1 ث ُمَّ اسْتَدْعَى المَلِكُ سُلَيْمانُ كُلَّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ وَرُؤَساءِ العَشائِرِ، وَقادَةِ عائِلاتِ إسْرائِيلَ فِي مَدِينَةِ القُدْسِ. أرادَهُمْ سُلَيْمانُ أنْ يَنضَمُّوا إلَيهِ فِي إحضارِ صُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ مِنْ مَدِينَةِ داوُدَ إلَى الهَيكَلِ.

Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините домове на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион.

2 ف َجاءَ جَمِيعُ رِجالِ إسْرائِيلَ مَعاً إلَى المَلِكِ سُلَيْمانَ. كانَ هَذا أثناءَ عِيدُ السَّقائِفِ فِي شَهْرِ إيثانِيمَ: الشَّهْرِ السّابِعِ مِنَ السَّنَةِ.

И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец.

3 و َلَمّا وَصَلَ كُلُّ شُيُوخِ إسْرائِيلَ إلَى ذَلِكَ المَكانِ. وَأخَذَ الكَهَنَةُ صُنْدُوقَ العَهْدِ.

А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега.

4 و َحَمَلُوا صُنْدُوقَ عَهْدِ اللهِ مَعَ خَيمَةِ الاجْتِماعِ وَالأشياءِ المُقَدَّسَةِ الَّتِي فِيها. حَمَلَها الكَهَنَةُ وَالَّلاوِيُّونَ.

Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха.

5 و َاجتَمَعَ المَلِكُ سُلَيْمانُ وَكُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ مَعاً أمامَ صُنْدُوقِ العَهْدِ. وَذَبَحُوا خِرافاً وَبَقَراً بِأعدادٍ لا تُحصَى مِنْ كَثْرَتِها.

А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят.

6 ث ُمَّ وَضَعَ الكَهَنَةُ صُنْدُوقَ عَهدِ اللهِ فِي مَكانِهِ الصَّحِيحِ داخِلَ قُدْسِ الأقداسِ فِي الهَيكَلِ تَحتَ أجنِحَةِ المَلاكَينِ الكَرُوبَينِ.

Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите.

7 ف َظَلَّلَتْ أجْنِحَةُ المَلاكَينِ الكَرُوبَينِ الصُّنْدُوقَ، فَصارَ الكَروبانِ كَغِطاءٍ للصُّندُوقِ وَللقَضِيبَينِ اللَّذَينِ يُحمَلُ بِهِما.

Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му.

8 و َكانَ القُضيبانِ طَوِيلانِ حَتَّى كانَ بِمَقدُورِ الواقِفِ فِي القُدْسِ أمامَ قُدْسِ الأقداسِ أنْ يَرَى طَرَفَيهِما. لَكِنْ لَمْ يَكُنْ فِي مَقدُورِ مَنْ يَقِفُ خارِجاً أنْ يَراهُما. وَمازالَ القضِيبانَ هُناكَ حَتَّى هَذا اليَومِ.

И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес.

9 و َلَمْ يَكُنْ فِي صُنْدُوقِ العَهْدِ إلّا اللَّوْحانِ الحَجَرِيّانِ اللَّذانِ وَضَعَهُما مُوسَى فِيهِ فِي حُورِيبَ. فَفِي ذَلِكَ المَكانِ قَطَعَ اللهُ عَهْداً مَعَ بَنِي إسْرائِيلَ بَعْدَ خُرُوجِهِمْ مِنْ مِصْرَ.

В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя.

10 و َلَمّا خَرَجَ الكَهَنَةُ مِنَ المَكانِ المُقَدَّسِ، مَلأتْ سَحابَةٌ بَيتَ اللهِ.

А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом;

11 و َلَمْ يَسْتَطِعِ الكَهَنَةُ مُواصَلَةَ خِدمَتِهِمْ بِسَبِبِ السَّحابَةِ، لِأنَّ بَيْتَ اللهِ امتَلأ مِنْ مَجْدِ اللهِ.

така щото поради облака свещениците на можеха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом.

