1 ه َيّا نُرَنِّمُ فَرَحاً للهِ. هَيّا نَهتِفُ بِتَسابِيحَ للصَّخرَةِ الَّتِي تُخَلِّصُنا.

(По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

2 ل ِنَقتَرِبْ مِنْ حَضرَتِهِ بِشُكرٍ، وَنَهْتِفُ لَهُ بِالمَزامِيرِ.

Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

3 ل أنَّ يهوه إلَهٌ عَظِيمٌ، هُوَ المَلِكُ عَلَى الآلِهَةِ كُلِّها.

Защото Господ е велик Бог, И велик цар над всички богове.

4 ل أنَّ العالَمَ لَهُ، مِنْ أعمَقِ الكُهُوفِ إلَى أعلَى ذُرَى الجِبالِ!

В неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

5 ا لمُحِيطاتُ الَّتِي صَنَعَها وَالقارّاتُ الَّتِي كَوَّنَها، كُلُّها لَهُ!

Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

6 ل ِنَنْحَنِ وَنُخضِعْ أنفُسَنا، وَنُبارِكِ اللهَ الَّذِي صَنَعَنا!

Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

7 ل أنَّهُ إلَهُنا، وَنَحنُ الشَّعبُ الَّذِي يِرعاهُ، وَالخِرافُ الَّتِي يَهدِيها بِيَدِهِ. فَاستَمِعُوا اليَومَ إلَى صَوتِهِ:

Защото Той е наш Бог. И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

8 « وَلا تًقَسُّوا قُلُوبَكُمْ كَما فَعَلْتُمْ فِي مَرِيبَةَ، وَعِندَما جَرَّبْتُمُوهُ فِي مَسَّةَ فِي الصَّحراءِ.

Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато Ме изпитахте в пустинята,

9 ه ُناكَ جَرَّبَنِي آباؤُكُمْ وَامتَحَنُونِي، مَعَ أنَّهُمْ رَأَوْا أعمالِي

Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

10 أ ربَعِينَ عاماً صَبَرتُ عَلَى ذَلِكَ الجِيلِ. أقُولُ لَكُمْ إنَّهُمْ كانُوا شَعباً عاصِياً لَمْ يَهتَمُّوا بِطُرُقِي.

Четиридесет години негодувах против това поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

11 و َلِهَذا أقسَمتُ غاضِباً: ‹لَنْ يَدخُلُوا راحَتِي.›»

Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.