1 ت َنَبَّهْ أيُّها المُخَرِّبُ الَّذِي لَمْ يُهاجِمْهُ أحَدٌ، وَأيُّها الغادِرُ الَّذِي لَمْ يَغدُرْ فِيهِ أحَدٌ. عِندَما تَنتَهِي مِنَ التَّخرِيبِ سَتُخَرَّبُ، وَعِندَما تَنتَهِي مِنَ الغَدرِ سَتُغدَرُ.

Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

2 و َسَيُقالُ: «تَحَنَّنْ عَلَينا يا اللهُ. إيّاكَ انتَظَرنا. أعطِنا قُوَّةً فِي كُلِّ صَباحٍ، وَخَلِّصْنا فِي وَقتِ الضِّيقِ.»

Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

3 ه َرَبَ الشَّعبُ مِنْ صَوتِكَ الهادِرِ. تَشَتَّتَتِ الأُمَمُ بِسَبَبِ عَظَمَتِكَ.

От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

4 س َتُجمَعُ غَنائِمَكُمْ كَما يَجمَعُ الجَرادُ الطَّعامَ. سَيَقفِزُ كَثِيرُونَ عَلَيها كَالجَنادِبِ.

И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец

5 ا للهُ مُرتَفِعٌ جِدّاً، وَيَسكُنُ فِي الأعالِي. هُوَ يَملأُ صِهْيَوْنَ بِالعَدلِ وَالصَّلاحِ.

Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

6 ه ُوَ مَصْدَرُ ثَباتِكِ يا صِهْيَوْنَ. سَتَنعَمِينَ بِالخَلاصِ وَالحِكْمَةِ وَالمَعرِفَةِ، وَتَكُونُ مَخافَةُ اللهِ كَنْزَكِ.

А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

7 ه ا الأبْطالُ يَصرُخُونَ فِي الشَّوارِعِ، وَرُسُلَ السَّلامِ يَبكُونَ بِمَرارَةٍ.

Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво

8 ا لطُّرُقُ الكَبِيرَةُ مَهجُورَةٌ، وَلا أحَدَ يُسافِرُ عَلَى الطُّرُقِ الصَّغِيرَةِ. العَهُودُ مَكسُورَةٌ وَالشُّهُودُ مَرفُوضُونَ، وَلا يَحتَرِمُونَ أحَداً.

Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

9 ا لأرْضُ تَنُوحُ وَتَذبُلُ. لُبنانُ خَجِلَ وَذَبُلَ. سَهلُ شارُونَ يُشبِهُ الصَّحراءَ. وَباشانُ وَالكَرمَلُ يَنفُضانِ أوراقَهُما الذّابِلَةَ وَيَمُوتانِ.

Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

10 ي َقُولُ اللهُ: «الآنَ أقُومُ، الآنَ أنتَصِبُ، الآنَ أُظهِرُ عَظَمَتِي.

Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

11 ت َحبَلُونَ بِالعُشبِ، وَتَلِدُونَ قَشّاً، وَرُوحُكُمْ نارٌ تَلتَهِمُكُمْ.

Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,

12 س َيَحتَرِقُ النّاسُ لِيُصبِحُوا رَماداً. سَيَحتَرِقُونَ بِالنّارِ كَالشَّوكِ اليابِسِ.

И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

13 « اسْمَعُوا ما عَمِلْتُ أيُّها البَعِيدُونَ، وَاعرِفُوا قُوَّتِي أيُّها القَرِيبُونَ.»

Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

14 ا لخُطاةُ فِي صِهْيَوْنَ خائِفُونَ، وَالأشرارُ يُمسِكُهُمُ الرُّعبُ وَيَقُولُونَ: «مَنْ مِنّا يَقْدِرُ أنْ يَعِيشَ مَعَ هَذِهِ النّارِ المُلتَهِمَةِ؟ مَنْ مِنّا يَقْدِرُ أنْ يَعِيشَ مَعَ هَذِهِ النّارِ الأبَدِيَّةِ؟»

Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?

15 ا لَّذِينَ يَعِيشُونَ بِالاستِقامَةِ، وَيَتَكَلَّمُونَ بِالصِّدقِ، الَّذِينَ يَرفُضُونَ الرِّبحَ بِظُلمِ الآخَرِينَ، الَّذِينَ يَمتَنِعُونَ عَنْ أخذِ الرِّشوَةِ، الَّذِينَ يَسُدُّونَ آذانَهُمْ عَنْ سَماعِ خُطَطِ القَتلِ، وَيُغلِقُونَ عُيُونَهُمْ عَنِ النَّظَرِ إلَى الشَّرِّ،

Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото, -

16 ه َؤُلاءِ سَيَعِيشُونَ بِأمانٍ فِي الأعالِي، وَسَيَكُونُ مَكانُهُمُ الأمِينُ حُصُوناً فِي الجِبالِ، حَيثُ سَيُزَوَّدُونَ بِطَعامِهِمْ، وَماؤُهُمْ لَنْ يَنفَدَ.

Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

17 س َتَرَى عُيُونُكَ المَلِكَ فِي جَمالِهِ. وَسَيَنظُرُونَ إلَى أرْضٍ كَبِيرَةٍ جِدّاً.

Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

18 و َسَتُفَكِّرُ بِالرُّعبِ الَّذِي كانَ لَدَيكَ سابِقاً: «أينَ الكاتِبُ؟ أينَ الوازِنُ؟ أينَ الَّذِي يُحْصِي الحُصُونَ؟»

Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?

19 ل َنْ تَرَى فِيما بَعدُ الشَّعبَ المُتَعَجرِفَ الَّذِي يَتَكَلَّمُ بِغَيرِ وُضُوحٍ، وَبِلُغَةٍ لا تَفهَمُها. حِمايَةُ اللهِ لإسْرائِيل

Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

20 ا نظُرُوا إلَى صِهْيَوْنَ، مَدِينَةِ أعيادِنا. سَتَرَى عُيُونُكُمُ القُدْسَ مَسكَناً آمِناً وَخَيمَةً ثابِتَةً لا تُخلَعُ أوتادُها، وَلا يَنقَطِعُ حَبلٌ مِنْ حِبالِها.

Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

21 ل أنَّ اللهَ سَيَتَعَظَّمُ هُناكَ، مِثلَ أرْضٍ مَلِيئَةٍ بِالأنهارِ وَالجَداوِلِ العَرِيضَةِ الَّتِي لا تَسِيرُ عَلَيها قَوُارِبُ التَّجدِيفِ، وَلا تَعبُرُها سُفُنُ العَدُوِّ الضَّخمَةُ.

Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

22 ل أنَّ اللهَ هُوَ قاضِينا، وَهُوَ يُعطِينا الشَّرِيعَةَ. هُوَ مَلِكُنا، وَهُوَ يُخَلِّصُنا.

Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

23 ا نحَلَّتْ حِبالُ الأشرارِ، وَلَمْ تَعُدْ تُمسِكُ بِقاعِدَةِ السّارِيَةِ لِتُثَبِّتَها. لَمْ يَعُودُوا يَنْصِبُونَ الأشرِعَةَ. حِينَئِذٍ، سَتُقَسَّمُ غَنِيمَةٌ كَبِيرَةٌ، وَحَتَّى العُرجُ سَيَنالُونَ نَصِيباً مِنَ الغَنِيمَةِ.

Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

24 ل َنْ يَكُونَ بَينَ ساكِنِيها مَنْ يَقُولُ: «أنا مَرِيضٌ.» وَالشَّعْبُ السّاكِنُ هُناكَ، سَيَكُونُ مَغفُورَ الخَطايا.

И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.