1 ( По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.

2 Н ека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.

3 И зпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.

4 К олкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.

5 С тъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.

6 А з Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.

7 Я ви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.

8 П ази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си

9 О т нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.

10 О бградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.

11 Т е обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;

12 В секи един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.

13 С тани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -

14 О т човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.

15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.