1 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ فِي أرْضِ مِصرَ:

Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки:

2 « سَيَكُونُ هَذا الشَّهرُ أوَّلَ شَهرٍ لَكُمْ. وَسَيَكُونُ الشَّهرَ الأوَّلَ مِنَ السَّنَةِ.

Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината.

3 ك َلِّما كُلَّ جَماعَةِ إسْرائِيلَ وَقُولا لَهُمْ: فِي اليَومِ العاشِرِ مِنْ هَذا الشَّهرِ، عَلَى كُلِّ رَجُلٍ أنْ يُخَصِّصَ حَمَلاً لِعائِلَتِهِ.

Говорете на цялото Израилево общество, като им кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом.

4 و َإنْ كانَتِ العائِلَةُ صَغِيرَةً، فَلْيَشْتَرِكْ هُوَ وَجارُهُ بِحَمَلٍ وَاحِدٍ لِعائِلَتَيهِما، بِحَسَبِ عَدَدِ أفرادِ العائِلَتَينِ. احسِبُوا عَدَدَ الآكِلِينَ مِنَ الحَمَلِ.

Но ако домашните са малцина, за агнето, тогава домакинът и най-ближният до къщата му съсед нека вземат, според числото на човеците в тях; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде.

5 « يَنْبَغِي أنْ يَكُونَ الحَمَلُ ذَكَراً سَليماً مِنَ العُيُوبِ، عُمْرُهُ سَنَةٌ. وَيُمْكِنُ أنْ يَكُونَ مِنَ الغَنَمِ أوِ الماعِزِ.

Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете.

6 ا حتَفِظُوا بِهِ إلَى اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنْ هَذا الشَّهرِ. حِينَئِذٍ، عَلَى جَماعَةِ بَني إسْرائِيلَ أنْ يَذبَحُوهُ فِي المَساءِ،

И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в домовете си да го заколят привечер.

7 ث ُمَّ يَأْخُذُوا مِنَ الدَّمِ وَيَضَعُوهُ عَلَى قائِمَتَيِّ البابِ، وَعَلَى عَتَبَتِهِ العُليا، فِي البُيُوتِ الَّتِي سَيَأكُلُونَ فِيها الحَمَلَ.

После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат.

8 « وَيَأكُلُونَ اللَّحمَ فِي تِلكَ اللَّيلَةِ مَشوِيّاً عَلَى النّارِ مَعَ خُبزٍ غَيرِ مُختَمِرٍ وَأعشابٍ مُرَّةٍ.

През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат.

9 ل ا تَأكُلُوا مِنهُ نَيِّئاً أوْ مَسلُوقاً فِي الماءِ، بَلْ مَشوِيّاً عَلَى النّارِ مَعَ رَأسِهِ وِسِيقانِهِ وَأحشائِهِ الدّاخِلِيَّةِ.

Да не ядат от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му.

10 و َلا تُبقُوا شَيئاً مِنهُ حَتَّى الصَّباحِ. كُلُّ ما يَتَبَقَّى مِنهُ تُحرِقُونَهُ بالنّارِ.

И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън.

11 « هَكَذا تَأكُلُونَهُ: تَكُونُ أوساطُكُمْ مَشدُودَةً، وَتَرتَدُونَ أحذِيَتَكُمْ فِي أرجُلِكُمْ، وَتَحْمِلُونَ عِصِيَّكُمْ فِي أيدِيكُمْ. تَأكُلُونَهُ بِسُرعَةٍ، فَهُوَ فِصحٌ للهِ.

И така да го ядете; препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, понеже е време на Господното минаване.

12 « وَأنا سَأجْتازُ فِي هَذِهِ اللَّيلَةِ عَبرَ أرْضِ مِصرَ وَأقتُلُ كُلَّ الأبْكارِ فِي أرْضِ مِصرَ مِنَ النّاسِ وَالبَهائِمِ. سَأحكُمُ عَلَى آلِهَةِ مِصرَ، أنا الإلَهَ الحَقِيقِيَّ، يهوه.

Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова.

13 « سَيَكُونُ الدَّمُ عَلامَةً لَكُمْ عَلَى البُيُوتِ الَّتِي أنتُمْ فِيها. فَأرَى الدَّمَ وَأعْبُرُ عَنْكُمْ. لَنْ تَأتِيَ عَلَيكُمْ ضَربَةٌ حِينَ أضرِبُ أرْضَ مِصرَ.

