ﺍﻟﻤﺰﺍﻣﻴﺮ 10 ~ Псалми 10

picture

1 ل ِماذا، يا اللهُ ، تَبقَى بَعِيداً هَكَذا، صامِتاً فِي زَمانِ الضِّيقِ؟

(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?

2 ي ُخَطِّطُ الأشْرارُ المُتَكَبِّرُونَ للشَّرِّ. وَيَسقُطُ المَساكِينُ فِي فَخِّ مَكائِدِ الأشرارِ.

(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

3 ح َقّاً يَفتَخِرُ الأشْرارُ بِرَغَباتِهِمِ الشِّرِّيرَةِ لِلَّذّاتِ. وَالجَشِعُونَ يَلْعَنُونَ وَيَحتَقِرُونَ اللهَ.

(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 ع ِندَما يَغْضَبُ الأشْرارُ، فَإنَّهُمْ لا يَطلُبُونَ فِي تَكَبُّرِهِمْ مَشُورَةَ اللهِ. لا مَكانَ للهِ فِي خُطَطِهِمْ.

(24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 ي َفعَلُ الأشْرارُ دَوْماً أُمُوراً مُلتَوِيَةً. وَهُمْ لا يَرَوْنَ أحكامُكَ وَتَعلِيمَكَ. لَكِنَّكَ تَسْخَرُ بِهِمْ.

(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.

6 ي َقُولُونَ فِي قُلُوبِهِمْ إنَّهُمْ لَنْ يَفشَلُوا، وَلَنْ يَحدُثَ لَهُمْ سُوءٌ أبَداً.

(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

7 أ فواهُهُمْ مَملوءَةٌ بِاللَّعَناتِ وَالمَكرِ وَالتَّهدِيدِ، وَتَحتَ ألسِنَتِهِمْ شَقاءٌ وَشَرٌّ.

(27)Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 ي َكمُنُونَ فِي الأزِقَّةِ لِيَغتالُوا الأبرِياءَ. يَقبَعُونَ فِي السِّرِّ مُتَرَقِّبِينَ مُرُورَ المَسْكِينِ.

(28)Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 ي َكمُنُونَ كَأسَدٍ فِي عَرِينِهِ. يَختَبِئُونَ لِيُمسِكُوا بِالمَساكِينِ. لِيُمسِكُوهُمْ وَيَجُرُّوهُمْ فِي شَبَكَتِهِمْ.

(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 ي َنطَرِحُ المَساكِينُ أيضاً مِنْ بَطشِ الأشرارِ.

(30)Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му+.

11 ي َقُولُ المَساكِين فِي أنفُسِهِمْ: «اللهُ نَسِيَنا. يَتَجاهَلُنا وَلا يَرَى ما يَحدُثُ لَنا.»

(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 ق ُمْ يا اللهُ. ارفَعْ يَدَكَ لِتُعاقِبَهُمْ. لا تَنْسَ المَساكِينَ.

(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 ل ِماذا يُهِينُ الشِّريرُ اللهَ وَيَقُولُ لِنَفْسِهِ: «لَنْ يُحاسِبَنِي اللهُ عَلَى ما فَعَلْتُ»؟

(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

14 ل َكِنَّكَ تَرَى يا اللهُ ما يَحدُثُ. تَرَى كُلَّ الضِّيقِ وَالألَمِ! وَتَمُدُّ يَدَكَ لِتُساعِدَ البُؤَساءَ. أنتَ مُعِينُ مَنْ لا مُعِينَ لَهُ!

(34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 ا كسِرْ يا اللهُ ذِراعَ الشِّرِّيرِ! حَطِّمْ ما فَعَلَهُ مِنْ شَرٍّ فَلا يَبقَى لَهُ أثَرٌ!

(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 ا للهُ مَلِكٌ إلَى أبَدِ الآبِدِينَ! وَسَتُقطَعُ الأُمَمُ الشِّرِّيرَةُ مِنْ أرْضِهِ!

(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 ا سْمَعْ يا اللهُ مَطلَبَ المَساكِينِ المُتَّضِعِينَ. شَجِّعْهُمْ! اسْتَمِعْ إلَى صَلَواتِهِمْ.

(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 أ نصِفِ الأيتامَ وَالمُضطَهَدِينَ، فَلا يَعُودُ الإنْسانُ، الّذِي هُوَ مِنَ الأرْضِ، يُرْعِبُهُمْ.

(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.