1 ه َذِهِ هِيَ الرِّسالَةُ النَّبَوِيَّةُ الَّتِي أتَتْ لإرْمِيا مِنَ اللهِ:

Словото, което дойде към Еремия от Господа, казвайки:

2 « قِفْ فِي بَوّابَةِ بَيتِ اللهِ ، وَأعلِنْ هُناكَ هَذِهِ الرِّسالَةَ: «يا كُلَّ بَنِي يَهُوذا العابِرِينَ مِنْ هَذهِ البَوّاباتِ لِتَعبُدُوا اللهَ ، اسْتَمِعُوا إلَى هَذِهِ الرِّسالَةِ مِنَ اللهِ.

Застани в портата на дома Господен, Та възгласи там това слово, като кажеш: Слушайте словото Господно, всички юдейци, Които влизате през тези порти, за да се поклоните Господу.

3 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ إلَهُ إسْرائِيلَ: أصلِحُوا طُرُقَكُمْ وَأعمالَكُمْ. فَإنْ فَعَلْتُمْ هَذا سَأدَعُكُمْ تَسكُنُونَ فِي هَذا المَكانِ.

Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Поправете пътищата си и делата си, И Аз ще ви утвърдя на това място.

4 ل ا تَتَّكِلُوا عَلَى عِباراتٍ خادِعَةٍ يُرَدِّدُها بَعضُكُمْ: ‹هَذا هَيكَلُ اللهِ ، هَيكَلُ اللهِ ، هَيكَلُ اللهِ.›

Не уповавайте на лъжливи думи, та да казвате: Храмът Господен, храмът Господен, Храмът Господен е това.

5 إ نْ أصلَحْتُمْ طُرُقَكُمْ وَأعمالَكُمْ، وَأنْصَفَ بَعضُكُمْ بَعضاً،

Защото ако наистина поправите пътищата си и делата си; Ако съдите съвършено право между човека и ближния му;

6 إ نْ كُنتُمْ لا تُضايِقُونَ الغُرَباءَ وَاليَتامَى وَالأرامِلَ، وَلا تَقتُلُونَ الأبرِياءَ فِي هَذا المَكانِ، وَلا تَعبُدُونَ آلِهَةً أُخْرَى لأجلِ خَرابِكُمْ،

Ако не угнетявате чужденеца, сирачето и вдовицата, И не проливате невинна кръв на това място, Нито следвате чужди богове за ваша повреда;

7 ح ِينَئِذٍ، سَأجعَلُكُمْ تَسكُنُونَ فِي هَذا المَكانِ، فِي الأرْضِ الَّتِي أعطَيتُها لآبائِكُمْ لِتَكُونَ لَهُمْ دائِماً.

Тогава ще ви направя да живеете на това място, В земята, която дадох на бащите от века и до века.

8 « لَكِنَّكُمْ تَثِقُونَ فِي وُعُودٍ فارِغَةٍ لا تَنفَعُ.

Ето, вие уповавате на лъжливи думи, От които няма да се ползувате.

9 أ تَسرِقُونَ وَتَقتُلُونَ وَتَزنُونَ وَتُقسِمُونَ بِالكَذِبِ وَتَحرِقُونَ بَخُوراً لِعِبادَةِ البَعلِ، وَتَعبُدُونَ آلِهَةً أُخْرَى لَمْ تَكُونُوا تَعرِفُونَها،

Като крадете, убивате, прелюбодействувате, И се кълнете лъжливо, и кадите на Ваала, И следвате други богове, които не сте познавали

10 ث ُمَّ تَأتُونَ وَتَقِفُونَ أمامَ هَذا الهَيكَلِ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِي وَتَقُولُونَ: لَقَدْ أُنقِذْنا. تَقُولُونَ هَذا لِكَي تَستَمِرُّوا فِي أعمالِكُمُ البَشِعَةِ؟

Дохождате ли после да стоите пред мене в тоя дом, Който се нарича с Моето име, И да казвате - Отървахме се, - за да вършите всички тия мерзости?