И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападна върху вас, погубителна язва.

14 س َيَكُونُ هَذا اليَومُ ذِكْرَى لَكُمْ تَحتَفِلُونَ بِهِ عِيداً للهِ. احْفَظُوا هَذا العِيدَ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ كَعادَةٍ دائِمَةٍ.

Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате.

15 ل ِمُدَّةِ سَبعَةِ أيّامٍ، تَأكُلُونَ خَبْزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ. فِي اليَومِ الأوَّلِ، تُخرِجُونَ الخَمِيرَةَ مِنْ بُيُوتِكُمْ، لِأنَّ كُلَّ مَنْ يَأكُلُ خُبْزاً مُخْتَمِراً مِنَ اليَومِ الأوَّلِ وَحَتَّى السّابِعِ، يُقطَعُ مِنْ إسْرائِيلَ.

Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби от Израиля.

16 « فِي اليَومِ الأوَّلِ، تَعقِدُونَ تَجَمُّعاً مَهِيباً. وَفِي اليَومِ السَّابِعِ، تَعقِدُونَ تَجَمُّعاً مَهِيباً آخَرَ. لا يَنبَغِي أنْ تَنْشَغِلُوا بِأيِّ عَمَلٍ فِي هَذَينِ اليَومَينِ، عَدَا ما يَعْمَلُهُ كُلُّ واحِدٍ لإعْدادِ طَعامِهِ.

На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен около онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите.

17 « احْفَظُوا عِيدَ الخُبْزِ غَيرِ المُخْتَمِرِ، لِأنِّي فِي هَذا اليَومِ سَأُخرِجُ صُفُوفَ إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِ مِصْرَ. احْفَظُوا هَذا العِيدَ جِيلاً بَعْدَ جِيلٍ كَعادَةٍ دائِمَةٍ.

Да пазите, прочее, празника на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения.

18 م ِنَ اليَومِ الرّابِعَ عَشَرَ مِنَ الشَّهرِ الأوَّلِ وَحَتَّى مَساءِ اليَومِ الحادِي وَالعِشْرِينَ مِنَ الشَّهرِ، تَأكُلُونَ خُبزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ.

От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове.

19 ل ا تُبقُوا خَمِيراً فِي بُيُوتِكُمْ لِسَبعَةِ أيّامٍ. فَأيُّ إنسانٍ، سَواءٌ أكانَ غَرِيباً أمْ مِنْ مَوالِيدِ الأرْضِ، يَأكُلُ شَيئاً فِيهِ خَمِيرٌ، يُقطَعُ مِنْ شَعبِ إسْرائِيلَ.

Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец.

20 ف َلا تَأكُلُوا أيَّ شَيءٍ فِيهِ خَمِيرٌ، بَلْ كُلُوا خُبزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ فِي كُلِّ مَساكِنِكُمْ.»

Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете.

21 و َاستَدعَى مُوسَى كُلَّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ وَقالَ لَهُمْ: «اختارُوا حَمَلاً لِعائِلاتِكُمْ وَاذبَحُوهُ كَحَمَلٍ لِلفِصحِ.

Тогава на четиринадесетия ден от месеца, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата.

22 و َخُذُوا باقَةً مِنْ نَباتِ الزُّوفا وَاغمِسُوها فِي حَوضِ الدَّمِ، ثُمَّ اصبِغُوا بِالدَّمِ العَتَبَةَ العُليا وَالعارِضَتَينِ اليُمنى وَاليُسرَى لأبْوابِ بُيُوتِكُمْ. وَلا تَخرُجُوا مِنْ أبْوابِ بُيُوتِكُمْ حَتَّى الصَّباحِ.

После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която ще приемете в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на къщната врата; и никой от вас да не излиза от къщната си врата до утринта.

23 ح ِينَ يَعبُرُ اللهُ لِيَضرِبَ أرْضَ مِصرَ، فَإنَّهُ سَيَرَى الدَّمَ عَلَى العَتَبَةِ العُليا وَالقائِمَتَينِ، فَيَتَجاوَزُ اللهُ ذَلِكَ البابَ وَلا يَسمَحُ لِلمَلاكِ المُهلِكِ بِالدُّخُولِ إلَى بُيُوتِكُمْ لِيَقتُلَ أولادَكَمْ.

Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, и когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмини вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази.

