1 ب َعدَ ذَلِكَ، أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

Пак Господното слово дойде към мене и рече:

2 « يا إنْسانُ، أنتَ تَسكُنُ وَسَطَ شَعبٍ عاصٍ. لَهُمْ عُيُونٌ تَرَى، لَكِنَّهُمْ لا يَرَوْنَ! وَلَهُمْ آذانٌ تَسمَعُ، لَكِنَّهُمْ لا يَسمَعُونَ! لأنَّهُمْ شَعبٌ عاصٍ.

Сине човешки, ти живееш всред дом на бунтовници, които имат очи, за да виждат, но не виждат, които имат уши, за да чуват, но не чуят; защото са бунтовен дом.

3 ي ا إنْسانُ، جَهِّزْ حَقِيبَةَ سَبيٍ لِنَفسِكَ. وَفِي النَّهارِ أمامَ عُيُونِهِمْ، اخرُجْ كَالمَسبِيِّ مِنْ مَكانَكَ إلَى مَكانٍ آخَرَ. فَلَعَلَّهُمْ يَرَوْنَ وَيُدرِكُونَ، لأنَّهُمْ شَعبٌ مُتَمَرِدُّ.

Затова, ти сине човешки, приготви си вещите, потребни за преселване, и пресели се денем пред очите им; пресели се от мястото си на друго място пред очите им; негли дадат внимание, ако и да са бунтовен дом.

4 ا خْرُجْ بِحَقِيبَتِكَ فِي النَّهارِ أمامَ عُيُونِهِمْ، كَما لَوْ أنَّها حَقِيبَةُ مَسبِيٍّ. ثُمَّ اخرُجْ فِي المَساءِ أمامَ عُيُونِهِمْ، كَما لَوْ كُنتَ ذاهِباً إلَى السَّبيِ.

Изнеси вещите си пред очите им, като вещи за преселване; а привечер излез и сам ти пред очите им, като ония, които отиват на преселване.

5 ا ثقُبِ الحائِطَ أمامَ عُيُونِهِمْ وَاخرُجْ مِنهُ.

Прокопай си стената пред очите им, и изнеси вещите си през нея.

6 ا رفَعِ الحَقِيبَةَ أمامَ عُيُونِهِمْ عَلَى كَتِفِكَ. وَعِندَ حُلُولِ الظَّلامِ احمِلها إلَى الخارِجِ. غَطِّ وَجهَكَ كَي لا تَرَى الأرْضَ الَّتِي حَولَكَ، لأنِّي أستَخدِمُكَ كَعَلامَةٍ لِبَني إسْرائِيلَ.»

Пред очите им вдигни ги на рамена, и изнеси ги на мръкване. Покрий лицето си та да не видиш земята; понеже те поставих за знамение на Израилевия дом.

7 ف َعَمِلتُ كَما أمَرَنِي. فِي النَّهارِ أخرَجتُ حَقِيبَتِي، كَما لَوْ أنَّها حَقِيبَةُ مَسبِيٍّ، وَفِي المَساءِ ثَقَبْتُ الحائِطَ بِيَدَيَّ. وَعِندَ حُلُولِ الظَّلامِ، أخرَجتُ حَقِيبَتِي وَحَمَلتُها عَلَى كَتِفِي أمامَ عُيُونِهِمْ.

И сторих каквото ми бе заповядано; изнесох вещите си денем като вещи за преселване, и привечер си прокопах стената с ръка; и на мръкване ги изнесох пред очите им, като ги вдигнах на рамена.

8 و َفِي صَباحِ اليَومِ التّالِي، أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

А на утринта Господното слово дойде към мене и рече:

9 « يا إنْسانُ، ألَمْ يَسألكَ هَؤلاءِ العُصاةُ المُتَمَرِّدُونَ عَمّا كُنتَ تَفعَلُهُ؟

Сине човешки, Израилевият дом, бунтовният дом, не ти ли рече: Що правиш ти?

10 ق ُلْ لَهُمْ: ‹يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: هَذِهِ رِسالَةٌ إلَى حاكِمِ القُدْسِ، وَإلَى كُلَّ بَني إسْرائِيلَ السّاكِنينَ فِيها.

