1 ه َذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ الَّتِي تَكَلَّمَ بِها اللهُ عَنْ بابِلَ وَأرْضِ البابِلِيِّينَ عَلَى فَمِ إرْمِيا النَّبِيِّ.

Словото, което Господ говори чрез пророк Еремия за Вавилон, за Халдейската земя: -

2 « أعلِنُوا لِكُلِّ الأُمَمِ وَخَبِّرُوا، ارفَعُوا رايَةً، أخبِرُوا. لا تُخفُوا الأمرَ، قُولُوا: ‹أُخِذَتْ بابِلُ، خَزِيَ بِيلُ، ارتَعَبَ مَرُودَخُ. أصنامُها خَزِيَتْ، تَماثِيلُها ارتَعَبَتْ.›

Известете измежду народите, Прогласете, и вдигнете знаме; Прогласете, не крийте; Казвайте: Превзе се Вавилон, Посрами се Вил, Разруши се Меродах, Посрамиха се изваяните му, Строшиха се идолите му;

3 ل أنَّ أُمَّةً قَدْ صَعِدَتْ عَلَيها مِنَ الشَّمالِ، تُريدُ أنْ تَجعَلَ أرْضَها خَرِبَةً. لَنْ يَكُونَ فِيها ساكِنٌ، سَيَهرُبُ مِنها النّاسُ وَالحَيواناتُ.

Защото от север възлиза против него народ, Който ще запусти земята му Тъй щото да няма кой да живее в нея; От човек до животно бягат и ги няма,

4 ف ِي تِلكَ الأيّامِ وَذَلِكَ الوَقتِ،» يَقُولُ اللهُ ، «سَيَأتِي بَنو إسْرائِيلَ وَبَنُو يَهُوذا مَعاً، سَيَأتُونَ وَهُمْ يَبكُونَ، وَسَيَطلُبُونَ إلَهَهُمْ.

В ония дни и в онова време, казва Господ, Ще дойдат израилтяните Заедно с юдеите; Като ходят, ще плачат И ще потърсят Господа своя Бог.

5 س َيَسألُونَ عَنْ صِهْيَوْنَ، وَهِيَ سَتَكُونُ مَنارَتَهُمْ، سَيَأتُونَ وَيَلتَصِقُونَ بِاللهِ. فِي عَهدٍ أبَدِيٍّ لا يُنسَى.

Ще питат за Сион С лицата си обърнати към него, и ще казват: Дойдете, да се присъединим към Господа Във вечен завет, който няма да се забрави.

6 « صارَ شَعبِي خِرافاً ضالَّةً، رُعاتُهُمْ أضَلُّوهُمْ، شَتَّتُوهُمْ عَلَى الجِبالِ. يَذهَبُونَ مِنْ جَبَلٍ إلَى تَلَّةٍ. نَسُوا مَكانَ راحَتِهِمْ.

Людете Ми станаха изгубени овце; Пастирите им ги заблудиха, Накараха ги да се скитат по планините; Те отидоха от планина на хълм, Забравиха кошарата си.

7 ك ُلُّ مَنْ وَجَدَهُمْ التَهَمَهُمْ، قالَ أعداؤُهُمْ: ‹لَسنا مُذنِبِينَ، لأنَّ أُولَئِكَ النّاسُ أخطَأُوا إلَى اللهِ ، الَّذِي هُوَ مَرعاهُمُ الرّائِعُ، اللهُ ، الَّذِي وَضَعَ آباؤُهُمْ رَجاءَهُمْ فِيهِ.›

Всички, които ги намираха, изяждаха ги; И противниците им рекоха: Не сме ние виновни, Защото те съгрешиха против Господа, обиталището на правдата, Да! против Господа, надеждата на бащите им.

8 « اهرُبُوا مِنْ وَسَطِ بابِلَ، مِنْ أرْضِ البابِلِيِّينَ. اخرُجُوا وَكُونُوا مِثلَ التُّيُوسِ الَّتِي تَسِيرُ أمامَ الغَنَمِ.