12 ح ِينَئِذٍ، قالَ سُلَيْمانُ: «اخْتارَ اللهُ أنْ يَسْكُنَ فِي السَّحابَةِ الكَثِيفَةِ.

Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак.

13 ه ا قَدْ بَنَيتُ هَيكَلاً بَدِيعاً لَكَ يا اللهُ، مَكاناً لِتَسكُنَ إلَى الأبَدِ فِيهِ.»

Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно.

14 و َكانَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ واقِفِينَ هُناكَ. فَالتَفَتَ المَلِكُ سُلَيْمانُ وَطَلَبَ لَهُمُ البَرَكَةَ.

После царят обърна лицето си та благоволи цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза:

15 ث ُمَّ صَلَّى فَقالَ: « اللهُ إلَهُ إسْرائِيلَ عَظِيمٌ. فَقَدْ صَنَعَ بِيَدِهِ ما قالَهُ لِداوُدَ أبِي. إذْ قالَ لِأبِي:

Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с реката Си онова, което говори с устата Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече:

16 ‹ أخرَجْتُ شَعبِي إسْرائِيلَ مِنْ مِصْرَ. لَكِنِّي لَمْ أكُنْ قَدِ اختَرْتُ مَدِينَةً مِنْ بَينِ قَبائِلِ إسْرائِيلَ لِبِناءِ بَيْتٍ إكْراماً لاسْمِي. وَلَمْ أكُنْ قَدِ اختَرْتُ رَجُلاً لِيَرأسَ شَعبِي إسْرائِيلَ. أمّا الآنَ فَقَدِ اختَرْتُ داوُدَ لِيَرأسَ شَعبِي إسْرائِيلَ.›

От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля.

17 « أرادَ داوُدُ أبِي أنْ يَبنِيَ بَيْتاً مِنْ أجلِ اسْمِ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ.

И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог;

18 ل َكِنَّ اللهَ قالَ لَهُ: ‹أنْتَ تَرغَبُ حَقّاً فِي أنْ تَبنِيَ بَيتاً مِنْ أجلِ اسْمِي. وَهَذِا حَسَنٌ.

но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти.

19 ل َكِنَّكَ لَسْتَ مَنْ سَيَبْنِي البَيْتَ، بَلِ ابنُكَ الَّذِي سَيُولَدُ لَكَ هُوَ مَنْ سَيَبْنِي البَيْتَ مِنْ أجلِ اسْمِي.›

Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, кой ще построи дома за името Ми.

20 « وَهَكَذا حَقَّقَ اللهُ الوَعدَ الَّذِي قَطَعَهُ. فَها أنا خَلَفْتُ أبِي عَلَى العَرْشِ، وَأحكُمُ بَنِي إسْرائِيلَ حَسَبَ وَعْدِ اللهِ. وَها قَدْ بَنَيْتُ البَيْتَ إكْراماً لاسْمِ اللهِ ، إلَهِ إسْرائِيلَ.

Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог.

21 و َقَدْ هَيَّأْتُ مَكاناً فِي الهَيكَلِ لِصُنْدُوقِ عَهْدِ اللهِ، ذَلِكَ العَهْدِ الَّذِي قَطَعَهُ اللهُ مَعَ آبائِنا عِندَما أخرَجَهُمْ مِنْ مِصْرَ.»

И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя.

22 ث ُمَّ وَقَفَ سُلَيْمانُ أمامَ مَذبَحِ اللهِ مُقابِلَ كُلِّ الشَّعبِ. وَبَسَطَ يَدَيهِ ناظِراً نَحْوَ السَّماءِ.

Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече:

23 و َقالَ: «يا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ، لَيْسَ إلَهٌ مِثلَكَ فِي السَّماءِ أوْ عَلَى الأرْضِ، يُحِبُّ شَعبَهُ الأوفِياءَ وَيَحفَظُ عَهْدَهُ مَعَهُمْ.

Господи Боже Израилев, няма гора на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце;

24 ف َقَدْ قَطَعْتَ عَهْداً لِعَبْدِكَ داوُدَ، أبِي، وَوَفَيتَ بِهِ. بِفَمِكَ أنتَ قَطَعْتَ ذَلِكَ العَهْدَ. وَبِقُوَّتِكَ العَظِيمَةِ حَقَّقْتَهُ اليَوْمَ.

Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както се вижда днес.

25 و َالآنَ يا اللهُ ، يا إلَهَ إسْرائِيلَ، احفَظْ وُعُودَكَ الأُخرَى الَّتِي قَطَعْتَها لِعَبدِكَ داوُدَ، أبِي. فَقَدْ قُلْتَ لَهُ: ‹يَنْبَغِي أنْ يَحرِصَ أبناؤُكَ دائِماً عَلَى طاعَتِي، كَما فَعَلْتَ أنْتَ. فَإنْ فَعَلُوا، سَأضمَنُ أنْ يَكُونَ واحِدٌ مِنْ نَسلِكَ مَلِكاً عَلَى إسْرائِيلَ دائِماً.›

Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене.

26 و َها أنا أطلُبُ إلَيكَ مَرَّةً أُخْرَى، يا إلَهَ إسْرائِيلَ، أنْ تَحْفَظَ وَعدِكَ هَذا دائِماً لِأبِي، خادِمِكَ.

Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми.

27 « لَكِنْ، أحَقّاً سَتَسْكُنُ مَعَنا عَلَى الأرْضِ، بَينَما الكَوْنُ كُلُّهُ وَالسَّماواتُ لا تَتَّسِعُ لَكَ؟ فَكَيفَ يَتَّسِعُ لَكَ هَذا البَيتُ الَّذِي بَنَيتُهُ؟

Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Ти поберат; колко по-малко тоя дом, който построих!

28 ف َاسْتَمِعْ إلَى صَلاتِي، أنا عَبْدَكَ، يا إلَهِي ، وَاسْتَمِعْ إلَى طِلْبَتِي الَّتِي أرفَعُها اليَوْمَ إلَيكَ.

Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе,

29 أ ُصَلِّي أنْ تَبقَى عَيناكَ عَلَى هَذا الهَيكَلِ نَهاراً وَلَيلاً. فَأنتَ قُلْتَ إنَّكَ سَتَضَعُ اسْمَكَ فِيهِ. لَيتَكَ تَسمَعُ صَلَواتِيَ الآنَ بَينَما أنظُرُ إلَى هَيكَلِكَ.

за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казвал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място.

30 س َنَأْتِي أنا وَشَعبُكَ إسْرائِيلَ إلَى هَذا المَكانِ لِكَي نُصَلِّي لَكَ. فَاسْتَمِعْ إلَى صَلَواتِنا مِنْ مَكانِ سُكْناكَ فِي السَّماءِ. وَحِينَ تَسْمَعُ صَلَواتِنا، فَإنَّنا نَسألُكَ أنْ تَغفِرَ لَنا.

Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив.

31 « إذا اتُّهِمَ شَخصٌ بِالإساءَةِ إلَى آخَرَ، سَيُؤْتَى بِالطَّرَفَينِ هُنا إلَى المَذبَحِ. فَإذا أنكَرَ المُتَّهَمُ أنَّهُ أساءَ، سَيُحَلَّفُ أنَّهُ بَرِيءٌ،

Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом,

32 ف َاسْمَعْ مِنَ السَّماءِ وَاستَجِبْ، وَاقضِ بَينَ خَادِمَيكَ. احكُمْ عَلَى المُذنِبِ وَعاقِبْهُ عَلَى عَمَلِهِ، وَأنصِفِ البَرِيءَ وَكافِئْهُ بِحَسَبِ صَلاحِهِ.

тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправяй праведния като му отдадеш според правдата му.

33 « رُبَّما يُخطِئُ شَعبُكَ إسْرائِيلُ أحياناً، فَتَسمَحُ لِأعدائِهِمْ بِأنْ يَنتَصِرُوا عَلَيهِمْ. حِينَئِذٍ، سَيَرجِعُونَ إلَيكَ وَيَعتَرِفُونَ بِخَطِيَّتِهِمْ، وَيَعُودُونَ إلَيكَ، وَيَتَضَرَّعُونَ وَيُصَلُّونَ إلَيكَ فِي هَذا الهَيكَلِ.

Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом,

34 ف اسْمَعْهُمْ مِنْ سَمائِكَ. وَاغفِرْ لِشَعبِكَ إسْرائِيلَ، وَأعِدْ لَهُمْ أرْضَهُمُ الَّتِي أعْطَيتَها لآبائِهِمْ.

тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им.

35 « رُبَّما يُخطِئُونَ إلَيكَ، فَتُعاقِبُهُمْ بِحَبْسِ المَطَرِ عَنْ أرْضِهِمْ، فَيُصَلُّونَ مُوَجِّهِينَ أنظارَهُمْ إلَى هَذا المَكانِ، وَيَعتَرِفُونَ بِخَطِيَّتِهِمْ. وَيَعُودُونَ إلَيكَ أنْتَ إلَهَهُمْ مِنْ جَدِيدٍ بَعْدَ أنْ ضايَقْتَهُمْ.

Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш,

36 ف اسمَعْهُمْ مِنْ سَمائِكَ، وَاغفِرْ لَهُمْ خَطاياهُمْ، وَعَلِّمْ شَعبَكَ أنْ يَسِيرُوا فِي مَرْضاتِكَ، وَأرسِلْ مَطَراً لِلأرْضِ الَّتِي أعطَيتَها لَهُمْ.

тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си.

37 « رُبَّما تَحدُثُ مَجاعَةٌ، أوْ رُبَّما يَنتَشِرُ وَباءٌ، أوْ رُبَّما تَقْضِي حَشَراتٌ عَلَى المَحاصِيلِ، وَرُبَّما يُحاصَرُ شَعبُكَ مِنْ أعدائِهِمْ فِي بَعضِ مُدُنِهِمْ، فَتَتَفَشَّى الأمراضُ بَينَهُمْ.

Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, -

38 ف ِإنْ لَجَأَ إلَيكَ شَعبُكَ إسرائِيلُ أوْ أحَدُ أفرادِهِ بِالصَّلاةِ وَالتَّضّرُّعِ، مُعتَرِفِينَ بِمَعاصِيَ قُلُوبِهِمْ، باسِطِينَ أيدِيَهُمْ نَحوَ هَذا البَيتِ،

тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом,

39 ف اسْمَعْ صَلاتَهُمْ مِنْ مَسْكِنِكَ فِي سَمائِكَ، وَاغفِرْ لَهُمْ وَأعِنْهُمْ. وَاحكُمْ عَلَى كُلِّ شَخصٍ حَسَبَ أعمالِهِ وَنَواياهُ، فَأنتَ وَحدَكَ تَعرِفُ خَفايا قُلُوبِ البَشَرِ.

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род),

40 ح ِينَئِذٍ، سَيَهابُونَكَ طَوالَ فَتْرَةِ بَقائِهِمْ فِي الأرْضِ الَّتِي أعطَيتَها لآبائِنا.

за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни.

41 « قَدْ يَأْتِي أجنَبِيٌّ لَيسَ مِنْ شَعبِكَ إسْرائِيلَ، بَلْ بَلَدٍ بَعِيدٍ مِنْ أجلِ اسْمِكَ.

Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име,

42 ف َالنَّاسُ يَسْمَعُونَ بِاسْمِكَ العَظيمِ وَقُوَّتِكَ الجَبّارَةِ وَمَقدِرَتِكَ عَلَى عَمَلِ أُمُورٍ عَظِيمَةٍ. عِندَما يَأْتِي مِثلُ هَذا الشَّخصِ وَيُصَلِّي ناظِراً إلَى هَذا الهَيكَلِ،

(защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом,

43 ف اسمَعْ صَلَواتِهِمْ مِنْ مَسكِنِكَ فِي سَمائِكَ. وَاستَجِبْ لِكُلَّ ما يَطلُبُهُ مِنْكَ هَؤُلاءِ. حِينَئِذٍ، سَيَهابُونَكَ مَهابَةَ شَعبِكَ إسْرائِيلَ لَكَ، وَثُمَّ سَيَعرِفُ كُلُّ البَشَرِ أنِّي بَنَيتُ هَذا الهَيكَلَ لاسْمِكَ وَإكْراماً لَكَ.

Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих.

