1 ف ِي اليَومِ العاشِرِ مِنَ الشَّهرِ الخامِسِ فِي السَّنَةِ السّابِعَةِ، أتَى بَعضُ شُيُوخِ إسْرائِيلَ إلَيَّ لِيَطلُبُوا رِسالَةً مِنَ اللهِ عَلَى فَمِي.

А в седмата година, в петия месец, на десетия ден от месеца, някои от Израилевите старейшини дойдоха да се допитат до Господа, и седнаха пред мене.

2 ف َأتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

И Господното слово дойде към мене и рече:

3 « يا إنْسانُ، كَلِّمْ شُيُوخَ إسْرائِيلَ وَقُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: هَلْ أتَيتُمْ لِتَطلُبُوا رِسالَةً فِعلاً؟ أُقسِمُ بِذاتِي إنِّي لَنْ أسمَحَ لَكُمْ بِأنْ تَطلُبُونِي لِأخذِ رِسالَةٍ مِنِّي.›» يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ.

Сине човешки, говори на Израилевите старейшини и кажи им: Така казва Господ Иеова: Да се допитате до Мене ли сте дошли? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до мене.

4 « يا إنْسانُ، هَلْ سَتُدِينُهُمْ؟ عَرِّفهُمْ بِالأعمالِ الكَرِيهَةِ الَّتِي كانَ آباؤُهُمْ يَعمَلُونَها.

Ще се застъпиш ли за тях, сине човешки? ще се застъпиш ли за тях? Покажи им мерзостите на техните бащи, като им речеш:

5 ق ُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ: حِينَ اختَرتُ إسْرائِيلَ، رَفَعتُ يَدِي وَأقسَمتُ لِبَنِي يَعقُوبَ. عَمِلتُ مَعَهُمْ عَهداً فِي أرْضِ مِصرَ، حِينَ رَفَعتُ يَدِي وَقُلْتُ لَهُمْ: أنا إلَهُكُمْ.

Така казва Господ Иеова: В деня, когато избрах Израиля, и се заклех към рода на Якововия дом, и им се открих в Египетската земя, и им се заклех като рекох: Аз съм Господ вашият Бог, -

6 و َفِي ذَلِكَ اليَومِ رَفَعتُ يَدِي وَتَعَهَّدتُ بِأنْ أُخرِجَهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ، وَأقُودَهُمْ إلَى أرْضٍ تَفَحَّصتُها لأجلِهِمْ – أرْضٍ تَفِيضُ لَبَناً وَعَسَلاً، وَهِيَ الأجمَلِ بَينَ البِلادِ.›

в оня ден заклех им се, че ще ги изведа из Египетската земя и ще ги доведа в земя, която бях промислил за тях, земя дето тече мляко и мед, с която се хвалят всички страни.

7 « ثُمَّ قُلْتُ لَهُمْ: ‹عَلَى كُلِّ إنسانٍ أنْ يُلقِيَ تِلكَ الأصنامَ الكَرِيهَةُ الَّتِي يَضَعُونَها أمامَهُمْ. وَلا تَتَنَجَّسُوا بِأصنامِ مِصرَ القَذِرَةِ، لأنِّي أنا إلَهُكُمْ.›

И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите, които е поставил пред очите си, и не се осквернявайте с египетските идоли; Аз съм Господ вашият Бог.

8 ل َكِنَّهُمْ تَمَرَّدُوا عَلَيَّ، وَاختارُوا أنْ لا يَسمَعُوا لِي. لَمْ يَتَخَلَّصْ واحِدٌ مِنهُمِ مِنَ الأصنامَ البَغِيضَةِ الَّتِي يَضَعُونَها أمامَهُمْ، وَلَمْ يَترُكْ واحِدٌ مِنهُمِ أصنامَ مِصرَ القَذِرَةِ. وَفَكَّرتُ بِأنْ أسكُبَ عَلَيهِمْ كُلَّ غَضَبِي وَهُمْ فِي أرْضِ مِصرَ.