Бягайте изсред Вавилон, Излезте из земята на халдейците, И бъдете като козли пред стадо,

9 ل أنِّي سَأنهَضُ وَأجلِبُ عَلَى بابِلَ جَماعَةً مِنْ أُمَمٍ عَظِيمَةٍ، مِنْ أرْضِ الشَّمالِ. سَيَجتَمِعُونَ مَعاً ضِدَّها، وَسَتُسبَى مِنْ الشَّمالِ. سَتَكُونُ سِهامُهُمْ كَالمُحارِبِينَ المَهَرَةِ، الذِينَ لا يَعُودُونَ فارِغِي الأيدِيْ.

Защото, ето, Аз ще подигна И ще направя да възходят против Вавилон, Големи народи, събрани от северната земя, Които ще се опълчат против него; От там ще се превземе; Стрелите им ще бъдат като на силен изтребител, Който не се връща празен.

10 ف َسَيُسلَبُ البابِلِيُّونَ، وَسَيَشبَعُ الَّذِي سَيَسبِيها،» يَقُولُ اللهُ.

И Халдея ще бъде разграбена; Всичките й грабители ще се наситят, казва Господ.

11 « مَعَ أنَّكُمْ تَحتَفِلُونَ، وَمَعَ أنَّكُمْ، أيُّها السّالِبُونَ مِيراثِي، تَفرَحُونَ، وَمَعَ أنَّكُمْ تَرقُصُونَ كَبَقَرَةٍ دائِسَةٍ، وَتَصهَلُونَ كَخَيلٍ قَوِيَّةٍ،

При все че се радвате, при все че се веселите, Вие обирачи на наследството Ми, При все че скачате като юница на трева, И цвилите като яки коне,

12 إ لّا أنَّ أُمَّكُمْ سَتَخجَلُ، وَالَّتِي حَمَلَتكُمْ سَتُخزَى. فَبَعدَ مَجِيءِ الأُمَمِ وَذَهابِها، لَنْ تَكُونَ بابِلُ سِوَى بَرِّيَّةٍ وَأرْضٍ قاحِلَةٍ وَصَحراءَ.

Пак майка ви ще се посрами много, Родителката ви ще се смути; Ето, тя ще бъде последна между народите, Земя пуста, суха и непроходима.

13 ب ِسَبَبِ غَضَبِ اللهِ لَنْ تُسكَنَ، لَكِنَّها سَتُخَرَّبُ بِالكامِلِ. كُلُّ مَنْ يَمُرُّ فِي بابِلَ سَيَندَهِشُ، وَسَيَصفُرُونَ استِهزاءً عَلَى جُرُوحِها.

Поради гнева Господен тя няма да бъде населена. Но цяла ще запустее; Всеки, който минава през Вавилон, ще се учуди, И ще подсвирне за всичките негови язви.

14 « حاصِرُوا بابِلَ يا كُلَّ ضارِبِي السِّهامِ، ارمُوا عَلَيها جَميعَ سِهامِكُمْ لأنَّها قَدْ أخطَأتْ إلَى اللهِ.

Опълчете се против Вавилон отвред, Всички, които запъвате лък; Стреляйте против него, не жалете стрели, Защото той съгреши на Господа.

15 ا هتِفُوا عَلَيها مِنْ كُلِّ الجِهاتِ حَولَها. إنَّها تَطلُبُ الرَّحمَةَ. أعمِدَتُها قَدْ سَقَطَتْ، أسوارُها تَهَدَّمَتْ. لأنَّ هَذِهِ هِيَ نَقمَةُ اللهِ ، انتَقِمُوا مِنها. اصنَعُوا بِها كَما صَنَعَتْ بِالآخَرِينَ.

Възкликнете поради него отвред, Защото той се покори; Укрепленията му паднаха, Стените му се събориха; Защото това е въздаянието Господно; Отплатете му; Както той е направил, така му направете.