44 « وَإذا أمرْتَ شَعبَكَ بِالخُرُوجِ لِمُحارَبَةِ أعدائِهِمْ فِي مَكانٍ ما، وَصَلُّوا إلَى اللهِ ناظِرِينَ نَحوَ المَدِينَةِ الَّتِي اختَرْتَها، وَالهَيكَلِ الَّذِي بَنَيتُهُ إكراماً لاسْمِكَ،

Ако людете ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа като се обърнат към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

45 ف اسْمَعْ صَلَواتِهِمْ وَتَضَرُّعاتِهِمْ مِنْ مَسْكَنِكَ فِي السَّماءِ وَأعِنْهُمْ.

тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им.

46 « سَيُخطِئُ شَعبُكَ إلَيكَ أحياناً، لِأنَّهُ ما مِنْ إنسانٍ مَعصُومٍ عَنْ ذَلِكَ، فَتَغْضَبُ عَلَيهِمْ وَتَسْمَحُ لِأعدائِهِمْ بِأنْ يَهزِمُوهُمْ وَيَأْخُذُوهُمْ أسْرَى إلَى أرْضٍ بَعِيدَةٍ،

Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо,

47 ف َيَعُودُونَ إلَى رُشْدِهِمْ فِي تِلْكَ الأرْضِ البَعِيدَةِ، وَيُصَلُّونَ إلَيكَ نادِمِينَ عَلَى خَطاياهُمْ فَيَقُولُونَ: ‹قَدْ أخطَأْنا وَأسَأْنا،›

все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконстувахме, сторихме неправда,

48 ف َيَرجِعُونَ إلَيكَ فِي أرْضِ أعدائِهِمْ بِكُلِّ قُلُوبِهِمْ وَأنفُسِهِمْ، نادِمِينَ عَلَى خَطاياهُمْ. وَيُصَلُّونَ ناظِرِينَ إلَى المَدِينَةِ الَّتِي اختَرْتَها أنتَ وَالهَيْكَلِ الَّذِي بَنَيتُهُ أنا لاسمِكَ،

и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят като се обърнат към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име,

49 ف اسْمَعْ صَلاتَهُمْ وَتَضَرُّعاتِهِمْ مِنْ مَسْكَنِكَ فِي سَمائِكَ، وَأنصفِهِم.

тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им,

50 و َاغْفِرْ لِشَعبِكَ خَطاياهُمْ ضِدَّكَ وَتَمَرُّدَهُمْ عَلَيكَ، وَارأفْ بِهِمْ أمامَ أعدائِهِمُ الَّذِينَ أسَرُوهُمْ، لَعَلَّهُمْ هُمْ أيضاً يَرْأفُونَ بِهِمْ.

и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им прегрешения, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост;

51 ا ذكُرْ أنَّهُمْ شَعبُكَ الَّذِينَ أخرَجْتَهُمْ مِنْ مِصْرَ كَما مِنْ فُرْنٍ مُشتَعِلٍ!

защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ.

52 « انْظُرْ إلَى صَلاتِي وَإلَى صَلَواتِ شَعبِكَ إسْرائِيلَ، وَأصغِ إلَيهِمْ كُلَّما اسْتَنجَدُوا بِكَ.

Нека прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват;

53 ف َأنْتَ اختَرْتَهُمْ مِنْ بَيْنِ جَمِيعِ شُعُوبِ الأرْضِ لِيَكُونُوا مُلْكاً لَكَ. فَهَذا هُوَ ما وَعَدْتَهُمْ بِهِ يا اللهُ عَلَى لِسانِ عَبْدِكَ مُوسَى عِنْدَما أخرَجْتَهُمْ مِنْ مِصْرَ.»

защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет.

54 ر َفَعَ سُلَيْمانُ هَذِهِ الصَّلاةَ إلَى اللهِ راكِعاً أمامَ مَذبَحِ اللهِ ، باسِطاً ذِراعَيهِ نَحوَ السَّماءِ. وَلَمّا أنهَى صَلاتَهُ وَقَفَ.

И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето.