Те обаче въстанаха против Мене и не искаха да Ме послушат; не отхвърлиха всеки мерзостите, които бе поставил пред очите си, нито оставиха египетските идоли. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях всред Египетската земя.

9 ل َكِنِّي لَمْ أشَأ أنْ أُشَوِّهَ اسْمِي بَينَ الأُمَمِ الَّتِي سَكَنُوا فِي وَسَطِها، وَالَّتِي أعلَنتُ أمامَها بِأنِّي سَأُخرجُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ.

Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, между които бяха, и пред които им се открих като ги изведох из Египетската земя,

10 و َهَكَذا قُدْتُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصْرَ إلَى الصَّحراءِ.

Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята.

11 و َأعطَيْتُهُمْ هُناكَ فَرائِضِي وَشَرائِعِي، وَوَعَدتُهُمْ بِأنَّ مَنْ يُطِيعُ هَذِهِ الشَّرائِعَ سَيَحيا بِها.

И дадох им повеленията Си и започнах ги със съдбите Си, които като извършва човек ще живее чрез тях.

12 ك َما أعطَيْتُهُمْ أيّامَ راحَةٍ، كَعَلامَةِ العَهدِ الَّذِي بَينِي وَبَينَهُمْ، لِأُظهِرَ أنِّي أنا اللهَ الَّذِي أُقَدِّسُهُمْ.

Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.

13 « وَلَكِنَّ بَني إسْرائِيلَ تَمَرَّدُوا عَلَيَّ فِي الصَّحراءِ، وَلَمْ يَتْبَعُوا شَرائعِي، وَرَفَضُوا فَرائِضِي الَّتِي مَنْ يَعمَلُ بِها سَيَحيا بِها أيضاً، وَنَجَّسُوا أيّامَ الرَّاحَةِ الَّتِي عَيَّنْتُها بِشَكلٍ مُتَكَرِّرٍ. وَلِذا فَكَّرتُ بِأنْ أسكُبَ غَضَبِي عَلَيهمْ، فَأُهلِكَهُمْ فِي البرِّيَّةِ.

Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, за да ги изтребя.

14 و َلَكِنْ لِأجلِ اسمِي، وَلِكَي لا يَتَشَوَّهَ بينَ الأُمَمِ الَّذِينَ رَأونِي أُخرِجُ شَعبِي مِنْ مِصرَ،

Но подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които бях ги извел.

15 ر َفَعتُ يَدِي وَأقسَمتُ لَهُمْ فِي الصَّحراءِ إنِّي لَنْ أُدخِلَهُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي أعطَيتُها لَهُمْ – إلَى أرْضٍ تَفِيضُ لَبَناً وَعَسَلاً، وَهِيَ الأجمَلِ بَينَ البِلادِ.

При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, земя, гдето тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни,

16 ل أنَّهُمْ رَفَضُوا فَرائِضِي وَلَمْ يُطِيعُوا شرائِعِي، وَنَجَّسُوا أيّامَ الرَّاحَةِ الَّتِي عَيَّنْتُها. فَقَدِ انجَذَبَتْ قُلُوبُهُمْ وَراءَ أَوثانِهِمُ القَذِرةِ.

защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми, и оскверниха съботите Ми;. понеже сърцата им отиваха след идолите им.

17 و َلَكِنِّي رَحَمتُهُمْ وَلَمْ أُهلِكْهُمْ، وَلَمْ أُبِدْهُمْ تَماماً فِي البرِّيَّةِ.

Обаче, окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята.

18 و َقُلْتُ لِأبنائِهِمْ فِي البرِّيَّةِ: لا تَعِيشُوا كَما عاشَ آباؤُكُمْ! لا تُطِيعُوا الشَّرائِعَ الّتِي أطاعُوها، وَلا تَحفَظُوا فَرائِضَهُمْ، وَلا تَتَنَجَّسُوا بِأوثانِهِمُ القَذِرَةِ.

И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си, нито се осквернявайте с идолите им.