11 ه َلْ صارَ هَذا البَيتُ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِيَ مَغارَةَ لُصُوصٍ بِالنِّسبَةِ لَكُمْ؟ أنا بِنَفسِي رَأيتُ أنَّ هَذا هُوَ مَوقِفُكُمْ،» يَقُولُ اللهُ.

Тоя дом, който се нарича с Моето име, Вертеп ли за разбойници стана във вашите очи? Ето, сам Аз видях това, казва Господ.

12 « لَكِنِ اذهَبُوا إلَى مَكانِيَ المُقَدَّسِ الَّذِي كانَ فِي شِيلُوهَ، المَكانِ الَّذِي كُنتُ أدعُوهُ ‹بَيتِي،› وَانظُرُوا ما فَعَلتُ بِهِ بِسَبَبِ الأُمُورِ الشِّرِّيرَةِ الَّتِي عَمِلَها شَعبِيَ إسْرائِيلُ.

Но идете сега на мястото Ми, което бе в Сило, Гдето в начало настаних името си, Та вижте що му сторих Поради злодеянието на людете Си Израиля.

13 و َالآنَ لأنَّكُمْ فَعَلْتُمْ هَذِهِ الأُمُورَ، يَقُولُ اللهُ ، وَأنا كَلّمْتُكُمْ مَرَّةً بَعدَ مَرَّةٍ، فَلَمْ تَستَمِعُوا إلَيَّ،

И сега понеже извършихте всички тия дела, казва Господ, И Аз ви говорих, като ставах рано и говорех, а вие не послушахте, И ви виках, но не отговорихте;

14 ف َسأفَعَلُ بِهَذا البَيتِ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِيَ، وَالَّذِي بِهِ تَثِقُونَ – المَكانِ الَّذِي أعطَيتُهُ لَكُمْ وَلآبائِكُمْ، ما عَمِلْتُهُ فِي شِيلُوهَ.

Затова, ще направя на дома, който се нарича с Моето име, На който вие уповавате, И на мястото, което дадох вам и на бащите ви, Както направих на Сило.

15 س َأُلقِيكُمْ بَعِيداً عَنْ وَجهِي، تَماماً كَما عَمِلتُ مَعَ إخْوَتِكُمْ جَميعِ شَعبِ أفْرايِمَ.

И ще ви отхвърля от лицето Си Както отхвърлих всичките ви братя, Цялото Ефремово потомство.

16 « أمّا أنتَ يا إرمِيا، فَلا تُصَلِّ لأجلِ شَعبِكَ، وَلا تَصرُخْ لأجلِهِمْ. لا تَتَضَرَّعْ لأجلِهِمْ، لأنَّ صَلاتَكَ لَنْ تَصِلَنِي، وَلَنْ أسمَعَكَ.

Затова, ти недей се моли за тия люде, И не възнасяй вик или молба за тях, Нито ходатайствувай пред мене; Защото няма да те послушам.

17 أ لا تَرَى ما يَعمَلُونَهُ فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ؟

Не видиш ли що вършат те в Юдовите градове И по ерусалимските улици?

18 ا لأطفالُ يَجمَعُونَ خَشَباً وَالآباءُ يُشعِلُونَ ناراً وَالنِّساءُ يَعجِنَّ، لِعَمَلِ كَعكٍ لِمَلِكَةِ السَّماءِ. وَيَسكُبُونَ خَمراً لِلآلِهَةِ الأُخرَى لِكَي يُغِيظُونِي.

Чадата събират дърва, и бащите кладат огъня, А жените месят тестото, За да направят пити на небесната царица, И да направят възлияния на други богове, Та да Ме разгневят.

19 ف َهَلْ أغاظُونِي؟ يَقُولُ اللهُ. بَلْ يُغِيظُونَ أنفُسَهُمْ، وَالنَّتِيجَةُ هِيَ خِزيُهُمْ؟»

Но Мене ли разгневяват? казва Господ, - Дали не себе си разгневяват за посрамяване на своите лица?

