1 ا ستَمِعْ يا اللهُ إلَى مُطالَبَتِي بِالعَدلِ. أنصِتْ إلَى صَوْتِ استِغاثَتِي. أُقَدِّمُ إلَيكَ صَلاتِي مِنْ شَفَتَينِ لا غِشَّ فِيهِما.

(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

2 م ِنْ عِندِكَ يَأْتِي حَقِّي. عَيناكَ تَرَيانِ الحَقَّ.

Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

3 أ نتَ فَحَصْتَ قَلبِيَ. فَتَّشْتَنِي فِي اللَّيلِ. امتَحَنتَنِي فَلَمْ تَجِدْ فِيَّ لَوْماً. فَقَدْ عَزَمْتُ ألّا أُخْطِئَ بِفَمِي.

Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 ع َلَى قَدْرِ طاقَتِي كَإنسانٍ، أطَعْتُ كَلامَ شَفَتَيكَ، لَكَي أتَجَنَّبَ دُرُوبَ العُنْفِ.

Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 ف َلَيتَكَ تَحفَظُ خَطَواتِي فِي طُرُقِكَ، حَتَّى لا تَتَعَثَّرَ قَدَمايَ!

Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

6 د َعَوْتُكَ لِأنَّكَ تُجِيبُنِي يا اللهُ! أمِلْ إلَيَّ أُذُنَكَ. وَاسمَعْ كَلِماتِي!

Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

7 أ ظْهِرْ بِشَكلٍ عَجِيبٍ مَحَبَّتَكَ المُخلِصَةَ، يا مَنْ تُنقِذُ يَمِينُكَ الَّذِينَ يَلجَأُونَ إلَيكَ مِمَّنْ يَقُومُونَ ضِدَّهُمْ.

Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

8 ا حفَظْنِي وَكَأنِّي حَدَقَةُ عَينِكَ! خَبِّئْنِي فِي ظِلِّ جَناحَيكَ،

Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

9 م ِنَ الأشرارِ الَّذِينَ يَسلِبُونَنِي! وَمِنْ أعدائِي اللَّدُودِينَ الَّذِينَ يُحاصِرُونَنِي!

От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 أ غلَقُوا قُلُوبَهُمْ عَنِ الشَّفَقَةِ! فَمُهُمْ يَنطُقُ بِالكِبرِياءِ.

Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 ط ارَدُونِي، وَقَدْ أحاطُوا بِي مُتَأهِّبِينَ لِطَرحِي أرْضاً!

Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 و َكَأنَّ عَدُوِّي أسَدٌ مُتَأهِّبٌ لِلانقِضاضِ عَلَى فَرِيسَتِهِ. كَشِبلٍ قَوِيٍّ يَتَرَبَّصُ.

Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 ق ُمْ يا اللهُ! تَصَدَّ لَهُ، وَأخْضِعْهُ! بِسَيفِكَ خَلِّصْنِي مَنْ ذَلِكَ الشِّرِّيرِ!

Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 أ زِلْهُمْ يا اللهُ بِيَدِكَ بِقُوَّتِكَ مِنْ هَذِهِ الدُّنيا! أزِلْهُمْ مِنْ أرْضِ الأحياءِ! أمّا الَّذِينَ تُعِزُّهُمْ، فَأعطِهِمْ وَفرَةً لِيَشبَعُوا، وَيَشبَعَ أولادُهُمْ، وَيَكتَفِي أحفادُهُمْ!

От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 أ رَى وَجهَكَ بِالبِرِّ. وَسَأشْبَعُ حِينَ أستَيقِظُ عَلَى رُؤْيَةِ صُورَتِكَ.

А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.