24 « احْفَظُوا هَذا الأمرَ كَعادَةٍ دائِمَةٍ لَكُمْ وَلِأولادِكُمْ.

И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си.

25 و َحِينَ تَأتُونَ إلَى الأرْضِ الَّتِي سَيُعطِيها اللهُ لَكُمْ كَما وَعَدَ، تَحفَظُونَ هَذِهِ الفَرِيضَةِ.

Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба.

26 « وَحِينَ يَسْألُ أولادُكُمْ: ‹ما مَعنَى هَذِا العِيدِ؟›

И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба?

27 ق ُولُوا: ‹إنَّها ذَبِيحَةُ فِصحِ اللهِ الَّذِي تَجاوَزَ بُيُوتَ بَنِي إسْرائِيلَ حِينَ ضَرَبَ مِصرَ، لَكِنَّهُ أنقَذَ بُيُوتَنا.›» حِينَئِذٍ، رَكَعَ الشَّعبُ وَعَبَدُوا اللهَ.

Ще отговорите: Това е жертва в спомен на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха.

28 و َذَهَبَ بَنُو إسْرائِيلَ وَعَمِلُوا كَما أمَرَ اللهُ مُوسَى وَهارُونَ.

И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

29 و َعِندَ مُنتَصَفِ اللَّيلِ، ضَرَبَ اللهُ الأبْكارَ فِي أرْضِ مِصرَ، مِنْ بِكرِ فِرعَوْنَ الجالِسِ عَلَى عَرشِهِ إلَى بِكرِ السُّجَناءِ إلَى أبْكارِ الحَيواناتِ.

И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък.

30 و َسَهِرَ فِرعَوْنُ وَخُدّامُهُ وَكُلُّ مِصرَ فِي تِلكَ اللَّيلَةِ. وَكانَ هُناكَ نُواحٌ شَدِيدٌ فِي مِصرَ، لِأنَّهُ لَمْ يَكُنْ هُناكَ بَيتٌ لَمْ يَكُنْ فِيهِ مَيِّتٌ. خُرُوجُ بَنِي إسْرائِيلَ من مِصر

И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец.

31 ف َاسْتَدعَى فِرعَوْنُ مُوسَى وَهارُونَ تِلكَ اللَّيلَةَ وَقالَ لَهُما: «قُومُوا وَاخرُجُوا مِنْ وَسْطِ شَعبِي، أنتُما وَبَنو إسْرائِيلَ. اذهَبُوا وَاخْدِموا اللهَ كَما قُلْتُمْ.

И повика Моисея и Аарона още през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте, изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте;

32 خ ُذُوا غَنَمَكُمْ وَبَقَرَكُمْ كَما قُلْتُمْ. اذهَبُوا، وَبارِكُونِي.»

подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене.

33 و َحَثَّ المِصرِيُّونَ بَنِي إسْرائِيلَ عَلَى الإسراعِ فِي الخُرُوجِ مِنَ الأرْضِ، لِأنَّهُمْ قالُوا: «سَنَمُوتُ جَمِيعاً!»

Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме.

34 و َأخَذَ الشَّعبُ عَجِينَهُمْ قَبلَ أنْ يَختَمِرَ. وَهُمْ يَصُرُّونَ أوعِيَةَ العَجِينِ فِي ثِيابِهِمْ، وَيَحْمِلُونَها عَلَى أكتافِهِمْ.

И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си.

35 و َفَعَلَ بَنو إسْرائِيلَ ما قالَهُ مُوسَى لَهُمْ، فَطَلَبُوا فِضَّةً وَذَهَباً وَثِياباً مِنَ المِصرِيِّينَ.

А израилтяните бяха постъпили както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи;

36 و َجَعَلَ اللهُ المِصرِيِّينَ كُرَماءَ مَعَ بَنِي إسْرائِيلَ. فَأعطاهُمُ المِصرِيُّونَ ما طَلَبُوهُ. وَبِهَذا أخَذَ بَنُو إسْرائِيلَ ثَرْوَةً مِنَ المِصرِيِّينَ.

и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните.

37 و َرَحَلَ بَنُو إسْرائِيلَ مِنْ مَدِينَةِ رَعَمْسِيسَ إلَى مَدِينَةِ سُكُّوتَ. كانَ هُناكَ نَحْوُ سِتِّ مِئَةِ ألفِ رَجُلٍ عَدا الأطفالِ.

Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, на брой около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите.

38 و َخَرَجَتْ مَعَهُمْ جَماعَةٌ كَبِيرَةٌ مِنْ غَيرِ بَنِي إسْرائِيلَ، وَكَذَلِكَ الكَثِيرُ مِنَ الغَنَمْ وَالبَقَرِ.

Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда.

39 و َخَبَزُوا العَجِينَ الَّذِي أخرَجُوهُ مِنْ مِصرَ وَعَمِلُوا مِنهُ خُبزاً غَيرَ مُخْتَمِرٍ لِأنَّهُمْ طُرِدُوا مِنْ مِصرَ، وَلَمْ يَستَطِيعُوا أنْ يَتَأخَّرُوا لإعدادِ الطَّعامِ.

А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие.

40 و َسَكَنَ بَنو إسْرائِيلَ فِي أرْضِ مِصْرَ أربَعَ مِئَةٍ وَثَلاثِينَ سَنَةً.

А времето, което израилтяните прекараха като пришълци в Египет, беше четиристотин и тридесет години.

41 و َبَعدَ أربَعِ مِئَةٍ وَثَلاثِينَ سَنَةً، خَرَجَتْ كُلُّ صُفُوفِ شَعبِ اللهِ مِنْ أرْضِ مِصرَ.

И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всички войнства Господни излязоха из Египетската земя.

42 ك انَتْ لَيلَةً سَهِرَ اللهُ فِيها عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ لِيُخرِجَهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ، وَلِذا عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يُخَصِّصُوا «لَيلَةَ سَهَرٍ» للهِ ، لِيَتَذَكَّرُوا إلَى الأبَدِ ما عَمِلَهُ.

Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа.

43 و َقالَ اللهُ لِمُوسَى وَهارُونَ: «هَذِهِ هِيَ شَرِيعَةُ عِيدِ الفِصحِ: لا يَجُوزُ لأجنَبِيٍّ أنْ يَأكُلَ مِنْ ذَبِيحَةِ الفِصحِ.

И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея;

44 أ مّا العَبدُ المُشْتَرَى بِالمالِ، فَبَعدَ خِتانِهِ يُمكِنُ أنْ يَأكُلَ مِنهُ.

обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже.

45 و َلا يَجُوزُ لِلزّائِرِ أوْ لِلأجيرِ أنْ يَأكُلَ مِنهُ.

Никой пришелец или наемник да не яде от нея.

46 « يَنبَغي أنْ يُؤكَلَ الفِصْحُ فِي بَيتٍ واحِدٍ، فَلا يَجُوزُ إخراجُ أيِّ شَيءٍ مِنَ اللَّحمِ إلَى خارِجِ البَيتِ. وَلا تَكسِرُوا عَظماً واحِداً مِنْ عِظامِهِ.

В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите.

47 ع َلَى كُلِّ بَنِي إسْرائِيلَ أنْ يَعمَلُوا هَذا.

Цялото общество израилтяни ще я пазят.

48 و َإنْ أرادَ غَرِيبٌ يَسكُنُ مَعَكُمْ أنْ يَحفَظَ عِيدَ الفِصحِ للهِ ، ينبَغِي خِتانُ كُلِّ ذُكُورِهِ، حِينَئِذٍ، يُمكِنُهُ أنْ يَشْتَرِكَ فِي احتِفالِ الفِصْحِ هُوَ وَعائِلَتِهِ. فَيَكُونُ الغَرِيبُ حِينَئِذٍ كَالمُولُودِ فِي الأرْضِ. وَلا يَجُوزُ لِأحَدٍ غَيرِ مَختُونٍ أنْ يَأكُلَ مِنهُ.

И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека да пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея.

49 ه َذِهِ شَرِيعَةٌ واحِدَةٌ لِلمُواطِنِ المَولُودِ فِي الأرْضِ، وَلِلغَرِيبِ المُقِيمِ بَينَكُمْ.»

Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас.

50 و َعَمِلَ بَنو إسْرائِيلَ بِحَسَبِ أمرِ اللهِ لِمُوسَى وَهارُونَ.

И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха.

51 و َفِي ذَلِكَ اليَومِ، أخرَجَ اللهُ بَنِي إسْرائِيلَ مِنْ أرْضِ مِصرَ بِحَسَبِ صُفُوفِهِمْ.

И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.