Кажи им: Така казва Господ Иеова: Това пророчество наложено на тебе се отнася до княза, който е в Ерусалим, и до всички от Израилевия дом, между които са и те.

11 ق ُلْ لَهُمْ: أنا رَمزٌ لَكُمْ. فَكَما عَمِلتُ، هَذا سَيُعمَلُ بِهِمْ. فَسَيُؤخَذُونَ كَأسرَى وَيُقادُونَ إلَى السَّبيِ.

Речи: Аз съм знамението за вас. Както сторих аз, така ще стане с тях; В преселение, да! в плен ще отидат.

12 و َفِي الظَّلامِ سَيَحْمِلُ رَئِيسُهُمْ حَقِيبَتَهُ عَلَى كَتِفِهِ، وَيُغادِرُ المَدِينَةَ. سَيَثقُبُونَ السُّورَ لِيَخرُجُوا مِنهُ مَعَ أغْراضِهِمْ. سَيُغَطِّي الرَّئِيسُ وَجهَهُ حَتَّى لا يَرَى أرْضَهُ بِعَينَيهِ.

Князът, който е между тях, ще дигне товар на рамена. На мръкване, и ще излезе; Ще прокопаят стената, за да изнасят през нея вещите му; Ще покрие лицето си, за да не види земята с очите си.

13 و َلَكِنِّي أُلقِي عَلَيهِ شَبَكَةً، وَسَيُمسَكُ بِفَخِّي. حِينَئِذٍ، سَآخُذُهُ إلَى بابِلَ، أرْضِ الكَلْدانِيِّينَ، لَكِنَّهُ لَنْ يَراها، وَسَيَمُوتُ هُناكَ.

Аз обаче ще простра мрежата си върху него, И ще се хване в примката Ми; Ще го закарам във Вавилон в Халдейската земя; Но няма да я види, при все че там ще умре.

14 س َأُبَعْثِرُ جُيُوشَكَ وَمُستَشارِيكَ مَعَ الرِّيحِ فِي كُلِّ اتِّجاهٍ. وَتُلاحِقُهُمْ جُيُوشٌ يَهُزُّونَ سُيُوفَهُمْ عَلَيهِمْ.

И ще разсея към всичките ветрища Всички, които са около него да му помагат, И всичките му полкове; И ще изтегля нож след тях.

15 و َلِذا حِينَ أُبَدِّدُهُمْ بَينَ الأُمَمِ وَأُبَعثِرُهُمْ فِي البِلادِ، سَيَعرِفُونَ أنِّي أنا اللهُ.›»

И ще познаят, че Аз съм Господ, Когато ги разпръсна между народите И ги разсея по разни страни.

16 و َلَنْ أُبقِي مِنهُمْ ناجِينَ مِنَ السَّيفِ وَالمَجاعَةِ وَالأمراضِ سِوَى عَدَدٍ قَلِيلٍ، لِيَصِفُوا لِلأُمَمِ الَّتِي يَذهَبُونَ إلَيها كُلَّ الأُمُورِ الكَرِيهَةِ الَّتِي عَمِلُوها فِي يَهُوذا. حِينَئِذٍ، سَيَعرِفُونَ أنِّي أنا اللهُ.

Обаче неколцина от тях ще оставя, Оцелели от меча, от глада и от мора, За да изявят всичките мерзости Между народите, гдето отиват; И ще познаят, че Аз съм Господ.

17 ث ُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

При това, Господното слово дойде към мене и рече:

18 « يا إنْسانُ، كُلْ طَعامَكَ مُرتَجِفاً، وَاشرَبْ ماءَكَ مُرتَعِشاً خائِفاً!

Сине човешки, яж хляба си с трепет, И пий водата си с треперене и икономично.

19 ث ُمَّ قُلْ لِشَعبِ الأرْضِ: ‹يَقولُ الرَّبُّ الإلَهُ عَنْ هَذِهِ الأُمُورِ لِلشَّعبِ السّاكِنِ فِي القُدْسِ وَفِي بَقِيَّةِ أرْضِ إسْرائِيلَ: سَتَأكُلُونَ طَعامَكُمْ بِخَوفٍ وَتَشرَبُونَ ماءَكُمْ بِرُعبٍ. لأنَّ أرْضَكُمْ سَتُدَمَّرُ، بِسَبِبِ ظُلمِ السّاكِنِينَ فِيها.