16 ا قطَعُوا كُلَّ زارَعٍ مِنْ بابِلَ، وَكَلَّ مَنْ يُمسِكُ بِمِنجَلِهِ وَقتَ الحَصادِ. كُلُّ واحِدٍ سَيَترُكُ المَعرَكَةَ الشَّدِيدَةَ لِيَذهَبَ إلَى شَعبِهِ، وَكُلُّ واحِدٍ سَيَهرُبُ إلَى أرْضِهِ.

Отсечете от Вавилон сеятеля И онзи, който държи сърп в жетвено време; Поради страха от лютия меч Всеки от тях ще се върне при людете си, И всеки ще бяга в земята си.

17 « إسْرائِيلُ قَطِيعٌ مُشَتَّتٌ طارَدَتْهُ الأُسُودُ. أوَّلُ مَنْ أكَلَهُمْ كانَ مَلِكَ أشُّورَ، وَآخِرُ مَنْ أكَلَ عِظامَهُمْ كانَ نَبُوخَذْناصَّرَ مَلِكَ بابِلَ.»

Израил е изгонена овца, Която лъвове гониха; Първо асирийският цар я изяде, А после тоя вавилонски цар Навуходоносор Сгриза костите й.

18 ل ِذَلِكَ هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «سَأُعاقِبُ مَلِكَ بابِلَ وَأرْضَهُ، كَما عاقَبتُ مَلِكَ أشُّورَ.

Затова, така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Ето, Аз ще накажа вавилонския цар и земята му Както наказах асирийския цар.

19 « سَآتِي بِإسْرائِيلَ إلَى مَرعاهُ. وَسَيَرعَى فِي الكَرمِلِ وَباشانَ، وَفِي تِلالِ أفْرايِمَ وَفِي جِلعادَ سَيَكُونُ هُناكَ طَعامٌ وَفِيرٌ.»

И ще доведа Израиля пак в пасбището му; Той ще пасе в Кармил и Васан, И душата му ще се насити Върху Ефремовата гора и в Галаад.

20 ي َقُولُ اللهُ: «فِي تِلكَ الأيّامِ، وَفِي ذَلِكَ الوَقتِ، سَيَبحَثُ النّاسُ عَنْ إثمِ إسْرائِيلَ، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَجِدُوا شَيئاً، وَسَيَبحَثُونَ عَنْ خَطايا يَهُوذا، فَلَنْ يَجِدُوها، لأنِّي سَأغفِرُ لِلبَقِيَّةِ الَّتِي نَجَّيْتُها.»

В ония дни и в онова време казва Господ, Беззаконието на Израиля ще се потърси, и не ще го има, И греховете на Юда, и няма да се намерят; Защото ще простя на оцелелите, които оставям.

21 ي َقُولُ اللهُ: «حارِبُوا أرْضِ مِراثايِمَ، وَعَلَى سُكّانِ فَقُودَ. اقتُلُوهُمْ بِالسَّيفِ، وَاقْضُوا عَلَيهِمْ تَماماً. اعْمَلُوا ما أمَرْتُكُمْ بِهِ.»

Възлез против земята, която двойно се е разбунтувала, - Против нея и против жителите, които ще бъдат наказани; Разори и, подир разорените, обречи на изтребление, казва Господ, Като извършиш всичко както ти заповядах,

22 « هُناكَ صَوتُ حَربٍ وَدَمارٍ عَظِيمٍ فِي الأرْضِ.

Боен вик има в страната, Вик и на страшно разорение.

23 ك َيفَ انكَسَرَتْ مِطرَقَةُ كُلِّ الأرْضِ وَتحَطَّمَتْ! كَيفَ صارَتْ بابِلُ خَرِبَةً بَينَ الأُمَمِ!

Как се счупи и сломи Чукът на целия свят! Как се обърна Вавилон на пустота между народите!