20 ل ِذَلِكَ، هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرَّبُّ الإلَهُ: «سَيَنسَكِبُ غَضَبِي وَسَخَطِي عَلَى هَذا المَكانِ، عَلَى النّاسِ وَعَلَى الحَيواناتِ. عَلَى أشجارِ الحَقلِ وَعَلَى ثَمَرِ الأرْضِ. سَيَشتَعِلُ غَضَبِي وَلَنْ يَنطَفِئَ.» الطّاعَةُ لا الذَّبِيحَة

Затова, така казва Господ Иеова: Ето, гневът Ми и яростта Ми ще се излеят на това място, На човек, и на животно, На полските дървета, и на земния плод; И ще пламне, и няма да угасне.

21 ه َذا هُوَ ما يَقُولُهُ اللهُ القَدِيرُ، إلَهُ إسْرائِيلَ: «خُذُوا ذَبائِحَكُمْ وَأضاحِيَكُمْ وَكُلُوا لَحماً.

Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Притурете всеизгарянията си на жертвите си, И яжте месото и от тях.

22 ل أنَّنِي لَمْ أتَكَلَّمْ مَعَ آبائِكُمْ، وَلَمْ آمُرْهُمْ عِندَما أخرَجتُهُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ بِخُصُوصِ الذَّبائِحِ وَالأضاحِي.

Защото не говорих на бащите ви, нито им дадох заповеди, За всеизгаряния и жертви В денят, когато ги изведох из Египетската земя;

23 ل َكِنْ هَذِهِ هِيَ الوَصِيَّةُ الَّتِي أعطَيتُها لَكُمْ: ‹أطِيعُونِي فَأكُونَ إلَهَكُمْ وَأنتُمْ تَكُونُونَ شَعبِي. وَتَعمَلُونَ ما آمُرُكُمْ بِهِ، حَتَّى يَكُونَ لَكُمْ خَيرٌ.›

Но това им заповядах, като рекох: Слушайте гласа Ми, И Аз ще ви бъде Бог, И вие ще Ми бъдете люде! И ходете по всичките пътища, които ви заповядвам, За да благоденствувате.

24 « وَلَكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا وَلَمْ يَفَتَحُوا آذانَهُمْ، وَسارُوا وَراءَ رَغباتِهِمِ الشِّرِّيرَةِ، فَابتَعَدُوا عَنِّي وَلَمْ يَقتَرِبُوا.

Те, обаче, не послушаха нито преклониха ухото си, Но ходиха по намеренията и по упоритостта на своето нечестиво сърце, И отидоха назад, а не напред.

25 م ِنْ يَومِ خُرُوجِ آبائِكُمْ مِنْ أرْضِ مِصرَ وَحَتَّى الآنَ، أرسَلْتُ إلَيهِمْ خُدّامِيَ الأنبِياءَ واحِداً بَعدَ الآخَرِ.

От деня, когато излязоха бащите ви из Египетската земя, до днес Пращах всичките Си слуги пророците при вас, Като ставах рано всеки ден и ги пращах;

26 ل َكِنَّهُمْ لَمْ يَستَمِعُوا إلَيَّ، وَلَمْ يَبالُوا، بَلْ قَسَّوا رِقابَهُمْ، وَكانُوا أشَرَّ مِنْ آبائِهِمْ.

Те обаче не Ме послушаха, нито преклониха ухото си, Но закоравиха врата си; Постъпиха по-зле от бащите си.

27 « يا إرْمِيا، أنتَ سَتَنقُلُ إلَيهِمْ كُلَّ رَسائِلِي، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَستَمِعُوا. سَتَدعُوهُمْ، لَكِنَّهُمْ لَنْ يَستَجِيبُوا.

Затова, говори им всички тия думи, Но те няма да те послушат; Тоже извикай към тях, Но те не ще ти отговорят.