19 أ نا إلَهُكُمْ ، أطِيعُوا شَرائِعِي وَدَقِّقُوا فِي حِفظِ فَرائِضِي.

Аз съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете, и Моите съдби пазете и извършвайте ги;

20 ق َدِّسُوا أيّامَ الرَّاحَةِ الَّتِي عَيَّنْتُها، فَتَكُونَ عَلامَةً عَلَى العَهدِ بَينِي وَبَينَكُمْ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا إلَهُكُمْ.›

освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог.

21 « وَلَكِنَّ الأولادَ تَمَرَّدُوا عَلَيَّ. لَمْ يُطِيعُوا شَرائِعِي وَلَمْ يُدَقِّقُوا فِي حِفظِ فَرائِضِي. لَمْ يَعمَلُوا الأُمُورَ الَّتِي إنْ عَمِلَها إنْسانٌ يَحيا بِها، وَنَجَّسُوا أيّامَ الرَّاحَةِ الَّتِي عَيَّنْتُها. لِذا فَكَّرتُ بِأنْ أسكُبَ كُلَّ غَضَبِي عَلَيهِمْ فَأُهلِكُهُمْ فِي الصَّحراء تَماماً.

Обаче, чадата въстанаха против Мене; не ходиха в повеленията ми, нито опазиха съдбите ми да ги вършат, които ако извършва човек, ще живее чрез тях, и оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях, за да изчерпя гнева Си против тях в пустинята.

22 ل َكِنِّي مَنَعْتُ نَفسِي عَنْ إبادَتِهِمْ لأجلِ السُّمعَةِ الطَّيِّبَةِ لِاسْمِي بَينَ الأُمَمِ الَّتِي أخرَجتُهُمْ مِنْ مِصْرَ أمامَهُمْ.

Но оттеглих ръката Си, и подействувах заради името Си, да се не оскверни то пред народите, пред които ги бях извел.

23 ل َكِنِّي رَفَعتُ يَدِي لَهُمْ فِي الصَّحراءِ وَتَعَهَّدتُ لَهُمْ بِأنْ أُبَعثِرَهُمْ وَسَطَ الأُمَمِ وَفِي كُلِّ البِلادِ.

При това, Аз им се заклех в пустинята, че ще ги разпръсна между народите, и ще ги разсея по разни страни,

24 ل أنَّهُمْ لَمْ يَحفَظُوا فَرائِضِي وَرَفَضُوا شَرائِعِي، وَاستَخَفُّوا بِأيّامِ الرَّاحَةِ الَّتِي عَيَّنْتُها، وَتعَلَّقُوا بِالأوثانِ القَذِرَةِ الَّتِي كانَتْ لِآبائِهِمْ.

защото не извършиха съдбите Ми, но отхвърлиха повеленията Ми, оскверниха съботите Ми, и очите им бяха към идолите на бащите им.

25 ل ِذَلِكَ جَعَلْتُهُمْ يَتبَعُونَ شَرائِعَ غَيرَ صالِحَةٍ، وَفَرائِضَ لا يَحيَونَ بِها.

Затова, и Аз им дадох повеления, които не бяха добри, и съдби, чрез които не щяха да живеят,

26 ت َرَكْتُهُمْ يَتَنَجَّسُونَ بِعَطاياهُمْ، حَتَّى قَدَّمُوا أبكارَهُمْ كَقَرابِينَ، لِكَي أُدَمِّرَهُمْ. حينَئِذٍ، يَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ!

и оставих ги да се осквернят в приносите си, дето превеждаха през огън всяко първородно, за да ги запустя, та да познаят, че Аз съм Господ.

27 « وَلِذا، تَكَلَّمْ يا إنْسانُ إلَى بَني إسْرائِيلَ وَقُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: بِالإضافَةِ إلَى كُلِّ هَذا، استَمَرَّ آباؤُكُمْ يُظهِرُونَ اسْتِخفافِهِمْ بِي، فِي تَمَرُّدِهِمِ المُستَمِرِّ عَلَيَّ.