24 و َضَعْتُ فَخّاً لَكِ، وَقَدْ أُمسِكْتِ يا بابِلُ، وَلَمْ تَعرِفِي ذَلِكَ. وَقَدْ وُجِدْتِ وَأُمسِكْتِ، لأنَّكِ حارَبْتِ اللهَ.

Поставих ти примка, и ти се хвана, Вавилоне, без да се сетиш; Намерен биде, още и уловен, Защото си се възпротивил на Господа.

25 ف َتَحَ اللهُ مَخزَنَ أسلِحَتِهِ، وَسَيُرسِلُ آلاتِ غَضَبِهِ. لأنَّ هَذا ما يَصْنَعُهُ الرَّبُّ الإلَهُ القَدِيرُ فِي أرْضِ البابِلِيِّينَ.

Господ отвори оръжейницата си Та извади оръжията на гнева Си; Защото Иеова, Господ на Силите, има да извърши дело В земята на халдейците.

26 « تَعالَوْا إلَيها مِنْ أقاصِي الأرْضِ، افتَحُوا مَخازِنَ قَمحِها. اعَلُوها أكواماً، وَأفنُوها بِالكامِلِ، وَلا تَترُكُوا لَها بَقِيَّةً.

Дойдете против него от най-далечния край, Отворете житниците му, Натрупайте го като купове и го обречете на изтребление; Нищо да не остане от него.

27 ا قتُلُوا كُلَّ ثِيرانِها بِالسَّيفِ، قُودُوهُمْ لِلذَّبحِ. وَيلٌ لَهُمْ، لأنَّ يَومَ عِقابِهِمْ قَدْ جاءَ.

Изколете всичките му телци; Нека слязат на клане; Горко им! Защото дойде денят им, Времето за наказанието им.

28 ه ُناكَ صَوتُ ناجِينَ وَفارِّينَ مِنْ بابِلَ، سَيُعلِنُونَ فِي صِهْيَوْنَ نَقمَةَ إلَهِنا بِسَبَبِ ما حَدَثَ لِهَيكَلِهِ.

Глас на ония, които бягат, И които са се отървали от вавилонската земя, За да извести в Сион Въздаянието от Господа нашия Бог, Въздаянието за храма Му!

29 « ادعُوا الضّارِبِينَ بِالسِّهامِ إلَى بابِلَ، ادعُوا كُلَّ الَّذِينَ يَشُدُّونَ القَوسَ. خَيِّمُوا حَولَها، وَلا تَسمَحُوا بِأنْ يَكُونَ هُناكَ ناجٍ واحِدٌ. كافِئُوها عَلَى أعمالِها بِما تَستَحِقُّ. اصنَعُوا بِها كَما صَنَعَتْ بِالآخَرِينَ. لأنَّها تَعَجرَفَتْ عَلَى اللهِ ، عَلَى قُدُّوسِ إسْرائِيلَ.

Свикайте стрелците против Вавилон, Всички, които запъват лък; Разположете стан изоколо против него, Та да се не отърве някой от него; Въздайте му според делата му, Според всичко, що е направил, така му направете; Защото се е възгордял против Господа, Против Светия Израилев.

30 ل ِذَلِكَ سَيَسقُطُ كُلُّ أبْطالِها فِي ساحاتِها، وَكُلُّ رِجالِها المُحارِبِينَ سَيَصمُتُونَ فِي ذَلِكَ اليَومِ.» يَقُولُ اللهُ.

Затова младежите му ще паднат в улиците му, И всичките му военни мъже Ще загинат в оня ден, казва Господ.

31 ي َقُولُ الإلَهُ القَديرُ: «سَأُقاوِمُكِ أيَّتُها المُتَعَجرِفَةُ. لأنَّ يَومَكِ قَدْ جاءَ، وَقتَكِ الَّذِي فِيهِ سَأُعاقِبُكِ.

