكُ إسْرائِيلَ يَمْشِي عَلَى السُّورِ المُحِيطِ بِالمَدِينَةِ. فَصَرَخَتْ إلَيهِ امْرأةٌ: «أعِنِّي يا مَولايَ وَمَلِكِي!»

И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

27 ف َقالَ لَها مَلِكُ إسْرائِيلَ: «إنْ لَمْ يُعِنْكِ اللهُ ، فَكَيفَ أُعِينُكِ أنا؟ البَيدَرُ فارِغٌ، وَلَيسَ فِي المِعصَرَةِ نَبيذٌ.»

А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?

28 ث ُمَّ قالَ لَها: «ما هِيَ مُشكِلَتُكِ؟» فَقالَتْ: «قالَتْ لِي هَذِهِ المَرأةُ: ‹هاتِي ابْنَكِ فَنَأْكُلَهُ اليَوْمَ، وَغَداً نَأْكُلُ ابْنِي.›

И царят рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

29 ف َسَلَقْنا ابْنِي وَأكَلْناهُ. وَفِي اليَوْمِ التّالِي، قُلْتُ لِلمَرأةِ: ‹هاتِي ابْنَكِ فَنَأْكُلَهُ.› لَكِنَّها خَبَّأتِ ابْنَها!»

И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния денй рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

30 ف َلَمّا سَمِعَ المَلِكُ كَلامَ المَرأةِ، شَقَّ ثِيابَهُ! وَإذْ كانَ المَلِكُ يَمْشِي عَلَى سُورِ المَديْنَةِ، كانَ النَّاسُ يَرَوْنَ الخَيشَ الَّذِي يَلْبِسُهُ تَحْتَ ثِيابِهِ حُزْناً.

И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.

31 و َأقْسَمَ المَلِكُ وَقالَ: «ليُعاقِبْنِي اللهُ إذا لَمْ أقطَعْ رَأْسَ ألِيشَعَ بْنِ شافاطَ اليَوْمَ!»

Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.

32 ف َأرسَلَ المَلِكُ رَسُولاً إلَى ألِيشَعَ. وَكانَ ألِيشَعُ جالِساً فِي بَيتِهِ وَالشُّيُوخُ جالِسينَ مَعَهُ. وَقَبلَ وُصُولِ الرَّسُولِ، قالَ ألِيشَعُ لِلشُّيُوخِ: «لَقَدْ أرْسَلَ ابْنُ القاتِلِ رِجالاً لِيَقطَعُوا رَأْسِي. فَعِندَما يَصِلُ الرَّسُولُ، أغلِقُوا البابَ وَلا تَسمَحُوا لَهُ بِالدُّخُولِ. إنِّي أسْمَعُ صَوْتَ قَدَمَيِّ سَيِّدِهِ وَراءَهُ.»

А когато изпрати мъж от служещите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гедайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата: тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?

33 و َبَينَما كانَ ألِيشَعُ يُكَلِّمُ الشُّيُوخَ، وَصَلَ الرَّسُولُ حامِلاً رِسالَةً تَقُولُ: « اللهُ هُوَ سَبَبُ هَذِهِ المُصِيبَةِ. فَلِماذا أتَوَقَّعُ شَيئاً صالِحاً مِنَ اللهِ بَعْدُ؟»

И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?