Затова, сине човешки, говори на Израилевия дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Още и в това Ме охулиха бащите ви, дето вършиха престъпления против Мене.

28 و َمَعَ هَذا قُدتُهُمْ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَبقَ أنْ وَعَدتُهُمْ بِأنْ أُعْطِيَها لَهُمْ. وَلَكِنَّهُمْ قَدَّمُوا ذَبائِحَ لِأوثانِهِمْ عَلَى كُلِّ تَلَّةٍ عالِيَةٍ رَأَوْها، وَتَحتَ كُلِّ شَجَرَةٍ خَضراءَ. قَدَّمُوا تَقدِماتٍ لِإثارَةِ غَضَبِي، وَبَخَّرُوا وَسَكَبُوا خَمْراً.

Защото, като ги доведох в земята, която бях се заклел да им дам, тогава разгледаха всеки висок хълм и всяко сенчесто дърво, и там принасяха жертвите си, там представяха оскърбителните си приноси, там полагаха благоуханията си, и там изливаха възлиянията си.

29 « فَسَألتُهُمْ: ‹ما هَذا المُرتَفَعُ الَّذِي تَذهَبُونَ إلَيهِ؟› – لِذَلِكَ ما زالُوا يَدْعُونَ أماكِنَ عِبادَتِهِمْ ‹باما› إلَى هَذا اليَومِ!

Тогава им рекох: Що е това високо място, на което отивате, та да се нарича Вама и до днес?

30 « لِذا قُلْ لِبَيتِ إسْرائِيلَ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: ألَستُمْ تَتَنَجَّسُونَ بِالطَّرِيقَةِ ذاتِها الَّتِي تَنَجَّسَ آباؤُكُمْ بِها؟ ألَستُمْ تَزْنُونَ مَعَ أوثانِكُمُ القَذِرَةِ؟

Затова, кажи на Израилевия дом - Така казва Господ Иеова: Като се осквернявате по примера на бащите си, и блудствувате с мерзостите им,

31 أ نتُمْ تَتَنَجَّسُونَ مِثلَهُمْ بِتَقدِيمِ تَقدِماتِهِمْ، وَبِحَرقِ أولادِكُمْ كَقِرابِينَ، وَبِأوثانِكُمُ القَذِرَةِ نَفسِها. وَمَعَ هَذا، تَتَوَّقَّعُونَ مِنِّي أنْ أسمَحَ لَكُمْ بِالمَجِيءِ إلَيَّ وَطَلَبِ كَلِمَةٍ وَنُصْحٍ مِنِّي؟ يا بَني إسْرائِيلَ، أُقسِمُ بِذاتِي، يَقُولُ اللهُ ، إنِّي لَنْ أسمَحَ لَكُمْ بِالمَجِيءِ إلَيَّ وَطَلَبِ النُّصحَ مِنِّي!

и до днес се осквернявате с всичките си идоли, като принасяте даровете си и превеждате синовете си през огъня, то до Мене ли ще се допитате, доме Израилев? Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не приемам да се допитате до Мене.

32 و َالفِكرَةُ الَّتِي تُفَكِّرُونَ بِها لَنْ تَتِّمَّ، إذْ تَقُولُونَ: لِنَكُنْ مِثلَ الأُمَمِ الأُخرَى وَمِثلَ عَشائِرِ الأراضِي الأُخرَى، فَنَخدِمَ أصناماً خَشَبِيَّةً وَحَجَرِيَّةً.›

И онова, което размишлявате, никак няма да се сбъдне, дето казвате: Ще станем като народите, като племената на другите страни; ще служим на дървета и на камъни.

33 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: ‹أُقسِمُ بِذاتِي إنِّي سَأملُكُ عَلَيكُمْ وَلَوْ تَطَلَّبَ الأمرُ يَداً قَوِيَّةً وَذِراعاً وَغَضَباً شَدِيداً يُسكَبُ عَلَيكُمْ.

Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, непременно с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост ще царувам над вас.

34 س َأُخرِجُكُمْ مِنْ بَينِ كُلِّ الأُمَمِ الأُخرَى، وَأجمَعُكُمْ مِنْ كُلِّ الأراضِي حَيثُ أنتُمْ مَشَتَّتُونَ. سَأُخرِجُكُمْ بِيَدٍ قَوِيَّةٍ وَذِراعٍ مَمدُودَةٍ وَغَضَبٍ شَدِيدٍ.

Като ви изведа измежду племената, и ви събера от страните, в които сте разпръснати с мощна ръка, с издигната мишца, и с излеяна ярост,

35 و َسَآخُذُكُمْ إلَى صَحراءَ خالِيَةٍ مِنَ النّاسِ، وَأحكُمُ فِي قَضِيَّتِي مَعَكُمْ وَجهاً لِوَجهٍ.

ще ви заведа в пустинята на заточение между племената, и там ще се съдя с вас лице с лице.

36 و َكَما حَسَمْتُ قَضِيَّتِي مَعَ آبائِكُمْ فِي صَحراءِ مِصرَ، هَكَذا سَأحسِمُ قَضِيَّتِي مَعَكُمْ.›» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.

Както се съдих с бащите ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, казва Господ Иеова.

37 « وَسَأجعَلُكُمْ تَمُرُّونَ مِنْ تَحتِ عَصا الدَّينونَةِ، وَفْقاً لَلْعَهْدِ الذي بَيننا.

Ще ви прекарам под жезъла и ще ви заведа във връзките на завета.

38 ث ُمَّ سَأُزِيلُ العُصاةَ مِنْ وَسَطِكُمْ، وَالَّذِينَ يَستَمِرُّونَ فِي التَّمَرُّدِ عَلَيَّ مِنَ الأرْضِ الَّتِي يَسكُنُونَ فِيها كالغُرَباءِ. سَأُزِيلُهُمْ، فَلا يَدُوسُونَ تُرابَ إسْرائِيلَ فِيما بَعدُ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.»

И ще изчистя отсред вас бунтовниците и ония, които вършат престъпления против Мене; ще ги извадя из земята, гдето пришелствуват; но те няма да влязат в Израилевата земя; и ще познаете, че Аз съм Господ.

39 ي َقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ: «اذهَبُوا يا بَيتَ إسْرائِيلَ وَاعبُدُوا أوثانَكُمُ القَذِرَةَ. لَكِنْ مِنَ الآنِ فَصاعِداً، لا تَلجأَوا إلَيَّ، لِأنِّي لَنْ أسمَحَ بِتَدنِيسِ اسْمِيَ القُدُّوسِ بِتَقدِماتِكُمْ وَأوثانِكُمُ القَذِرَةِ.

А вие, доме Израилев, така казва Господ Иеова: Ако не искате да слушате Мене, идете, служете и за напред всеки на идолите си; но не осквернявайте вече светото Ми име с даровете си и с идолите си.

40 ل أنَّ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: سَيَعبُدُنِي كُلُّ بَيتِ إسْرائِيلَ عَلَى جَبَلِي المُقَدَّسِ، فِي جِبالِ إسْرائِيلَ العالِيَةِ. هُناكَ سَأقبَلُهُمْ، وَسَأقبَلُ تَقدِماتِهِمْ وَقَرابِينَهُمْ وَكُلَّ ذَبائِحِهِمِ المُقَدَّسَةِ.

Защото на Моя свят хълм, на Израилевия висок хълм, казва Господ Иеова, там целият Израилев дом, всичките в страната, ще Ми служат; там ще ги приема, и там ще поискам приносите ви и първаците на даровете ви, както и всичките ви свети неща.

41 س َأقبَلُكُمْ وَأُسَرُّ بِرَوائِحِ ذَبائِحِكُمُ الطَّيِّبَةِ، حِينَ أُخرِجُكُمْ مِنْ بَينِ كُلِّ الأُمَمِ الأُخرَى، وَأجمَعُكُمْ مِنْ كُلِّ الأراضِي حَيثُ كُنتُمْ مَشَتَّتِينَ، وَسَأُظهِرُ قَداسَتِي بَينَكُمْ أمامَ الأمَمِ!