Ето, Аз съм против тебе, о, граде горделиви, Казва Господ, Иеова на Силите; Защото настана денят ти, Времето, когато ще те накажа.

32 س َيَتَرَنَّحُ المُتَعَجرِفُ وَيَسقُطُ، وَلَنْ يَكُونَ لَهُ مَكانٌ لِيَعِيشَ فِيهِ. سَأُشعِلُ ناراً فِي مُدُنِهِ، فَتَأكُلُ كُلَّ ما حَولَها.»

Горделивият ще се препъне и падне, И не ще има кой да го дигне; И ще запаля огън в градовете му, Който ще погълне всичко около него.

33 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ: «كِلا شَعبَيَّ إسْرائِيلَ وَيَهُوذا مَظلُومانِ، فَكُلُّ الَّذِينَ سَبُوهُمْ أمسَكُوهُمْ، وَهُمْ يَرفُضُونَ أنْ يُطلِقُوهُمْ.

Така казва Господ на Силите: Израилтяните и юдейците се угнетяват заедно; Всички, които ги заплениха, задържат ги, Отказват да ги пуснат.

34 و َلَكِنَّ فادِيَهُمْ قَوِيٌّ، اسْمُهُ يهوه القَدِيرُ. وَهُوَ مَنْ سَيُدافِعُ عَنْ قَضِيَّتِهِمْ، لِذَلِكَ سَتَستَرِيحُ أرْضُهُمْ، وَلَكِنَّهُ سَيُزعِجُ سُكّانَ بابِلَ.

Но Изкупителят им е мощен; Господ на Силите е името Му; Непременно ще се застъпи за делото им, За да успокои света. И да смути вавилонските жители.

35 ه ا سَيفٌ مَرفُوعٌ عَلَى البابِلِيِّينَ، يَقُولُ اللهُ. عَلَى جَمِيعِ سُكّانِ بابِلَ، وَعَلَى رُؤَسائِها وَحُكَمائِها.

Меч има върху халдейците, казва Господ, И върху жителите на Вавилон, И върху първенците му, и върху мъдрите му!

36 ه ا سَيفٌ مَرفُوعٌ عَلَى العَرّافِينَ، لِكَي تَظهَرَ حَماقَتُهُمْ. ها سَيفٌ مَرفُوعٌ عَلَى جَبابِرَتِها، وَسَيَرتَعِبُونَ.

Меч има върху измамниците! и те ще избезумеят; Меч върху юнаците му! и те ще се ужасяват;

37 ه ا سَيفٌ مَرفُوعٌ عَلَى خَيلِها وَمَركَباتِها وَالجُيُوشِ الغَرِيبَةِ الَّتِي فِيها، وَسَيَصِيرُونَ مِثلَ النِّساءِ. ها سَيفٌ مَرفُوعٌ عَلَى مَخازِنِها، وَسَتُنهَبُ.

Меч има върху конете им, върху колесниците им, И върху всичките разноплеменни люде, които са всред него! И ще станат като жени; Меч върху съкровищата му! и ще се разграбят;

38 ه ُناكَ جَفافٌ فِي مِياهِها. لأنَّها أرْضُ أوثانٍ. أوثانُهُمْ تُفقِدُهُمْ صَوابَهُمْ.

Суша има върху водите му; и ще пресъхнат; Защото е земя предадена на изваяни, И жителите й са полудели за страшилищата си.

39 ل ِذَلِكَ، سَيَسكُنُ فِيها وُحُوشُ الصَّحراءِ وَبَناتُ آوَى وَالنَّعامُ. لَنْ تُسكَنَ فِيما بَعْدُ، وَلَنْ يَعِيشُوا فِيها فِي الأجيالِ القادِمَةِ.

Затова зверове от пустинята и хиени Живеят там, И камилоптици ще живеят там; И не ще бъде населен вече до века, Нито обитаем из род в род.