И кажи на людете на тая земя: Така казва Господ Иеова За жителите на Ерусалим в Израилевата земя: Ще ядат хляба си икономично, И ще пият водата си със смайване, За да запустее земята му, оголена от пълнотата си От беззаконието на всички, които живеят в нея.

20 س َتَتَحَوَّلُ المُدُنُ المَسكُونَةُ إلَى خَرابٍ، وَسَتُهجَرُ الأريافُ. حِينَئِذٍ، تَعلَمُونَ أنِّي أنا اللهُ.›»

Населените градове ще запустеят, И земята ще се разори; И ще познаете, че Аз съм Господ.

21 ث ُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

И Господното слово дойде към мене и рече:

22 « يا إنْسانُ، لِماذا يَقُولُ الشَّعبُ السّاكِنُ أرْضَ إسْرائِيلَ هَذا المَثَلَ: ‹مَرَّتِ الأيّامُ وَخابَتِ الرُّؤَى.›

Сине човешки, каква е тая поговорка, що имате в Израилевата земя, която казва: Дните минават, а никое видение не се сбъдва?

23 ل ِذَلِكَ قُلْ لَهُمْ: ‹يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ: سَأَضَعُ حَدّاً لِهَذا المَثَلِ، وَلَنْ يَقُولَهُ النّاسُ فِي إسْرائِيلَ فِيما بَعدُ، بَلْ سَيُقالُ: «اقتَرَبَتِ الأيّامُ، وَسَتَتِمُّ كُلُّ الرُّؤَى.»

Затова кажи им: Така казва Господ Иеова: Ще направя тая поговорка да престане, И няма вече да се употребява за поговорка в Израиля; Но кажи им: Дните наближават, Тоже и изпълнението на всяко видение.

24 ف َلَنْ تَكُونَ هُناكَ رُؤَى مُزَيَّفَةٌ أوْ عَرّافُونَ كَذَبَةٌ فِي إسْرائِيلَ.

Защото не ще има вече никакво лъжливо видение. Нито ласкателно предсказване всред Израилевия дом.

25 ف َأنا اللهَ أتَكَلَّمُ بِهَذِهِ الكَلِمَةِ، وَسَتَتَحَقَّقُ مِنْ دُونِ تَأخِيرٍ. فَفِي أيّامِكُمْ، أيُّها البَيتُ المُتَمَرِّدُ العاصِي، سَأقُولُ كَلِمَةً وَسَتَتِمُّ.›» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.

Защото Аз съм Господ Аз ще говоря, И словото, което ще говоря ще се изпълни; Няма да се отлага вече; Защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово Ще го и изпълня, казва Господ Иеова.

26 ث ُمَّ أتَتْ إلَيَّ كَلِمَةُ اللهِ:

Пак дойде към мене Господното слово и рече:

27 « يا إنْسانُ، يَقُولُ بَنو إسْرائِيلَ: ‹تَتَعَلَّقُ الرُّؤيا الَّتِي يَتَكَلَّمُ بِها بِالمُستَقبَلِ البَعِيدِ. هُوَ يَتَنَبَّأُ عَنْ أزمِنَةِ بَعِيدَةٍ فِي المُستَقبَلِ.›

Сине човешки, ето, ония, които са от Израилевия дом, казват: Видението, което той вижда, ще се изпълни след много дни, И той пророкува за далечни времена.

28 ل ِذَلِكَ قُلْ لَهُمْ: ‹هَذا هُوَ ما يَقُولُهُ الرّبُّ الإلَهُ: لَنْ يَتَأخَّرَ شَيءٌ مِنْ كَلامِي، بَلْ سَأقُولُ كَلِمَةً وَسَتَتِمُّ.›» يَقُولُ الرّبُّ الإلَهُ.

Затова, кажи им: Така казва Господ Иеова: Ни една от думите Ми не ще се отлага вече; Но словото, което ще говоря, ще се изпълни, Казва Господ Иеова.