28 س َتَقُولُ لَهُمْ: ‹هَذِهِ هِيَ الأُمَّةُ الَّتِي لَمْ تُطِعِ صَوتَ إلَهِها ، وَلَمْ تَقبَلْ تَأدِيبَهُ.› الأمانَةُ هَلَكَتْ، وَانقَطَعَتْ مِنْ أفواهِهِمْ. وادِي القَتل

Тогава им кажи: Тоя е народът, който не слуша гласа на Господа своя Бог, Нито приема наставления; Честността изчезна и се изгуби от устата им.

29 « قُصِّي شَعرَكِ وَاطرَحِيهِ بَعِيداً. ضَعِي أُغنِيَةً حَزِينَةً عَلَى شَفَتَيكِ، لأنَّ اللهَ قَدْ رَفَضَ وَتَرَكَ هَذا الجِيلَ الَّذِي أسخَطَهُ.

Острижи косата си, дъщерьо ерусалимска, и хвърли я, И плачи със силен глас по голите височини; Защото Господ отхвърли и остави поколението, на което се разгневи.

30 ل أنَّ بَنِي يَهُوذا صَنَعُوا الشَّرَّ أمامِي، يَقُولُ اللهُ. وَضَعُوا تَماثيلَهُمُ الحَقِيرَةَ فِي البيَتِ الَّذِي يَحمِلُ اسْمِيَ لِيُنَجِّسُوهُ.

Защото Юдейците сториха това, което бе зло пред Мене, казва Господ; Поставиха мерзостите си в дома, Който се нарича с Моето име, та го оскверниха.

31 و َما زالُوا يَبنُونَ المُرتَفَعَاتِ الَّتِي فِي تُوفَةَ فِي وادِي ابنِ هِنُّومَ، لِكَي يَحرِقُوا أولادَهُمْ وَبَناتِهُمْ فِي النّارِ. وَأنا لَمْ آمُرْ بِهَذا وَلَمْ أُفَكِّرْ بِهِ.

И издигнаха високите места на Тофет, Който е в долината на Еномовия син, За да горят синовете си и дъщерите си в огън, - Нещо, което не съм заповядал, нито ми е дохождало на ум.

32 ل ِذَلِكَ سَتَأتِي أيّامٌ، يَقُولُ اللهُ ، عِندَما لَنْ يَعُودَ يُقالُ: ‹هَذا وادِي تُوفَةَ، وَهَذا وادِي ابنِ هِنُّومَ.› بَلْ سَيَقُولُونَ: ‹هَذا وادِي القَتلِ.› وَسَيَدفِنُونَ فِي تُوفَةَ، لأنَّ هَذا هُوَ وادِي الجُثَثِ. سَيَدفِنُونَ النّاسَ هُناكَ حَتَّى لا يَعُودَ هُناكَ مُتَّسَعٌ.

Затова, ето, идат дни, казва Господ, Когато няма да се нарича вече Тофет, Нито долина на Еномовия син, Но долина на клането; Защото ще погребват в Тофет, понеже не ще остане място другаде;

33 س َتَكُونُ جُثَثُ هَذا الشَّعبِ طَعاماً لِطُيُورِ السَّماءِ وَوُحُوشِ الأرْضِ. وَلَنْ يَكُونَ هُناكَ مَنْ يُخِيفُهُمْ.

И труповете на тия люде ще бъдат Храна на небесните птици и на земните зверове; И не ще има кой да ги плаши.

34 س َأُصمِتُ صَوتَ الطَّرَبِ وَالبَهجَةِ، وَصَوتَ العَرُوسِ وَالعَرِيسِ، فِي مُدُنِ يَهُوذا وَفِي شَوارِعِ القُدْسِ، لأنَّ الأرْضَ سَتَكُونُ خَرِبَةً.»

Тогава ще направя да престане в Юдовите градове И по Ерусалимските улици Гласът на радостта и гласът на веселието, Гласът на младоженеца и гласът на невястата; Защото земята ще запустее.