40 و َكَما قَلَبَ اللهُ سَدُومَ وَعَمُورَةَ وَالقُرَى المُجاوِرَةِ،» «فَلَنْ يَسكُنَ أحَدٌ فِي بابِلَ، وَلَنْ يُسافِرَ عَبرَها إنسانٌ.» يَقُولُ اللهُ.

Както когато Бог разори Содома и Гомора И ближните им градове, казва Господ, Така никой човек няма да живее там, Нито ще пришелствува там човешки син.

41 « ها شَعبٌ آتٍ مِنَ الشَّمالِ مِنْ أُمَّةٍ عَظِيمَةٍ. مُلُوكٌ كَثِيرُونَ اسْتَيقَظُوا مِنْ أقاصِي الأرْضِ.

Ето, люде ще дойдат от север, Да! голям народ и много царе Ще се издигнат от краищата на света.

42 ي ُمسِكُونَ القَوسَ وَالرُّمحَ. إنَّهُمْ قُساةٌ بِلا رَحمَةٍ. صَوتُهُمْ كَأمْواجِ البَحرِ حِينَ يَركَبُونَ خُيُولَهُمْ. يَصطَفُّونَ عَلَيكِ كَرِجالٍ لِلحَربِ، أيَّتُها الابْنَةُ بابِلُ.

Лък и копие ще държат; Жестоки са и немилостиви; Гласът им бучи като морето; Възседнали са на коне, Всеки опълчен като мъж за бой Против тебе, дъщерьо вавилонска.

43 س َمِعَ مَلِكُ بابِلَ نَبَأَ اقتِرابِهِمْ فَارتَخَتْ يَداهُ. أمسَكَ بِهِ الضِّيقُ وَالألَمُ كَألَمِ مَنْ تَلِدُ.

Вавилонският цар чу вестта за тях, И ръцете му ослабнаха; Мъки го обзеха, Болки като на жена, която ражда.

44 « مِثلَ أسَدٍ يَصْعَدُ مِنْ غاباتِ نَهرِ الأُردُنِّ إلَى مَرعَىً دائِمٍ لِيُطارِدَ الخِرافَ، هَكَذا سَأُرْعِبُهُمْ، وَسَأجعَلُهُمْ يَهرُبُونَ مِنْ بابِلَ. وَسَأُعَيِّنُ عَلَيهِمْ مَنْ أختارُ. لأنَّهُ مَنْ مِثلِي؟ وَمَنْ يَستَطِيعُ أنْ يُعَلِّمَنِي شَيئِاً؟ وَأيُّ راعٍ يَستَطِيعُ الوُقُوفَ أمامِي؟»

Ето, като лъв от прииждането на Иордан, Той ще възлезе против богатото пасбище; Защото Аз мигновено ще изпъдя Халдея от там, И онзи, който бъде избран, ще поставя над нея. Защото кой е подобен на Мене? и кой ще ми определи време за съд. И кой е оня овчар, който ще застане против Мене?

45 ف َاسْمَعُوا قَضاءَ اللهِ عَلَى بابِلَ، وَالأحكامَ الَّتِي قَرَّرَها ضِدَّ أرْضِ البابِلِيِّينَ. «سَيُسْحَبُ الصِّغارُ كَالغَنَمِ، وَلَنْ يَبقَى أحَدٌ فِي المَراعِي بِسَبِبِ ذَلِكَ.

Затова слушайте решението, Което Господ е взел против Вавилон, И намеренията, които е намислил против земята на халдейците: Непременно ще повлекат и най-малките от стадото; Непременно ще направи да запустее пасбището им заедно с тях.

46 ع ِندَما يُخبِرُونَ بِأنَّ بابِلَ أُمسِكَتْ، سَتَرتَجِفُ الأرْضُ، وَسَتُسمَعُ صَرخَةُ ألَمٍ وَسَطَ كُلِّ الأُمَمِ.»

От слуха за превземането на Вавилон Земята се потресе, И вопълът се разчу между народите.