Ще ви приема като благоухание, когато ви изведа изсред племената и ви събера от страните, в които бяхте пръснати; и ще се осветя във вас пред народите.

42 س َتَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ ، حِينَ أُعِيدُكُمْ إلَى أرْضِ إسْرائِيلَ، الأرْضِ الَّتِي أقسَمتُ لآبائِكُمْ بِأنِّي سَأُعطِيها لهُمْ.

И ще познаете, че Аз съм Господ, когато ви доведа в Израилевата земя, в страната, която се заклех да дам на бащите ви.

43 ح ِينَئِذٍ، سَتَتَذَكَّرُونَ كَيفَ عِشتُمْ، وَتَتَذَكَّرُونَ كُلَّ الشُّرُورِ الَّتِي عَمِلتُمُوها وَالَّتِي تَنَجَّستُمْ بِها، وَسَتَخجَلُونَ مِنَ الخَطايا الشِّرِّيرَةِ الَّتِي عَمِلتُمُوها.

Там ще си спомните за постъпките си, и за всичките си дела, в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си поради всичките злини, които сторихте.

44 و َسَتَعلَمُونَ يا بَيتَ إسْرائِيلَ أنِّي أنا اللهُ ، حِينَ أُعامِلَكُمْ إكراماً لاسْمِي، لا بِحَسَبِ سُلُوكِكُمُ الشِّرِّيرِ، وَأعمالِكُمُ الفاسِدِةُ.» يَقُولُ الرَّبُّ الإلَهُ.

И ще познаете, че Аз съм Господ, когато така постъпя с вас заради името Си, а не според злите ви постъпки нито според развратните ви дела, доме Израилев, казва Господ Иеова.

45 ث ُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

И Господното слово дойде към мене и рече:

46 « يا إنْسانُ، انْظُرْ إلَى الجَنُوبِ نَحوَ تَيْمانَ، وَتَنَبَّأ ضِدَّ الجَنُوبِ، ضِدَّ تِلالِ النَّقبِ ذاتِ الغاباتِ.

Сине човешки, насочи лицето си към юг и направи да капне словото ти към юг и пророкувай против леса на южното поле.

47 ق ُلْ لِغاباتِ النَّقبِ: ‹استَمِعِي إلَى كَلِمَةِ اللهِ. هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ: ها أنا أُشعِلُ ناراً فِيكَ، فَتَلتَهِمَ كُلَّ شَجَرَةٍ خَضراءَ وَيابِسَةٍ، وَلَنْ يُطفِئَ نارَها شَيءٌ. وَسَتَنتَشِرُ النّارُ عَلَى كُلِّ الأرْضِ مِنَ الجَنُوبِ إلَى الشَّمالِ.

Кажи на южния лес: Слушай Господното слово. Така казва Господ Иеова: Ето, Аз ще запаля огън в тебе, който ще изяде всяка зелено дърво в тебе, и всяко сухо дърво; пламтящият пламък не ще угасне, а от него ще изгори цялата повърхност от юг до север.

48 ح ِينَئِذٍ، سَيَرَى الجَمِيعُ أنِّي أنا اللهَ الَّذِي أشعَلَها بِالنّارِ، وَلَنْ يُطفِئَ نارَها شَيءٌ.›»

Всяка твар ще види, че Аз Господ го запалих; няма да угасне.

49 ف َقُلْتُ: «آهِ أيُّها الرَّبُّ الإلَهُ ، لَنْ يَفهَمَ هَؤُلاءِ النّاسُ ما أفعَلُهُ. إنَّهُمْ يَدعُونَنِي بِثَرثارِ الحِكاياتِ!»

Тогава рекох: Горко, Господи Иеова! Те казват за мене: Този не говори ли притчи?