55 و َقَفَ وَطَلَبَ البَرَكَةَ عَلَى بَنِي إسْرائِيلَ فَقالَ:

И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза:

56 « تَبارَكَ اللهُ الَّذِي وَعَدَ شَعبَهُ إسْرائِيلَ بِراحَةٍ فَأعطاها! قَطَعَ لَهُمْ وُعُوداً كَثِيرَةً عَلَى فَمِ عَبْدِهِ مُوسَى. فَتَحَقَّقَتْ كُلُّها!

Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея.

57 ف َلَيتَ إلَهَنا يَكُونُ مَعَنا كَما كانَ مَعَ آبائِنا، فَلا يَترُكَنا أبَداً.

Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли!

58 ل َيتَهُ يَجذِبُ قُلُوبَنا إلَيهِ. فَحِينَئِذٍ، سَنُطِيعُ شَرائِعَهُ وَأحكامَهُ وَوَصاياهُ الَّتِي أعطاها لِآبائِنا.

да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни!

59 ل َيتَ كَلِماتِ صَلاتِي هَذِهِ إلَى اللهِ ، تَكُونُ أمامَ إلَهَنا لَيلَ نَهارٍ. لَيتَهُ يَسُدُّ حاجَةَ عَبْدِهِ المَلِكِ، وَشَعبِهِ إسْرائِيلَ يَوماً بِيَومٍ.

И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда;

60 إ ذْ حِينَئِذٍ، سَتَعرِفُ الشُّعُوبُ أنَّ يهوه هُوَ اللهُ الحَقِيقِيُّ.

така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг.

61 ف َكَرِّسُوا أنْفُسَكُمْ تَماماً لإلَهِنا ، وَاتبَعُوا كُلَّ شَرائِعِهِ وَوَصاياهُ دائِماً، كَما تَفعَلُونَ حَتَّى هَذا اليَومِ.»

Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както правите днес.

62 ب َعدَ ذَلِكَ، قَدَّمَ المَلِكُ سُلَيْمانُ وَكُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ مَعَهُ ذَبائِحَ للهِ.

Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа.

63 ف َقَدَّمَ سُلَيْمانُ اثْنَينِ وَعِشْرِينَ ألفاً مِنَ البَقَرِ وَمِئَةً وَعِشْرِينَ ألفاً مِنَ الغَنَمِ كَذَبائِحِ شَرِكَةٍ. وَهَكَذا كَرَّسَ المَلِكُ وَكُلُّ الشَّعبِ بَيتَ اللهِ.

За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом.

64 و َكَرَّسَ سُلَيْمانُ أيضاً السّاحَةَ الَّتِي أمامَ بَيتَ اللهِ. وَقَدَّمَ ذَبائِحَ صاعِدَةً، وَتَقدِماتِ دَقِيقٍ، وَشُحُوماً مِنْ ذَبائِحِ الشَّرِكَةِ. قَدَّمَ سُلَيْمانُ هَذِهِ الذَّبائِحَ هُناكَ فِي السّاحَةِ لِأنَّ مَذبَحَ البُرونْزِ القائِمَ فِي حَضرَةِ اللهِ كانَ صَغيراً لا يَتَّسِعُ لِهَذِهِ التَّقدِماتِ جَميعِها.

В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси.

65 و َاحتَفَلَ سُلَيْمانُ وَكُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ فِي ذَلِكَ الهَيْكَلِ بِالعِيدِ. كانَ كُلُّ بَنِي إسْرائِيلَ هُناكَ، مِنْ مَعْبَرِ حَماةَ شِمالاً إلَى حُدُودِ مِصْرَ جَنُوباً. فَكانُوا جُمْهُوراً كَبِيراً، عَيَّدُوا فِي حَضْرَةِ اللهِ سَبْعَةَ أيّامٍ.

По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор събран из местностите от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена.

66 و َفِي اليَوْمِ التّالِي صَرَفَ المَلِكُ النّاسَ إلَى بُيُوتِهِمْ. فَبارَكُوا المَلِكَ وَعادُوا إلَى بُيُوتِهِمْ فَرِحِينَ جِدّاً، بِسَبَبِ كُلِّ إحساناتِ اللهِ لِداوُدَ عَبْدِهِ وَلِبَنِي إسْرائِيلَ.

А на осмия ден разпусна людете: и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.